Жената на прозореца

Седемдесет и седем

Прекарвам сутринта в леглото. Някъде преди обяд, замаяна от съня, се улавям, че пръстите ми пишат съобщение на д-р Филдинг: НЕ ДНЕС.

След десет минути той звъни, оставя съобщение. Не го изслушвам.

Средата на деня минава бързо; към три часа стомахът ми се свива от глад. Пренасям се долу и изваждам смачкан домат от хладилника.

Докато отхапвам, Ед се опитва да говори с мен. После Оливия. Обръщам им гръб, сокът от домата се стича по брадата ми.

Нахранвам котката. Гълтам един темазепам. После — втори. После — трети. Отпускам се в съня. Искам само да спя.