Блондинка от Маями

Верен на истината

— Не можеш да й бъдеш адвокат! — ревна Чарли Ригс — Ти си свидетел.

— Соколов каза, че не би възразил да я защитавам пред съдебния състав.

Той се изкашля шумно и натъпка лулата си с вишнев тютюн. Крачеше напред-назад по верандата.

— На твое място не бих го приел за комплимент.

— Не сме ли имали вече подобен разговор?

— Божичко, да, и мислех, че си се поучил.

— Ейб няма да разреши да говоря пред съдебния състав, а после да я защитавам и на делото. Ще им разкажа каквото знам, Криси също ще каже и ще се борим да няма обвинение. А ако има, ще викна Ед Шохат за защитник.

Чарли изстреля към мен струйка дим.

— Дай да го обсъдим — каза той както обикновено — Тя влезе в къщата със зареден пистолет и намерение да извърши убийство, прав ли съм?

— Аха.

— А Гай се въоръжи на свой ред?

— Пак аха.

— На което имаше пълното право, нали?

— Да, при самозащита — казах аз.

— Тя е казала, че ще го убие, така ли е?

— Каза — признах аз, — но и той я заплаши И се опита да я предизвика.

— Словесните предизвикателства не са оправдание за убийство.

— Прав си, Чарли.

— Дадени бяха два изстрела, по един от всяка страна нали?

— Пак си прав.

— Тогава ми се струва — каза Чарли, — че твоят клиент не носи вина само ако не е стреляла първа.

— Продължавай, Чарли.

— Например, ако се е отказала от заплахите, а Гай станал нападател, тя би имала правото да се отбранява със сила. Но ако е стреляла първа… ами, тогава просто го е убила, и то предумишлено.

— Може и да си прав — казах аз.

— Е, кое от двете? — попита Чарли.

Не отговорих.

— Джейк? Съдебният състав ще те пита, тъй че можеш да кажеш и на мен. Не забравяй, че ще бъдеш пол клетва. Винаги съм те учил да бъдеш верен на истината.

— Учил си ме и да върша онова, което смятам за правилно.

— Не виждам противоречие — каза той.

— Чарли, винаги съм търсил истината. Никога не съм лъгал в съда.

— И няма да лъжеш, така ли?

Не отговорих веднага.

— Чарли, бил ли си някога в положение, когато истината и правдата не съвпадат, когато истината може да причини по-скоро зло, отколкото добро?

Той насочи лулата срещу мен.

— Не е наша работа да решаваме. Казваме истината и оставяме системата да работи.

— Системата не работи, Чарли.

— Глупости! Току-що проработи. Ти спаси клиентката си от обвинение в убийство, когато изобщо нямаше шанс.

— Мислиш ли, че мога да го повторя?

— Не е моя грижа. Истината е идеалът, към който се стремим. Само тя има значение. Veritas vos liberabit39.

— Не, Чарли. Понякога истината вкарва в затвора.

Криси беше облякла бял ленен костюм с пола малко над коляното. По-невинна дрешка никога не бях виждал.

Секретарят на съдебния състав ме попита дали обещавам да кажа истината, цялата истина и нищо друго, освен истината, и нека Бог ми помага.

Потвърдих желанието си да го сторя. Не подсмърчах и дланите ми не се потяха. Не отекна далечен гръм и вятърът не разтърси прозорците.

Седях на свидетелското място и се чудех колко различна е гледката оттам към залата. Ейб Соколов пристъпи към мен и зададе цял куп предварителни въпреки, включително дали може да ме нарича Джейк, след като се знаем от толкова години. Казах, че ме е наричал и с много по-лоши думи, после пристъпихме към деловата част.

— И какво завари, когато преди две вечери влезе в дома на Гай Бърнхард?

— Гай Бърнхард бе насочил пушка към Криси Бърнхард, а тя се целеше в него с малокалибрен пистолет.

Ейб ме накара да разпозная двете оръжия — грамадната пушка и малкото пистолетче.

— Заплаши ли някой от двамата да застреля другия? — попита той.

— И двамата се заплашваха — казах аз.

— Ти какво направи, Джейк?

— Помолих Гай да остави оръжието, но той отказа.

— Какво стана после?

— Бяха дадени два изстрела, по един от всяка страна.

— Кой даде първия изстрел?

Криси ме гледаше с измъчени зелени очи. Търсеше, умоляваше. Ейб Соколов стоеше на крачка от мен с ръце върху преградата. Двайсет и трима членове на съдебния състав, все почтени граждани чакаха да отговоря.

Така и направих.

Последвах съвета на Чарли.

Поне наполовина.

Извърших онова, което смятах за правилно.