Майло пристигна малко след това, облечен в кафяв костюм, с блестящо черно куфарче в ръка. Мелиса се залепи за него и му разказа станалото.
— Погвай ги — каза тя накрая.
— Ще проверя — отвърна той. — Но ще ми трябва време. А междувременно ти си намери адвокат.
— Каквото и да трябва. Моля те. Кой ги знае какво са намислили.
— Поне — каза той — са предупредени. Ако са намислили нещо нечисто, вероятно засега ще го забравят.
— Вярно е — обади се Ноел.
— А как си иначе? — попита Майло Мелиса.
— По-добре… Ще го преживея. Ще трябва… Ако искаш да върша нещо, ще го върша.
— Това, което можеш да вършиш, е да се грижиш за себе си. — Тя отвори уста да протестира, но той я спря с ръка: — Не, не те избутвам настрана. Абсолютно сериозен съм. Просто да си готова, ако ония започнат да натискат.
— Какво искаш да кажеш?
— Тия типове, изглежда, се канят да командват парада. Ако успеят да убедят някой съдия, че ти има нещо, ще се хванат за него. Може да успея да изкарам някоя и друга кирлива риза, но може и да не успея. Всеки случай, докато се ровя, те ще трупат боеприпаси. Колкото по-добре изглеждаш физически и психически, толкова по-малко боеприпаси ще имат. Така че се грижи за себе си. — Той хвърли поглед към мен. — А ако ти се крещи, крещи на него. Това му е работата.
Тя позволи на Ноел да я отведе горе. Майло се обърна към мен:
— Наистина ли така е станало?
Кимнах.
— Големи сладури. Поиграха си на загрижени, после изведнъж ме посветиха в големия план. Глупаво е от тяхна страна да си разкриват картите по такъв начин.
Той се почеса по носа.
— Интересно е да се знае какво искат в действителност.
— Мисля, че ако спомена презрения метал, ще бъда доста близо до истината — отвърнах.
— Въпросът е колко от него? Искат да изцедят цялото имущество или просто да упражняват контрол върху управлението, за да имат възможност да си вдигнат хонорарите с някой и друг процент.
— А може би — предположих — са направили лоши инвестиции и искат да го прикрият.
— Нищо ново — каза той. — Но това, с което трябва да се съобразяваме въпреки всички тези „може би“, е дали те имат някакво основание, такова, което да изтъкнат пред съдия. Може ли наистина да се справи с толкова пари, Алекс? Изобщо как го възприема емоционално?
— Не съм сигурен. Ужасно бързо мина от сънливост към гняв. Но не виждам нищо патологично, като се има предвид какво е преживяла.
— Кажи го така в съда и си я свършил.
— Четиридесет милиона са трудни за управление мангизи за всекиго, Майло. Ако зависеше от мен, на никое хлапе не бих дал толкова много пари. Мога да ти кажа само, че от психологическа гледна точка при нея няма никакви признаци, достатъчни да бъде обявена за некомпетентна. Ще я подкрепя.
Той се усмихна.
— Добре. А през това време ще направя каквото мога с Ангър и другия тип. Макар че ще бъде много трудно да проникна през такава броня, и то за кратко време. На нея наистина й трябва квалифицирана помощ.
— Ще се обадя тук-там.
— Добре. — Той вдигна куфарчето.
— Новичко, а?
— Купих си го днес. Трябва да си поддържам имиджа. Трудна работа е да си частник.
— Прослуша ли съобщението, което ти оставих преди два часа на телефонния секретар?
— „Някои неща за обсъждане“, нали? Разбира се, но аз го давах частна работлива пчеличка, заета да събира информационен мед. Какво ще кажеш за една конференция за обмяна опит?
Посочих един от меките дивани.
— Не — отвърна той. — Хайде да се махаме оттук и да подишаме малко чист въздух, ако можеш да излезеш сега, разбира се.
— Чакай да проверя.
Качих се по стълбите и се приближих към Мелисината стая. Вратата бе съвсем леко отворена. Докато вдигах ръка да почукам, погледнах през пролуката и видях Мелиса и Ноел опънати на леглото, напълно облечени и прегърнати. Пръстите й бяха заровени в косата му. Ръката му обгръщаше талията й и леко й разтриваше кръста. Боси, с докосващи се пръсти на краката.
Преди да ме забележат, се отдалечих на пръсти.
Майло беше в антрето, отклонявайки чинията с храна, предлагана му от Мадлен.
— Пълен — каза той, тупайки се по корема. — Благодаря.
Тя го гледаше като че ли беше блудният син.
Усмихнахме й се и тръгнахме.
Още щом излезе, Майло каза:
— Излъгах я. Всъщност съм адски гладен, а тя готви толкова вкусно, че сигурно ще се пръсна. Пък и това място не ми понася.
— На мен също — казах аз, вмъквайки се в колата. — Помисли си как ли се е чувствала Мелиса.
— Аха — отвърна той, палейки двигателя. — Е, отсега нататък вече ще е сама. Някакви предложения, господин Гастроном?
— Всъщност знам едно място точно като за нас.
Започваха вече да поднасят вечерята. „Ла Мистик“ беше празен. Докато спирах отпред, Майло забеляза:
— А стига бе. Да не трябва да вечеряме на бара?
Отвърнах:
— Това отсреща е клиниката на Габни.
Посочих му къщата. Прозорците бяха тъмни и алеята бе празна.
— А-а — проточи Майло, присвивайки очи. — Ама че зловещо. — Той се извърна пак към ресторанта. — А това място тука какво е? Наблюдателният ти пост?
— Просто едно топло и уютно кътче за уморени гости.
Джойс се стресна, като ме видя пак, но ме поздрави така, като че ли бях отдавна изгубеният й роднина, и понечи да ни настани на същата маса. Да седнем там по това време обаче, означаваше все едно да се покажем по телевизията, затова я помолих да ни настани някъде отзад.
Взе ни поръчката за пиене и веднага се върна с двете бири. Докато наливаше, каза:
— Специалитетите ни днес са ивичест костур и телешко във винен сос — след което се впусна в подробности за начина им на приготвяне.
Казах:
— За мен костур.
Майло огледа менюто.
— Антрекотът22 как е?
— Превъзходен, сър.
— Него ще взема. Алангле, с двойна порция картофи.
Тя мина зад преградата и започна да приготвя нещата.
Ние се чукнахме и отпихме.
— Според Ангър Чикъринг казал, че диренето на Джина е прекратено — започнах аз.
— Не съм изненадан. Последния път, когато звънях на шерифа, беше един и половина днес следобед. Доста са се потрудили, но от нея няма никаква следа в парка.
— Значи е на дъното, а?
— Така изглежда. — Той прокара длан през лицето си. — Окей. Дай да почваме. Кой е първи?
— Давай ти.
— В основни линии прекарах целия ден в Холивуд и говорих с кинаджии и свързани с тях хора. Ето какво научих във филмовото градче — явно през добрите стари времена Джина, Рамп и Маклоски са били доста близки. Били са част от групата, подписала договори с „Апекс Студиос“ между средата и втората половина на шестдесетте. Маклоски не бил точно в тая група, но се движел с тях, след това си основал агенция за модели. От това, което успях да схвана, те са били доста дива групичка — пиене, друсане, купони, въпреки че никой не можа да каже за Джина нещо специално. Така че ако е съгрешавала, правела го е потайно. Повечето от тях не стигнали доникъде с кариерите си. Най-голяма вероятност за успех имала Джина, но киселината й разказала играта. Студиото знаело много добре, че пазарът е наводнен със свежа плът от Айова, затова подписвало с тях краткосрочни договори, използвало ги в епизодични роли и като помощен персонал и накрая, когато бръчките започвали да личат, ги изхвърляло.
— Рамп никога не е споменавал, че познава Маклоски.
— Познавал го е, и то много добре, макар че, доколкото разбрах, не били много гъсти.
Майло сложи куфарчето на коленете си, отвори го и извади кафява папка. В нея имаше черно-бяла снимка с емблемата на „Апекс Студиос“ в десния ъгъл. Снимката бе правена в някакво заведение, а може и декори да са били. Сепарета в кожена ламперия, огледални стени, бели покривки, сребърна посуда, кристални пепелници. И половин дузина красиви мъже и жени, едва надхвърлили двадесет години, облечени в стилни вечерни облекла. Фотогенични усмивки, с цигари или чаши в ръка.
Джина Принс, по баща Падък, бе точно в центъра — руса и красива, с дълга рокля, която на снимката изглеждаше сива, с голи рамене и перлено колие, подчертаващо дължината на гладката й шия. Приликата с Мелиса бе поразителна.
Дон Рамп бе застанал до нея — груба мъжка красота, тен, пращящ от здраве, без мустачки. От другата й страна бе Маклоски с плътно пригладена коса, хубав, почти красив. Усмивката му обаче бе различна от тези на останалите. Несигурно подхилкване на аутсайдер. Цигарата между пръстите му бе изгоряла почти до филтъра.
Останалите две лица — мъж и жена — не познавах. Но едното — това в края — все пак го познах.
— Това — казах, сочейки с пръст брюнетката с острите черти и опасно дълбоко деколте на черната рокля — е Бетъл Дръкър. Майката на Ноел. Тя сега е руса, но това е тя, днес се запознах с нея. Работи при Рамп като сервитьорка в ресторанта му. Двамата с Ноел живеят горе, на втория етаж.
— Виж ти, виж ти! — възкликна Майло. — Какво голямо и задружно семейство. — Той измъкна още един лист хартия от куфарчето. — Да видим. Това сигурно е Бети Дюпон. Филмовият й псевдоним. — Той се наведе и погледна по-отблизо. — Хубава жена. Пищна.
— И все още е.
— Какво? Хубава или пищна.
— И двете. Но малко си личи, че е поизносена.
Той хвърли поглед над преградата, където се трудеха Джойс и готвачът.
— Днес май ни върви само на пищни. Да ти кажа ли какво? Старата Бети/Бетъл доста е залитала по дрогата. Каза ми го един от тия, с които говорих. Не че трябва някой да ти го каже. Я ги виж тия очи.
Взрях се по-отблизо в съвършено изваяното лице и видях какво имаше предвид. Големи тъмни очи, полузатворени, с отпуснати клепачи. Виждаше се малко от ириса — мътен, сънлив и далечен. За разлика от Маклоски, нейната усмивка изразяваше неподправено блаженство. Обаче радостта нямаше нищо общо с купона.
— Съвпада — казах аз — с едно нещо, което Ноел днес ми каза — че дрогата била лошо нещо. Започна да обяснява защо, после заекна, реши друго и каза, че бил чел. Ако е растял и е гледал какво е правел разгулният живот с майка му, това го обяснява. Нещо у него ми задейства радарите и сигурно е било това.
Върнах му снимката и той я сложи в куфарчето.
— А кои са останалите двама?
— Момчето е един от източниците ми на информация, пожелал да остане анонимен. Момичето е бъдеща треторазредна звездичка на име Стейси Брукс. Починала през 1971 г. Автомобилна катастрофа.
— Помощен персонал — промълвих замислено. — Това статисти ли означава?
— Да, и други подобни. Сцени с тълпи. Компания на партита. С една дума — да бъдеш на разположение и да си готов всеки момент да задоволяваш апетити от всякакъв вид. Рамп е бил особено многообразен: млад и хубав компаньон за дамите, приятен събеседник за господата. Отзивчив човек е бил, правел е каквото му се каже. Студиото му дало няколко роли, повечето от тях незначителни появи в уестърни и полицейски екшъни.
— А Маклоски?
— Моите източници си го спомнят като нафукан копелдак. Правел се на важен — клечка за зъби в устата, подхвърляйки разни многозначителни намеци — обаче никого не можел да излъже. Освен това мразел гейовете и не се колебаел да го заявява, дори когато не го питат. Може и да е бил истински, може да е бил прикрит. На никого всъщност не му било ясно с кого си ляга освен с Джина. Това, което си спомнят, е противната му личност и здравото друсане. По едно време, когато бизнесът му започнал да запада, се захванал да търгува с дрога. Снабдявал хората от студиото. После даже започнал да плаща на моделите с дрога, но те искали пари в брой, а той нямал.
— Залавян ли е за разпространение?
— Не. Защо питаш?
— Просто се чудех дали Джина не би могла да има нещо общо с неприятностите му със закона. Или пък той си е помислил така. Това би обяснило защо я е изгорил.
— Да, но няма. Никакви арести, никакви задържания преди нападението с киселината.
Джойс донесе хляба. Когато се оттегли, казах:
— Тогава какво ще кажеш за следното: хомофобията му е само за да му служи за прикритие, че и той е гей. Джина е разбрала и те се сдърпват на тая тема. Може би тя даже го заплашва да разруши прикритието му на непоколебим мъж. Това е стреснало Маклоски и той е наел Финдли. Това би обяснило защо е отказал да говори за мотивите. Би се подложил сам на унижение.
— Може и така да е било — отвърна той. — Но тогава защо тя не е изплюла камъчето?
— Добър въпрос.
— А може да е било далеч по-просто. Маклоски, Джина и Рамп да са оформили някакъв любовен триъгълник и Маклоски да не е издържал на ревността. Спомняш ли си снимката? Тя е в средата — като плънка в сандвич. Тъй или иначе това вероятно е някаква стара история и вероятно няма нищо общо с нейното изчезване, но все пак ни дава някаква представа за господин Ар.
— Проспериращ бизнесмен, опитващ се да забрави, че някога е бил помощен персонал.
— Да. Дори и когато търсехме жена му и потенциалният заподозрян бе Маклоски, той пак не каза нищо за лошите стари дни. Макар че именно той насочи обвинителен пръст към Маклоски. Човек би могъл да си помисли, че не иска да ни каже нищо, което да ни помогне да я намерим.
— Освен ако няма нищо за казване — възразих. — Щом Джина не знае защо Маклоски я е изгорил, Рамп откъде ще знае?
— Може и така да е — съгласи се той. — От всичко това е ясно само, че Джина сигурно е знаела за сексуалността на Рамп, когато се е омъжвала за него. Бисексуалните типове напоследък не са кой знае каква партия за женитба — физически риск, а на това отгоре и социален. Но това не я е спряло.
— Отделни спални — напомних му. — Какъв риск?
— Да, но с какво я е привлякъл той, това искам да кажа.
— Той е приятен човек. Толерира нейния начин на живот, затова тя с лекота приема неговия. А и той наистина, изглежда, е мек човек. Взема стара приятелка на работа, настанява я да живее горе, плаща колежа на Ноел. Може би след всичката тази бруталност, която Джина е преживяла, тя е търсила повече съчувствие, отколкото секс.
— Стара приятелка, а? — забеляза Майло. — Питам се как ли се чувства Бетъл да хвърчи между масите, докато бившите й приятелчета се ширят из двореца на Дикинсън?
— Ноел намекна, че двамата с майка му имали наистина много трудни моменти. Така че хвърченето между масите може наистина да е било за тях стъпка нагоре.
— Сигурно е така — каза той и взе една филийка хляб.
Продължих:
— Обаче ти непрекъснато се връщаш към Рамп.
— Днес ходих до плажа, за да говоря с Никуист, но там нямаше никого. Съседите ми казаха, че Никуист натоварил буса си снощи и изчезнал в неизвестна посока. От тенисклуба „Брентууд“ казаха, че не се е явил за уроците, които е трябвало да изнесе днес, и не си е дал труда да им се обади.
— Рамп също си скатава шатрата. Накара Ноел да му приготви куфара. Може би е травмиран от загубата на Джина, уморил се е от всичките тези преструвки. Интересно е обаче да се узнае дали няма да представи иск за оспорване на завещанието, или има някъде подписано застрахователно споразумение, за което никой не знае. А да не говорим и за липсващите два милиона. Кой би могъл да ги източи по-лесно от съпруга?
— Подозренията на Мелиса са основателни тогава — забеляза Майло.
— В деня на изчезването на Джина Рамп е бил тук. Да, но Тод? Може би именно той я е прелъстил, за да се добере по-лесно до двата милиона. Тъй или иначе, той е човек, когото тя би качила в колата си, ако го види да стои край „повредената“ си кола с вдигнат палец. А ето че сега и той, и Рамп тръгват нанякъде.
— Рамп още е тук. Преди да се видим в къщата, минах покрай ресторанта. Мерцедесът му беше на паркинга и аз надникнах в залата. Мъртвопиян. Бетъл кудкудякаше около него като загрижена квачка. Излязох и паркирах от другата страна на улицата и поседях малко там. Никаква следа от Никуист.
— Още нещо, Майло. Ако Рамп смята да бяга, защо ще го разгласява навсякъде?
— Не е така — възрази той. — Това не е разгласяване, а прикритие. Дава обяснителна причина за тръгването си. Обхванат от безмерна скръб, бедният добряк си тръгва без пукнат грош. Така че никой да не свърже Таити с Тод. Не че някой би го свързал и без това. Официално казано, престъпление няма. А аз съм самичък и не мога да се справям едновременно с него и в същото време да гледам за Никуист, като не забравям и Ангър, и Даус. Не мога да кажа на Мелиса, че Рамп е по-важен за момента, защото с нищо не мога да подкрепя такова твърдение, а ония двамата вече действат срещу нея. Освен това то може да я пречупи, а на настоящия етап никак не е желателно, нали?
— Никак.
Той помисли малко.
— Трябва да се обадя на някой. На някой, който има лиценз за частник, но не го използва твърде често. Не кой знае колко умен или изобретателен. Но търпелив. Така ще мога да държа Големия Дон под око и едновременно с това да се заема с финансовата история на Ангър и Даус.
— А Никуист?
— Без Рамп Никуист едва ли ще направи някакъв ход.
Донесоха яденето. Майло си отряза, задъвка и каза:
— Тук май добре си знаят работата.
Няколко минути минаха в мълчание и хапване.
— Мой ред е — обадих се аз.
— Чакай малко — спря ме той. — Сетих се за още нещо. Свързано е с бившия мъж на Джина, Дикинсън. Помниш ли забележката на Ангър за това, че Артър би си купувал дрехите конфекция, ако можел? Излиза, че Дикинсън не е можел да си ги купува оттам, защото е бил джудже.
— Знам. Намерих една негова снимка.
В очите му проблесна изненада.
— Къде?
— На третия етаж.
— Малка археологическа експедиция, а? Браво — похвали ме той. — Аз не можах да намеря никакви негови снимки. Как изглежда?
Описах му Артър Дикинсън и Джина като младоженка мумия.
— Странно — каза той. — Първото мъжленце някакъв стар елф, а вторият с нормален ръст, обаче си пада по момчета. Тъй или иначе, струва ми се, че нашата дама не се е интересувала от физиката.
— Агорафобия — казах. — Класическото фройдистко обяснение е, че тя е симптом на сексуална репресия.
— И така ли е?
— Не във всички случаи. Но в този може би. Това подкрепя теорията ми, че Джина се е омъжила за него поради нуждата й от приятел. Фактът, че са се познавали, е помогнал много, когато Мелиса го е довела у тях. Стари приятели се събират, подтикнати от едни и същи нужди — случва се непрекъснато.
Джойс намина да види как върви. Комплиментите ни я накараха да се изчерви от удоволствие. Е, поне на един човек денят му щеше да е приятен. Донесе ни кафе и десерт — специалитет на заведението. Майло си бодна парче двоен шоколадов кейк и каза:
— Страхотно. Възхитително. По-добро от това не съм виждал.
Тя светна като електрическа крушка.
Когато накрая ни остави сами, Майло каза:
— Окей, твой ред е.
Казах му за цената на Касът.
— Двеста и петдесет, а? — каза. — Адски голям хонорар, нали вашего брата така му викате?
Кимнах.
— Намирисва, да. И вероятно не съм единственият, който подозира двамата Габни в нещо нечисто.
Разказах му какво бях научил за Кати Мориарти.
— Репортерка, а?
— При това по разследванията. Според сестра й тя наистина обичала конспирациите и цял живот само подир тях търчала. Освен това е от Нова Англия, работила е в Бостън, старата стоянка на двамата Габни. Което ме наведе на мисълта, че тя е научила за нещо, което двамата са направили там, и е дошла в Лос Анджелис да види какво точно. Престорила се е на агорафобка и се е записала в групата, за да шпионира и да събира уличаваща информация.
— Звучи ми правдоподобно — отвърна той, — но те са супервисокоплатени. Кой й е плащал сметките?
— Сестра й ми каза, че Кати непрекъснато ги врънкала за пари.
— За толкова много?
— Не знам. Може би зад себе си има някой — вестник или издател. Написала е книга. Освен това никой не е чувал нищо за нея от повече от месец насам. Това прави две изчезнали от една и съща група. Сестрата на Кати обаче казва, че за нея това било типично. Едно нещо обаче е сигурно — тя не е била агорафобка. Значи е шпионирала Габни.
— Това, което ми описа — каза той, — прилича на финансово мошеничество номер две. Габни грабят Джина, точно както го правят Ангър и адвокатът.
— Номер три, ако сложим Рамп и Никуист.
— Забиваш инжекция във вените на богатата дама и смучеш.
— Четиридесет милиона долара — казах — означава бая дебели вени. Даже двата милиона долара са достатъчни да се завъртят колелата. А на мен особено ми харесват Габни заради подхода на Кати Мориарти. Тяхното преместване от Бостън в Лос Анджелис — може би са го направили поради необходимост, за да избегнат скандал? Харвард да избегне скандал.
Кимнах.
— Още по-основателна причина да се потулят нещата. Обаче Кати Мориарти е надушила нещо, хванала следата и е решила да я проследи.
Майло хапна още малко от кейка, облиза устни и каза:
— От това, което съм чул от теб, считат Габни за добри професионалисти.
— За много добри. Лио Габни е вероятно в списъка на десетте най-добри действащи специалисти в областта. Урсула също. Двете й специалности й вдигат много цената. Но дори и при сегашните им такси, за да си позволят Касът, ще им трябват адски много часове. Освен това Лио ми се стори засегнат човек. Първия път, като се видяхме, той ми говори за загиналия си в пожар син. И тази негова рана май никога няма да заздравее. Обвини за това съдията, който дал родителските права на майката. Обвини цялата ни законова система. Може би се справя с гнева си, като се опълчва срещу тази система.
— Престъплението като лично отмъщение — бе коментарът му. — Да, става, защо не. Има тръпка. Ами Урсула? И тя ли има нещо?
— Урсула е негово протеже. Тя прави само това, което той й нареди. Въпреки че смъртта на Джина май я разтърси много, така че вероятно тя е слабото звено. Исках да разговарям днес с нея, но тя тръгна нанякъде, преди да успея да го сторя.
— Протеже, а? Литографията обаче е в нейния кабинет.
— Литографията може би е само върхът на айсберга.
— За нея изкуство, пари и за двамата, това ли искаш да кажеш? Защото при тия цени с милион или два няма да можеш да си купиш кой знае колко изкуство.
— Знаем само от Ангър колко е получавала Джина всеки месец. Той може да си програмира компютъра да показва каквито си иска цифри.
— Но защо Джина ще дава на Габни пари?
— Благодарност, зависимост от тях. Поради същата причина, поради която членовете на култови общности поднасят подаръци на техния гуру.
— А може да е заем.
— Може, но я няма, за да си поиска парите обратно.
Той се намръщи и бутна кейка настрана.
— Рамп и Никуист, младежката компания от едно време, а сега и психарите й. Цял парад на заподозрени… Какво знаеш още за тая Мориарти?
— Знам само адреса й. Западен Холивуд.
Извадих листчето, дадено ми от Джан Робинс, и му го подадох.
— Хей — възкликна той, като видя адреса, — та ние сме съседи с нея. Това е на не повече от шест преки от мястото, където живея. Може даже да сме стояли заедно на опашка в супера.
— Не знаех, че седиш по опашки в супера.
— Говоря образно. — Той отново сложи куфарчето на коленете си, извади бележника си и записа адреса. — Мога да мина и да проверя дали все още живее там. Ако не, повече нищо не мога да направя по това, защото трябва да се оправям с всичко останало. Ако ти искаш да поразровиш, нямам нищо против, действай.
— А ще получа ли съвсем ново майсторско куфарче?
— Купи си, майсторе. Тук става въпрос за свобода на личната инициатива.