Клуб „Кемъл“

53

Черният хеликоптер се носеше над зеления пейзаж на Пенсилвания. Без да отделя очи от сателитния телевизор, Том Хемингуей продиктува на пилота точните координати на мястото за приземяване. Събитията се развиваха по план, но напрежението не го напускаше вероятно поради факта, че се случваха в реално време. Хиляди пъти си беше представял операцията до най-незначителните детайли, но действителността се оказа далеч по-драматична. В крайна сметка изключи телевизора, защото не можеше да гледа повече.

Джамила караше с висока скорост по улиците в централната част на Бренан. Направи ляв завой, после веднага сви вдясно. Намали скоростта и вкара микробуса в тясна алея. Децата се смееха и закачаха на задната седалка. Тя им хвърли бегъл поглед и натисна спирачката.

Широката врата на гаража се вдигна и един мъж й направи знак да влиза. Тя побърза да се подчини. Вратата бързо се спусна зад нея.

От тясна уличка близо до Мърси Хоспитал изскочи трактор с ремарке, който направи опит да завие в западна посока, но моторът му изведнъж заглъхна. Водачът слезе от кабината и вдигна капака. Ремаркето препречваше уличката и в двете посоки.

Няколко пресечки по-надолу по същата улица „Звяра“ взе завоя на две колела. Алекс с мъка удържа тежкия волан и отново натисна газта до дъно. Добре би било, ако имаше поне една патрулна кола да му разчиства пътя. Надяваше се, че входните и изходните артерии на града вече са блокирани и всички налични подкрепления са се насочили към площада.

„Звяра“ се стрелна покрай някаква пресечка, в дъното на която се виждаше старата водна кула на Бренан, на която се развяваше американското знаме. Част от улицата беше преградена с оранжеви конуси и найлонови ленти, поставени едва преди половин час от двама мъже с кафяви гащеризони. Пешеходците бяха принудени да минават по съседните улици, но никой не знаеше какво точно ще се ремонтира тук. Малко след като „Звяра“ напусна района, предните носещи колони на водната кула се взривиха, тя рязко се наведе напред и рухна напряко на улицата. От утробата й се изляха близо петдесет тона вода, престояла там в продължение на години. Улицата се оказа напълно откъсната от останалите.

Десет секунди по-късно от разни офис сгради на главната улица забълваха кълба дим, включиха се противопожарни аларми. Това беше дело на инженера и химика от арабски произход, които се бяха погрижили да заложат димни бомби на скрити места в сградите. Малцината бизнесмени, които бяха предпочели работните си места пред празничния площад, изскочиха на улицата и панически се разбягаха.

Алекс натисна спирачките пред главния вход на болницата. Задните врати се отвориха и двамата агенти изнесоха сгърченото тяло на президента. Но още преди да стигнат стъпалата, бяха улучени от снайперистите, скрити в отсрещната сграда. Президентът рухна на тротоара, на няколко крачки от лимузината.

— Мамка му! — изкрещя Алекс, измъкна се през дясната врата и включи радиостанцията си. — Снайперисти в болницата! Снайперисти в болницата! Попаднахме в капан! Повтарям, попаднахме в капан! Агентите са мъртви!

Даваше си ясна сметка, че трябва да вкара Бренан в болницата. Огледа сградата пред себе си, после бавно се обърна в обратна посока. И ги видя: дулни пламъци, които излетяха от един прозорец на шестия етаж.

Двойка стрелци, действащи в синхрон.

Алекс извади пистолета си в момента, в който куршумите се забиха в гумите на „Звяра“. В тях за кратко време се отвориха дупки, които обаче веднага се затвориха. Други куршуми заваляха върху предната, задната и страничната част, а един улучи челното стъкло. Но поражения нямаше. Тази кола можеше да понесе доста повече от това, с което атакуваха в момента. В същото време президентът на Съединените щати лежеше на тротоара и вероятно умираше. Защити човека, символа и институцията! Алекс Форд се оказа единственият агент, който можеше да изпълни свещеното правило на Сикрет Сървис. Но в момента, в който решеше да понесе тялото на президента нагоре по стълбите, и двамата щяха да се окажат лесна мишена за снайперистите в отсрещната сграда. Бренан все още дишаше, което означаваше, че сърцето му работи. Това беше най-важното в този момент. Не по време на моето дежурство, сър! — безгласно се помоли той. Само не сега!

Пропълзя до президента, хвана го под мишниците и го издърпа назад. Секунда по-късно тялото се скри зад лимузината.

— Ще се оправите, сър — рече с максимално спокоен глас той.

— Аз… Аз умирам… — прошепна между стенанията Бренан.

Въпреки надеждността на бронираната кола Алекс инстинктивно зае позиция между президента и стрелците в отсрещната сграда. После милиметър по милиметър започна да придвижва главата си към мястото, където свършваше заоблената броня на лимузината. Един куршум бръмна на сантиметри от него и той се отдръпна назад. Отговори с къс откос на своя ЗИГ, давайки си ясна сметка, че ще бъде истинско чудо, ако успее да улучи някой от стрелците под такъв ъгъл.

На входа на болницата се появи човек в униформа на охранител и Алек му изкрещя:

— Залягай! Отсреща има снайперисти!

Човекът изчезна във вътрешността на сградата, но миг по-късно се появи отново и откри огън към шестия етаж, като едновременно с това се търкулна по стълбите и се просна по корем редом с Алекс.

— По дяволите! — изруга агентът. — Не ти ли е мил животът?

— Това президентът ли е? — задъхано попита Аднан ал-Рими и кимна към проснатия до колата мъж.

— Той е — каза Алекс. — Трябва веднага да го вкараме вътре! Нуждае се от незабавна помощ!

— Ама ти сам ли си? — попита с недоверие в гласа Аднан.

— Така изглежда.

— Видяхме всичко по телевизията.

— Май и ти си единственият охранител на тази болница — изгледа го Алекс, изчака кимането му и попита: — Какво ти е оръжието?

— Един нещастен трийсет и осми калибър.

— Страхотно! — въздъхна Алекс, долови поредното стенание на президента и напрегнато попита: — Как се казваш?

— Фарид Шах.

— Добре, Фарид. Можеш да се смяташ за повишен.

Отвори задната врата на „Звяра“, натисна някакъв бутон зад седалката и тя меко се сгъна. Зад нея имаше истински арсенал — пушка, автоматична карабина МР–5 и снайпер. Алекс издърпа автоматичната карабина и един резервен пълнител, след което се обърна към новия си помощник.

— Изглеждаш ми доста як, Фарид — рече той.

— Вярно е.

— Мислиш ли, че ще можеш да вдигнеш президента и да го качиш по онези стъпала?

— Без проблем — кимна Аднан.

— Добре, броя до три и тръгваш. Аз ще пусна няколко къси откоса с тази пушка, което ще ти осигури десетина секунди за стъпалата. И още нещо, Фарид…

— Да?

— Трябва да направиш нещо и за мен, човече.

— Какво?

— Ще заема позиция между снайперистите и вас. Трябва да ме убият, за да ви хванат на мушката… — Алекс млъкна и преглътна с видимо усилие. — Ако ме гръмнат, което вероятно ще стане, искам да го носиш така, че да го закриваш с тялото си. Разбра ли ме?

Аднан не отговори.

— Попитах те нещо! — остро го погледна Алекс.

— Разбрах.

— Добре, желая ти късмет.

Алекс го изчака да вдигне на ръце президента и започна да брои:

— Едно… две… три!

Скочи и прати къс откос към прозорците, от които излитаха пламъчетата. После втори, трети…

Много му се искаше да види как се справя охранителят зад гърба му, но беше невъзможно. Когато пълнителят се изпразни, той измъкна пистолета си и продължи стрелбата. Скри се зад колата в момента, в който свърши патроните. Миг по-късно наоколо засъскаха куршуми. Зареди карабината и се обърна. Очакваше двойката да е стигнала болничното преддверие, но се оказа, че не е така. Охранителят изкачваше стълбите преднамерено бавно, сякаш не искаше да…

— Господи, не! — простена Алекс, прицели се в широкия гръб на мъжа и неистово изкрещя: — Стой!!!

Аднан бързо се обърна и Бренан изведнъж се оказа между тях. После охранителят започна да отстъпва заднишком към вратата на болницата. Алекс отчаяно търсеше начин да го застреля, без да нарани президента, но беше невъзможно. Миг по-късно двойката се скри зад вратата на болницата.

— Президентът е отвлечен! — изкрещя в радиостанцията на китката си Алекс. — Повтарям: отвлякоха Гарванов нокът пред входа на болницата! Трябва да блокираме целия проклет град!

Съдбата му се усмихна миг преди да хукне по стълбите и със сигурност да получи куршум в гърба. Иззад ъгъла изскочиха няколко полицейски коли. Изчака цяла минута — време, достатъчно за униформените да заемат позиции и да открият насрещен огън, след което се стрелна към стълбището. Влетя във фоайето заедно със стъклото на вратата, а куршумите зловещо съскаха около него.

В следващия миг вътрешността на болницата се разтърси от силна експлозия.