Бродягите на Дхарма

14

Но аз си имах свои шантави идейки и те нямаха нищо общо с цялата тази история за „лунатиците“. Исках да се снабдя с пълна екипировка, включваща всичко необходимо за спане, подслон, готвене и храна, всъщност да си имам нормална кухня и спалня на гърба и така да се отправя към място, където ще мога да намеря пълно усамотение, за да се вгледам в абсолютната празнота на мисълта, напълно неутрален към каквито и да било чужди идеи. Единственото нещо, което смятах да правя там, беше да се моля — да се моля за всички живи създания; за мен това беше единственото свястно нещо, останало на този свят. Исках да отида в някое сухо речно корито или в някоя пустиня, планина, колиба в Мексико или хижа в Адирондак, да си почивам, да бъда добър, да не правя нищо, практикувайки това, което китайците наричат „нищоправене“. В действителност не желаех да имам нищо общо нито със социалните възгледи на Джефи (смятах, че обществото е по-добре просто напълно да се пренебрегне, да се заобиколи), нито с идеите на Алва, че трябва да се вкопчим в живота с все сила заради сладката му печал и защото един ден сме щели да умрем.

Всичко това ми се въртеше в главата, когато на другата сутрин Джефи дойде да ме вземе. Заедно с Алва ние се качихме в колата на Морли и отидохме в Оукланд. Влязохме първо в няколко магазина на Армията на спасението и „Гудуил“, за да си накупим фланелки (по петдесет цента парчето) и потници. И тримата се заплеснахме по някакви цветни потници. Само преди минута, докато пресичахме улицата в ясната слънчева утрин, Джефи беше казал:

— Знаете ли, Земята е една свежа планета, защо трябва да се безпокоим за каквото и да е? (Което си е вярно.)

А ето сега със замаяни погледи тършувахме из всевъзможните прашни стари кошове, натъпкани с изпраните и закърпени ризи, които щяха да попълнят гардеробите на всички стари бродяги от общността на бордея. Купих си чорапи — чифт дебели дълги чорапи от шотландска вълна, които стигаха до над коляното и щяха да ми свършат добра работа, ако някоя мразовита нощ медитирах на открито. А за деветдесет цента си взех и едно хубаво късо брезентово яке с цип.

След това отидохме с колата до огромния магазин на военноморския флот и се забихме далеч навътре, където по стените бяха провесени спални чували и всякакви други съоръжения, включително прословутият надуваем дюшек на Морли, канчета за вода, фенерчета, палатки, пушки, манерки, гумени ботуши, както и всевъзможни невероятни дрънкулки за рибари и ловци, и сред всичко това ние с Джефи намерихме множество малки нещица, полезни за един бхикшу. Той купи алуминиева дръжка за туристическа тенджера и ми я подари; с нея човек можеше да извади тенджерата направо от лагерния огън и тъй като беше от сплав, нямаше опасност да се изгори. Избра ми един чудесен сгъваем спален чувал втора употреба, след като го разтвори и внимателно го огледа отвътре, а също и чисто нова раница, с която много се гордеех.

— Ще ти дам калъфа на стария си спален чувал — каза той.

След това си купих малки пластмасови очила за сняг — просто ей така — и нови железничарски ръкавици. Реших, че у дома, на изток, имам чифт достатъчно здрави обувки, а и без това щях да се прибирам за Коледа, иначе щях да си купя италиански планински обувки като тези на Джефи.

Върнахме се обратно с колата в Бъркли, влязохме в скиорския магазин и щом продавачът се появи, Джефи каза със смешния си глас на дървосекач:

— Екипирам приятелите си за Апокалипсиса.

После ме заведе в задната част на магазина и ми избра едно чудесно найлоново пончо с качулка, с което човек можеше да се покрие дори когато е с раница на гърба (и да заприлича на огромен гърбав монах), и което напълно предпазваше от дъжда. Освен това можеше да се използва и като малка палатка или да се постели под спалния чувал. Купих си и полибденова бутилка с капачка на винт, в която реших, че ще мога да си нося мед горе в планината. Но по-късно я използвах преди всичко като манерка за вино, а още по-късно — когато направих малко пари — и за уиски. Освен това си взех и един пластмасов шейкър, който се оказа много полезен — слагаш вътре една лъжица мляко на прах и малко вода от някое поточе, разклащаш го и получаваш чаша мляко. Снабдих се и с множество торбички за храна като тези на Джефи. И вече бях напълно екипиран за Апокалипсиса, без майтап; ако тази нощ в Сан Франциско паднеше атомна бомба, аз трябваше само да се измъкна, ако е възможно, извън града и с добре пакетираната суха храна, спалнята и кухнята на гърба нямаше да имам никакви проблеми. Последната голяма придобивка бяха съдовете за готвене — две големи тенджери, които се поставяха една в друга, с капак с дръжка, който в същото време беше и тиган, тенекиени канчета и комплект малки алуминиеви прибори за хранене. Джефи ми направи още един подарък, този път от собствените си принадлежности — обикновена лъжица, но с клещите си той изкриви дръжката й като кука и каза:

— Когато искаш да издърпаш някой съд от голям огън, просто я използвай.

Почувствах се като нов човек.