Клуб „Кемъл“

25

В приземния етаж на НРЦ имаше великолепно оборудвана фитнес зала, която практически никой не използваше поради липса на време. Но в съседното помещение, значително по-малко, все пак имаше един човек.

Облечен с шорти и бял потник, Том Хемингуей седеше на пода с кръстосани боси крака и затворени очи. Миг по-късно се изправи и зае характерна за източните бойни изкуства стойка. Страничният наблюдател несъмнено би решил, че това е стартовата позиция на кунг фу или карате, но сигурно би бил изненадан да научи, че в буквален превод „кунг фу“ означава „способности, придобити чрез упорит труд“. Което означаваше, че и играчът на бейзбол би могъл да постигне добро кунг фу.

По време на годините, прекарани в Китай, Хемингуей се беше запалил по местните бойни изкуства — най-вече за да се пригоди към околната среда и да намали или елиминира онези физически различия, които се дължаха на расовата му принадлежност — преди всичко на русата коса и сините очи.

Преди да започне тренировката, той прекара цял час в медитация. Благодарение на дългогодишните занимания с бойни изкуства ставите, сухожилията и различните мускулни групи по лицето и тялото му бяха придобили изключителна еластичност и здравина. Притежаваше почти свръхчовешко чувство за равновесие. Веднъж прекара шест часа под силен дъжд и ураганен вятър на покривния корниз на един небостъргач, чиято ширина не надвишаваше три сантиметра, докато 21 етажа по-долу банда колумбийски убийци го търсеха безуспешно. Пръстите му притежаваха такава сила, че при ръкуване задължително си напомняше да ги контролира. Но въпреки това много хора се оплакваха от прекалено якото му стискане.

Когато приключи с тренировката, взе душ и облече всекидневните си дрехи. Пръстите му несъзнателно докоснаха татуировката от вътрешната страна на ръката, малко под сгъвката. Тя се състоеше от четири китайски йероглифа, които в превод означаваха „Безкрайна лоялност в служба на родината“. Причината да бъдат там беше една любопитна история, която му бяха разказали преди години.

Прочутият генерал Юе Фей, служил вярно на южната династия Сун, се оказал под ръководството на маршал, който преминал на страната на врага. Отвратен от тази постъпка, Фей напуснал бойното поле и се прибрал у дома. Майка му не одобрила тази постъпка, заявявайки, че защитата на родината е дълг на всеки воин. Накарала го да се върне, като преди това татуирала на ръката му въпросните йероглифи. Хемингуей бе чул тази история още като дете, но никога не я забравяше. С татуировката се бе сдобил след една особено трудна мисия на ЦРУ, когато сериозно мислеше да зареже всичко. Тя му бе помогнала да превъзмогне съмненията си и да продължи да работи. Но днес вече не беше толкова сигурен, че е постъпил правилно.

Подкара към скромното си жилище на Капитолийския хълм. Веднага след като се прибра, се насочи към кухнята и се зае да запарва любимия си черен чай. Няколко минути по-късно взе подноса с каничката и две чаши и отиде в малкия хол.

— Чаят ще изстине — подвикна към спалнята той.

Нещо изтрополи зад вратата и на прага се появи висок мъж.

— Как усети, че съм тук? — попита той. — Дрехите ми не излъчват никаква миризма, събух си обувките и половин час се опитвам да не дишам. Как разбра?

— Излъчваш силна аура, която няма как да скриеш — усмихна се Хемингуей.

— Казвам ти, понякога наистина ме плашиш! — изпъшка капитан Джак, после се засмя и пое чашата, която Том му подаде. Седна на масата и кимна към китайския пейзаж на стената. — Хубав е.

— Бил съм на това място — каза Хемингуей. — Баща ми харесал картината, а също и няколко скулптури от династията Шан.

— Страхотен човек е бил посланик Хемингуей. Не го познавам, но много съм слушал за него.

— Беше държавник — отвърна Том и отпи глътка чай. — Порода, която в днешно време е на изчезване.

Капитан Джак замълча. Очите му замислено се спряха върху лицето на домакина.

— Опитах се да прочета нещичко от поезията, която ми предложи — каза след известно време той.

— Е? — вдигна глава Хемингуей. — Какво е мнението ти?

— Че трябва да поработя върху китайския си. — Капитан Джак остави чашата на масичката и смени темата. — Казвай какво е това важно нещо, което трябва да свърша лично.

— Картър Грей ще присъства на церемонията в Бренан.

— По дяволите! Май си заслужава една среща лице в лице. Как искаш да процедирам?

— Размяната винаги е била проблематична. Несигурността си остава независимо от усилията ни. Но присъствието на Картър променя нещата. Вече можем да сме спокойни.

— Как точно си го представяш?

Хемингуей нахвърля плана си и капитанът остана впечатлен.

— Мисля, че ще се получи — промърмори той. — Всъщност мисля, че планът е блестящ. Абсолютно гениален.

— Зависи дали ще успее — отвърна Хемингуей.

— Не бъди скромен, Том. Нека си го кажем направо. Този план ще разтърси света. — Капитанът замълча за момент, после добави: — Но не подценявай стареца. Картър Грей е врял и кипял в казана на шпионажа.

Хемингуей отвори куфарчето си, извади едно DVD и му го подхвърли.

— Този запис ще ти бъде от полза.

Капитан Джак опипа диска, погледна го изпод вежди и каза:

— Имам над двайсет години стаж в управлението, част от които под ръководството на Грей. Колко са твоите?

— Дванайсет, всичките на оперативна работа. И още две в Агенцията за национална сигурност преди това — стегнато отвърна Хемингуей. — А в НРЦ постъпих една година след като Грей го оглави.

— Чувам, че те готвят за неговото място. Проявяваш ли интерес?

— Мисля, че бъдещето ми не е там — поклати глава Хемингуей.

— Значи обратно в ЦРУ?

— Тази организация е безнадежден анахронизъм.

— Да бе, как ли пък не! ЦРУ винаги ще го има, дори и след несъществуващите оръжия за масово унищожение в Ирак!

— Така ли мислиш наистина? — любопитно го изгледа Хемингуей.

— Как да ти кажа… Когато помагах на „приемливите алтернативи“ на комунизма — повечето от тях диктатори чудовища, когато финансирах незаконни операции в чужбина чрез доставки на наркотици на цветнокожите общности или свалях демократично избрани правителства заради нежеланието им да подкрепят американските бизнес интереси, често ми се случваше да се питам няма ли по-добри начини да го правим. Но беше отдавна. Днес вече изобщо не си задавам такива въпроси.

— Битката, за която става въпрос, не се печели с войници и шпиони — каза Хемингуей. — Не е толкова просто.

— Което означава, че не можем да я спечелим — отсече капитан Джак.

— Достоевски казва, че няма нищо по-лесно от заклеймяването на злосторника. Далеч по-трудно е да го разберем.

— И двамата сме прекарали дълго време там — поклати глава капитан Джак. — Нима наистина се надяваш, че някога ще разбереш манталитета на „злосторника“, наречен близкоизточен терорист?

— Откъде си сигурен, че точно него имам предвид? Когато става въпрос за операции в чужбина, нашите ръце също не могат да се нарекат чисти. Всъщност ние сами създадохме голяма част от проблемите, пред които сме изправени днес.

— Ето защо в днешно време има една-единствена смислена мотивация: парите. Вече имах случай да те уверя, че лично аз не се интересувам от нищо друго. Ще се върна на прекрасния си малък остров и няма да мръдна оттам.

— Каква брутална откровеност.

— Нима предпочиташ да чуеш, че гузната ми съвест крещи и настоява да се включа в борбата за един по-добър свят?

— Не, предпочитам бруталната откровеност.

— А ти защо го правиш?

— За нещо по-добро от това, което имаме.

— Пак идеализъм, а? Предупреждавам те, че ще съжаляваш, Том. Ако изобщо доживееш да съжаляваш.

— Нито идеализъм, нито фатализъм. Просто една идея, която искам да реализирам.

Капитан Джак поклати глава.

— Сражавал съм се „за“ и „против“ всякакви каузи. Винаги ще има войни. Отначало сме проливали кръвта си за плодородни земи и питейна вода, след това за благородни метали, а накрая в името на най-популярната версия на човешките разногласия: „Моят Бог е по-добър от твоя.“ Без значение дали се молиш на Йеремия или Исус, Аллах или Мохамед, Брама или Буда. Все се намира някой, който да заяви, че вярата ти е погрешна, и да поиска да я унищожи. Човешкият род тъне в поквара.

— Буда се е издигнал над материализма, а Исус пръв прегръща враговете си. Ганди също.

— Исус е бил предаден и разпънат на кръста, а Ганди е убит от индус, изпратен от мюсюлманите, които е толерирал — напомни му капитан Джак.

Хемингуей стана и закрачи напред-назад.

— Още помня един интересен исторически факт, за който ми е разказвал баща ми. Когато Индия получава независимост, англичаните решават да прекроят границите на страната. Но за целта използват остарели географски карти и тази небрежност принуждава дванайсет милиона души да се изселят. При неизбежния хаос, съпътстващ това начинание, над половин милион човешки същества намират смъртта си. Малко преди това по същия насилствен начин се създава и държавата Ирак, която е причина за много от днешните конфликти в света. Примерите са десетки. Силните държави мачкат слабите, а после отказват да поемат отговорност за проблемите, които сами са създали.

— Това само доказва моята теза, Том. Хората са покварени същества.

— Исках да подчертая, че ние никога не си извличаме поуки!

— А ти имаш по-добър отговор, така ли? — Хемингуей не отговори, а капитан Джак стана и тръгна към вратата. — В такъв случай ти желая късмет!

На прага спря и се обърна.

— Съмнявам се, че пак ще се видим, освен ако някога не тръгнеш към един малък остров в южната част на Тихия океан. Бъди сигурен, че ще бъдеш добре дошъл, но само ако не си беглец. Изпаднеш ли в това положение, оправяй се сам!