Натюрморт с гарвани

Петдесет и четвърта глава

Хейзън стоеше пред скупчилите се полицаи. Онова, което трябваше да им каже, нямаше да отнеме много време: бяха силен екип и имаха добър план. А Макфелти нямаше никакви шансове.

Съществуваше обаче един проблем. Тад още не се бе върнал от кланицата, а радиовръзките бяха прекъснати. Хейзън би предпочел да му възложи офиса, преди да тръгне, ала не можеше повече да чака. Медисин Крийк бе добре подготвен, правилно залегнал: Тад определено се бе погрижил вече за това. Часът беше вече десет без десет. Не искаше Макфелти да се измъкне под прикритието на бурята. Трябваше да вървят. Тад знаеше какво да прави.

— Къде са кучетата? — попита.

Отговори Ханк Ларсен:

— Ще ги докарат направо при дома на Краус. Ще ни чакат там.

— Надявам се този път да са ни пратили наистина добри кучета. Поиска ли от онази специална порода, която обучават в Додж, онези испански кучета, как се казваха?

— Преса канариос — отвърна Ларсен. — Да, направих го. Казаха, че обучението им още не било приключило, но аз настоях.

— Добре. Писна ми да си играем с домашни палета. Кой е водачът им?

— Същият като последния път. Лефти Уийкс. Той е най-добрият водач.

Хейзън се намръщи, извади цигара, запали я.

След това изгледа групата.

— Всички знаете правилата, затова ще бъда кратък. Кучетата влизат първи, след това водачът — Лефти, — след това аз и Раскович — той посочи с цигарата си към шефа по сигурността на КЩУ.

Раскович кимна, стисна челюсти, осъзнал сериозността на положението.

— Раскович, знаеш ли да си служиш с 12-калиброва пушка?

— Да, сър.

— Тогава ще ти зачисля една. Зад нас, като подкрепящ екип ще са Коул, Браст и шериф Ларсен. — Той кимна към двама щатски рейнджъри в пълно бойно снаряжение и с облекла на командоси — черни панталони над високи специални обувки, черни противокуршумни жилетки. Никакви бой скаутски шапчици — този път работата щеше да е сериозна. След това се обърна към Ларсен: — Съгласен ли си, Ханк?

Шерифът на Дийпър кимна.

Хейзън знаеше колко важно бе да играе и политическата игра, да държи Ханк в примката си, да го накара да участва в екипа. Ханк определено не се радваше на това, но нямаше какво да направи: това бе теренът на Хейзън и докато операцията не завърши и не бъдат възстановени външните комуникации, шоуто бе изцяло негово. В крайна сметка Хейзън ще направи така, че Ларсен да изглежда добре в очите на обществеността. Всички щяха да разделят лаврите — Раскович също, и нямаше да има удари под кръста, когато работата опре до съдебен процес.

— Правилата са прости. Всички сте въоръжени с пушки за борба с безредици, но не ги използвайте, освен ако животът ви не е пряко заплашен. Това ясно ли е, кристално ясно?

Всички закимаха.

— Ще заловим нашия човек жив и невредим. Ще влезем тихо и кротко, ще го обезоръжим и ще го изведем с белезници и окови, но с меки ръкавици. Той е нашият свидетел звезда. Ако се паникьоса и започне да стреля, спрете и оставете кучетата да се погрижат за него. А кучета като тези могат да понесат някой и друг куршум и пак да продължат да работят.

Мълчание, кимания.

— Ако някой си мисли да се прави на герой, забравете. Лично ще ви арестувам. Ще действаме заедно.

Хейзън изгледа свирепо всички до един. Най-много го безпокоеше Раскович, но дотук той се държеше хладнокръвно. Струваше си да рискува с него. По дяволите, той бе готов Раскович да обере цялата слава, стига опитното поле да бъде дадено на Медисин Крийк.

— Шърт и Уилямс, вие двамата ще вардите входа на пещерата. Искам да разполагате с достатъчно терен за действие, което означава да не се криете във входа, където можете да бъдете изненадани. Ако подгоним Макфелти и той се опита да избяга, трябва да сте готови да го арестувате. Райнбек, ти ще влезеш в дома на Краус, ще предявиш заповедта и ще пиеш чай с Уинифред. Бъди готов да подкрепиш Шърт и Уилямс, ако се наложи.

Лицето на Райнбек остана напълно неподвижно, само челюстта му леко потрепна.

— Знам, Райнбек, че това е трудна задача, но старата дама сигурно ще бъде разстроена. Не искаме никакви инфаркти, ясно?

Райнбек кимна.

— Помнете, че след като влезем вътре, нямаме никакви комуникации с външния свят. И ако се разделим, няма да имаме връзка и помежду си. Тъй че трябва да бъдем заедно. Разбрахте ли?

Огледа се. Бяха разбрали.

— Добре, Коул ще ни разкаже за тези очила за нощно виждане.

Коул пристъпи напред. Беше самият „Мистър полицай“ — висок, мускулест, с къса подстрижка, безизразно лице. Странно как щатските полицаи никога не надебеляваха. Може би при тях това бе правило. Носеше сив шлем с голям апарат за нощно виждане, прикрепен към него.

— В пещерата — започна той, — изобщо няма светлина. Никаква. Поради тази причина обичайните очила за нощно виждане няма да работят. Затова сме съоръжени с инфрачервена апаратура. Инфрачервената светлина действа като тази на фенерче. Ето я крушката тук, отпред на шлема. Тук е ключето. Трябва да бъде включено, досущ като на обикновено фенерче. С просто око не можете да видите светлината, но когато сложите тези очила, ще видите червеникаво осветление. Ако инфрачервената лампа изгасне, няма да виждате нищо през очилата. Разбрахте ли?

Всички закимаха.

— Целта на тези очила е да не се превръщаме в мишени с фенерчета. Той не може да ни види. Няма да включваме светлините на шлема, ще влезем безшумно и той няма да знае колко сме.

— Има ли карта на пещерата? — попита Раскович.

— Добър въпрос — отвърна Хейзън. — Не, няма. През по-голямата част от нея са прокарани дървени пътеки. Има още няколко помещения отзад — две или три най-много. В едно от тях се намира старата спиртоварна инсталация и навярно ще открием нашият човек там. Тук не става дума за Карлсбадските пещери. Просто бъдете здравомислещи, стойте близо един до друг и всичко ще бъде наред.

Шефът по сигурността кимна.

Хейзън отиде до шкафа с оръжията, извади пушка, „счупи“ я на две, зареди я, затвори я с едно движение на китката и я подаде на Раскович.

— Всички проверихте ли оръжието си?

В отговор се чу всеобщо размърдване и тихи потвърждения. Хейзън прегледа за последно колана си в обратна на часовниковата стрелка посока: допълнителни пачки, палка, белезници, спрей с черен пипер, личен пистолет. Пое дълбоко въздух и закопча противокуршумната жилетка здраво под брадата си.

В този миг светлините в офиса примигнаха, светнаха по-силно и угаснаха. Чу се хор от оплаквания и ругатни.

Хейзън погледна през прозореца. По главното шосе не се виждаха светлини, всъщност — не се виждаха никъде. Електричеството бе спряло в целия Медисин Крийк. Нищо учудващо всъщност.

— Това изобщо не променя нещата — каза той. — Да вървим.

Отвори вратата и всички излязоха в ревящата нощ.