Клуб „Кемъл“

62

— Джаки! — възкликна Алекс. — Какво търсиш тук, по дяволите?

— Цял ден звъня, за да разбера как си, но ти не вдигаш телефона! — намръщено отвърна тя. — Затова реших да се отбия, но, както виждам, ти си имаш компания. Какво правите тук, Алекс?

— Опитваме се да разберем какво става в НРЦ — рече Стоун, забил поглед в лицето на Симпсън.

— Знам, знам. Чух, че Райнке и Питърс са проникнали в нечий дом. — Тя се обърна към Алекс. — Ако знаеш нещо за отвличането на президента, трябва веднага да докладваш в службата. Вероятно си наясно, че укриването на подобна информация може да ти донесе сериозни неприятности.

— Идеята не е добра — поклати глава Стоун.

— Кой, по дяволите, сте вие? — враждебно попита Симпсън.

— Оливър Стоун.

— Моля?! — стреснато го погледна младата жена.

— Наистина се казва Оливър Стоун — обади се Алекс. — А това са приятелите му Рубън, Милтън и Кейлъб. Мисля, че с Кейт Адамс вече се познавате.

— А вие сте Джаки Симпсън, единствена дъщеря на сенатора от Алабама Роджър Симпсън и кръщелница на Картър Грей.

— Това проблем ли е? — хладно го изгледа тя.

— Никакъв, агент Симпсън. Но обръщането към властите на тази фаза наистина ще бъде огромна грешка.

— Чуйте какво ще ви кажа, Оливър Стоун, или както там се наричате. Аз съм свободна да правя какво пожелая. Наистина съм ченге, така че…

— И то дяволски интелигентно — прекъсна я Стоун. — Сигурен съм, че вече сте направили правилна преценка на очевидното…

Симпсън въздъхна и извърна поглед, но Стоун продължаваше да я наблюдава настойчиво.

— И какво е очевидното според вас? — попита най-сетне тя.

— Ако предположението ни за фалшифициране на архивите в НРЦ се окаже вярно, резултатът наистина е трагичен — цяла армия терористи заляха Бренан и успяха да отвлекат президента. Това не говори добре нито за вашия кръстник, нито за баща ви. Убеден съм, че не бихте направили нищо, което да навреди на професионалната им репутация. Но ако се обърнете към властите в този момент, със сигурност ще разбиете кариерата и на двамата.

Очите на присъстващите не слизаха от Джаки Симпсън, която на свой ред беше заковала поглед в Стоун. Така изтекоха няколко секунди, после тя потърси помощта на Алекс.

— Какво става тук, по дяволите? Какво искате от мен?

— Опитваме се да изясним нещата, Джаки. И няма да говорим с никого, преди да сме приключили.

Кейлъб погледна часовника си и предупреди:

— Разполагаме точно със седем часа и четирийсет и една минути, за да открием Бренан и да предотвратим предстоящия Армагедон.

— Най-добре е да се прекръстим — каза Рубън.

— Боже господи! — внезапно извика Алекс. — Да се прекръстим ли каза?

— Какво ти става? — озадачено го погледна Кейт.

Без да отговори, Алекс грабна компютъра и включи DVD-то.

— Ето там! — извика той и заби пръст в екрана. — Виждате ли го?

Останалите бяха объркани, тъй като той не сочеше нито Райнке, нито Питърс, а маскирания мъж, който беше нокаутирал служителя на охранителя.

— Виждам само един маскиран човек — озадачено вдигна глава Стоун. — Какво още трябва да видя?

Алекс спря кадъра и посочи.

— Ето това!

Останалите се струпаха около екрана.

— Вратът на охранителя? — подхвърли Симпсън.

— Не. Виж ръката, която го докосва. Той е свалил ръкавицата си, за да му провери пулса.

— Вярно, но какво от това? — сви рамене Рубън.

— Огледай я хубаво и кажи, че не я познаваш! — нетърпеливо отвърна Алекс.

— Да позная някаква ръка?! — учудено го погледна Кейт. — Сериозно ли говориш?

— Вече имах случай да ти кажа, че ръцете са моята специалност, Кейт. И по тази причина познах тази ръка. Тя е характерна с огромните си кокалчета, които са с размер на средни по големина болтове. А също така и с пръстите. Никога в живота си не съм виждал по-дебели пръсти! Върху нокътя на палеца на лявата му ръка има черен триъгълник. Когато го видях за пръв път, реших, че става въпрос за някаква шантава татуировка.

— Виждал си го и преди? Какви ги приказваш? Кога?

— Онази вечер в бара, когато ме запозна с Том Хемингуей. После пак го видях при посещението ми в НРЦ.

Кейт зяпна от изненада, а очите й бързо зашариха от компютъра към лицето му и обратно.

— Твърдиш, че това е ръката на Том Хемингуей?

— Абсолютно — кимна Алекс. — За мен ръцете са толкова отличителни, колкото и пръстовите отпечатъци!

— Алекс е прав — обади се агент Симпсън. — Аз също съм на мнение, че е ръката на Том Хемингуей.

— Което означава, че Хемингуей вероятно е отвлякъл Бренан — кимна Стоун. — Въпросът е защо?

— Кой може да знае! — възкликна Алекс. — По-важно е да разберем къде го държи. Според мен Кейт има отговор на този въпрос.

— Аз ли?! — изуми се Кейт. — Откъде накъде?

— Беше споменала, че си работила по някакъв проект заедно с Хемингуей.

— Вярно е.

— Ако не ме лъже паметта, спомена някаква стара сграда.

— Да — кимна младата жена. — Намира се край градчето Уошингтън във Вирджиния. Преди време е била собственост на ЦРУ, но е изоставена от години. НРЦ имаше намерения да я превърне в център за разпити на чуждестранни терористи, но не получи съгласието на Министерството на правосъдието след проблемите в Гуантанамо, Абу Граиб и Солната мина. Защо питаш?

— Защото подозирам, че именно там са затворили президента Бренан. Моля те да си спомниш всичко, което знаеш.

— Няма да е необходимо — обади се Стоун.

Всички се обърнаха да го погледнат.

— Защо? — попита Алекс.

— Защото аз познавам много добре тази сграда.

— Хей, кой, по дяволите, е той?! — смаяно извика Симпсън.

— Млъквай, Джаки! — сряза я Алекс. — Наистина ли знаеш къде се намира тази сграда, Оливър?

— В споменатия район има само един изоставен обект на ЦРУ.

— Алекс, надявам се, че няма да повярваш на всичко това! — изрази протеста си Джаки Симпсън.

Алекс не й обърна внимание.

— Можеш ли да ме заведеш там, Оливър? — попита той.

— Мога. Но сигурен ли си, че го искаш?

— Президентът беше отвлечен по време на моето дежурство. Длъжен съм да направя всичко възможно, за да го върна жив и здрав.

— Няма да е лесно. Сградата е добре скрита и построена така, че много дълго може да бъде отбранявана от малко хора срещу значителни външни сили.

— Уошингтън, Вирджиния, значи — промърмори Алекс и погледна часовника си. — Ако тръгнем веднага, след два часа сме там.

— Повече от два — поклати глава Стоун. — Доста затънтено място е.

— А защо не се обърнем към ФБР? — попита Милтън.

— Нямаме представа докъде се простира заговорът — поклати глава Стоун. — По всяка вероятност Хемингуей разполага със свои шпиони навсякъде.

— А и не знаем дали президентът действително е там — добави Алекс. — Правим само догадки. Не можем да губим времето на федералните служби за нещо, което, току-виж, се оказало вятър и мъгла. За бога, нека не забравяме, че започна отброяването на времето до ядрен удар срещу чужда държава!

— Имам микробус, който ще побере всички — каза Кейт.

— Съжалявам, Кейт, но ти ще останеш тук — отсече Алекс.

— В такъв случай и ти няма да ходиш никъде! — сопна му се тя.

— Наистина не може, Кейт — намеси се Стоун. — Това важи не само за вас, но и за Кейлъб и Милтън.

Споменатите членове на клуба „Кемъл“ понечиха да запротестират, но той вдигна ръка.

— Неофициалното име на този обект е Планината на смъртта и това не е случайно — поясни Стоун, замълча за миг, после отсече: — Ще заведа там Алекс и Рубън, но никой друг!

— Трима човека ще имат по-добър шанс да се промъкнат незабелязано — добави Алекс.

— Четирима — поправи го Симпсън и очите на присъстващите едновременно се извърнаха към нея. — Четирима, Алекс! — повтори настоятелно тя. — Не забравяй, че и аз съм агент на Сикрет Сървис!