Натюрморт с гарвани

Петдесета глава

Още откакто за първи път гледа „Магьосника от Оз“, Тад Франклин бе запленен от смерчовете. И за него бе източник на таен смут, че след като цял живот бе прекарал в Западен Канзас, самият център на т.нар. „Алея на торнадото“, никога през живота си не бе наблюдавал смерч. Виж, последици от смерчовете бе виждал предостатъчно — разбити паркове с каравани, дървета, превърнати в клечки за зъби, коли, повдигнати и изхвърлени насред пътя — ала кой знае защо още не бе виждал с очите си облак като димоходна тръба.

Беше обаче сигурен, че тази вечер това щеше да се промени. Цял ден предаваха предупреждения за времето. С всеки изминал час предупрежденията на метео-службата ставаха все по-тревожни: жестока гръмотевична буря, внимание за торнадо. Много силна прашна буря бе връхлетяла преди час — бе изтръгнала табели и свалила керемиди, бе покрила с пясък коли и къщи, бе съборила дървета и бе намалила видимостта до неколкостотин метра. А след това в 8:11 същата вечер, докато Тад седеше сам в шерифския офис, дойде новината: целият окръг Край бе заплашен от торнадо до полунощ. Възможно беше торнадото да се разрази до втора, дори трета степен, както и опустошителните ветрове да достигнат скорост сто и двайсет мили в час.

Десет секунди по-късно по радиостанцията се обади шериф Хейзън.

— Тад — рече той, — намирам се в Дийпър, каня се да се връщам.

— Шерифе…

— Нямам много време. Чуй ме. Напреднахме доста по случая. Смятаме, че убиецът се крие в Пещерите Краус.

— Убиецът ли…?

— Остави ме да довърша, за Бога. Най-вероятно е Макфелти, мутрата на Лавъндър. Спотаил се е в спиртоварната зад пещерите. Трябва да действаме бързо, в случай, че реши да се измъкне под прикритието на бурята. Събираме екип да нахлуем в десет часа. Но току-що получихме предупреждение за торнадо в целия окръг Край…

— И аз току-що го получих.

— … затова ще трябва да се заемеш с проблемите около торнадото. Знаеш какво трябва да се прави, нали?

— Разбира се.

— Добре. Предупреди целия Медисин Крийк и околностите, съобщи на всички да се залостят хубаво. Аз ще пристигна около девет и тогава ще настане истински ад — нямам предвид времето. Просто гледай да има две-три кани прясно кафе. Ти няма да идваш с нас, затова не се безпокой. Някой трябва да удържа и крепостта.

Чак след като вълнението му се поуталожи, Тад осъзна, че е леко изплашен. Нямаше нищо против да се заеме със защитата за торнадото — правил го бе достатъчно често — но идеята да преследва убиец в тъмната пещера бе нещо съвсем различно.

— Добре, шерифе.

— Окей, Тад. Разчитам на теб.

— Да, сър.

Тад изключи радиостанцията. Знаеше правилата, има си хас! Първо — да се предупреди гражданството. Ако имаше хора навън — да се приберат у дома или в укритията.

Излезе отзад, заслонил лице от вятъра. Поривите, носещи пясък и ситни камъчета, сякаш имаха зъби. Отвори вратата на патрулката, мушна се вътре, избърса праха от косата и лицето си, запали двигателя и пусна на няколко пъти чистачките. След това включи сирената и включи специалните примигващи светлини. Излезе на „Мейн стрийт“ и тръгна бавно, като едновременно говореше по високоговорителя. Повечето от хората, разбира се, сигурно бяха чули съобщенията по радиото, но беше важно да се изпълнят всички елементи от програмата.

— Говори офисът на шерифа. Обявена е опасност от торнадо за целия окръг Край. Повтарям: обявена е опасност от торнадо за целия окръг Край. Всички граждани да слязат в укрития под земята или в железобетонни сгради. Стойте настрани от прозорци и врати. Повтарям: обявена е опасност от торнадо за окръг Край…

Стигна до края на града, мина покрай последните къщи, спря и погледна покрития с прах път. Няколкото ферми, които виждаше, вече бяха спуснали здраво жалузите, не се виждаше никакво движение. Фермерите сигурно не бяха се отделяли с часове от транзисторните си приемници и те знаеха по-добре от всички какво да правят: да преместят добитъка, особено по-младите животни в защитени места; да извадят допълнително храна; да подсигурят и себе си с провизии в случай, че спре електрозахранването.

Фермерите знаеха какво да правят. Тъпите гражданчета — ето за кои трябваше да се безпокои.

Тад оглеждаше внимателно пътя, докато погледът му не стигна до хоризонта. Небето над него бе черно, плътно черно; слънцето сигурно вече бе залязло, а малкото останала светлина бе напълно засенчена от бурята. Вятърът духаше на пориви, покрай прозореца му летяха късове и цели кочани, прашни царевични стъбла. На югозапад се виждаше жълтеникаво присвяткване, което приличаше повече на боен фронт, отколкото на светкавици. В окръг Край смерчовете се придвижваха почти винаги от югозапад на североизток. Беше толкова тъмно, че ако връхлетеше торнадо, изобщо нямаше да го видят. Нямаше да знаят, че ги е връхлетяло, докато не го чуят.

Обърна бързо колата и се насочи обратно към града.

Прозорците на Мейси представляваха два правоъгълника от весела жълта светлина на фона на мрачината. Тад спря пред ресторанта и излезе, вдигнал яка срещу вятъра. Въздухът миришеше на суха земя и на дървесни корени. По якето му изплющяха няколко царевични листа.

Блъсна вратата и се огледа. Заведението утихна, след като посетителите разбраха, че не се бе отбил за чаша кафе.

Тад се прокашля.

— Извинявайте, приятели, но има предупреждение за торнадо за целия окръг Край. Сила — два, дори три бала. Време е да си вървите у дома.

Репортерите и операторите вече бяха избягали от идващата буря и той се озова срещу обичайните посетители. Мелтън Расмусън; Суийд Кейхил и жена му Гладис; Арт Ридър. Липсваше Смит Лъдуиг, което бе малко странно. Той бе човекът, когото най-много очакваше да види. Може би беше навън да гони някаква информация, свързана с бурята. Ако бе така, щеше да е най-добре да си прибере задника на топло.

Расмусън реагира първи и попита:

— Нещо ново за онези убийства?

Въпросът увисна във въздуха и Тад се изправи пред зала, пълна с очакващи лица. Изненадаха го: тук, дори при заплахата от смерчове, убийствата все още бяха от първостепенно значение за хората. Ето защо при Мейси бе пълно: Тад бе виждал и кравите да реагират така — да се скупчват заедно, когато са изплашени.

— Ами, ние… — започна Гад и спря. Шерифът определено щеше да го линчува, ако споменеше за предстоящата операция. — Разследваме някои отлични улики — довърши той с обичайната фраза, макар да знаеше колко неубедително щеше да прозвучи.

— Това продължавате да говорите цялата проклета седмица — рече Мел, който се изправи със зачервено лице.

— По-спокойно, Мел — намеси се Суийд Кейхил.

— Е, сега имаме по-добри улики — каза отбранително Тад.

— По-добри улики. Чу ли го, Арт?

Арт Ридър седеше на бара с чаша кафе. Погледът му определено не бе дружелюбен. Отпусна се на хромираното столче и се обърна към Тад:

— Шерифът каза, че имал план, че имал някакъв начин да залови убиеца и Медисин Крийк да вземе опитното поле. Тад, искам да знам какъв, по дяволите, е този негов план и дали не ни пуска димна завеса.

— Нямам правото да обсъждам тези планове — каза Тад.

— А и без друго важното сега е, че имаме предупреждение за торнадо…

— Майната му на предупреждението! — сопна се Ридър. — Искам да видя някакви действия от ваша страна.

— Шериф Хейзън е постигнал напредък.

— Напредък ли? Къде е той? Не съм му виждал физиономията цял ден.

— Беше в Дийпър за разследване на нишка, която…

Неочаквано летящите врати на кухнята се отвориха с трясък и зад тезгяха се появи Мейси.

— Арт Ридър, затваряй си човката! — извика тя. — И остави Тад. Той си върши работата.

— Виж, Мейси…

— Не ща да слушам нищо, Арт Ридър. Познавам грубите ти методи, но тук няма да минат. А и ти, Мел, дръж се малко. Оставете момчето.

В залата настъпи гузно мълчание.

— Има предупреждение за торнадо — продължи Мейси.

— Всички знаете много добре какво означава това. Разполагате с пет минути да се изметете от тук. Можете да се разберете по-късно. А пък аз сега ще спусна кепенците на прозорците и отивам в избата. И вие по-добре направете същото, ако не искате да се озовете на улицата преди нощта да е свършила.

Тя се обърна и влезе отново в кухнята, като блъсна така силно вратата, че всички в залата подскочиха.

— Намерете безопасно място или укритие — огледа Тад събралите се, като си припомняше списъка от наръчника си.

— Слезте в избите, застанете под здрав тезгях или бетонна вана или стълбище. Избягвайте прозорците. Вземете си фенерче, вода за пиене и преносимо радио с батерии. Предупреждението е валидно до полунощ, но могат да го удължат, човек никога не знае. Тая буря навън си я бива.

Когато залата се изпразни, Тад отиде отзад и потърси Мейси.

— Благодаря — рече той.

Тя махна с ръка. Не помнеше да я бе виждал някога поуморена.

— Тад, не знам дали трябва да споменавам това, но Смит е изчезнал.

— И аз се питах защо го няма.

— Един репортер го чака снощи тук, докато не затворих. Смит не се появи и за закуска, и за обяд. Не е характерно за него да отсъства така, не и без да спомене нещо. Позвъних у дома му и във вестника, но никой не отговори.

— Ще хвърля едно око — каза Тад.

Мейси кимна.

— Може би няма нищо, но…

— Да, навярно няма нищо.

Тад се върна в ресторанта, затвори прозорците и пое към вратата. Обърна се с ръка върху дръжката й.

— А ти сега слизай в онази изба, Мейси, разбрано?

— Тръгвам — долетя отговорът на Мейси от стълбите.

Още щом Тад се върна в шерифския офис, се обади окръжният диспечер. Позвънила госпожа Фърналд Хигс. Синът й видял чудовище в стаята си. Когато изкрещял и запалил осветлението, чудовището избягало. Момчето било в истерия, госпожа Хигс — също.

Тад не можеше да повярва на ушите си и едва изчака диспечерът да свърши.

— Сигурно ме будалкаш — рече той.

— Тя поиска шерифът да отиде у тях — завърши неубедително диспечерът.

Тад не искаше да повярва.

— Имаме сериен убиец на свобода, към нас се носи торнадо, а ти искаш да ходя да проверявам за чудовища?

След кратко мълчание диспечерът отговори:

— Ей, аз само си върша работата. Знаеш, че трябва да докладвам всичко. Госпожа Хигс твърди, че чудовището е оставило отпечатък.

Тад веднага свали радиото от ухото си. Иисусе Христе!

Погледна часовника си. Осем и половина. Можеше да отиде до къщата на Хигс и да се върне за двайсет минути.

Въздъхна и пак вдигна радиостанцията.

— Добре — рече, — ще проверя.