Игри за милиарди

30

Джак се усмихна и започна:

— Чувствайте се свободни да ме прекъсвате по всяко време. Имате ли някакви въпроси, преди да започнем?

— Имаме много въпроси — отговори навъсено Харпър. — Но нека първо чуем историята ти.

— Разбира се. Както спомена Мия, бях съдружник в частна инвеститорска фирма в Ню Йорк. Преди около дванайсет месеца се срещнах с Пери Арван. Търсеше капитал, за да спаси завода си. Беше средна по големина химическа компания, която губеше пари, но моята фирма не прояви интерес. Не прояви интерес и никой друг, към когото Пери се обърна. Поговорих с него, след като го изслушахме. Беше доста обезкуражен, защото беше изправен пред фалит. Предложих да му намеря купувач или голям инвеститор, готов да вложи пари срещу дял от собствеността. Това често се прави на Уолстрийт.

— И това те отведе при Капитол Груп? — попита един от асистентите от СКР.

— Това и убеждението ми, че „Арван Кемикълс“ идеално отговаря на портфейла на Капитол Груп. От самото начало те проявяваха най-силен интерес към полимера, изобретен от Пери. Всъщност си мисля, че само той ги интересуваше. Честно казано, не положих никакви усилия да ги спра. Защо да го правя? Моята работа беше да представлявам интересите на клиента си Пери Арван, така че им показах резултатите от проучване, проведено преди година, които представяха полимера в най-добрата възможна светлина.

Харпър посочи обвиняващо Джак.

— Искаш да кажеш, че си ги подвел?

— Искам да кажа, каквото казах — отговори Джак и като чели пак се усмихна. — Разберете, дами и господа, Капитол Груп се занимава с изкупувания от години. Не са новаци. Това е една от най-опитните компании в този бизнес. Печелят парите си от придобиването на фирми. Имаха време и повече от достатъчно възможности да проучат всичко, преди да се намесят. — Джак млъкна за момент, после добави: — Ако ме бяха попитали има ли друг доклад за полимера, категорично щях да им покажа и окончателния доклад.

— А защо не попитаха? — попита друг асистент.

— От алчност, страх и нетърпение. Опасяваха се, че някоя друга голяма фирма може да прояви интерес. Не искаха да загубят „Арван“, предполагам. Не искаха и конкуренцията да повиши цената. И така, Мич Уолтърс и неколцина други решиха да осъществят светкавична, мръсна и много агресивна сделка.

Джак замълча и изчака да види дали има въпроси. Нямаше. Затова пък от другата страна на масата видя множество скептични физиономии.

— Бях против и им го казах — обясни Джак. — После ми се обади Мич Уолтърс. Беше записал напълно незаконно телефонен разговор на Пери с някакъв частен инвеститор, в който Пери му предлагаше част от собствеността върху полимера срещу пари в брой. Пери търсеше начин да предотврати намесата на Капитол Груп, както ми каза Мич. Не искаше да пропусне такава възможност.

— Възможност? — попита Харпър.

— Като публична компания, която се търгува на борсата, това представлява сериозно нарушение на различни закони и регулации за ценните книжа. Мич смяташе, по неговите думи, да стисне Пери за топките и да го принуди да продава без възможност да преговаря.

— Твърдиш, че е било изнудване?

— Да, и посъветвах Мич да не постъпва така. Между другото имах микрофон и записах този разговор. Покани ме на среща с Пери, на която пусна бомбата. Даде на Пери избор — продава или влиза в затвора — и Пери веднага отстъпи пред всички искания. Продаде фирмата и полимера за сто милиона.

— И избяга — допълни Харпър за всички, които не бяха в течение със случилото се, но май нямаше такива. — Взе парите, нае голяма лодка и се е скрил някъде из Карибско море.

Джак бързо я поправи:

— Не е точно така.

— Тогава къде е?

— Не е и припарвал до Карибско море. Никога. Замина за Ню Мексико с жена си и се настаниха в красива мебелирана вила в Таос. Жената на Пери страда от морска болест. А той мрази слънцето, обича планините. Живеят под чужда самоличност, докато отмине бурята тук.

— О, стига вече! Един невинен човек няма от какво да се притеснява! — възрази Харпър и прониза Джак с укорителен поглед. Всичките тези увъртания и двусмислени приказки не й минаваха. Джак и неговият съучастник Пери Арван бяха извършили сериозни престъпления и сега се опитваха да се измъкнат. — Невинните хора не се крият зад чужди имена — добави тя и строго изгледа Джак над очилата си.

Той сякаш се забавляваше.

— Пропуснах да спомена нещо. Няколко седмици преди онази среща някой проникна в къщата ми. Докато бях във Вашингтон, където Капитол Груп ме хранеше, поеше и ухажваше, група наемни главорези влезли в къщата ми, тършували цели три часа и накрая оставили подаръци, преди да си тръгнат. Всичко е заснето с камера. Поставили микрофони в телефоните ми и два килограма и половина марихуана, с която по-късно да ме изнудват, в случай че се опитам да осуетя сделката.

Хората от другата страна на масата не скриха изненадата си. Вече не ставаше дума за обикновена измама. Добавяха се проникване с взлом, изнудване и бог знае още какво.

Джак сви рамене и продължи:

— Слава богу, моята частна охранителна фирма откри всичко. Можете да си представите изненадата ми. Обадих се на клиента си и го предупредих, че има вероятност телефоните и домът му да се подслушват.

Федералните агенти в края на масата се разсмяха. Джак ги погледна невинно и смехът им стана още по-гръмогласен. Известно време се чуваше само той. Вече знаеха историята в общи линии. Подробностите обаче бяха безценни. Просто не можеха да се сдържат.

— Искаш да кажеш, че Арван не се е обаждал на никакви частни инвеститори? — попита Харпър, когато смехът утихна.

— Казвам, че Пери може и да е обсъждал подобна възможност в най-общи линии, но и през ум не му е минавало да го направи.

— Но?

— Оставете всякакви „но“. Ако някой незаконно е подслушвал телефона му и поради това е бил заблуден, след което е извършил незаконен акт въз основа на тази информация, къде е престъплението на самия Пери?

Мия услужливо добави:

— Проучих законите, така че ще ви спестя усилието. Пери не е нарушил никакви закони. Абсолютно никакви.

— Но все пак е извършил измама.

— По какъв начин? — попита Джак, все още приятно усмихнат.

— Като е задържал окончателния доклад. Целенасочено е подвел Капитол Груп по отношение на полимера.

— Никой не го е питал за окончателния доклад. Не му беше дадена и възможност да го представи. Капитол Груп го принудиха да продаде фирмата си, изхвърлиха го на улицата и му забраниха да припарва до завода.

Постепенно всички присъстващи започваха да разбират каква фантастична история слушат. Освен това си дадоха сметка, че Джак е умно момче. Засега не беше признал никакъв грях, но определено се бе движил по ръба.

— Ето какво — продължи Джак, — Капитол Груп се хвърли в сделката повече или по-малко слепешката. — Разпери ръце и поклати глава, като че ли споменът го измъчваше. — Бяха толкова алчни и арогантни, че не направиха нито една сериозна проверка. Уволниха повечето работници, изритаха директорите и моментално пуснаха полимера в производство.

Мия добави:

— Пери отдели трийсет милиона от парите си, за да плати компенсации на работниците си, след като Капитол Груп не плати обещаните суми.

— А ти какво получи? — попита Харпър. Гледаше Джак.

— Аз бях съдружник с ограничена отговорност. Получих двайсет милиона в брой за това, че открих сделката, и двайсет и пет процента от собствеността във фирмата, която произвежда полимера. — Той размаха гордо един лист във въздуха и всички решиха, че това е договорът му с Капитол Груп.

— Чия идея бяха двайсет и петте процента? — попита главният инспектор.

— Моя — призна Джак без следа от смущение. — Настоях да получа голямо парче от тортата. И се борих здравата за него.

Никой не попита защо. Отговорът беше повече от ясен. Ролята на измамника е точно това — да изгради доверие у наивника. Като е настоявал да получи сериозно парче от собствеността, Джак всъщност ги бе убедил, че полимерът е сигурен продукт. Мисълта, че беше изиграл най-големите експерти на Капитол Груп, беше забавна, но никой не се засмя.

— По какъв начин се сдоби със записите? — попита Ръдърфорд.

— Ами тогава вече имах… да кажем, сериозни проблеми с доверието към новите си партньори. Бяха влезли в дома ми и очевидно не биха се поколебали да прибегнат до шантаж или изнудване, или бог знае какво друго. Като част от договора разполагах с малък офис в сградата на Капитол Груп — стаичка два на два метра на втория етаж. Тя ми осигури достъп до сградата. Тези хора нямаха угризения да нарушават закона. Реших да се защитя. Почти всеки път когато говорех с тях, носех микрофон. Записвах всичките ни телефонни разговори.

— И всичките записи са направени по този начин?

— Само няколко — призна Джак.

— А останалите?

— Почти всеки път когато обикалях из централата, слагах микрофони тук и там. Само в офиса на Мич Уолтърс имаше четири. Още по три имаше във всяка заседателна зала, включително и в онази на последния етаж, където заседават големите шефове и бордът на директорите. Повярвайте ми, от там са някои от най-интересните записи.

— А как следеше микрофоните? — попита един от агентите на ФБР, който дори не се опитваше да скрие възхищението си. Беше излишен технически въпрос и федералните агенти в края на масата вече знаеха отговора, но им се искаше и хората от отбраната да чуят какъв номер им бе скроил Джак.

Джак се обърна към него и отвърна:

— Наех апартамент на отсрещната страна на улицата. Устройствата имат обхват близо два километра. Моят апартамент беше на сто метра. Монтирах пулт с пет записващи устройства, които се задействаха при шум, и наех екип, който денонощно следеше какво става.

Вече всички си даваха сметка каква забележителна находка е Джак Уайли.

Харпър се наклони напред.

— Колко са записите?

— Много. Твърде много часове, за да си струва да се прослуша всичко. Не исках да ви претоварвам, затова с екипа ми отстранихме безинтересното и излишното и запазихме само разговорите, които доказват юридическа вина.

— Пример?

— Добре. Например няма да чуете как Дан Белуедър поръчва пет проститутки от фирма за компаньонки във Вашингтон, но ще чуете как уговаря плащания на сенатори и конгресмени, за да може полимерът да мине с две бързи гласувания. Ще чуете също как плаща на член на Камарата, за да ликвидира „Ди Ти четиристотин“, единствената истинска конкуренция. Мия между другото има запис на това заседание на комисията. Забавно е за слушане, но е доста вулгарно.

Джак млъкна и огледа лицата им.

— Ако ви отегчавам, кажете ми да спра — каза той шеговито. — Или да вземем друг пример. Ще чуете как Мич Уолтърс предлага незаконно работа на няколко служители от най-високо ниво, след като изтече ангажиментът им в администрацията, и съвсем ясно ще чуете как урежда провалите с полимера да бъдат покрити.

Никой нямаше отегчен вид.

— Нещо друго? — подкани го главният инспектор, видимо ядосан.

— Да, има още много — увери го Джак, който вече не се усмихваше и изглеждаше мрачен. — Разберете, че не се впуснах във всичко това с идеята, че ще попадна на такъв грандиозен сандал. Колкото повече обаче гледах, слушах и научавах, толкова по-голям ужас ме обземаше. Дадох си сметка, че далеч надхвърля капацитета ми. Изплаших се. Силата на Капитол Груп е невероятна. Можеха да ме смачкат, както танк може да смачка бръмбар.

Присъстващите не се хванаха на думите му — ни най-малко. Също така обаче подозираха, че никога няма да успят да докажат, че Джак лъже. Човек, способен да осъществи такава мащабна измама, не би оставил след себе си следи. Изглежда, беше помислил за всичко, което можеше да им дойде наум.

Мия стана и обяви:

— Клиентът ми е уморен. Последните няколко дни бяха много изтощителни. По-късно ще можете да зададете всичките си въпроси.

— Къде са записите и кога ще ги получим? — попита Харпър с блеснал поглед.

— Довечера. В момента са в микробус, който е в Северна Вирджиния. Честно казано, бих искала да се освободя от тях. Кажете ми къде искате да ги доставя.

Най-накрая Харпър повдигна въпроса, който Мия и Джак очакваха от самото начало.

— Какво ще кажете за допустимостта на доказателствата в съда? Записите са правени без съгласието на двете страни.

Грейвс погледна Мия. Двамата се разбраха без думи и отговори той:

— Когато Мия дойде при нас, спомена, че има вътрешен източник. Показа ни филма, на който се вижда как влизат в дома на Джак и подхвърлят наркотика, за да го накиснат. Според нея той беше в опасност, както и самата тя.

— Е, и?

— Положението изглеждаше сериозно и затова занесох материала в Министерството на правосъдието. От там го препратиха на федерален съдия и получихме разрешение да записваме всички телефонни разговори на Джак и да сложим микрофони в централата на Капитол Груп.

— На какво основание?

— Заговор, проникване с взлом, опит за манипулиране на федерална поръчка за армията. Дори може да се каже, че Джак действаше като наш агент. Микрофоните и камерите са използвани законно. Резултатите ще бъдат приети от всеки съд в страната.

Харпър и Ръдърфорд не показаха никаква изненада. Нищо, което Джак бе направил, вече не ги изненадваше. Разбира се, че ще е уредил съдия да узакони действията му. Разбира се, че държеше ФБР в джоба си. Ако сега в стаята влезете президентът и му целунеше задника, пак нямаше да се изненадат. И макар да знаеха, че няма да могат да го докажат, бяха сигурни, че Джак е планирал всичко това още преди да позвъни за пръв път в Капитол Груп.

— Мистър Уайли ще даде ли показания? — попита Ръдърфорд. Мислено вече планираше следващия си ход.

— След два дни ще разполагате с шест часа за това. Предлагам ви да го заснемете. Ще произтекат много дела, а Джак не възнамерява до края на живота си да обикаля свидетелските банки по съдилищата. Поема ангажимент да се яви в съда, за да потвърди истинността на заснетия материал, така че да бъде приет като доказателство. Ще можете да го използвате многократно и това би трябвало да е достатъчно. Назовете час и дата и Джак ще се яви. Ще се закълне, че записите са автентични, и ще разкаже подробно историята, която току-що чухте.

— Ще се обадя веднага щом организираме всичко — кимна Ръдърфорд.

— И така, за да сме наясно — добави Мия, като че ли й беше хрумнало случайно в последната минута, — Джак току-що спести на Министерството на отбраната разходи за двайсет милиарда долара.

За пръв път се замислиха за разходите. Бързо пресметнаха наум. Сумата беше огромна и реакцията бе остра.

— Няма да платим два милиарда долара — извика троснато Ръдърфорд.

— Подписахте договора — напомни му Мия.

Ако получеше обичайния хонорар от една трета, нейният дял щеше да е около шестстотин хиляди долара.

Нищо чудно, че се отказа от работата си, помисли си стреснато Харпър.

Мия ги изгледа.

— Знаете поговорката… мислете какво спестявате, а не какво харчите.

— Отговорът продължава да е не.

— Не искате ли записите?

— Не и на тази цена. Вече ни казахте достатъчно. Ще намерим други начини да приключим разследването — отвърна той доволно.

— Любопитно ми е как.

— Ще заведем клиента ви в съда и ще го съдим. Или, ако реши да играе твърдо, ще го арестуваме и ще го обвиним като важен свидетел, който отказва да дава показния, или като съучастник. Вие не сте единственият адвокат тук.

— Може би пропуснах да отбележа, че всеки запис е копиран три пъти. Още два микробуса обикалят пътищата в този момент. Единият е за приятелите ни от печатните медии, а другият — за телевизиите.

Вгледаха се в лицето на Мия, за да доловят дали не блъфира. Нито следа от колебание или неувереност. Изглеждаше спокойна и невъзмутима.

— Не ни ли заплашвате с шантаж?

— А вие? Съдебни дела, затвор? Хайде да не мислим по този начин.

— А как?

— С юридически език. Да кажем, че обсъждаме възможни сценарии.

— Мога да разпозная кое е заплаха и кое не.

— Да го наречем тогава учтиво напомняне.

— Измъкването на два милиарда от правителството е всичко друго, но не и акт на учтивост.

— Изпълнете договора си, мистър Ръдърфорд. Ще получите записите, гарантирам ви. Моят клиент иска измамата да бъде изобличена. Нямаме нищо против това да стане постепенно, на час по лъжичка и всички медии да го дъвчат мъчително дни наред.

Ръдърфорд се замисли за момент, после опита друга тактика:

— Давате ли си сметка каква е най-високата сума, платена някога за подаден сигнал? И колко нереално е искането ви?

— Сто милиона. Повярвайте, проучила съм материята много внимателно. Два милиарда или ще завършим разговора в съда. — Мия размаха договора като зареден пистолет.

Последва дълга пауза, докато Харпър и Ръдърфорд осъзнаят истината. Джак не само беше клиент на Мия, двамата бяха заедно от самото начало. Това обясняваше много факти — защо Мия беше намерила доклада за недостатъците на полимера и случващото се сега. Беше имала на разположение много месеци, за да обмисля действията си, и сега ги държеше в ръцете си, след като ги подведе да подпишат договора.

Ако можеха да върнат времето назад само десет минути!

Изведнъж Джак се наведе към ухото на Мия и започна да й шепне нещо.

— Извинете ни за момент — каза тя, след което двамата отидоха в далечния край на залата и продължиха разговора си насаме.

Погледите продължаваха да са насочени към лицата им. Мия прошепна, или по-скоро изсъска, нещо на Джак. Той се наведе към нея и продължи да й шепне разпалено и това продължи известно време. Спорът, макар и нечут, очевидно беше оживен. В края на краищата Мия кимна мрачно и се отдръпна от Джак. Двамата се върнаха до масата и седнаха на местата си. Мия изглеждаше разстроена и й беше нужно сериозно усилие, за да се овладее.

— Колкото и да е странно, Джак е съгласен, че два милиарда са огромна сума.

— Слава богу, че поне някой проявява разум.

Тя хвърли на Джак укоризнен поглед, после отново се обърна към Ръдърфорд.

— Съгласен е на един милиард. Това е окончателното ни предложение. Някакви си жалки пет процента от това, което Капитол Груп щеше да отмъкне, ако не беше Джак.

— Пак е нелепо.

— Ако отидем в съда, ще говорим за два милиарда.

Сега беше техен ред да шепнат помежду си. Харпър и Ръдърфорд се оттеглиха в ъгъла.

— Какви са шансовете ни, ако се откажем и се явим в съда? — попита Харпър адвоката Ръдърфорд.

— Договорът си е договор — прошепна унило той.

Двамата с Харпър трябваше да признаят невероятно глупавата си постъпка, да твърдят, че не са знаели какво подписват, което щеше да е смешно оправдание от устата на опитен адвокат и служител на правоохранителните органи. После щяха да се надяват да им се падне съдия скъперник и съшита с бели конци присъда.

Два милиарда бяха толкова много пари, че би могло да се случи.

А какво би станало, ако приемеха един милиард, попита тя и двамата започнаха да предъвкват този вариант. Е, поне половината от сумата щеше да бъде възстановена от глобите, които щяха да бъдат наложени на Капитол Груп. Освен това щяха да подадат иск за 5,5 милиарда, които корпорацията вече бе получила. Подобни искове обикновено не успяваха да възстановят повече от половината платена сума, но ако записите бяха и наполовина толкова убедителни, колкото твърдяха Мия и Джак, чрез тях би трябвало да бъдат върнати значително повече пари. Три четвърти не беше немислима сума. Един милиард, който щеше да доведе до възстановяването на четири, може би дори пет милиарда долара. Погледната по този начин, сделката не изглеждаше лоша. А когато министърът на отбраната чуеше разговора, който водят Уолтърс и Белуедър по негов адрес, отбеляза Харпър, щеше да направи всичко възможно да ги тласне към фалит или много близо до това състояние.

Срещу един милиард щяха да купят записите, щяха да купят Джак, щяха да купят контрола над всичко това и щяха да възстановят милиарди.

Харпър не спомена позора, който щяха да си спестят. Не беше нужно. Ръдърфорд се върна до масата. Свали очилата си и известно време ги бърса с вратовръзката си.

— Добре — изпъшка той накрая. — Един милиард. Но няма да видите нито цент, докато не получим записите и не се уверим, че са точно онова, което твърдите.

Мия му се усмихна. Джак им благодари.

Грейвс се отпусна на стола си и безуспешно се опита да потисне напушилия го смях. Тези двамата наистина бяха изумителна двойка. Мия го беше предупредила само преди час, че размерът на възнаграждението ще го шокира. Колко, бе попитал той. Един милиард, бе предсказала тя.