Клуб „Кемъл“

45

Жилището на Тайлър Райнке беше обзаведено доста спартански. Стоун и Рубън претърсиха всички стаи, пълзейки по корем, за да избегнат инфрачервените лъчи на евентуалните датчици. Но за свое огромно съжаление не откриха нищо. Минаха пълзешком покрай входната врата, до която беше монтиран втори алармен панел с клавиатура за кода, след което бавно поеха по стълбите за горния етаж, следвайки охранения котарак.

— Нашият мистър Райнке е пилот на хеликоптер — промърмори Рубън, надничайки през вратата на спалнята. На нощното шкафче беше поставена фотография на домакина, седнал зад контролното табло на черен хеликоптер.

— Някакви инициали по корпуса? — попита Стоун, насочил вниманието си към останалите вещи и мебели.

— Няма — отвърна Рубън, върна снимката на мястото й и старателно избърса отпечатъците си с крайчеца на чаршафа.

Стоун се отдръпна от отворения гардероб с кутия в ръце.

— Счетоводни архиви — отвърна той на въпросителния поглед на Рубън и заразглежда съдържанието на кутията.

— Нещо интересно?

Стоун вдигна някакъв лист.

— Прилича на фалшива фактура. Издадена е на този адрес, но името е друго. За съжаление нямам голям опит в тази област.

— Дай да видя — протегна ръце Рубън, взе кутията и започна да прехвърля книжата в нея — данъчни декларации, фактури и финансови документи, придружени от написани на ръка бележки. След известно време размаха някакъв лист. — Ако това тук наистина е извлечение от банковата му сметка, нашият човек съвсем наскоро е купил дълга позиция с пут опции.

— Какво ще рече това на човешки език?

— Че се е сдобил с акции на кредит, които има право да продаде на фиксирана цена. А от тези ръкописни бележки става ясно, че очаква борсата да се срине. Идеята е да продаде акциите на висока цена и да ги изкупи обратно, когато поевтинеят. На пръв поглед рискована финансова операция, но в определени случаи може да се заринеш в пари. Рискът наистина е голям, а сумата, за която става въпрос, е непосилна за човек на държавна заплата и е взета на кредит.

— Нямах представа, че си толкова печен във финансите.

— Има моменти, в които човек е склонен да рискува сви рамене Рубън. — Мога да те уверя, че нямам намерение да блъскам в гадния тъп склад, докато се разкапя.

— Но откъде е сигурен, че цената ще падне? Предполагам, че е възможно да се сдобиеш с поверителна информация за дадени акции, но не и за цялата борса, нали? — Стоун замълча за момент, после добави: — Разбира се, съществува и една доказана от времето тенденция — борсовите индекси спадат при настъпването на неочаквани катаклизми.

— Например земетресения? — погледна го любопитно Рубън.

— Да, но и при изкуствено предизвикани катастрофи. Спомням си, че на единайсети септември бяха принудени да затворят борсата, докато нещата се успокоят. Финансовите пазари щяха да се сринат, ако бяха оставени да реагират свободно. Разбира се, при отварянето им индексите бяха паднали доста ниско. Безскрупулни хора с предварителна информация биха могли да натрупат състояние за една нощ.

— Искаш да кажеш, че Райнке залага на предстояща катастрофа? — нервно преглътна Рубън.

— Включително и на такава, в чиято подготовка може би участва лично — замислено отвърна Стоун.

Милтън набра номера на Стоун в момента, в който пред очите му блеснаха фаровете на приближаващата се кола. Всъщност направи опит да го набере, но без успех. Втренчи се в екранчето и сърцето му спря.

Кейлъб се обърна да го погледне и нервно подхвърли:

— Хайде, обади им се!

— Няма сигнал.

— Какво?!

— Не мога да се свържа. Вероятно се намираме в зона със слабо покритие.

— В онази кола най-вероятно се вози убиец! — изкрещя приятелят му.

— Нищо не мога да направя, Кейлъб.

— Проклети електронни боклуци! Когато най-много ти трябват, тогава се скапват!

Автомобилът зави по алеята и се насочи към къщата на Райнке.

— Това е колата на Тайлър Райнке, познах я! — простена Кейлъб.

— Аз също! — В очите на Милтън се появи паника. — Какво ще правим сега?

Кейлъб решително завъртя стартерния ключ.

— Няма да ги оставя да убият Оливър и Рубън.

Милтън закопча колана си, а Кейлъб настъпи газта. Колата се изстреля на пътя с пронизителен вой на гумите, вземайки завоя почти на две колела. Кейлъб ожесточено натисна клаксона, при което се разнесе нещо средно между писък на сирена и локомотивна свирка.

Райнке нервно се обърна назад.

— Откачени пубери! Пак са отмъкнали колата на някой нещастен родител. Тук го правят най-редовно — обясни той на Питърс.

Стреснати от воя на клаксона, Стоун и Рубън се втурнаха към прозореца на спалнята.

— Мамка му! — изръмжа Рубън. — Това е колата на Райнке!

— Идва с приятелчето си — добави Стоун, съгледал двамата мъже, които слязоха пред входа. Зърна и малибуто на Кейлъб, което подмина къщата и продължи с бясна скорост по пътя. — Казах им да позвънят, а не да фучат и да проглушават квартала!

Хукнаха надолу по стълбите. Стоун се сети за обемните датчици в последния момент и рязко дръпна Рубън да се сниши. Пропълзяха напред почти едновременно с превъртането на ключа в ключалката. Влетяха в кухнята тъкмо когато входната врата се отвори и се разнесе писукане. После някой набра кода и писукането спря.

— Алармата е изключена, вече можем да отворим задната врата — прошепна Стоун.

Рубън натисна дръжката съвсем безшумно и бавно въпреки стъпките в коридора. Изскочиха навън, затвориха вратата и бързо се шмугнаха зад ъгъла на къщата.

Едва не се сблъскаха с Уорън Питърс, който влачеше някаква кофа за боклук.

— Какво по дяволите…

Това беше всичко, което успя да каже агентът на НРЦ, преди юмрукът на Рубън да се стовари в лицето му. От силния удар той залитна и падна по гръб.

Двамата хукнаха към мотоциклета. Райнке излетя на верандата в мига, в който Рубън ритна стартера и завъртя дръжката на газта. Агентът се спусна след тях и тичешком измъкна пистолета си. Мишената беше съвсем близо, нямаше начин да пропусне. Но не отчете появата на едно летящо ръждясало малибу, зад чийто волан седеше побеснял специалист по редки издания редом до гений с рядкото заболяване обсесивно компулсивно разстройство, който в ужас броеше на глас.

— Пресвета Дево! — изпищя Милтън, когато тялото на Райнке се блъсна в предното стъкло, претърколи се през покрива и рухна в тревата отзад, след което възобнови ритуалното си броене.

Междувременно Питърс успя да се изправи и посегна за оръжието си. Но, обладан от дяволския дух на забравената младост, Кейлъб светкавично включи на заден ход и натисна педала докрай. Колелата бясно се завъртяха в обратна посока, изстрелвайки чакъл със силата на куршуми.

Питърс изкрещя, но успя да се отмести в последния момент. Стреля напосоки, облегна се на стената и отново вдигна пистолета. Но в същия момент покрай него профуча тежкият мотоциклет. Стоун се надигна от коша и както стискаше каишката на каската, замахна. Ударът попадна в слепоочието на Питърс, който се строполи като подкосен.

Десет минути по-късно агентите се размърдаха. Когато накрая мозъците им заработиха, клубът „Кемъл“ отдавна беше изчезнал.