Клуб „Кемъл“

30

— Тук работеше Патрик Джонсън — каза Грей, когато влязоха в една голяма зала.

Алекс бавно се огледа. Залата беше колкото половин футболно игрище с празно пространство в средата и редица от кабинки покрай стените. Във всяка от тях имаше по един компютър с плосък екран, а въздухът се изпълваше от монотонното жужене на сървърите. Пред екраните седяха мъже и жени, погълнати от работата си, други крачеха напред-назад в общата част и изричаха кратки реплики в микрофоните, монтирани към слушалките на главите им. Дори Алекс, с целия си многогодишен опит, не разбираше нито дума от странния жаргон, който използваха тези хора. Усещаше се някакво напрежение.

Грей ги поведе към кабинките в дъното. Върху екраните, покрай които преминаваха, се мяркаха лица, повечето от тях с типичните за Близкия изток черти, редом с които течеше непрекъснат поток от данни, вероятно за всеки от тях. На Алекс му направи впечатление, че липсва хартия. Не успя да види дори един лист, въпреки че очите му шареха навсякъде.

— Тук хартията отдавна е изхвърлена от употреба — рече Грей и той се стресна. Дали пък не е включил в репертоара си и четенето на мисли?!

— Казвам тук, защото аз самият все още обичам да пипам материала с ръце — добави Грей и спря пред една кабинка, която беше по-широка от останалите и вместо до кръста, стените й се издигаха на два метра височина.

— Ето го работното място на Джонсън.

— От размерите му личи, че е бил началник — отбеляза Симпсън.

— Да. Той отговаряше за файловете на всички лица, заподозрени в тероризъм. Когато към нас премина и Националният център за оценка на заплахите, включихме директно в нашата база данни техните файлове и служителите им. Сливането се оказа изключително удачно. Разбира се, направихме необходимото да запазим самостоятелността на Сикрет Сървис в тази област. По тази причина както Джонсън, така и колегите му от НЦОЗ останаха на двойно подчинение.

Всичко това беше казано с подходящата доза великодушие. Хубав кокал са ни подхвърлили, отбеляза мислено Форд, отново оглеждайки огромната зала. Хубав и безполезен, тъй като нямаме никакъв контрол върху тъй наречените служители на „двойно подчинение“. Очите му се спряха на единствената лична вещ върху металното бюро — малка, поставена в рамка снимка на Ан Джефрис. Направи му впечатление, че както бе гримирана и нагласена, тя изглеждаше почти красива. Дали вече се бе свързала с адвокат?

Към тях се приближи висок мъж, протегна ръка на Алекс и усмихнато каза:

— Е, предполагам, че прикритието ми отиде по дяволите, агент Форд.

— Тъй излиза — кимна Алекс и се намръщи от якото ръкостискане на Хемингуей.

— Познавате ли се? — вдигна вежди Грей.

— Чрез Кейт Адамс, сър. Юристката от Министерството на правосъдието, с която работех.

— Аз съм Джаки Симпсън, Сикрет Сървис — пристъпи напред Джаки.

— Том Хемингуей.

— Приятно ми е да се запознаем, Том.

Тя с одобрение огледа красивото лице и стройната фигура на младия мъж, но усети намръщения поглед на Алекс и побърза да отмести очи.

— Тъкмо им показвах работното място на Патрик Джонсън и обяснявах с какво се е занимавал — каза с небрежен тон Грей. — Те разследват смъртта му от името на Сикрет Сървис.

— Ако желаете, мога да ги поема, сър. Доколкото знам, вие имате среща.

— Том знае за компютрите много повече от мен — усмихна се на гостите Грей. Това не беше съвсем вярно, но той не обичаше да изтъква предимствата си по простата причина, че така често ги превръщаше в слабости.

— Не забравяй да предадеш на баща си това, което ти казах, Джаки — подхвърли той и бавно се отдалечи.

— Какво точно ви интересува? — попита Хемингуей.

— Искаме просто да разберем с какво се е занимавал Джонсън — отвърна Алекс. — Мистър Грей ни осведоми, че е отговарял за базата данни, свързани с лицата, заподозрени в тероризъм.

— Покрай другото и това е вярно. Бих сравнил позицията на Джонсън и останалите старши аналитици с работата на ръководителите на въздушния трафик. Те контролират своите екипи и следят всичко да върви нормално. Базата данни непрекъснато се обновява с нова разузнавателна информация, като в хода на процеса правим всичко възможно за нейното прочистване. Със своя база данни разполагаха всички по-големи институции в бранша. Те преливаха от неточна и погрешна информация, като никоя от тях нямаше възможност за достъп до данните на останалите, което беше и един от проблемите, довели до единайсети септември. Сега всичко е събрано тук, като на отделните служби е осигурен достъп двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.

— Не е ли малко рисковано всичко да бъде събрано на едно място? — попита Алекс.

— Разполагаме и с информационен център, разбира се.

— Къде?

— Съжалявам, но това е поверително.

Отдавна го очаквах, намръщи се Форд.

— Освен това не забравяйте, че нашата система не замества СИПО — добави Хемингуей, имайки предвид гигантската система за идентификация на пръстови отпечатъци на ФБР. — Ние преследваме терористи, а не педофили и банкови обирджии. В допълнение изкупихме няколко частни фирми, специализирани в обработката на разузнавателна информация.

— НРЦ е купил частни компании?

Хемингуей кимна.

— Държавата се отказа от опитите да открива колелото, особено в областите, в които частният сектор отдавна е свършил тази работа. В момента съществува софтуер, който буквално преравя трилиони байтове информация и изгражда модели за какво ли не — почерк, поведение, методи на действие. Все неща, които могат да се използват в разследването с едно натискане на клавиша. Направо невероятно.

— Но как осъществявате ефективен контрол на такива гигантски операции при положение, че отвсякъде ви обстрелват с информация? — попита Алекс.

— След като поехме масивите на останалите служби, тук се създаде един огромен архив. Между нас казано, имахме доста проблеми, включително и няколко сериозни срива. Но вече всичко е наред и системата работи добре. За нея се грижат хора като Джонсън, чието основно задължение е точността на постъпващата информация. Една доста тежка и обемиста работа.

— Която в крайна сметка не е чак толкова бърза — отбеляза Алекс.

— Ако информацията е неточна, бързината губи смисъла си — контрира Хемингуей. — Няма как да бъдем перфектни при положение, че правим всичко възможно за актуалността и точността на информацията.

— Можете ли да ни покажете някой такъв файл? — попита Симпсън.

— Разбира се — кимна Хемингуей, седна на бюрото на Джонсън и положи длан върху биометричния четец. Компютърът светкавично го идентифицира. Набра няколко команди и на екрана се появи лицето на мъж със съответните пръстови отпечатъци и идентификационни данни.

Алекс внезапно се оказа срещу собствената си физиономия и всевъзможни сведения за житието-битието си, включително от далечното детство.

— Пристрастяване към алкохола на младежка възраст — прочете на глас Симпсън.

— Това отдавна би трябвало да го няма в досието ми! — остро реагира Алекс.

— Сигурен съм, че го няма в официалното ви досие — отвърна Хемингуей. — Между другото, как са шийните ви прешлени? Претърпели сте една доста сериозна травма.

— Значи разполагате и с медицинския ми картон?! Къде отиде правото на личен живот, по дяволите?

— Вероятно сте пропуснали да прочетете клаузите със ситни букви в закона за патриотичните действия — отвърна Хемингуей, натисна няколко клавиша и добави: — Често посещавате полицейския бар. — На екрана се появи дълъг списък с плащания, направени с кредитната му карта. — Сигурен съм, че една от причините е прекрасната Кейт Адамс.

— Значи знаете какво съм намислил в момента, в който използвам картата си, а?

— Аз затова предпочитам да плащам в брой — лукаво се усмихна Хемингуей.

Набра още няколко команди и на екрана се появи снимката на Джаки Симпсън, последвана от дигитализирани пръстови отпечатъци и основни лични данни. Тя се приведе напред и заби пръст в най-горния ред.

— Грешка! Не съм родена в Атланта, а в Бърмингам!

— Веднага ще я поправим — кимна Хемингуей и се усмихна. — Сами виждате, че и НРЦ не е безгрешен.

— Абе вие разполагате ли изобщо с някакви сведения за лошите, или шпионирате само ченгетата? — раздразнено изръмжа Алекс.

Хемингуей набра поредната команда и на екрана се появи ново лице.

— Този човек се казва, или по-скоро се е казвал, Аднан ал-Рими. Наскоро беше убит във Вирджиния от друг терорист. Черепът с кръстосани кости в горния ъгъл на екрана означава, че смъртта му е официално потвърдена. Не знам кой е въвел този малко зловещ символ, но той ясно указва настоящия статус на съответното лице. — В долния край на екрана се отвори малък прозорец. — Това тук са пръстовите му отпечатъци. Идентифицирахме Ал-Рими благодарение на факта, че разполагахме с дигитализирания им вариант в нашата база данни.

— Джонсън разполагал ли е с информация, която е представлявала интерес за някого?

— Общо взето, всеки служител на НРЦ разполага с информация, която представлява интерес за враговете на Съединените щати, агент Форд. Това е причината, поради която ги подлагаме на задълбочена проверка, включително произход, образование, политически възгледи и прочие.

— Че как иначе — иронично подхвърли Джаки Симпсън.

— Добре, ясно — кимна Алекс. — Но защо внезапното забогатяване на Патрик Джонсън не е направило впечатление на никого тук?

— А е трябвало — кимна Хемингуей. — Затова ще падат глави.

— Но не вашата — отбеляза Алекс.

— Не, защото отговорностите ми са други.

— Значи сте късметлия. Но ако се окаже, че доходите на Джонсън не са от наркотиците, пак ли ще поддържате мнението, че е малко вероятно да е продавал служебни тайни?

— Малко вероятно, но не и изключено. Все пак да не забравяме, че в къщата му бяха открити наркотици.

— Имате ли нещо против да поговорим с някои от колегите му?

— Мога да го уредя, но при условие, че тези разговори се записват.

— Като в затвора, а? С тази разлика, че ние сме от добрите.

— И ние сме от добрите! — изстреля в отговор Хемингуей.

Един час по-късно, приключили кратките разговори с трима колеги на Джонсън, Форд и Симпсън си тръгнаха, без да научат нищо ново за обекта на разследването си.

Прибраха оръжията си и се отправиха към изхода, съпроводени от Хемингуей.

— Желая ви успех — рече той миг преди автоматичната врата да се затвори зад гърба им.

— Тъкмо ти ли! — изръмжа Алекс. — Много благодарим за помощта.

Насочиха се към колата си, следвани от двама войници с М–16.

— Чиста загуба на време — промърмори Симпсън, докато сядаше в колата.

— Както и деветдесет процента от всяко разследване — погледна я Алекс и раздразнено добави: — Би трябвало да го знаеш!

— Защо си ядосан?

— А ти не си ли? Нима не те побиха тръпки от това, което видяхме вътре? По дяволите! Имах чувството, че всеки момент ще изкарат снимки от загубата на девствеността ми!

— Аз нямам какво да крия. А ти защо се държа като задник с Том?

— Защото по една случайност не харесвам мръсници като него!