Огнен лед

14

Черната лада с карирана ивица отстрани подскача по неравния път, а всеки болт на измъчената и рама вие с болка и протест. Дупчестата алея минава сред високи борове, за да стигне до група хижи в селски стил, скупчени на брега на Черно море. Таксито продължава да се полюлява върху отслабналите си ресори, дори и след като Пол и Гемей Траут измъкват с мъка тела от задната му седалка. Вземат торбите си от покрива на колата и се разплащат с шофьора. Таксито поема назад, потънало в облак прах, а вратата на най-близката хижа се отваря с трясък. През нея изскача мъжага, чийто рев разлюлява дърветата.

— Траут! Не вярвам на очите си. — Той го дарява с меча прегръдка. — Радвам се да те видя, приятелю! — Тупа Пол по гърба.

— И аз се радвам, Влад — отвръща Траут, като се изхитря да не изпусне въздуха от дробовете си при поредния удар. — Това е жена ми, Гемей. Гемей, запознай се с професор Владимир Орлов.

Професорът протяга прилично на пушен бут ръчище и прави опит да чукне петите на кожените си сандали.

— Удоволствие е за мен да се запозная с вас, Гемей. Вашият съпруг ми е разказвал много за прекрасната си жена, докато лочехме бира в „Капитан Кид“.

— И за вас съм чула доста нещо, професор Орлов. Пол много пъти е споменавал, как хубаво сте си прекарали в Уудс хол.

— Имаме прекрасни спомени и двамата. — Обръща се към Пол: — Наистина е красива и очарователна, каквато си я представях. Късметлия си ти.

— Благодаря. Искам да ти кажа, че твоето място в бара е празно.

— Значи остава да се реши кога? Как вървят нещата в Океанографския?

— Бях там до преди няколко дни. Все гледам да си ходя у дома между две поредни задачи в НАМПД. Уудс хол не се е променил с нищо, откак ти беше там.

— Как ти завиждам. В качеството си на просяшка страна, Русия няма пари за чисто научна дейност. Даже такава авторитетна институция като Ростовския държавен университет трябва да проси непрекъснато. Пак добре, че ни позволиха да използваме това място за нуждите си.

Гемей оглежда хижите и блещукащата между дърветата вода.

— Но тук е чудесно! — възкликва тя. — Напомня ми за старите колониални хижи край Великите езера, където съм израсла.

— По съветско време са се използвали като летовище за старши офицери и техните семейства. Има и тенис корт, обаче настилката е същата като на луната. Докарахме тук студенти, които хвърлиха огромен труд за възстановяване на хижите. Идеално място за нас, учените, да се оттеглим „за размисъл“. — Той грабва саковете. — Елате да ви покажа къде ще спите.

Орлов ги повежда по засипана с борови иглички алея към една постройка, която блести с новата си бяла и зелена боя. Оставя торбите на верандата и отваря вратата пред семейство Траут. Едностайната хижа е обзаведена с две двуетажни легла, груба маса, умивалник с помпа за вода и газов котлон. Орлов приближава мивката и помпи.

— Водата е чиста и студена. Винаги дръжте по малко в това канче за обезвъздушаване на помпата. Навън има душ. Тоалетната е на гърба на къщата. Малко е примитивно наистина.

Гемей оглежда обстановката.

— Вижда ми се доста уютно.

Пол отбелязва:

— Ние се натрапихме, професоре. Трябва да сме благодарни, че не ни настанявате на поляната.

— Дрън-дрън! Да не съм чул такива приказки. Сигурно ще искате да се преоблечете. — Професорът носи размъкнати шорти и червен потник. — Както сами виждате, тук не се спазва строг етикет. Когато се приготвите, елате обратно по пътеката до главната поляна. Ще ви чакам.

След като професорът се оттегля, те пълнят умивалника и се измиват. Гемей сменя модните си панталони и блуза с шорти и блуза, с инициалите на Океанографския институт, където се запозна навремето с Пол. Пол сваля немачкаемия блейзър и широки панталони в цвят каки, като и една от крещящите си папийонки, които боготвори. Сменя всичко това с бежови шорти, тъмносиньо поло и маркови сандали. После крачат назад между боровете.

Орлов е седнал край дървена маса в сянката на боровете. Потънал е в разговор с двойка на средна възраст, които представя като Наташа и Лео Арбикови — физици. Те говорят слабо английски, но имат слънчеви усмивки. Орлов обяснява, че има още много учени и студенти, които са пръснати из гората по задачи или просто за да четат на спокойствие. От недрата на огромна хладилна чанта той измъква пресни плодове, хайвер, пушена сьомга, студен борш, шише вода и друго с водка. Американците опитват храната, но се задоволяват с вода, като оставят силното питие за по-късно. Професорът не проявява подобна предпазливост и се налива с водка, без видим външен ефект.

— Помага ми да се концентрирам — съобщава той, като отмива с огнена вода лъжичка хайвер в гърлото си. Отново тупва Пол по гърба. — Това е направо невероятно — да те видя тук, приятелю. Така се радвам, че се обади.

— Чудесно е да те видя, Влад, макар да се добрах до теб с доста мъка.

— С външния свят ни свързва един-единствен телефон. Това му е хубавото на това място. Забравен свят. Само ние — старите динозаври. — Той се тресе от смях на шегата си. — Почти не ни плащат, но ние пък провеждаме евтини експерименти. — Той вдига бутилката, заобля устни и си налива нови два пръста. — Но, стига за мен. Кажете, какво ви води на Черно море?

— Чувал си за кораба на НАМПД „Арго“.

— Естествено. Даже съм бил на борда му. Преди няколко години. Страхотен кораб. Но от НАМПД не може да се очаква нещо по-долнокачествено.

Пол кима утвърдително.

— Двамата с Гемей провеждаме проучвания по една обширна тема, поставена пред „Арго“. Сетих се, че работиш в университета и си казах, я да взема да му се обадя.

Остин поиска от двамата Траут да поразровят около АТАМАН ИНДЪСТРИЗ, докато те със Завала се повъртят около базата. Главната квартира на компанията се намира в пристанищния град Новоросийск, разположен на североизточния бряг на Черно море. Пол моментално се сети за Орлов, който бе гостувал в Океанографския преди време и за когото знаеше, че преподава в Ростов, недалеч от Новоросийск. Когато му се обади, професорът заяви, че никога няма да му прости, ако не му отиде с Гемей на гости.

— Лесно ли се добрахте до тук? — пита той.

— Не съвсем. С голям късмет намерихме в последния момент билети за Новоросийск. От университета ни уредиха такси, с което се дотътрихме. — Пол се оглежда. — Я да видим дали се ориентирам правилно. Намираме се между Ростов и Новоросийск, нали?

— Точно така. Новоросийск е нефтеното пристанище на Кавказ. Той е също така град герой, пълен с грозни паметници, посветени на народната съпротива срещу окупатора, по време на Великата отечествена война. — Орлов се обръща към Гемей: — Пол се хвали много с уменията ви на морски биолог. С какво се занимавате напоследък?

— Преди да пристигнем на Черно море, изучавах вредното влияние на замърсяването върху кораловата популация край бреговете на Флорида.

Орлов клати глава.

— Значи руснаците не сме единствените екологични варвари. Аз също се занимавам с проблемите, които поставя замърсяването в Черноморския басейн. А ти Пол?

— Аз бях в Уудс хол, където участвах в едни разработки, свързани с дълбокодънно минно дело. Всъщност четох, че една от вашите водещи компании в тази област се намира в Новоросийск.

Лукавството не е сред силните страни на Пол. Той има открития нрав на янки и се чувства ужасно неудобно, когато крие истината, особено от приятел. Но захвърленото с притеснение семенце попада в плодородна почва.

— Океански рудодобив? Сигурно имаш предвид АТАМАН.

— Май това беше. Сигурен съм, че четох някъде.

— Бих се изненадал, ако не си. АТАМАН е нещо огромно. Започнаха като конгломерат в минната индустрия, но бързо осъзнаха перспективите на морското дъно и сега корабите им шарят по цялото земно кълбо.

— Това е разумен ход, с оглед предстоящия недостиг на суровини.

— Така е, но по-малко известно е, че компанията е водеща в световен мащаб в добива на метанов хидрат от морското дъно.

— Мисля, че това не се споменаваше в статията.

— АТАМАН гледа да не излиза много-много на показ. Руският капитализъм е все още в стадия на дивото натрупване. Ние не разполагаме със законодателството, което осигурява прозрачност при вас. Впрочем, това надали поражда някаква особена разлика. При хилядите работещи в АТАМАН не виждам как може да се опази каквато и да било тайна. Компанията построи огромна флотилия от кораби чудовища, които ще се използват за добив на огнен лед.

— Огнен лед? — обажда се Гемей.

— Някой измисли този термин за метановия хидрат — обяснява Пол. — Залежи от него има по цялото дъно на световния океан. Прилича на заскрежен сняг, само че гори.

Орлов продължава:

— Всеизвестно е, че съветските учени претендират да са изобретили всичко — от електрическата крушка до компютъра, но в дадения случай, трябва да им се признае приоритета. Първите находища бяха открити в Сибир. Тогава нарекоха веществото „блатен газ“. Някои американски учени бяха въодушевени от перспективите и след известни проучвания откриха огнен лед под морското дъно.

— Край брега на Южна Каролина, ако не се лъжа — казва Траут. — Уудс хол също извърши няколко потапяния с дълбоководни апарати и откри изтичащ газ през пукнатини на дъното.

— Има ли стопанско приложение?

Орлов понечва да си сипе още водка, но размисля и блъска шишето на страна.

— Възможностите са невъобразими. Общото количество на метановия хидрат, което съдържа земята, крие в себе си повече енергия, отколкото всички останали горива, взети заедно.

— Тоест, можем да го разглеждаме като заместител за петрола и природния газ?

— Ни повече, ни по-малко — в американските научни издания го наричат „гориво на бъдещето“. От него могат да се изкарат трилиони и затова толкова много хора са насочили апетитите си натам. Но техническите предизвикателства са също огромни. Веществото е летливо и бързо се разпада, щом бъде извадено от естествената си среда на огромно налягане и отсъствие на кислород. Който овладее процеса на добив, владее бъдещата енергийна база на света — заключава Орлов. Широкото му чело се покрива със ситни бръчици. — Което не е добре.

— И защо?

— АТАМАН е притежание на един-единствен амбициозен бизнесмен, на име Михаил Разов.

— Сигурно е приказно богат — отбелязва Гемей.

— Въпросът не е само в това. Разов е сложна личност. Държи делата си забулени в пълна тайна, но обществените му изяви са широко известни в Русия. Убеден противник на начина, по който се управлява страната, той печели непрекъснато последователи.

— Икономическите гиганти с политически амбиции не са екзотика дори за САЩ — казва Гемей. — Ние често избираме баснословно богати мъже за губернатори, сенатори и президенти.

— Бог да ни е на помощ, ако у нас дойде на власт някой като Разов. Той е фанатизиран националист, а в устата му е само славното минало, което трябва да бъде възстановено.

— Пък аз мислех, че с комунизма е свършено.

— С комунизма да, но Разов има предвид друг вид олигархия. Той е убеден, че Русия е достигала най-високите върхове в развитието си по време на царете: Петър Велики, Иван Грозни. Не излага твърде ясно подробностите на своята доктрина, което кара хората да се опасяват. Задоволява се само с твърдението, че иска да види миналото величие, въплътено в днешна Русия.

— Такива като него минават и заминават — отсъжда Пол.

— Дай боже, но в този случай не съм много убеден. Той притежава вроден магнетизъм, а опростенческите му формулировки се оказват примамливи за руската душа.

— Какво е „Атаман“ — град или някаква област?

Орлов се усмихва.

— Думата означава казашки командир. Разов е казак по рождение. Повечето време прекарва на борда на една фантастична яхта. Името й е „Казачество“. Не би било зле да я видите! Плаващ дворец. В момента е закотвена недалеч от тук. — Орлов показва златните си зъби. — Стига вече за политика. Има и по-приятни теми за обсъждане. Първо, искам да помоля да ме извините за известно време — имам някои неотложни неща за довършване. След час-два съм напълно свободен. Междувременно можете да се попечете на плажа.

— Все ще намерим какво да правим, не се притеснявай.

— Чудесно. — Орлов става, ръкува се с Пол и прегръща Гемей. — Ще се видим по-късно и ще си говорим цяла нощ. — Семейната двойка на средна възраст също се оттегля и те остават сами. Пол предлага да разгледат брега.

Дълбокото синьо море е на хвърлей от лагера. На около тридесет метра от брега виждат самотен плувец. Брегът е каменист и не става за лягане, а пръснатите по него метални пейки са нажежени като скари. Докато Гемей търси място да се излегне, Пол тръгва покрай водата. След малко се връща.

— Открих нещо интересно — казва той и я води към миниатюрно заливче, където на суша е изтеглена лодка с мощен двигател. Бялата й боя се лющи, но самото корито изглежда напълно здраво. Извънбордовият двигател е „Ямаха“, а в резервоара има гориво.

Гемей прочита мислите на мъжа си.

— Да не искаш да я отмъкнеш?

Траут сочи излизащия от водата младеж.

— Да попитаме онзи мъж.

Двамата отиват към младежа, който се бърше с хавлия. Когато го поздравяват, той казва усмихнат:

— Значи, вие сте американците.

Пол кимва и представя себе си и Гемей.

— Аз се казвам Юри Орлов — казва на свой ред руснакът — Познавате баща ми. Студент съм в неговия университет. — Английският му е с американски акцент.

Ръкува се с двамата. Юри е висок и кльощав, около двадесет годишен, със сламено рус перчем и големи сини очи, които изглеждат още по-големи, заради очилата в рогови рамки.

— Чудехме се, дали би могло да се поразходим с моторницата — казва Пол.

— За приятелите на баща ми няма забранени неща — отговаря усмихнат младежът.

Той изтиква лодката във водата и дърпа стартовото въженце. Двигателят кихва и замлъква.

— Този мотор е с характер — извинява го студентът. Потрива длани, завърта обогатителя на горивната смес и дърпа пак. Ямахата кашля гневно и поема равномерно. Семейството се качва в лодката, а Юри я блъска леко и скача върху кърмата.