Другата Болейн

Зимата на 1533

За Нова година Ана избра на краля най-екстравагантния подарък. Златарите го донесоха в голямата зала и цяла сутрин го сглобяваха. Когато дойдоха в покоите на кралицата и й казаха, че може да отиде да го види, Ана извика мен и Джордж и каза, че ние също можем да дойдем.

Притичахме надолу по стълбите към голямата зала след Ана, така че тя да може да отвори вратата пред нас и да види лицата ни. Гледката беше изумителна: фонтан, направен от злато и украсен с диаманти и рубини. В основата на фонтана имаше три голи жени, също направени от злато, а от техните гърди течеше още вода.

— Боже мой — каза Джордж с истинско благоговение. — Колко ти струваше?

— Не питай — каза Ана. — Великолепно е, нали?

— Великолепно — аз не добавих: „Но много грозно“, въпреки че можех да се досетя от зашеметения израз на Джордж, че и той си мислеше същото.

— Помислих си, че шуртенето на вода може да е успокояващо. Хенри може да го държи в залата за аудиенции — каза Ана. Тя се доближи до него и го докосна. — Изработили са го много фино.

— Плодовити жени, от които тече вода — казах аз, загледана в трите блестящи фигури.

Ана ми се усмихна.

— Това е жест — каза тя. — Напомняне. Благопожелание.

— Да се молим на Бога, да бъде наистина предсказание — каза Джордж мрачно. — Има ли някакви признаци вече?

— Още не — каза тя. — Но скоро трябва да се случи.

— Амин — казахме аз и Джордж едновременно, набожни като лутерани. — Амин.

Нашите молитви не останаха без отговор. Ана пропусна месечния си цикъл през януари, както и през февруари. През пролетта, когато се показаха младите кълнове на аспержите, кралицата ги ядеше на всяко хранене, защото се говореше, че те помагали да се роди момче. Хората започнаха да се питат, но никой не знаеше със сигурност. Ана се разхождаше с полуусмивка на лицето и се радваше да бъде отново в центъра на вниманието.