Огнен лед

21

Подводният апарат се движи напред-назад като косачка, а движенията му се отразяват върху екран, на борда на кораба. Приключил изпълнението на задачата, той се прислонява край трети трансдюсер, също като кученце, на което са показали кокал. Показва нос до борда на кораба, където го очаква специална мрежа, с която го изтеглят нагоре. Мърфи го свързва с лаптопа си и копира цялата събрана информация.

Стисва лаптопа под мишница и повежда цялата група към заседателната зала, където го включва към голям монитор. Пред очите на присъстващите започват да се нижат бавно образи на морското дъно. То се разгъва върху екрана като килим. В дясната страна на екрана, се отбелязва точното местоположение на конкретната част от дъното. Мърфи наглася цвета и на екрана се появяват приятни за окото жълто-кафяви образи.

Дъното е в по-голямата си част еднообразно. От време на време се появява по някой голям камък или пък светли и тъмни петна обозначават различен характер на седимента51. При четвъртия маршрут, апаратът показва две прави линии, съединени под остър ъгъл. Всички погледи са устремени към екрана, върху който се проектира дъното под апарата. Той завършва маршрута и тръгва назад, когато в един момент, Мърфи спира картината.

— Бинго! — казва той.

На монитора личат ясно очертанията на корабен корпус. Мърфи приближава образа. Тъмните и светли петна се превръщат във врати, прозорци и люкове. Компютърът показва размерите.

— Дълъг е седемдесет и пет метра — отбелязва Мърфи.

Остин сочи някакво петно на корпуса.

— Можеш ли да увеличиш тук?

Мърфи кликва с мишката и посоченият от Остин участък се появява като малък четириъгълник в едната страна на екрана. Ученият си играе известно време с компютъра, докато на екрана се очертава ясно пробойна, под самата васерлиния52.

Прави цветно копие на принтера и го разстила върху масата.

— Лежи на сто и петдесет метра дълбочина — казва Мърфи. — Ето, в тази точка, стометровият кил виси над клисура в стръмния склон към дълбокото дъно. Корабът е застанал на кантар. Имаме късмет. Още малко по-дълбоко и от него не би останала никаква следа.

— Браво, Мърфи! — казва капитан Атууд. После се обръща към останалите: — Можем веднага да спуснем подводен робот през големия шлюз. — Всички преминават в малко помещение, от което се ръководят действията на спускани през главния шлюз апарати. Като сочи конзола с контролни прибори, капитанът казва на Гън:

— Ще поемете ли управлението, комодор53?

Външният вид на учен прикрива жадната за действие същност на Гън, който се измъчва от положението си на свидетел от мига, в който е стъпил на борда на „Арго“. Освен това е опитен оператор на подводни роботи, така че не чака да го канят втори път.

— С огромно удоволствие, капитане!

— Кажете, когато сте готов!

Гън заема операторското място и започва да изучава приборите, изпробва движението на джойстика. След това се усмихва и потрива ръце.

— Спускайте го!

Капитанът откопчава от колана си малка радиостанция и дава съответната команда. Миг по-късно, екранът оживява и показва огромния отвор на централния шлюз, както го вижда монтираната в предната част на робота камера. Тя сякаш се наводнява, когато я потапят в шлюза. Появява се леководолаз, който освобождава въжето на крана. Той изчезва и мястото му е заето от облак мехурчета и плътна синева — роботът е излязъл през дъното на кораба.

Триста метров, специално защитен кабел свързва робота с борда на „Арго“. По него преминават сигналите, подавани от Гън към операционната система на робота, както и тези от неговите камери към бордовия компютър. Корабът разполага с много по-големи и мощни роботи, но след инцидента с NR-1, капитанът решава да използва малки апарати, които действат в непосредствена близост. Този робот има големината и формата на огромен куфар. Независимо от скромните си размери, той разполага с няколко видео камери, както и с манипулатор.

Хванал с опитна ръка джойстика, Гън води апарата към потъналия кораб. Роботът използва събраните от торпедото данни, за да се насочи самостоятелно към пробойната. Цветовете постепенно изчезват, защото дневната светлина отслабва, с увеличаване на дълбочината. Гън включва двата сто и петдесетватови, кварцови прожектора, но дори и тяхната мощна халогенна светлина е погълната от непроницаемия мрак.

Роботът се спуска плавно и увисва на няколко метра над морското дъно. Леко подводно течение ограничава скоростта му над тинестото дъно до един възел. Сетне дъното рязко се спуска надолу, а роботът увисва над подводен каньон. Това става така внезапно, че на зрителите им се завива свят. Гън насочва робота надолу, като го държи успореден на склона. След това го издига бавно, докато застава над потъналия съд.

Корабът лежи под ъгъл спрямо склона, като кила му е затънал в тиня. Апаратът се плъзва покрай корпуса, на равнището на главната палуба и преминава край редица прозорци и люкове, някои от които са отворени. Всичко е покрито с ракообразни, които допълват призрачната картина. На места прозират петна ръждив метал. Дървената надстройка се е разпаднала. Спускателните приспособления на спасителните лодки са празни, а въжетата висят обвити с водорасли. От димохода е останала само купчина боклук.

Корабът представлява метален труп, по чиито артерии, гъмжали някога от хора, сега се стрелкат рибни пасажи. За Остин, който наблюдава екрана с израз на възхищение, тези жалки останки представляват живо същество. Макар да няма живи ръце, които да затворят откъртените, при бързото излизане на въздуха, палубни люкове, Остин почти чува тихия тътен на машините, тласкащи кораба по морската повърхност. В съзнанието си вижда леко разкрачения на дървена решетка кормчия, който е отпуснал длани върху огромно кормилно колело, докато останалите членове на екипажа се суетят, всеки с работата си или се мъчат да преборят неизбежната в корабния живот скука.

Остин моли Гън да насочи робота към кърмата. Както бе казал и мичманът, тя е цяла обрасла и никакъв надпис не личи. Гън кара апарата да разчисти тук-там по някой участък, с надежда да се появи нещо, но без резултат.

Остин казва на Гемей:

— Какво би казал щатният ни археолог за видяното?

Гемей пощипва замислено брадичка, загледана в призрачния образ на екрана.

— Моята специалност са древногръцки и римски дървени плавателни съдове и ако поискаш от мен да ти кажа нещо повече за триремите54, щях да ти бъда от полза. — Сега камерата се движи край средата на кораба, където ръждивият метал се е изкорубил и не е покрит с водорасли или ракообразни. — Това са занитвани метални плоскости, а след 1940 година, корабостроителите преминават към заваряване. Ако се съди по палубните съоръжения, корабът е товарен. Според дизайна си, това е стар съд, строен в края на деветнадесети век или около началото на следващия.

Остин моли Гън да насочи робота към повредения борд. Корпусът лежи върху наклона и от този ъгъл, изглежда като че ще се срине надолу всеки миг. Гън насочва апарата така, че след малко пробойната запълва почти целия екран. Проникналите във вътрешността лъчи показват изкривени тръбопроводи и стоманени конструкции.

— Какво ще кажеш за пораженията, Руди? — пита Кърт.

— От начина, по който е нагънато всичко, ще река, че машинното отделение е било ударено с взривно устройство. За торпедо попадението е твърде високо. По-скоро е направено с оръдеен снаряд.

— Че кой би потопил безобиден престарял търговец? — пита Завала.

— Вероятно някой, който не го е имал за толкова безобиден — отвръща Кърт. — Нека надникнем в онази част, за която говори мичманът!

Гън натиска бутоните и роботът се издига над палубата. От израза на лицето му личи, че Руди се забавлява неимоверно. Придвижва внимателно апарата, като гледа да не закачи кабела му за мачтата или рейте. Роботът минава край мостика, след това спира и увисва пред голям правоъгълен отвор. За разлика от разкъсаните ръбове на пробойната, тези тук са сравнително гладки. Гън приближава камерата на около метър от отвора. Светлините измъкват от мрака образите на железен стол, част от койка и метална маса — всичко струпано на купчина.

— Можем ли да влезем? — пита Остин.

— Имаме странично течение, което може да представлява известен риск, но ще видя какво може да се направи. — Руди маневрира в различни посоки, след това центрира робота точно срещу отвора и го нанизва вътре, с лекотата на шивачка, която вдява иглата си. Роботът е способен да се върти около собствената си ос и именно тази маневра изпълнява сега Руди Гън. Обективът на камерата обхожда сивкави купища отпадъци. Руди бучва на едно място манипулатора и оттам се надига облак ръжда. След това роботът се заплита в нещо и не може да помръдне. Руди изчаква да се слегне облакът и с няколко движения измъква робота от хватката на паднал върху него, гол проводник.

— Какво ще кажеш? — обръща се той към Остин.

— Мисля, че всичко ценно е отмъкнато. Ще трябва да възстановим историята от самия кораб, а не въз основа на онова, което е превозвал. — Посочва някаква лавица. — Това например, какво е?

Острото око на Остин е уловило очертанията на правоъгълен предмет. Гън разчиства наоколо и прави няколко неуспешни опита да хване предмета. Той се изплъзва, с упоритостта на лъскава кутийка от панаирджийските игри — жалки подобия на този манипулатор. Гън стиска упорито челюсти и прибутва предмета в ъгъла, откъдето трудно може да се изплъзне, след това отдалечава робота, така че да изпъне цялата си ръка и хваща с лекота малка, плоска кутийка.

— Ще го издигна на повърхността — казва той. — Роботът се връща на „Арго“.

След малко, на екрана светват лампите на шлюза. Капитанът нарежда да се изпрати находката, потопена в морска вода. Не след дълго един от техническите сътрудници донася малка пластмасова кофа. Гемей, чийто опит на морски археолог я прави най-подходяща за изпълнение на задачата, иска да й дадат мека четчица. Тя изважда кутийката и я полага внимателно на пода. След това постепенно отстранява с четката патината на времето и отдолу проблясва метал.

— Сребърна е — казва тя и продължава работата си, докато половината повърхност е почистена. В метала е гравиран двуглав орел. Гемей разглежда пантичката. — Бих могла да я отворя, но не смея, защото може да се повреди това, което е вътре. От съприкосновението с въздуха. — Тя поглежда капитана.

— „Арго“ е пригоден главно за биологически и геоложки проучвания — казва Атууд, — но недалеч оттук се намира друг съд на НАМПД, „Морски ловец“, а той се занимава с археологически изследвания. Те може би ще помогнат.

— С положителност могат. Преди няколко години поработих при тях известно време — обажда се Остин. — Той е двойник на „Арго“, нали?

— Почти еднакви са.

— Трябва да занесем тази кутийка при тях — казва Гемей. — Аз ще я стабилизирам в морска вода, доколкото е възможно. — Тя гледа алчно кутията: — Дявол да го вземе! Така ми се иска да разбера, какво има вътре!

— Дали да не й хвърлим един поглед на рентгена? — предлага Остин. — Така може би ще задоволиш любопитството си, поне отчасти.

Гемей връща внимателно кутийката във водата и помощникът я отнася.

— Ти си гениален! — казва тя.

— Може и да размислиш по въпроса, като чуеш следващата ми идея — предупреждава я Кърт и излага своя план.

— Струва си да се опита — отсъжда Атууд и посяга към портативната си радиостанция. Не след дълго, екранът оживява и там се появява отново вратата на шлюза. Отново спускат робота. Потапянето се извършва, също както първия път. Екранът отново се покрива с кипяща пяна.

Гън насочва апарата право към останките от кораба. Не след дълго се появява и самия той — откъм кърмата. Гън работи с джойстика и механичната ръка се протяга изцяло в светлината на халогените. Работата на Гемей с четката дава на Остин интересна идея — манипулаторът стиска в щипците си голяма телена четка, с каквато почистват корпуса на „Арго“, преди боядисване.

Роботът прави няколко опита да изчегърта наслоенията, но тук си казва думата законът за действие — противодействие на Нютон: в резултат от приложеното усилие, корпусът на робота е отхвърлен назад. Корабът не желае да разкрие без съпротива своята самоличност. За около три четвърти час, успяват да разчистят петно, с диаметър тридесет сантиметра. Забелязва се част от изписана с бяло буква. Би могла да е О или част от няколко други букви.

— На ти сега гениална идея! — процежда Остин.

Гън е също така объркан. По челото му личат ивици пот. Той прави опити да неутрализира стремежа на робота да се отдалечава от мястото, като увеличава мощността на двигателите му. В един миг загубва контрол над тях и роботът се блъсва в корпуса на кораба. Откъртва се голямо парче от наслоението, за да разкрие буквата С.

— Под морските наслоения се е образувала твърда кора — казва Гемей. — Затова така трудно се почистват.

— Не можеш ли да откъртиш още някое парче? — пита Остин, а след това се обръща към капитана: — С твое разрешение, разбира се!

Атууд свива рамене.

— Аз съм не по-малко любопитен да науча името на този приятел и ако това ще струва една-две драскотини по робота, няма да възразя.

Лицето му се изчервява при мисълта, че говори такива неща, в присъствие на втория човек в НАМПД, но Гън няма никакви угризения във връзка с апаратурата. Той стиска зъби и започва да блъска по корпуса с апарата, все едно че се мъчи да събори крепостна стена. Парченца от тънкия, подобен на циментов, слой започват да се къртят, едно по едно. След няколко последователни удара, от кърмата се откъртва голям слой, за да разкрие името на кораба. То е изписано на кирилица.

Остин разглежда надписа, блеснал в светлината на халогенните прожектори и поклаща глава.

— Руският ми може и да е позабравен, но името на кораба е „Одеска звезда“.

— Нищо ли не ти говори? — пита Атууд. — Чувал ли си за него?

— Не — отвръща Кърт, — но се обзалагам, че познавам човек, който е чувал.