Игри за милиарди

7

За негова чест Джак не се подсмихваше презрително, когато влезе отново в залата, седна и кръстоса крак върху крак.

— Е? — попита той и огледа лицата им.

Джаксън, който опитваше да имитира самообладанието на Джак, заговори:

— Искам в началото да ти кажа, Джак, че никой в тази стая няма нищо общо с влизането в дома ти. Вероятно някой от отдела по изкупуванията се е престарал. Знаеш как стават тези работи.

— Знам ли?

— Изслушай ме, Джак. Един от нашите младши мениджъри, известен с престараването си… е, добре, да кажем само, че е окуражил охранителната фирма да ти окаже натиск. С него ще се справим още утре сутринта. Няма да търпим подобно поведение. Що се отнася до снимката на Мич… Мич е ходил там да им каже да се дръпнат и да те оставят на мира.

Следяха лицето му и чакаха реакция. Но такава нямаше.

— Да поговорим за сделката — настоя Джак.

— Сделката, да. Добра идея. Готови сме да удовлетворим условията ти. Всичките. Включително и за двайсет и петте процента. — Джаксън млъкна и присви устни. — Разбира се, при условие че получим възможност да се запознаем с плана ти и се убедим, че ще си струва усилията ни.

Джак се замисли над чутото.

— Готови ли сте да подпишете договор с такова съдържание? — попита той накрая.

На този етап изглеждаше безпредметно да убеждават Джак, че трябва да им се довери и просто да си стиснат ръцете.

— Разбира се — отговори Уолтърс бързо от името на тримата. — Разбира се, ще е нужно малко време, за да го подготвим.

Джак отново бръкна в кошмарното куфарче и извади три екземпляра проект за договор. Хвърли ги небрежно на масата. За миг тримата от Капитол Груп се вторачиха изненадани. Невероятно — вече беше подготвил договора — каква дързост! После тримата грабнаха по един екземпляр. Мълчаха. Започнаха да четат. Както се очакваше, всички условия бяха включени, черно на бяло. Офис, комисиона от 20 милиона, двайсет и пет процента дялово участие в нещо, което договорът определяше като дружество с ограничена отговорност.

Дружеството трябваше да се регистрира в щата Делауер, удобен за бизнеса щат с чудесни корпоративни закони, в който всякакви проблеми можеха да бъдат решени в съда бързо и справедливо. Обичайната практика на Капитол Груп в подобни случаи беше да регистрират фирмите си в офшорни зони, където няма данъци, а контролът е прекалено хлабав.

От друга страна, предложението на Джак беше разумно — при такъв сериозно свързан с отбраната контракт щеше да е много по-добре дружеството да има американска регистрация. Изцяло под червено-бяло-синия флаг.

Джак скръсти ръце и изчака търпеливо да го прочетат. Лицето му не изразяваше нищо. Тялото му не помръдваше. Не изглеждаше нито ядосан, нито радостен. По-скоро имаше леко отегчен и донякъде разсеян вид.

Всъщност изглеждаше като човек, който има в джоба си две отлични оферти. Хайде, възразете, сякаш казваше позата му. Ще ви струва милиарди, а аз ще се смея през целия път до банката.

Джаксън, адвокатът, заговори пръв.

— От юридическа гледна точка договорът изглежда приемлив.

Джак кимна. Подписът долу трябваше да бъде положен от Мич Уолтърс. Подаде му химикалка.

— Първо ти — подкани го той.

Мич трябваше да потисне усмивката си, докато слагаше очилата си и се подписваше на трите листа. Натискаше толкова силно, че едва не скъса хартията. Какво облекчение.

Дойде ред на Джак и той старателно сложи подписа си в долния край на трите листа. После бутна едното копие към Уолтърс и прибра другите две в куфарчето си.

— Преди да преминем към подробностите — обади се Белуедър, — мога ли да попитам защо избра нас след влизането в къщата ти?

— Освен че сте готови да ми дадете двайсет и пет процента ли? — Джак отпусна ръце и се наклони напред. — Да ви кажа честно, точно онова, което направихте, наклони везните. Беше непохватно и глупаво.

— Не разбирам.

— Показахте желание да направите допълнително усилие, Дан.

— Наистина ли?

Джак кимна.

— За това изкупуване ще трябва да се използват лакти. Няма да е съвсем чисто. Трябва ми партньор, който не се спира пред дреболии.

— Разбрах.

— Ще разбереш още по-добре след малко — обеща Джак.

Уолтърс протегна ръка през масата и подаде на Джак чаша шампанско.

— Поздравления, партньоре — заяви той доста патетично.

Джак вдигна чашата си и отпи. Белуедър опря лакти на масата и каза:

— А сега ни убеди, че си струва да се занимаваме с тази сделка.

Джак отпи още глътка, а те го гледаха със затаен дъх. Най-накрая, след девет дни преследване, ухажване, ровене в миналото му, опит да го шантажират, за да се доберат до златната му мина, беше дошло време да чуят подробностите.

Джак остави чашата.

— Фирмата се казва „Арван Кемикълс“. На името на нейния собственик и шеф, Пери Арван. Намира се в Трентън, Ню Джърси.

Спогледаха се. Никой от тях не бе чувал за такава фирма.

Джак кимна и продължи:

— Ето я историята. Арван произвежда продукти, които се използват като суровини за производството на муниции и в автомобилната индустрия. По принцип това са химикали за бомби и вещества, които заздравяват боите за компонентите на автомобилите. Изобретението е направил благодарение на доброто познаване на тези две страни от свойствата на полимера. Пери Арван е термохимик и експерт по химическите експлозиви. Нитроглицерин, пластичен експлозив и циклонит са само някои от основните продукти, в които се влагат неговите химикали. В екипа му има и химици, които специализират в областта на лепилата за метали. Обединените им усилия довели до създаването на полимера.

Уолтърс се наклони напред на стола си.

— Спомена, че е отнело години.

— Не е било лесно, Мич. Най-трудното е стабилността. Топченцата трябва да са силно експлозивни, което означава, че при топлина и удар трябва да освобождават цялата си енергия изведнъж, а не да я отделят постепенно, като горят или отделят газ. По необходимост експлозивът е на базата на азота. Азотът обаче е нестабилен и поради това военните имат много стриктни изисквания. Експлозивът трябва да издържа по-леки сътресения, високи и ниски температури, триене, дори искри. Пери е експериментирал хиляди комбинации, докато създаде съвършения продукт.

— И той върши работа?

— Да, много добра.

— Сигурно ли е това?

— Категорично — увери ги Джак още веднъж. — Пери е сключил поверително споразумение с подизпълнител в Ирак. Фирма, която се занимава с охрана и сигурност, като преди всичко охранява иракски високопоставени служители. Преди десет месеца Пери нанесъл слой от полимера върху техни превозни средства, преди да им ги изпрати. След деветдесет опита за взривяване нито един служител на фирмата или охраняван клиент не е пострадал, нито е сериозно ранен. Има няколко лоши сътресения от удара, което е неизбежно, но със сигурност това е по-добрата алтернатива. Слоят не е бил пробит, нито дори нарушен. Удряли са ги с какво ли не — самоделни бомби, ракети, гранати. Имало е доста преки попадения, но нито едно от превозните средства дори не е пробито, да не говорим за унищожено.

— Потвърдено ли е това?

— Радвам се, че попита. — Джак се наведе, извади дебел черен бележник от куфарчето си и го сложи на масата. — Пери е постъпил умно. Наел е независима организация, за да проучи резултатите. Ето ги. Впечатляващи са.

— Колко впечатляващи? — попита Хагър и погледна бележника.

— След всеки взрив технически екип е преглеждал превозното средство и е оценявал ефекта. Извлечени са някои поуки. Например, че двоен слой е по-добре от единичен. Както ще видите, резултатите наминават всички очаквания.

Хагър взе бележника и започна да го разлиства. Страниците с технически подробности само го объркаха, така че разгърна на снимките на колите, направени след експлозиите. След малко подсвирна.

Няколко драскотини — иначе машините бяха на практика невредими. Нямаше дори вдлъбнатини. Джаксън завъртя към Джак дългия си нос.

— Как получи този материал?

— Искаш да знаеш дали съм направил нещо незаконно?

— Точно така.

— Какво те интересува?

— Като твои партньори имаме право да знаем до каква степен сме уязвими.

— Спокойно. В момента изобщо не сте уязвими.

— Нека аз да преценя — тросна се Джаксън, присви очи и погледна Джак гневно.

— Мислех, че един адвокат би трябвало да е наясно. Каквото и да съм направил, се е случило преди вашето участие. Само ако ви кажа сега, ставате юридически уязвими.

Туш. Джаксън се сепна и извърна лице.

— Арван знае ли, че проявяваш интерес? — попита Уолтърс. Добър въпрос.

— Не. Срещал съм се с Пери Арван само веднъж в Ню Йорк. Съмнявам се, че ме помни.

Белуедър заобиколи масата и допълни чашата на Джак с шампанско.

— А защо мислиш, че Арван е готов за изкупуване?

Джак повдигна вежди и се усмихна.

— Когато посети „Колдрон“, Пери Арван скри някои неща.

— Какви?

— Ами например, че има приход от четиристотин милиона не за миналата, а за първата година от войната. Търсенето нараснало до небесата. Интензивността на военното ни участие в Афганистан и Ирак също. Американската армия и морска пехота унищожават две вражески армии по типичния за тях начин — като засипват с милиони бомби, ракети и артилерийски снаряди всичко, което се изпречи пред очите им. При това положение нуждата от експлозиви бързо нараснала и Пери трябвало да разшири производството и да удвои броя на работниците. Натрупал резерв от суровини, за да изпревари тласканото от търсенето повишение на цените.

— Интелигентни решения — отбеляза Уолтърс.

— Само че всички хубави неща свършват. И точно това се случи. Година по-късно и двете войни се превърнаха в тлеещи огнища, без интензивни сражения. Бунтовниците все още използват мощни експлозиви, но търсенето от страна на американските военни е спаднало. Миналата година брутните приходи на Арван спаднаха до двеста милиона.

— Доколко е зле? — попита Белуедър и едва не потри доволно ръце. Брутните приходи на Арван са спаднали с петдесет процента. Това звучеше добре и предполагаше много възможности.

— Не съм говорил с него за това. Той обаче е направил, каквото трябва, за да избегне фалит. Уволнил няколко десетки работници. Опитал да преструктурира дълговете си, притиснал доставчиците си, взел всички разумни мерки, но в крайна сметка резултатът е предрешен. Единствената му надежда остава полимерът.

— В такъв случай в много реален смисъл за него той е Свещеният граал — отбеляза Уолтърс.

— Да, името е подходящо.

— Какви са шансовете му? — попита Белуедър.

— Ако може да издържи достатъчно дълго, за да сключи договор и да започне производство, няма просто да оцелее. Той и фирмата му ще започнат да печелят. Ще се наложи да наеме десет счетоводители, за да следят милиардите му. Последните две години ще бъдат само лош сън.

— Близо ли е до това?

— Трябва да действаме бързо — отговори Джак, после призна: — Честно казано, по тази причина форсирах нещата и увеличих натиска.

— Говори, Джак, не се бави — подкани го Уолтърс, който преглъщаше алчно.

— Пери започна преговори с няколко служители на ниско ниво от снабдяването с муниции на армията в Рок Айланд.

Джаксън, който все още не беше преглътнал предишното си поражение, каза:

— Струва ми се, че разполагаш с вътрешна информация, Уайли. Имаш ли наистина вътрешен източник?

— Не е твоя работа, Фил.

— Ти подписа договора, Уайли. Вече е.

— Истина ли е, че изневеряваш на жена си? — попита Джак с лека усмивка.

— Какво?

— Извънбрачните връзки. Сподели с нас мръсните подробности, Фил. Ние сме твои партньори, разкажи ни за мацката. В хотел ли ходите? Бива ли я в леглото?

— Внимавай какви ги говориш, Уайли!

— А ти се научи да си затваряш устата — изсъска Джак и напрежението в стаята веднага спадна. — Ти си мой партньор, а не собственик.

Джаксън бе опитал да го сплаши, но безуспешно. Не бяха много хората, които можеха да го победят в собствената му игра, да не говорим да го смачкат на пихтия. Джак беше направил и двете и не само един, а два пъти, при това доста ефектно. Джак, човекът, който струваше петнайсет милиарда, ги впечатляваше все повече и повече.

— Защо се е обърнал към хората, които се занимават с мунициите? — попита Хагър, за да върне разговора към същността. Джак и Джаксън все още се гледаха. — Трябвало е да отиде при хората, които се занимават със защитата на състава и намаляването на риска.

Джак най-после се обърна към Хагър и се усмихна.

— Алан, не забравяй, че Пери Арван е учен, а не бизнесмен. Заради качествата на полимера е сметнал, че ще го класифицират като експлозив. Не е наясно с игрите с държавните поръчки в армията. Винаги е бил подизпълнител и никога — пряк доставчик.

Хората от Капитол Груп замълчаха, за да асимилират вътрешната информация, която Джак им беше предоставил. Звучеше доста обещаващо. В рамките на две години Арван беше паднал от 400 милиона приходи до 200 милиона. Катастрофа. Представяха си как Пери Арван търси помощ, как се олюлява от срива, как опитва да спре кръвоизлива, докато разработи златната жила, която трябваше да спаси кожата му.

Мисълта да измъкнат всичко това изпод краката му, и то в последната минута, беше невероятно удовлетворяваща.

— Добре. Какъв е планът ти? — попита Белуедър, който вече неприкрито се възхищаваше на Джак, задето е успял да открие такава тлъста плячка. Още по-хубавото беше, че разполагаше с много добре осведомен вътрешен източник. Нямаше търпение да чуе плана — вероятно щеше да е много добър.

Джак стана и отиде до страничната маса, отрупана със закуски. Взе си чиния и я напълни със сандвичи с краставица, малко мариновани зеленчуци и чипс.

— Пери оцелява ден за ден. Затънал е в дългове заради разширяването на производството и натрупаните запаси. Изпразнил е касите си, заложил е активите си. Както разбрах, дължи сто и петдесет милиона по петгодишни корпоративни облигации със седем процента лихва. Смятайте.

Уолтърс, доволен, че може да изкаже очевидното, отбеляза:

— Всеки провал на този етап ще е катастрофа.

— А имаш ли план как да го притиснем? — попита Белуедър веднага. Беше сигурен, че има.

Джак взе една краставичка и я мушна в устата си.

— Вие ще го направите.

— Ние?

— Точно така. Има и едно щастливо съвпадение, което ще оцените. Най-големият клиент на Пери е фирма за муниции, намираща се в Хънтсвил, щата Алабама. Казва се „Глоубълбенг“. Вероятно сте чували за нея.

От другата страна на масата цъфнаха усмивки. Всички знаеха, че „Глоубълбенг“ е една от многото дъщерни фирми на Капитол Груп. Произвеждаше бомби за военновъздушните сили и ракети за флота, както и други гърмящи артикули. Ставаше ясно защо Джак се е спрял на Капитол Груп. В първия момент те за пореден път се възхитиха на ловкостта, с която ги бе вкарал в това начинание, а после се наведоха напред, за да чуят подробностите.

След като буквално глътна наведнъж един сандвич, Джак продължи:

— Миналата година Пери е продал на „Глоубълбенг“ химически експлозиви на стойност седемдесет милиона. Вие ще можете да получите по-точна информация, но аз смятам, че договорите за тази година са горе-долу на същата стойност. — Той млъкна за момент. — А сега си представете, че тези договори бъдат прекратени.

— Ще ни съди — изръмжа Джаксън, все още ядосан заради предишното унижение. Беше време да изравни резултата и той знаеше как да го направи. Направи снизходителна физиономия и добави: — И знаеш ли какво, Уайли? Всичко ще е на тяхна страна. Ще ни смажат.

— И какво от това?

— Глупав въпрос.

— Ако иска да наеме най-свирепите адвокати, до които се добере. Да съди колкото си иска. Ще мине поне година или две, докато се стигне до решение. Пери не може да оцелее повече от два месеца, да не говорим за две години.

Прозрението най-накрая ги озари.

— А ако го изкупим…

— … няма да съдим сами себе си!

Белуедър тръгна покрай масата, за да допълни чашите им. Вече бяха вдигнали тост за новото партньорство. Сега беше време да пият за победата, която им беше вързана в кърпа. Виждаха я, усещаха я, предвкусваха я. Той вдигна чаша и каза:

— Да пием за Джак и неговия Свещен граал.

— За Джак! За Джак! — повториха всички.