Огнен лед

20

Събужда го сивата светлина, която струи през илюминатора на каютата му. Поглежда към съседното легло, заето от Завала, който без съмнение сънува свят, пълен с червени корвети и русокоси красавици. Завижда на способността на своя партньор да се потапя в здрав сън, като напълно изключва действителността, за да се събуди на сутринта свеж и напълно готов за действие. Собственият му сън е бил неспокоен, пълен с неясни образи и събития, сякаш е търсил в сферите на подсъзнанието си важни за реалния свят отговори.

Измъкнал се от леглото, Остин отива до умивалника и наплисква лицето си със студена вода. Обува джинси, навлича дебел пуловер и винтяга, а после излиза от каютата. Студени талази се надигат от водната повърхност, за да го блъснат рязко в лицето и да прогонят последните остатъци от съня. Слънцето показва око над източния хоризонт, като хвърля червеникави и златни оттенъци върху облаците.

„Арго“ пъпли с петнадесет възела и Остин се навежда над парапета, за да погледне опаловата повърхност на морето и да чуе тихото съскане на водата, която се плъзга по корпуса на кораба. Морски птици докосват пяната по гребените на вълните. Трудно е да се повярва, че на по-малко от двеста метра под краката му, лежат най-мъртвите простори на планетата. Черно море е само една голяма локва мъртва вода, но Остин знае, че много по-опасна бездна представлява безмилостното зло, което може да се скрие в едно човешко съзнание.

Когато влиза в топлия уют на столовата, устата му се напълва със слюнки от уханието на прясно кафе, пържени яйца и бекон, а мрачните мисли си отиват. Ако не се обръща внимание на морската шир отвъд прозорците, помещението може да мине за тихо квартално кафе, в което всеки посетител разполага с чаша, на която е гравирано собственото му име. Сънливи членове на екипажа от нощната вахта са насядали около една-две маси.

Остин взема чаша кафе и излиза. На път за мостика, се натъква на двамата Траут, които са вече закусили и правят обиколка на кораба. Тримата се качват в кърмовата рубка, чиито прозорци, разположени във всички посоки, откриват гледка към носа и кърмата.

Руди Гън, ранобудник още от морските си години, стои пред панел с контролни прибори и разговаря с капитана. Усмихва се широко на колегите си.

— Добро утро. Тъкмо щях да ви търся. Капитанът разглежда мястото на корабокрушението на картата.

— Кога пристигаме? — пита нетърпеливо Остин.

Атууд посочва зеленикав, кръгъл екран, с концентрични бели окръжности върху защитното стъкло. Сиви петънца показват данните на системата GPS, която получава сигнали от двадесет и четири спътника, обикалящи земята, на височина 18000 километра. Дигитален дисплей отстрани показва местоположението на кораба. Системата го фиксира, с точност до петнадесет метра.

— Трябва да пристигнем след около четвърт час, ако данните от ръчния GPS на моряка са точни.

— Значи не се шегуваше, когато каза, че пристигаме рано сутринта — отбелязва Остин.

— „Арго“ може и да прилича на товарна кранта, но в жилите му тече състезателната кръв на породист жребец.

— С какво ще започнем?

— Най-напред ще картотекираме околността, с помощта на новите си прибори, а после ще погледнем по-отблизо — екипажът вече подготвя БСПП. Безпилотната свободно плаваща подводница е последната дума на подводната изследователска технология.

Пол иска да погледне картата. Капитанът дръпва завесата, която разделя рубката от картографската кабина. Карта на Черно море е простряна върху масата.

— Намираме се ето тук — казва Атууд и мушва пръст в една точка в западната част на морето.

Високата фигура на Траутсе сгъва над масата.

— Намираме се над ръба на плитък континентален шелф, който обикаля крайбрежието от Румъния, през Босфора, до Кримския полуостров на север. Гемей може да ни информира за биологичните и археологични характеристики на района.

— Шелфът, споменат от Пол, представлява зона на невероятно интензивен риболов. Тук се среща сьомга, белуга, калкан. Има и делфини, макар и малобройни. Според някои, турците прекаляват с риболовните мащаби, но други са на мнение, че причината за рязкото спадане на рибната популация се крие в масовото замърсяване на морските води от Дунава, който мъкне боклуци от цяла централна Европа. Онова, което е безспорно е, че на дълбочина под 180 метра, няма и следа от живот. Деветдесет на сто от морската вода е стерилна. Успоредно с намаляване на рибата се увеличава броят на медузите. Всичко това създава достатъчно сериозно безпокойство, за да се предприемат някакви мерки.

— Ето защо в района се появиха екипи на НАМПД — обажда се капитан Атууд. — Ние помагахме в събирането на информация за нуждите на смесена турско-руска програма.

— А защо на борда няма представител на която и да било от двете държави? — пита Кърт.

— При предишни подобни експедиции, такива представители използваха пребиваването си на борда, най-вече за да казват къде не трябва да извършваме проучвания. Този път, адмирал Сендекър поиска пълна свобода, след молбата за помощ. Което ще рече — никакви представители, които да пречат през цялото време. Възползвайки се от престижа на организацията и отчаянието на двете страни, той успя да наложи своето.

— И двете страни имат пълно основание да бъдат отчаяни — отбелязва Гемей. — Ако замърсяването стигне повърхността, целият живот в басейна ще загине.

— Единствено заплахата срещу живота е в състояние да накара човека наистина да си размърда задника — преценява Гън.

Траут прокарва дълъг пръст по картата.

— Дъното тук трябва да е покрито с черна тиня, върху глинена основа, което е свързано с прерастването на сладководното езеро в море. Ако прекрачим ръба на шелфа, ще видим дълбоки клисури, които нарязват стръмните склонове. Преди десет хиляди години, равнището на водата е било с триста и петдесет метра по-ниско от сега. Според теорията за Потопа, водите на Средиземно море са залели над сто и петдесет хиляди квадратни километра.

— Което страшно вдигнало рейтинга на всеки притежател на плавателен съд — допълва Остин.

— Това има пряко отношение към нашия случай — продължава Гемей. — Както обясни снощи и Пол, дървоядите не могат да живеят в дълбоките води, така че дървените корабни корпуси остават невредими с хилядолетия. А стоманените се разпадат.

Викат капитана на мостика. Атууд моли да бъде извинен. След миг се връща, широко усмихнат.

— Над целта сме. Нашият тайнствен кораб се намира точно под нас.

Гън казва:

— Дано не забравя да изпратя букет на младата жена, подарила онзи GPS на нашето моряче.

Остин хвърля поглед към безкрайната морска шир и си мисли за многодневните и най-вероятно безплодни усилия за издирване на мястото, които им спестява мъничкият прибор и казва:

— И цяла оранжерия да изпратим, пак не можем се отплати.

Пристига Завала и те слизат на палубата откъм десния борд, където блести под слънцето неголямо торпедо в алуминиев сандък. Високият мъж, който в момента разкача компютърен модем от тялото на торпедото, е Марк Мърфи, специалист по дистанционно управляеми, подводни превозни апарати.

Той е убеден противник на шаблона, поради което не носи обичайния за НАМПД работен комбинезон, а джинси с отрязани крачоли, жакет от мека кожа върху тениска, ниски ботуши и бейзболна шапка, с къса козирка. Както тениската, така и шапката имат надпис „Аргонавт“49. Той е в началото на петдесетте, носи гъста прошарена брада, но червендалестото му лице излъчва момчешки ентусиазъм.

Забелязва лакомия поглед на Завала и казва:

— Заповядай!

— Благодаря. — Завала прокарва пръсти по лъскавата повърхност на торпедото и казва: — Много е секси.

— Ще трябва да извините приятеля ми — не е слизал на брега поне от двадесет и четири часа.

— Прекрасно разбирам чувствата му — отговаря специалистът. — Тази мацка е върхът! Почакайте само да видите на какво е способна!

Остин се забавлява с нескрития възторг на двамата възрастни мъже от тази скъпа играчка. Завала е гениален конструктор, сътворил лично или помогнал при създаването на голяма част от подводния инструментариум на НАМПД. Мърфи е изтъкнат майстор в тяхното практическо приложение. За тях, изчистените линии на съвършеното техническо постижение са не по-малко привлекателни от формите на красиво женско тяло.

Остин разбира страстта им. Машината е дълга само метър и половина, диаметърът й е двадесет и два сантиметра, а тежи едва тридесет и пет килограма. Но въпреки това, тя представлява върхът на изследователския скалпел. В състояние е да действа почти самостоятелно, при най-разнообразни подводни условия. Разработена е в Океанографския институт на Уудс хол.

— Почти сме готови за старта — казва Мърфи. — Спуснали сме два трансдюсера — по един във всеки край на изследвания район. Те образуват навигационна мрежа. Торпедото разменя непрекъснато информация с тях, с тяхна помощ се ориентира и насочва действията си, а получаваните от него данни се записват на твърд диск, който след това ще прехвърли информацията в бордовия компютър.

— А защо не се предава направо на кораба?

— Би могло, но предаването през водата би отнело много време. Задал съм програма, в изпълнение на която съоръжението ще проучи десет маршрута, по тридесет и пет метра всеки. Ще се движи на тридесет метра над дъното, със скорост девет километра в час. Специална система не допуска колизия с твърди предмети, а кара торпедото да ги заобикаля.

Мърфи натиска сензорен бутон върху корпуса. Задвижваният от акумулатор пропелер от неръждаема стомана започва да жужи тихичко. С помощта на един асистент, Мърфи спуска апарата на вода.

„Арго“ е настръхнал цял от множество кранове, винчове, биги и всякакви други съоръжения, с чиято помощ учените на борда спускат във водата и контролират всякакви надводни и потопяеми съоръжения и измервателни прибори. Дори най-мощният кран обаче, разполага с „крехки“ части, които се чупят при претоварване и не позволяват на кораба да потъне, в случай че се заеме с изтеглянето на непосилна тежест.

Повечето тежки съоръжения се спускат през гигантска врата върху централната част на корабния корпус. В дадения случай обаче, трябва просто да се спусне апарата през борда. Той стига водата и поема напред като избягала от кукичката риба. След малко започва да описва кръг.

— Ще направи четири обиколки, за да калибрира компаса — обяснява Мърфи. — В момента влиза във връзка с навигационната система и въвежда местоположението си в триангулачната карта50. — Апаратът описва последен кръг и изчезва под водата.

— Тръгва по първия зададен маршрут.

— А ние какво ще правим? — пита Остин.

Мърфи разкрива зъбата усмивка.

— Ще хапнем понички с кафе.