Клуб „Кемъл“

18

Картър Грей стана в шест и половина и четирийсет и пет минути по-късно вече беше в сградата на НРЦ. Във фоайето бяха окачени големи черно-бели фотографии, покрай които служителите минаваха всеки ден. На първата бяха запечатани димящите кули на Световния търговски център, втората показваше руините, останали след тях, а на третата се виждаше част от разрушената сграда на Пентагона, в която се беше забил самолетът на „Америкън Еърлайнс“. Малко встрани оставаше снимката на кратера в полето на Пенсилвания, където бе завършил полета си злополучният самолет на „Юнайтед Еърлайнс“. До нея имаше по-малка снимка, на която личеше опушената олющена мазилка на една от стените на Белия дом, причина за която бяха двете реактивни гранати, проникнали в Източното крило на президентския дом. Накрая беше снимката на обезобразената фасада на голямата обществена сграда в Оклахома Сити.

Всичко това беше само част от потресаващата експозиция, която продължаваше и по отсрещната стена на фоайето. За мнозина именно последната снимка на нея предизвикваше най-голям ужас. Всички жертви бяха момчета и момичета под шестнадесетгодишна възраст, загинали при самовзривяването на четирима атентатори по време на церемония в чужбина в чест на най-добрите американски ученици. Те бяха наградени с екскурзия до Франция заради своите изключителни резултати в училище и общественополезна дейност. Но се бяха завърнали у дома в ковчези.

— Никога не забравяйте това — казваше Грей на служителите си. — И правете всичко по силите си да не се случи отново.

В НРЦ се водеше официална статистика на всички случаи по предотвратяване на евентуални терористични нападения както на територията на САЩ, така и в чужбина. Цифрите сочеха, че деветдесет и три хиляди американски граждани и трийсет и една хиляди чужденци са били спасени от много вероятна смърт. А стойността на запазеното имущество надхвърляше сто милиарда долара. Разбира се, тази информация беше достъпна за много малко хора, главно от висшите кръгове на разузнаването. Многобройни и основателни бяха причините тя да бъде запазена в тайна от американската общественост. Защото, ако обикновените граждани научеха колко случаи са „висели на косъм“, вероятно щяха да престанат да излизат от домовете си.

Грей взе асансьора до същия етаж, от който си беше тръгнал снощи, но влезе в друго помещение. Около правоъгълната заседателна маса го чакаха петима мъже и две жени. Той седна на председателското място и отвори лаптопа си.

— Някакви резултати от снощи?

— Ал-Омари отказа да ни сътрудничи — докладва един от сътрудниците му.

— Не се изненадвам.

— Как ще наредите да процедираме със сина му, сър?

— Оставете го на майка му. Всяко дете се нуждае поне от един родител.

— Разбрано, сър — кимна човекът, давайки си сметка, че нещастният баща току-що е получил смъртна присъда.

— Разполагате с една седмица да изтръгнете максимум информация от Ал-Омари, средствата нямат значение.

— Разбрано — кимна една от жените.

— А нашият неонацист Роналд Тайръс? — попита Грей.

— Започнахме разпита му.

— Останалите?

— Ким Фонг ни даде вярна информация за пратка от експлозиви ново поколение, които безпроблемно минават през скенерите. Според него тази пратка ще бъде внесена през летището на Лос Анджелис най-късно следващата седмица.

— Проследете я до купувача. Искам създателите, оборудването, кой ги финансира, всичко. Другите?

— Отказват сътрудничество — отвърна мъжът, помълча малко и попита: — Обичайната стратегия за отстраняване ли да приложим?

Всеки от присъстващите на заседанието беше работил с Грей и преди създаването на НРЦ. Бяха вземали колективни решения, еднакво отдалечени от закона и морала. С течение на времето тези високо образовани и квалифицирани мъже и жени бяха получавали заповеди за издирването и физическото ликвидиране на хора, смятани за врагове на Съединените щати. И бяха изпълнявали тези заповеди като част от работата си.

Но въпреки че отнемането на човешки живот не беше новост за тях, те неизменно се отнасяха със загриженост към поредната задача.

— Не — поклати глава Грей. — Ще ги пуснем, но преди това ще ги обзаведем със средства за електронно проследяване. А после ще се погрижим да пуснем слуха, че са приели да сътрудничат на властите.

— Което означава, че ще бъдат убити от своите — отбеляза втората от присъстващите жени.

— Точно така — кимна Грей. — Искам тези убийства да бъдат заснети, защото ще ни потрябват като средство за натиск. А ако не приемат да сътрудничат, саморазправата между терористи винаги ще намери място във вечерните новини. О’кей, а сега ме запознайте с последния развой на събитията…

Човекът, който отговаряше за тази част от работата, беше най-младият сред присъстващите, но имаше доста повече опит от тях. Том Хемингуей изглеждаше точно толкова блестящо, колкото по време на снощната си визита в полицейския бар. Той беше новата звезда на НРЦ, главен експерт по близкоизточните въпроси. Притежаваше огромен опит и в Далечния изток, тъй като първите двайсет години от живота му бяха преминали в тези два региона на света поради дипломатическите назначения на баща му Франклин Хемингуей — отначало като посланик в Китай, после в Йордания и за кратко в Саудитска Арабия, а след това отново в Китай.

Благодарение на баща си Том Хемингуей беше сред малцината американски разузнавачи, които владееха мандарински китайски, иврит, арабски и фарси. Беше чел Корана на арабски и познаваше мюсюлманския свят по-добре от всеки друг американец, с изключение може би само на баща си. Всички тези качества, към които задължително трябваше да се прибавят неизчерпаемата му физическа и умствена енергия и безспорната му дарба на разузнавач, го бяха изстреляли нагоре в служебната йерархия, за да стигне до личен съветник на Грей.

Хемингуей натисна един клавиш на клавиатурата пред себе си и екранът в дъното на залата оживя. Появи се детайлна сателитна карта на Близкия изток.

— Обърнете внимание на графиките, отбелязващи сериозните пробиви в Иран, Либия, Сирия, Бахрейн, Ирак, Обединените арабски емирства и Йемен, осъществени от оперативните агенти на ЦРУ и НРЦ — започна той. — Внедрили сме се в повече от две дузини терористични организации и отделни клетки, при това на максимално дълбоко ниво. От тях очакваме огромни дивиденти.

— Значи все пак си струва да имаме и други агенти освен традиционните русокоси и синеоки хубавци, които си нямат понятие от арабски — саркастично подхвърли един от мъжете около масата.

— По стечение на обстоятелствата не разполагахме с други в продължение на десетилетия — остро отвърна Грей.

— И сега нямаме достатъчно оперативни работници с арабски.

— Напоследък Кабул и Тикрит не са най-привлекателните места за правене на кариера — подметна друг от присъстващите.

— Какви са текущите ни загуби? — попита Грей.

— По двама агенти средно на месец — отговори Хемингуей. — Нивото се запазва стабилно, но е ясно, че по-високото възнаграждение води до по-големи рискове.

— Няма да престана да повтарям колко е важно да измъкваме тези хора! — тръсна глава Грей.

Хората около масата посрещнаха изявлението му с одобрителен, макар и не особено ентусиазиран шепот. Близкоизточните терористи се разправяха безпощадно с всеки, заподозрян в шпионаж. Обикновено филмираха обезглавяването му и го пускаха в интернет за назидание на онези, които биха дръзнали да заемат мястото на покойника. И тази тактика действаше безотказно.

— Там губим по дузина войници на ден, седем дни в седмицата — изтъкна Хемингуей. — А след откриването на новия фронт в близост до сирийската граница тази цифра ще се увеличи. Междувременно мюсюлманските движения за независимост в Чечня, Кашмир, Тайланд и Минданао позволяват свободното разпространение на радикална ислямистка идеология. Те използват интернет за набиране и обучение на наемници, прибягвайки до кражба на идентичност и други измами за прикритие на дейността си, а се финансират посредством нелегални парични трансфери. Нямат команден център, който да бъде ударен от армията ни. Операциите под прикритие са единствената ефективна стратегия.

— Нещо за Индия и Пакистан?

— Ситуацията продължава да се влошава. Според нашите експертни оценки жертвите на евентуален ядрен конфликт между двете страни само в първия ден ще бъдат около двайсет и пет милиона, плюс още двайсет тежко ранени. На подобен катаклизъм светът не може да реагира. Тревога предизвиква и продължаващото сближаване между Индия и Китай както в икономическата, така и във военната област.

— Египет? — попита Грей.

— Готов да изригне, както и Индонезия, и Саудитска Арабия — отговори Хемингуей. — След атентата в Храма на Хатшепсут край Луксор египетският туризъм е в застой. А слабата икономика е предпоставка за бунтове срещу режима.

— Разбира се, че хората няма да отидат на почивка там, където ги заплашват с бомби и отвличане — въздъхна Грей и се облегна на стола си.

— Да не забравяме и Северна Корея — подхвърли Хемингуей.

— Няма начин — отново въздъхна Грей. — Един луд начело, трета по големина армия в света, ядрени ракети, които могат да достигнат Сиатъл, и най-големите специалисти по фалшифициране на американска валута. След двайсет и четири часа искам на бюрото си детайлни и осъвременени сценарии за всички изброени страни. А сега да видим какво става с наркотероризма…

Хемингуей натисна друг клавиш и картината на екрана се смени.

— Осветените петна маркират областите на сътрудничество между близкоизточните терористи и наркокартелите от Далечния изток. В някои от тях се забелязва директно изземване на дейността, като най-силни в това отношение са централноазиатските републики. Там производството на наркотици е най-динамично развиващата се част от икономиката. А поради факта, че повечето от тях дълго време са били токсично сметище на руснаците, скоро можем да очакваме продажбата на радиоактивен хероин и канабис на територията на Щатите — разбира се, пак дело на терористични групировки от Близкия изток.

— Като си помисли човек, че мюсюлманите не близват алкохол, да не говорим за дрога — мрачно въздъхна един от участниците в съвещанието.

— Нищо подобно — поклати глава Хемингуей. — Летял съм с араби, които надигат шишето в момента, в който самолетът се отлепи от пистата.

— Благодаря за доклада, Том — погледна го Грей и се обърна към друг член на екипа. — Точен ли е списъкът с набелязаните цели?

— Да, сър. Базира се върху изключително достоверна информация.

— От опит знам, че този термин често се бърка с недостоверна информация — поклати глава Грей. — Както обикновено, оперативните агенти трябва да разполагат с пълна свобода при избора на тактика за противодействие на врага. Да се насърчават всички възможности за превантивни удари, като ние поемаме отговорност за неразрешените проблеми, които ги съпътстват.

Смисълът на тези думи беше кристално ясен за всички присъстващи: „Избивайте ги безпощадно, без да ви е грижа за никакви юридически и политически последствия.“

Не след дълго Грей поиска и получи доклад за вътрешния терористичен фронт, състоящ се от военизирани групировки и религиозни секти.

— Искам текущите цифри — разпореди се той.

Следващите два часа минаха в анализи на потенциалните кризи, всеки от които можеше да отиде на боклука в мига, в който някъде по света рухнеше сграда, застреляха известен политик или пък се взривеше самолет.

Грей се готвеше да закрие заседанието, когато в залата се върна една от жените, изпратена да потърси спешна информация. Тя мълчаливо пристъпи към него и му подаде тънка папка. Съдържанието й се изчерпваше с четири страници, които той прегледа за две минути и лицето му потъмня.

— Случило се е снощи. В осем и четирийсет и пет тази сутрин е започнало разследване от страна на полицията и ФБР. Защо научавам едва сега?

— Защото потенциалното му значение не е било преценено с нужната бързина.

— Патрик Джонсън?

— Той е аналитик в…

— Разбрах — нетърпеливо я прекъсна Грей. — Пише го в папката. Смъртта му има ли някаква връзка с работата, която е вършил?

— Следствието е поето от ФБР.

— Това изобщо не е утеха — рязко отвърна Грей. — Поне имаме ли наши хора на мястото? В този рапорт не пише нищо по въпроса.

— Да.

— След час искам подробната биография на Патрик Джонсън на бюрото си. Действайте!

Жената изхвърча от стаята. Грей бавно я последва, прекоси коридора и влезе в друга заседателна зала, където го чакаха представители на ЦРУ, АНС и МВС. През следващия час изслуша брифинга, след което започна да задава такива въпроси, че половината от присъстващите се почувстваха неудобно, а другата половина — под пряка заплаха.

След като приключи, той се насочи към кабинета си — скромно помещение между двете просторни зали на кризисния център, които кипяха от живот през всичките двайсет и четири часа на денонощието. Отпусна се на стола и втренчи поглед в мястото, на което би трябвало да има прозорец. Но при строителството на сградата той беше забранил всички прозорци, защото ги смяташе за източник на разсейване и широко отворена врата за шпионите. Не му беше лесно да вземе подобно решение, защото самият той много обичаше природата. Въпреки това прекарваше „златните си години“ в камера без прозорци, опитвайки се да спаси своя свят от гибел. Каква ирония, помисли си той. Най-могъщата разузнавателна централа в света не може да надникне извън собствената си сграда!

Натисна един клавиш на компютъра и с огромен интерес започна да чете житието на Патрик Джонсън.