Огнен лед

11

Черно море

Остин крачи по брега на Босфора, покрай фериботните терминали и елегантните корпуси на туристически кораби, докато вонята на умряла риба му казва, че приближава рибарските кейове. Дрезгави ята чайки пикират над главата му, докато пред погледа се просва гледката на стотици очукани работни лодки. С увисналата на парцали боя и ръждясали метални части, тези гнили кофи се държат над водата като по силата на магия. Кърт спира пред едно изключение, солидна на вид дървена гемия, която явно е изтърпяла героичните усилия на стопанина си да я ремонтира. Черният корпус и бялата надстройка блестят с многото си пластове боя, а небоядисаните участъци са щедро напоени с подово масло.

Остин изважда сгънато на две листче от джоба си и сравнява записаното име „Торгут“ с белия надпис върху носа на гемията. Усмихва се одобрително. Капитан Кемал започва да му харесва, преди да го е видял. Торгут е прочут адмирал от царуването на султан Сюлейман Великолепни през XV-ти век. Човек, който нарича старата си лодка с това славно име, явно разполага с познания по история и чувство за хумор.

На палубата се вижда само един човек. Той е облечен в черен двуреден костюм и кърпи рибарска мрежа, седнал върху навито корабно въже.

Остин го приветства на турски:

— Мараба. Мога ли да се кача на борда?

Мъжът вдига поглед.

— Мараба. — И го кани с жест в лодката.

Остин изкачва късичкия трап и стъпва на палубата. Гемията е около седемнадесет метра дълга, с широка, удобна за работа палуба. Погледът на госта обхожда „Торгут“, като отчита изключителните усилия да се върне към живот един съд, който сам принадлежи към епохата на своето име. Отива до седналия мъж и казва:

— Търся капитан Кемал.

— Аз съм Кемал — отвръща мъжът. Пръстите му не спират да пърхат над мрежата, като не пропускат нито една дупка.

Капитанът е дребно човече на около петдесет. Лицето му е тясно, а маслинената кожа е почервеняла от съприкосновението със солена вода и парещи слънчеви лъчи. Върху сивеещата си тъмнокестенява коса носи малко кепче, а лицето му е гладко избръснато, ако не смятаме подобните на четка за зъби мустачки, които сякаш се държат на мястото си от голям гърбав нос. Миниатюрен транзистор, в краката на рибаря, свири турски мелодии.

— Аз съм Кърт Остин. Работя в Националната Агенция за Морско и Подводно Дело на САЩ. Бях в екипажа на „Арго“, когато са убили вашия братовчед Мехмед.

Кемал кимва сериозно и оставя мрежата.

— Тази сутрин го погребахме — казва той на приличен английски. Кемал докосва ръкава на сакото си, за да покаже, че е облечен в най-хубавия си и единствен костюм.

— Научих за това. Надявам се, че не ви притеснявам с неочакваното си посещение.

Капитанът поклаща глава и сочи един куп мрежи.

— Седнете, мистър Остин.

— Английският ви е много добър.

— Благодаря. Когато бях по-млад, работех като готвач в една американска военна база, недалеч от Анкара. — Той разкрива в усмивка превъзходни бели зъби. — Плащаха много добре и аз работех усърдно, за да спестя пари за тази лодка.

— Виждам, че сте й дал името на велик адмирал.

Кемал вдига вежди, явно доволен.

— Торгут е славен герой на моя народ.

— Знам. Чел съм негова биография.

Капитанът изучава Остин с хлътналите си кафяви очи.

— Благодарете на НАМПД от мое име. Би било твърде печално за близките на Мехмед, ако бяха лишени от възможността да предадат тялото му на земята.

— Непременно ще предам думите ви на капитан Атууд. За вас спомена мис Дорн.

Рибарят се усмихва.

— Красивата репортерка дойде при мен снощи. Каза, че ще се погрижат за вдовицата на Мехмед. Парите няма да върнат Мехмед, но са повече отколкото би спечелил за цял живот. — Той клати в почуда глава. — Аллах е велик.

— Звънях в хотела й, но ми казаха, че е напуснала.

— Замина за Париж. Иска да ме наеме отново, но първо ще иска разрешение от шефовете си.

Остин посреща със смесени чувства новината за заминаването на Каела. От една страна, съжалява за пропуснатата възможност да я опознае по-добре, но от друга, си дава сметка, че такава връзка би отклонила вниманието му от поставената задача.

— Каза ли нещо друго мис Дорн?

— Разказа ми какво е станало с Мехмед. Каза, че някакви конници стреляли срещу тях и убили моя братовчед. — Той смръщва вежди. — Отвратителни хора. Мехмед не е обидил жива душа.

— Да, такива са. Отвратителни.

— Каза ми и как сте ги нападнал със самолетчето си. Колцина убихте?

— Не се знае — открихме един труп.

— Добре. Имате ли представа кои са тези хора, дето го убиха?

— Не, но имам намерение да науча.

Кемал вдига вежди.

— Ще отидете отново там?

— Стига да намеря лодка за целта.

— Но нали разполагате с големия кораб на НАМПД?

— Не може да се използва държавен кораб. — Остин оглежда отново „Торгут“. — Трябва ми съд, който да не привлича вниманието.

Капитанът разбира.

— Нещо като рибарска гемия, може би?

Остин се смее.

— Да, именно нещо като рибарска гемия.

Кемал гледа известно време Остин в очите, после става и се отправя към кормилната рубка. Връща се с голяма бутилка и два очукани филджана за кафе. Изважда тапата, пълни щедро чашите и подава едната на Остин.

— Бог да прости Мехмед.

Чукват се и Кемал поема щедра глътка, сякаш силната напитка е изворна водица.

По характерната остра миризма Остин разбира, че това е силната турска напитка ракъ. Макар да няма навика да се сближава с алкохола преди пладне, той не иска да бъде неучтив. Внимателно поема глътка от огненото питие и докато то се стича в гърлото му, си мисли, че вероятно такова е усещането и при поглъщане на счупени стъкла.

Кемал глътва още един път и за радост на госта си, оставя чашата настрана.

Втренчва поглед в Остин.

— Защо искате да се върнете там? Нали могат да ви убият?

— Има такава възможност, но това не означава, че непременно ще се случи. Миналия път нямахме нито информация, нито оръжие. Сега няма да е така.

Кемал обмисля отговора. Остин отбелязва със задоволство, че капитанът не е по прибързаните решения. Това хладнокръвие може да се окаже от изключителна полза в даден момент. Турчинът се вторачва във филджана си.

— Чувствам се отговорен за станалото с Мехмед. Аз го пратих с екипа, та да изкара някоя пара.

— Никой не би могъл да предвиди онова, което стана.

— Прав сте, разбира се. Толкова пъти съм рибувал в района, без да ми се случи нищо лошо.

— Бихте ли отишъл отново там?

— Не и за пари.

Остин е разочарован, но не и изненадан.

— Разбирам, капитане. Но не забравяйте, че начинанието може да се окаже много опасно, независимо колко добре ще се подготвим.

— Не ме е страх — отвръща Кемал и плюва върху палубата. — Но пари не искам. Ще ви се отплатя за услугата, която направихте на близките ми, като убихте онази свиня. — Спира възражението на Кърт с вдигната длан. — „Торгут“ е на ваше разположение — добавя той с апломба на човек, който предлага току-що слезлия от стапела „Титаник“.

— Не сте ми задължен по никой начин.

Капитанът издава брадичка напред. Като премерва всяка дума, за да не бъде разбран криво, той заявява:

— Мъжете, които убиха братовчед ми, трябва да си платят. Тези работи не са ми съвсем чужди. Като младеж се занимавах с контрабанда. Никога не са ме залавяли. — Тупва с пета по палубата и се усмихва гордо: — Два дизела. Трийсет възела скорост. Кога тръгваме?

— Очаквам трима да пристигнат от САЩ още днес. Какво ще кажете за утре призори?

— Лодката ще бъде заредена и готова.

— Ами екипаж? Не ми се ще да излагам на опасност още хора, след онова, което стана с Мехмед.

— Ще взема двама от най-близките си приятели. Ще ги предупредя за опасността, та да си направят хубаво сметката. Но не се съмнявам в отговора им — и двамата са също братовчеди на Мехмед.

Двамата стискат ръце за скрепяване на споразумението. Остин обещава да се яви с изгрева на слънцето. Успява да се измъкне, преди на Кемал да хрумне, че още една глътка ракъ ще заздрави допълнително техния договор. Главата му се върти от силния алкохол, но по обратния път към „Арго“ свежият морски бриз успява да я поизбистри. Качва се при капитан Атууд на мостика, където той изучава някакви карти.

— Как е телевизионната звезда? — интересува се Кърт.

— Сигурно ти е известно, колко съм непринуден пред окото на камерата — отвръща Атууд. — Е, признавам — продължава той с усмивка — прекарах си чудесно с тези откачалки от телевизията. Сигурно ще изрежат кадрите, в които зяпам като отнесен подир мис Дорн.

— Не можеш да им се сърдиш.

— Нито пък те на мен! Изненадан съм от липсата на атака от твоя страна. Да не си загубил тонуса си?

— Сърцето ми принадлежи на НАМПД — отвръща Остин, с ръка на гърдите. — Което ни приближава към причината за моята визита: ще имам нужда от помощ при пълно отсъствие на въпроси.

Капитанът накланя глава. Знаят се с Остин от дълги години и той не помни случай Кърт да си е оставил магарето в калта.

— Ще направим каквото е по силите ни, стига да не се излагат на опасност „Арго“ или хората му.

— Няма. Трябва ми само малко екипировка под наем.

Остин излага списъка на желанията си и моли да се пренесат нещата на борда на „Торгут“. Няма да има спънки в това отношение, убеждава го капитанът. Докато дава необходимите разпореждания, Остин се връща в каютата си и включва своя лаптоп. Свързва се с операторите на частен търговски сателит и иска снимки на определен участък от руското черноморско крайбрежие. Разглежда ги с голямо внимание, но не е изненадан, че не открива на тях нищо особено. Не е и очаквал Съветите да изложат на показ секретната си база.

Избира номер на мобифона си. В САЩ е още рано, но той знае от опита си в ЦРУ, че Сам Леахи е вече в своя кабинет.

— Как е времето в Ленгли? — интересува се Кърт, когато чува металния глас на Леахи в слушалката.

Кратка пауза.

— Сбъркал си номера, братче. Ако ти трябва прогноза за времето, звънни в НАМПД. Тамошните умници знаят всичко, което може да се знае на този свят.

— Почти всичко, Сам. Точно заради това те търся.

— Знаех си, че все ще се върнеш някой ден в Компанията с подвита опашка. Как си бе, морски вълк?

— Добре съм. Още ли те държат вързан за бюрото?

— Още малко. Пенсията е след половин година. После наемам рибарски кораб в Чизъпик. Мога да те взема за старши помощник, в случай че решиш да се измъкнеш от играта на котка и мишки във Вашингтон.

— Звучи примамливо. Имай ме предвид, но в дадения момент имам нужда от малко информация. Какво знаеш за съветските бази за подводни лодки?

— Много широко поставен въпрос. Малко по-конкретно?

— Ами, материалните им характеристики.

— Преди всичко, те са огромни. Трябва да са в състояние да приютяват бебчета от рода на „Тайфун“, който е дълъг точно сто шестдесет и седем метра. Ширината му е двадесет и пет метра. Всяко от тези чудовища има по двадесет ядрени ракети. В желанието си да ги осигурят, дори срещу ядрена атака, убежищата са строени под много дебел пласт скали. В това отношение са следвали примера на немските подводничари, чиито убежища са издържали успешно бомбардировките на съюзниците. Като правило, дълбаят тунел под много висок хълм, а после изграждат в скалите край него докове за лодките.

— Имаш ли данни за местоположението на тези съоръжения?

— Не е трудно да си ги доставя.

Остин долавя скрито условие в отговора.

— Много ще съм ти задължен, ако изровиш каквото можеш.

— Нямай грижа. Голяма част от тези сведения са така и така вече разсекретени. Но няма да забравя обещанието ти за рибарския кораб.

Остин въздъхва с облекчение — очаквал е да му поискат преминаване през официалните канали за връзка.

— Ти се погрижи за стръвта, аз ще донеса бирата.

Остин съобщава адреса на електронната си пощенска кутия, благодари още веднъж и затваря. Работи с компютъра по някои логистични проблеми на експедицията, после излиза, за да провери как върви подготовката. Исканите съоръжения са подредени в сандъци и готови за транспортиране. Очакват камиона, който ще ги откара до „Торгут“. Остава само да пристигнат другите. Остин не чака дълго. Докато преглежда инвентарния списък, звъни Завала и казва:

— На летището сме.

— Какво ви забави толкова?

Завала въздъхва шумно.

— И това ми било благодарност. Знаеш ли, че ме изтръгна от обятията на най-красивата жена на планетата?

— Всяка жена, с която си се забърквал, е била най-красива на планетата.

— Виждаш ли — късметлия съм си аз.

— Някой ден ще ми бъдеш благодарен, че съм те отървал от хомота на брака.

— Брак ли! Ама че идеи имаш. Да не съм я чул тази дума!

— По-късно ще обсъдим любовния ти живот. След колко време ще бъдете на борда?

— Гемей търси такси, а Пол мъкне багажа навън. Преди да си казал по букви К-о-н-с-т-а-н-т-и-н-о-п-о-л, ние сме там.

След около час, Завала и двамата Траут пристигат в хотела. След кратки приветствия по повод срещата, Завала казва:

— Не че има кой знае какво значение, но се питахме, дали пък няма да ни съобщиш причината, поради която хукнахме като щури от другия край на света?

— Липсваха ми усмихнатите ви физиономии.

— Точно така. И затова ме накара да ти домъкна пищова, както и собствените си средства за изпращане на метални предмети.

— Признавам, че имам и други съображения, но не лъжа, като казвам, че ми липсвахте.

Остин оглежда членовете на групата за специални задачи и с удоволствие се хили срещу нетърпеливите им физиономии. След това започва да излага своя план.