Другата Болейн

Зимата на 1524

Когато се върнах в Уиндзор, заварих краля във весело настроение. Ловът беше минал прекрасно и в отлична компания. Носеха се слухове, че флиртувал с една от новите придворни на кралицата, някоя си Маргарет Шелтън, която ми се падаше братовчедка, също от рода Хауърд и която беше новодошла в двора; чух и една по-скоро смешна, отколкото достоверна история, за някаква дама, която се предлагала настоятелно на краля при всяка възможност, и накрая, само за да се отърве от нея, кралят я обладал в един храст и още преди дамата да си е оправила роклята, той скочил на коня си и изчезнал. Тя била принудена да остане на земята и да чака някой минувач да й помогне да се качи обратно на седлото, и с това се приключили опитите й да ме измести.

Разказваха се вулгарни истории за запои, за това как насинили окото на брат ми Джордж в кръчмарски бой, за някакво заслепено от любов по Джордж младо момче, което било изпратено обратно вкъщи, посрамено, след като му изрецитирало десетина любовни сонета, които подписало като Ганимед21. Общо взето, господата от двора бяха доста развеселени и самият крал беше в добро настроение.

Когато ме видя, той ме прегърна пред целия кралски двор — за късмет кралицата отсъстваше — и ме целуна страстно.

— Любима моя, как ми липсвахте — каза той разчувствано. — Кажете ми, че и аз ви липсвах.

Аз не можах да сдържа усмивката си при вида на изпълненото му с очакване сияещо лице.

— Разбира се — отвърнах аз. — От всички страни до мен стигат слухове, че ваше величество е прекарал чудесно.

Най-близките му компаньони се разкикотиха, а кралят, от своя страна, се усмихна смутено.

— Сърцето ми се свиваше от мъка по вас ден и нощ — каза той, като насмешливо имитираше рицарски комплимент. — Аз чезнех в мрак. А вие как сте? Как е бебето?

— Катерина е много красива, расте здрава и весела — казах аз, като натъртих леко на името й. — Тя е вече една прекрасна изтънчена дама, истинска роза в градината на Тюдорите.

Брат ми Джордж пристъпи напред и кралят ме пусна от обятията си, за да може Джордж да ме целуне по бузата.

— Добре дошла отново в кралския двор, мила сестричке — поздрави ме той. — Как е малката принцеса?

За миг настъпи гробна тишина. Усмивката угасна на лицето на Хенри. Аз погледнах Джордж с отворена уста, ужасена от грешката, която той беше направил. Той се завъртя светкавично на тока си и се обърна към краля.

— Наричам малката Катерина принцеса, защото всички я глезят така, сякаш е родена кралица. Трябва да видите дрешките, които Мери й е ушила и избродирала със собствените си ръце. А само да знаехте на какви чаршафчета си ляга малката императорка! Дори пеленките й имат нейните инициали. Добре бихте се посмели, ваше величество. Би било забавно да я видите. Тя е малката тиранка на Хевър и всичко трябва да стане така, както иска тя. Тя е истински кардинал. В детската стая тя е самият папа.

Той се беше измъкнал чудесно. Кралят се отпусна и се засмя при мисълта за бебето диктатор; всички придворни се засмяха в един глас с него на колоритното описание, което Джордж беше дал на бебето.

— Истина ли е това? Толкова много ли я глезите? — попита ме кралят.

— Тя е първото ми дете — оправдах се аз. — Освен това всичките й дрехи ще бъдат използвани за следващото бебе.

Аз бях улучила в десетката. Хенри веднага се замисли за следващото дете и разговорът потече нататък.

— О, да — каза той. — Но какво ще прави принцесата с такъв съперник в детската стая?

— Надявам се, че ще е още твърде малка, за да го осъзнае — каза Джордж ласкателно. — Тя може да си има братче още преди да е навършила годинка. Нека не забравяме, че Ана и Мери имат само няколко месеца разлика. Ние сме от плодовито потекло.

— О, Джордж, засрамете се — каза майка ми с усмивка. — Но наистина, едно малко момченце в Хевър толкова би ни зарадвало.

— Както и мен — каза кралят и ме погледна с обич. — Едно малко момченце ще ме направи безкрайно щастлив.

Веднага след като баща ми се завърна от Франция, се състоя поредният семеен съвет. Този път за мен беше предвиден специален стол край масата. Вече не бях девойка, на която да нареждат, а жена, спечелила благоразположението на краля. Вече не бях пионка в ръцете им. Бях най-малкото топ.

— Да предположим, че тя отново зачене, при това момче — заговори баща ми спокойно. — Да предположим, че кралицата послуша съвестта си и сама се оттегли, за да даде на краля свобода за повторен брак. Една бременна любовница може да бъде много съблазнителна партия.

За миг ми се стори, че тази идея ми се беше присънвала и тогава осъзнах, че бях чакала точно този момент. Съпругът ми Уилям ме беше предупредил и мисълта за това беше изтласкана някъде дълбоко в съзнанието ми, твърде страшна, за да се спра на нея.

— Но нали вече съм омъжена — отбелязах аз.

Майка ми сви рамене.

— Това не трая повече от няколко месеца. Този брак едва ли е бил консумиран.

— Беше консумиран — заявих упорито аз.

Чичо повдигна вежда в знак към майка ми.

— Тя беше малка — каза майка ми. — Как въобще е можела да знае какво се случва? Би могла да се закълне, че бракът не е бил напълно консумиран.

— Да, бих могла — казах на майка ми и се обърнах към чичо. — Но не смея да направя такава крачка. Не мога да я изместя от трона и да заема мястото й. Тя е три пъти по-достойна от мен за кралица, а аз съм само едно обикновено момиче от рода Болейн. Кълна ви се, не мога да го направя.

Тези думи не означаваха нищо за него.

— Ти няма нужда да правиш нищо особено — каза той. — Просто ще се омъжиш за когото ти казваме, както вече направи веднъж. Аз ще уредя всичко останало.

— Но кралицата никога няма да се оттегли — казах аз отчаяно. — Тя сама го каза, заяви ми го. Тя каза, че по-скоро би умряла.

Чичо възкликна, бутна стола си назад, закрачи и погледна през прозореца.

— Точно сега тя се намира в силна позиция — заключи той. — Докато племенникът й е в съюз с Англия, никой не може да разтрогне този брак, най-малко пък Хенри, при това заради едно бебе, което още не е заченато. Но дойде ли веднъж краят на войната, поделят ли си плячката, тя ще се превърне в една обикновена жена, която е твърде стара, за да му роди някога наследник. Тя знае, както и всички ние, че ще трябва да си тръгне.

— Но това ще стане възможно едва след края на войната — каза баща ми обезпокоено. — Точно сега не можем да рискуваме Испания да не изпълни своята част от договора. Цяло лято посредничих за заздравяването на този съюз.

— Кое е на първо място? — попита сухо чичо. — Страната или семейството? Защото явно не можем да се възползваме от Мери, без това да бъде в ущърб на държавата.

Баща ми се поколеба.

— Разбира се, вие не сте ми кръвен роднина — каза чичо доста злъчно. — Влязохте в рода Хауърд с женитбата си.

— Семейството е най-важно — произнесе баща ми отчетливо. — Или поне така трябва да бъде.

— Тогава може да се наложи да жертваме съюза си с Испания срещу Франция — заключи чичо хладнокръвно. — По-важно за нас е да се отървем от кралица Катерина, отколкото да възцаряваме мир в Европа. По-важно е да пъхнем момичето си в леглото на краля, отколкото да спасяваме живота на англичаните. Винаги ще се намерят нови хора, които да бъдат принудени да воюват. А шанс като този се предоставя на семейство Хауърд веднъж на сто години.