Другата Болейн

Есента на 1525

Когато се върнах в кралския двор през есента, семейството свика събрание. Забелязах кисело, че този път за мен беше предназначен един от огромните резбовани столове с опори за ръцете и с кадифена възглавничка за сядане. Тази година аз бях младата жена, която чакаше по всяка вероятност син от краля.

Те решиха, че Ана може да се върне в двора през пролетта.

— Тя научи урока си — отсъди баща ми. — И сега, когато звездата на Мери изгрява толкова високо, Ана трябва да е до нас, в кралския двор. Трябва да я омъжим.

Чичо ни кимна и те се насочиха към далеч по-важната тема за това какво ли се върти из главата на краля, след като обстоятелствата бяха издигнали не само баща ми, но бяха направили от сина на Беси Блаунт херцог. Хенри Фитцрой, едва шестгодишно момче, беше херцог на Ричмънд и Съри, граф на Нотингам и Върховен Адмирал на Англия.

— Това е абсурдно — каза чичо унило. — Но ни разкрива намеренията му. Той ще направи Фитцрой престолонаследник.

Той млъкна. Огледа и четирима ни, които седяхме наредени около масата: майка ми и баща ми, Джордж и мен.

— От това ни става ясно, че е изпаднал в пълно отчаяние. Вероятно мисли за нова женитба. Това си остава най-добрият и бърз начин да се сдобие с наследник.

— Обаче ако Уолси ще му урежда женитбата, той никога няма да се спре на нас — забеляза баща ми. — И защо ли му е? Той не е наш приятел. Той ще се оглежда за някоя принцеса от Франция или от Португалия.

— А какво ще стане, ако тя му роди син? — попита чичо, кимайки с глава към мен. — И когато кралицата вече не стои на пътя ни? Момичето ни е от добро потекло — поне толкова добро, колкото и майката на Хенри. Бременна е от него за втори път. Напълно е възможно този път да роди момче. Ако той се ожени за нея, ще има наследник. Веднага. Проблемът ще се реши изцяло.

Последва мълчание. Огледах се и забелязах, че всички кимаха.

— Но кралицата никога няма да се оттегли — казах аз простичко. Винаги се налагаше да им го напомням.

— Ако кралят не се нуждае от племенника й, то и тя не му трябва — отвърна чичо свирепо. — Договорът, който навлече толкова неприятности на Уолси, отваря нови възможности за нас. Мирът с Франция бележи края на съюзничеството с Испания, както и края на кралицата. Независимо дали й се нрави или не, тя не е нищо повече от една нежелана съпруга.

След думите му в стаята се възцари тишина. Това, което обсъждахме в момента, беше явна измяна, ала чичо ни беше неустрашим. Той заби поглед в лицето ми и аз почувствах волята му почти физически, като опрян в челото ми палец.

— Краят на съюза с Испания е и краят на кралицата — повтори той. — Кралицата си отива, независимо от желанията й. А ти отиваш на мястото й, независимо дали на теб това ти се нрави или не.

Аз събрах сетни сили, станах на крака и минах зад стола си, за да мога да се хвана за дебелата резбована облегалка.

— Не — казах аз и гласът ми прозвуча ясно и уверено. — Съжалявам, чичо, но не мога да го направя — погледът ми се плъзна през дългата дървена маса и срещна неговия, остър като на граблива птица, от който нищо не убягваше. — Обичам кралицата. Тя е истинска дама и аз не мога да я предам. Не мога да заема мястото й. Не мога да я избутам и да заема мястото й на английска кралица. Това е все едно да разруша установения ред на нещата. Не смея да го сторя. Не мога.

Той се озъби като вълк насреща ми.

— Ние създаваме нов ред — каза той. — Нов свят. Носят се слухове за отхвърляне на папската власт, което ще доведе до промяна на политическата карта за Франция и Испания. Всичко се променя, а ето ни и нас, пред прага на промяната.

— А ако откажа? — попитах аз съвсем тихо.

Той се усмихна цинично и очите му, студени като влажни въглени, се заковаха в мен.

— Няма да откажеш — каза той сухо. — Светът не се е променил чак толкова. Властта е все още у мъжете.