Жената на прозореца

Три

Миналата година по това време се готвехме да продаваме къщата, дори бяхме наели брокер; Оливия щеше да ходи на училище в центъра и Ед беше намерил къща на Ленъкс Хил, която щяхме да изтърбушим и преправим изцяло. „Ще се позабавляваме — уверяваше ме той. — Ще инсталирам биде специално за теб.“ Плеснах го по рамото. „Какво е това биде“ — попита Оливия.

После обаче той си тръгна и тя си тръгна с него. Затова снощи, като си спомних първото изречение от нашата мъртвородена обява, ме заболя сърцето: ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КЪЩА, XIX ВЕК, ВЪЗСТАНОВЕНА С ЛЮБОВ, БИЖУ В СЪРЦЕТО НА ХАРЛЕМ, ПРЕКРАСЕН СЕМЕЕН ДОМ! Забележителна и бижу — малко пресилено, бих казала. За Харлем няма спор, както и за XIX век (1884). Възстановена с любов — това мога лично да го потвърдя, и то с много пари. Прекрасен семеен дом — също вярно.

Това е моето царство и основните му територии:

Сутеренът: или мезонет според нашия брокер. Под нивото на улицата, с дървен под, собствен вход, кухня, баня, спалня, малък офис. Работното място на Ед в продължение на осем години — застиламе масата с чертежи, закачваше строителните документи по стените. В момента там имам наемател.

Дворът: наричат го градина, но е по-скоро двор, излиза се от първия етаж. Няколко варовикови плочи, пръснати из тревата, два неизползвани стола, в далечния ъгъл се е свил млад ясен, длъгнест и самотен, като тийнейджър, изоставен от приятелите си. От време на време ми се иска да го прегърна.

Първият етаж: приземен етаж според англичаните, или premiere etage според французите. (Не принадлежа към никоя от двете групи, но живях известно време в Оксфорд, между другото — в мезонет, докато учех за специалност, а през юли започнах да уча le francais онлайн.) Кухнята — открит план, „елегантна“ (пак според брокера), задната врата води към двора, а страничната към обществената градина край къщата. Подът е застлан с дъски от бяла бреза, сега покрити с петна от мерло. Антрето и до него тоалетната за гости — наричам я червената стая. „Доматено червено“ по каталога на Бенджамин Мур[4]. Дневната, с диван, малка масичка, персийски килим, който все още е като кадифе под краката.

Вторият етаж: библиотеката (на Ед; претъпкани рафтове, книги с пречупени гърбове и разменени подвързии, наредени гъсто като зъби). Моят кабинет (сдържан, просторен, компютър МАК, кацнал върху бюрото от ИКЕА — това е полето на шахматните битки, които водя онлайн). Втора тоалетна, тази е в синьо, или „Син екстаз“, пак по каталога, твърде амбициозно име за стая с клозет. И много дълбок килер, който мога да превърна в тъмна стая, ако някога сменя дигиталната камера с лента. Мисля обаче, че постепенно загубвам интерес.

Третият, етаж: нашата (моята?) спалня и баня. Тази година голяма част от времето си прекарах в леглото. Матракът е със специална система, наглася се от двете страни. Ед програмира неговата да е мека като пух, моята е твърда. „Спиш на тухли“ — ми каза той веднъж, като барабанеше с пръсти по чаршафа. „Ти пък спиш на облак.“ — му отвърнах. Тогава той ме целуна бавно и продължително.

След като си тръгнаха, през онези мрачни и празни месеци, когато почти не можех да се измъкна от леглото, се търкалях бавно като разливаща се вълна от единия край на матрака до другия, усуквах завивките около себе си и после се развивах отново.

Четвъртият етаж: едно време това са били помещения за прислугата, а сега там е спалнята на Оливия и втора, резервна спалня. Понякога нощем обикалям стаята й като призрак. Понякога денем стоя пред вратата и наблюдавам как прашинките хвърчат в слънчевите лъчи. Понякога по цяла седмица не се качвам до четвъртия етаж и той започва да избледнява в паметта ми като усещане за дъжд по кожата.

Както и да е. Утре пак ще си поговоря с тях. Междувременно няма признаци на живот оттатък градината.