Огнен лед

27

Слънчевата светлина, проникваща през оцветените стъкла на високите до тавана прозорци, обагря острите черти на адмирал Сендекър в морско зелено и го кара да прилича на бронзова отливка на Нептун. От разположения на последния етаж кабинет, той има прекрасна гледка към официалните сгради на столицата. Потънал в размисъл, адмиралът стои прав пред прозореца и обхваща с поглед Белия дом, високия шпил на паметника на Вашингтон и купола на Капитолия, като граблива птица, която търси плячката си.

През по-голямата част от преди обеда, Остин му е разказвал за събитията в Черно море. Адмиралът е очарован от чутото за базата за подводници и е силно заинтригуван от контактите с Петров, както и от връзката между „Одеска звезда“ и лорд Додсън, когото е срещал в миналото. От време на време, иска допълнителни сведения или предлага свои идеи. Слуша внимателно и без да се намесва изложението за събитията на борда на „Морски ловец“, като подръпва мълчаливо острата си брадичка. В края на това тъжно повествование, той става и се отправя към прозореца, където остава дълбоко замислен.

След известно време се обръща към Остин и Гън, които седят в кожени фотьойли пред бюрото му и казва:

— За цялата си кариера като морски командир, не съм загубил нито кораб, нито екипаж. Да пукна, ако това ми стане навик, на стари години! Този кучи син и приятелчето му Разов, да не помислят дори, че ще им се размине!

Температурата в стаята сякаш спада с поне двадесет градуса.

Сендекър се връща на мястото си зад бюрото.

— Как е мис Монтегю, младата дама, която е оцеляла?

— Корава жена — отвръща Остин. — Настоя да остане на борда, докато новият екипаж връща „Морски ловец“ в пристанището.

— Имайте грижата да ме запознаете с нея, когато се прибере!

— Ще го направя — обещава Остин. — Какви са последните новини от ЦРУ?

Сендекър посяга към овлажнителя на бюрото си, измъква пура и я пали.

— ЦРУ е тръгнало по грешна следа, във ФБР са скептично настроени, а армията не върши особено полезна работа, преди да й посочиш цел и да дадеш ясни заповеди. Държавният секретар не отговаря на обажданията ми.

— А Белият дом?

— Президентът се отнася с разбиране и съчувствие, естествено. Сред сътрудниците му обаче, май долових известна доза злорадство, някакъв намек, че касапницата е нещо като справедливо отмъщение, че си врем носа, дето не ни е работа. Ядосани са, че НАМПД спаси отвлечения екипаж.

— Какво значение има кой го е спасил, след като е вече спасен? — чуди се Остин.

Сендекър изпуска облак червеникав дим, който за момент обвива главата му.

— Предполагам, че въпросът е чисто реторичен, доколкото ти прекрасно познаваш нравите на този град. Понятието благодарност просто не съществува в неговите черти. Отмъкнахме им славата и те не са доволни, естествено.

Гън въздъхва.

— Най-голямата дивотия е — обажда се Гън, — че според някои, именно нашата намеса била причина капитанът, пилотът и лодката все още да са в неизвестност.

— Благородно е от наша страна — отбелязва Сендекър, — че даваме възможност на други институции да крият собствената си некадърност зад наш гръб. Но що се отнася до случая „Морски ловец“, опасявам се, че НАМПД е оставена сама да се оправя. Нещо ново около този субект, Борис?

— Той е пълна откачалка. Най-добре е да съсредоточим усилията си върху Разов. Според последни сведения, яхтата му е напуснала Черно море и сега се мъчим да я засечем.

— Ще трябва да се постегнем! — казва адмиралът.

Интеркомът звъни и се чува гласът на секретарката:

— Зная, че сте зает, адмирале, но мистър Йегър и още двама господа са тук. Било много спешно!

— Да влязат! — Миг по-късно, вратата се отваря и в кабинета влиза Йегър, следван от малкия доктор Рийд и някакъв непознат. Сендекър е плавал твърде дълго, за да разпознае моментално рибаря у Дженкинс, особено след като усеща загрубялата от морска вода и мрежите длан.

Приветства тримата горещо и ги кани да се разположат удобно.

— Е, Хирам, какво те е накарало да се измъкнеш от твоята Светая светих?

— Мисля, че доктор Дженкинс би обяснил по-добре от мен.

Дженкинс се смущава малко от присъствието на легендарния шеф на НАМПД. Щом започва обаче, той уверено набира скорост. Когато свършва, Рийд дава мнението си на геохимик. Накрая Йегър обобщава казаното и раздава разпечатаните диаграми, показани от Макс на екрана. Сендекър се е облегнал в креслото си и внимава за всеки детайл.

Когато всички се изказват, той се навежда над интеркома.

— Моля, извикайте доктор Уилкинс от геоложкия отдел!

Доктор Елууд Уилкинс пристига след броени минути. Той е слаб, сдържан представител на Средния Запад, който прилича на кротък актьор, изпълняващ винаги образи на аптекари или семейни лекари. Сендекър придърпва още един стол близо до бюрото си. Подава на Уилкинс диаграмите и му оставя няколко минути, да ги разгледа. Ученият го прави и вдига поглед.

Сендекър отговаря на мълчаливия въпрос:

— Тези господа изразяват опасението, че е възможно да се предизвика свличане на континенталния шелф в обозначените области, което да предизвика цунами. Макар да ценя високо тяхното мнение, не е беда да се изслуша и това на незаинтересован специалист. Какво ще кажете?

Уилкинс се усмихва.

— Не мисля, че съществува опасност да бъде отнесен в морето крайбрежният панорамен булевард.

Сендекър вдига вежди.

— Но — добавя Уилкинс, — според някои най-нови проучвания, очертаната от тях хипотеза съвсем не е фантастична. Скалата под континенталния шелф в тези участъци е силно хигроскопична. Ако налягането върху нея достигне критични параметри, водата ще бъде изстискана. Все едно, че стъпваме върху балон. В този случай може да се получи хлътване на морската повърхност, последвано от надигане на високи вълни. Мои колеги в университета са моделирали такива вълни и твърдят, че възможността е доста реалистична.

— Такива свличания се получават при земетресение, нали? — пита Сендекър.

— Да, едно земетресение положително е в състояние да ги предизвика.

— Може ли да стане и на източното крайбрежие? — иска да знае Гън.

Уилкинс тупа с показалец свитъка диаграми пред себе си.

— Това тук дава отговор на въпроса. Континенталният шелф се проточва по цялото протежение на брега. На няколко места, той е разцепен от дълбоки разломи и опасността в тези райони е по-голяма.

— Може ли да се предизвика свличане и по друг начин?

— Не може да стане спонтанно. Повече от това не мога да кажа. Това е съвсем нова област в науката.

— Имах предвид, ако се получи освобождаване на метанов хидрат.

— Защо не? Ако хидратният слой бъде дестабилизиран, гигантски пластове наоколо могат да се раздвижат и да родят високи вълни.

Сендекър почти вижда как на устните на Уилкинс се оформя въпрос. Той прекъсва разговора.

— Благодаря ви, докторе! Както обикновено, оказахте неоценима помощ. — Изпраща учения до вратата, потупва го по гърба и още един път благодари. Връща се при останалите и казва: — Надявам се, че не се обидихте от тази моя покана към доктор Уилкинс. Исках да чуя и мнението на трета страна.

— От чутото обаче — казва Гън, — излиза, че е твърде възможно Разов да се е научил да предизвиква цунами. Вълната при Роки поинт е суха тренировка, ако ми позволите този израз. Ако догадките ни се окажат правилни, той е в състояние да причини гигантско по мащаби бедствие.

— Ключът се крие на борда на „Атамански изследовател“ — казва Остин. — Трябва да го открием!

— Ще трябва да направим нещо повече — намесва се енергично Сендекър. — Ще трябва да проникнем в него!