Огнен лед

17

Мъжът, известен на Кърт като „Иван“, гледа с невярващи очи светилището на Романови. Остин му е демонстрирал току-що пеещия стол.

— Твърде необичайна находка! — отбелязва руснакът.

Кърт отговаря с крива усмивка:

— Значи, простено ни е, че нахлухме с оръжие в ръка?

— Не само това — именно така исках да постъпите.

— Странен човек си ти, Иван! — казва Остин и клати глава.

— Може и така да е, но в дадения случай, действията ми се подчиняват на желязна логика. — Той показва с палец и показалец: — Ей толкова дебела папка имам за теб, да не говорим за личния ми опит. Ясно си давах сметка, че няма по-добър начин да те вкарам в играта от този, да ти я забраня.

— И защо трябваше да прибягваш до такъв изтънчен макиавелизъм? Защо просто не ме покани? Аз съм доста сговорчив.

— Защото знам, че не си вчерашен. Ако тогава в Истанбул, бях помолил за твоята помощ, как би реагирал, като се има предвид историята на нашите взаимоотношения?

— Де да знам? — отвръща Остин, като свива рамене.

— Но аз знам. Веднага щеше да си кажеш, че това е капан, хитра уловка, с която те примамвам, за да си го върна за този малък спомен от нашата последна среща. — И руснакът докосва с пръст белега.

— Руснаците са известни с увлечението си по шахмата. Трябва да признаеш, че отмъщението може да бъде силен аргумент.

— Научен съм да контролирам собствените си емоции и да използвам тези на другите, в техен ущърб. Има и друга причина да се въздържа от пряк подход — ти би могъл да съгласуваш действията си със своите висшестоящи, а те положително щяха да те отрежат.

— Защо си така сигурен?

— Някои среди в твоята родина оказват подкрепа на тъмните сили в моята.

Остин вдига вежди.

— Познавам ли някого от тях?

— Вероятно, но надали ще ми повярваш, така че засега задържам сведенията за себе си.

— А защо си толкова убеден, че действам без одобрение отгоре?

— Считам за твърде малко вероятно, правителството ти да разреши тайно проникване в чужда територия.

— Но НАМПД е също държавна организация.

— Не само за теб съм се интересувал, Остин. Имам подробни сведения за всички значими служители на агенцията. Като започнем от Завала и свършим със Сендекър. И двамата знаем, че адмиралът никога не би санкционирал такава хулиганска операция. — Руснакът се смее. — Освен ако не е под личния му контрол.

— Знаеш си урока — признава Остин.

— Познаването на вътрешните механизми на НАМПД е от жизнено значение, за да бъде въвлечена в играта.

— Не разбирам. Защо НАМПД?

— Защото разузнавателните общности и на двете държави са инфилтрирани от враждебни сили. Тези бойци, които видя днес, са ми били верни, в течение на години. Но дори и най-вярната бойна единица може да бъде компрометирана от само едно предателство. Реномето на НАМПД, в това отношение, е непробиваемо. От практическа гледна точка, имам нужда от световната комуникационна и информационна мрежа на агенцията.

— Благодаря за високата оценка, но не знам дали ще бъда от полза — все пак аз съм само един от хилядите служители.

— Без излишна скромност, Остин! Никога не би предприел подобна акция, без изричното одобрение на Сендекър и Руди Гън.

Остин остава силно впечатлен от дълбокото познаване на кухнята на агенцията, демонстрирано от Иван.

— Даже и да е така, все пак не разполагам с властта да ти осигуря всичко поискано.

— Когато проумееш мащабите на заплахата, надвиснала над твоята страна, ще запееш друга песен! Ние имаме нужда едни от други.

— Това е вече друго. Все още не си ми казал, каква е тази заплаха?

— Единствено, защото не знам.

— Но си убеден, че е реална?

— О, да, Остин — напълно. Като знам актьорите в тази пиеса, мога убедено да кажа, че е така.

Остин все още не е наясно, доколко може да се довери.

— Може би, някой от казаците би помогнал в това отношение?

Петров се усмихва.

— И двамата трябваше да се сетим за това по-рано! Червенобрадият беше техен началник. За съжаление, мъртвите не говорят.

— При така стеклите се обстоятелства, не може да се направи много нещо в това направление. Колко време дебна с момчетата си в гората?

— От зори. Слязохме доста далеч оттук и цяла нощ се придвижвахме покрай брега. Видях пристигането на гемията и си помислих, че си на борда. Не знаех обаче, че си слязъл на брега, така че появяването ти ме изненада доста. Поздравявам те за успешния десант!

Остин пропуска комплимента.

— Значи, видя, че хората са в беда.

— Видяхме, как изведоха екипажа на подводницата насред полето и за да отговоря на непроизнесения въпрос: да, щяхме да се намесим. Хората ми бяха готови за атака. Но се появихте двамата с твоя приятел и намесата ни стана излишна. С оглед причинените загуби, реших, че трябва да е пристигнал поне взвод морски пехотинци. Съмнителна е възможността казаците да ни бяха казали нещо — това е просто измет, събрана, с едничката цел да охранява района. Петров приближава олтара и докосва снимката. — Последният цар — промълвя той.

— Прилична шапка — отбелязва Остин, като сочи короната.

— Който носи короната на Иван Грозни — казва Петров, — той управлява Русия! — Забелязал усмивка на лицето на Кърт, пояснява: — Това е стара руска поговорка. Не търси скрити пророчества тук — има се предвид буквално казаното. Който има сили да понесе това страхотно бреме, както и необходимата за запазването му жестокост и решителност, той ще може да владее страната.

— Къде се намира короната сега?

— Изчезна по време на революцията, заедно с голяма част от царското съкровище. Когато Бялата армия завзема Екатеринбург — там най-вероятно е ликвидирано царското семейство, — заварва списък на негови притежания. Нещо от изброеното в описа е открито, но всеобщо е мнението, че самият списък обхваща едва част от имуществото, придружавало заточеното царско семейство. Най-големите ценности, също като короната, потъват в неизвестността.

— Има ли списък на изчезналите предмети?

— Съветите са съставили такъв, но никой не го е виждал оттогава. Предполага се, че до падането на комунистите от власт, списъкът се е пазел в КГБ. Направих някои проучвания и стигнах до извода, че той все още съществува, но местонахождението му си остава загадка.

— Откъде тогава знаеш за короната, след като я няма в никакъв списък?

— Виждал съм я на тази, а и на други известни снимки. Тя се състои от две части, които представляват съответно източната и западната част на империята. Двуглавият орел е фамилен герб на Романови. Кълбото, в което се е вкопчил орелът изразява идеята за световно господство.

— Сигурно струва цяло състояние.

— Стойността на короната не може да се измери, нито в долари, нито в рубли. Както самата тя, така и останалите ценности на царя, са плод от потта на руските крепостни, които гледат на царя като на божество. Царят е най-богатият човек на света. Негови са приходите от царските земи, които включват милиони квадратни километра, както и от безчет сребърни и златни мини. Притежава и други несметни богатства. Нашите царе почти напълно споделят преклонението пред блясъка на златото и скъпоценните камъни, така характерно за варварските племена. Цар е руската дума за „цезар“. Шахове и емири, векове наред, слагат дарове, с баснословна стойност в краката му.

— Семейството от снимката обаче, няма вид да ползва плодовете на такова огромно богатство.

— Те знаят, че короната е по-скоро проклятие, отколкото благословия. Предстояло е да я наложи малкият Александър, макар да е съмнително, дали би доживял да наследи короната на своя баща. Страдал е от хемофилия, болест на кръвта, при която тя не се съсирва. Такива са тежките последици от всички тия брачни кръвосмешения, типични за европейските династии. Но, така или иначе, други роднини биха предявили претенции към трона.

— Кой е направил това светилище?

— Първоначално си помислих, че може да е самият Разов. Съвсем ясно мога да си представя, как седи тук и си мечтае за руския трон. Но декадентското обзавеждане на жилищната част ме обърква. Разов е почти аскет по убеждения. Монахът, от друга страна, бил стар развратник. Напомня много Распутин в начина си на живот. Предполагам, че Борис прекарва тук повече време от Разов. Разов се стреми да възроди миналото, докато монахът живее в него.

— Интересно разпределение на ролите.

— Може би, но едно е сигурно: и двамата трябва да бъдат спрени! А ти трябва да помогнеш!

Остин продължава да е скептично настроен.

— Ще си помисля, Иван. Засега изпитвам остра нужда от малко свеж въздух.

Петров хваща Остин за лакътя.

— Може би ще ти помогнат думите на един твой сънародник. Великият американски патриот и философ Томас Пейн казва: „Аз не съм тръгнал да се бия за няколко акра земя, а за една кауза.“

Кърт не се съмнява, че в посветената на него папка, с която разполага Петров, няма как да не се споменава за шкафовете му с философска литература.

— А твоята кауза каква е, Иван?

— Може би не се различава от твоята.

— Не бива да ме разбираш погрешно, но някак не мога да те видя в ролята на патриот, развял байрака, в защита на майката, ябълковия пай и американския начин на живот.

— Аз съм си отвял дължимото, само че със сърп и чук на червен фон, по време на първомайските манифестации. Тук става дума за по-дълбоки неща. Нека не позволяваме на миналото да ни пречи! Гледай нещата в светлината на днешния ден и тогава нашите две страни ще имат бъдеще!

Остин забелязва, как омекват твърдите като стомана очи. Може пък това все пак да се окаже човешко същество.

— Започвам да мисля, че двамата сме обвързани един с друг, независимо дали го искаме или не.

— Значи ще работим заедно?

— Не мога да ангажирам НАМПД, но лично ще направя каквото ми е по силите — казва Остин и протяга ръка. — Хайде, приятелю, мога да ти покажа още нещо интересно! — Завежда го при подводницата. Петров я разпознава веднага.

— Това е клас „Индия“. Предназначена е да транспортира по-малки дълбоко потопяеми съдове.

— Как е попаднала тук?

— Световният пазар за съветско въоръжение процъфтява.

— Да, но това тук не ти е сандък с АК-4741.

— В моята страна всичко се прави на едро. Стига да платиш, можеш да купиш и съвременен боен кораб. Както ти е известно, през годините на Студената война, СССР пусна на вода десетки гигантски подводници. Повечето от тях са унищожени или по друг начин извадени от строя. Но с оглед печалното състояние на въоръжените ни сили, всичко може да се случи. Това тук може да се окаже съществена следа — не мога да си представя, че е възможна сделка от такъв мащаб, която да не остави следи поне в паметта на много хора. Какво ти разказа екипажът на NR-1?

— Разговарях с един от тях. Лодката им била завладяна от някакъв гостуващ учен с пистолет, а после я натоварили на „Индия“, за да ги отведат при някакъв потънал кораб, където извършили спасителни операции. След това ги докарали тук, но фактът, че капитанът и пилотът са все още задържани другаде, говори в полза на тезата, че се предвижда още работа за NR-1. — Остин почуква с пета стоманения под. — Може би, ще имаш възможност да проучиш собственика на това място.

— Вече го сторих. Той все още си е руската държава. Преди две години е отдадено на лизинг на частна корпорация. Щели да правят завод за преработка на риба.

— От видяното оставам с впечатление, че наемателят се е интересувал много повече от онова, което е под земята, отколкото на повърхността й. Що за корпорация е това?

— Разклонение на АТАМАН.

Остин кимва.

— Защо ли не се учудвам? Трябва да се прибирам — Джо ще се тревожи.

Връщат се по коридори и стълби на повърхността. Какво облекчение да излезе човек на слънце и чист въздух! За голяма изненада на Остин, игрището е празно — ни следа от трупове.

Предугадил въпроса, Петров казва:

— Наредих да разчистят и погребат телата в гората.

— Много благородно от твоя страна!

— Нищо благородно няма в случая. Не искам да оставям следи, които се забелязват от въздуха. — Приближават сваления хеликоптер. — Оправих се с мъртвите — ти се оправи с живите!

Цяло чудо е, че хеликоптерът се приземи толкова плавно. Казаците са направили кабината и капаците на двигателя на сито. Наблизо е седнала Каела. Тя стенографира бързо в специален бележник. Усетила сянката му, вдига поглед.

— Малък е този свят! — отбелязва Кърт, с ослепителна усмивка.

Репортерката го пронизва с поглед, като с шиш.

Без да обръща внимание, Кърт се тръсва на земята до нея.

— Много мило от ваша страна, че си навличате всички тези премеждия, само и само да пренасрочим несъстоялата се наша среща!

— Вие не се явихте в уречения час там, в Истанбул.

— Така си е. Именно затова се радвам на възможността да направя опит и да се реванширам.

Тя вдига вежди.

— Искате да се реванширате за какво: че ме накарахте да ви чакам или защото задигнахте капитан Кемал?

Каела няма да е лесна плячка на очарованието му. Ясно е, че ще трябват много повече усилия.

— Добре. Нека се сдобряваме на малки порции! Най-напред аз ще се извиня за разминаването в Истанбул. Бях обвързан най-неочаквано и не можах да се обадя. Що се отнася до Кемал, вината си е ваша — трябваше да го ангажирате с някаква предплата, преди да отлетите за Париж.

— Моля да ми спестите нравоученията си. Как би могло да ми мине през ума, че ще го задигнете, след всичките приказки, че това било чужда територия и да съм се държала настрана, защото е много опасно?

— Е, поне за опасността, ще трябва да се съгласите, че се оказах прав! — казва той и поглежда останките от хеликоптера.

Каела въздъхва тихо и казва:

— В това отношение, трябва да призная очевидното. Но пък съм сигурна от друга страна, че нито вие, нито приятелчето ви от НАМПД, сте били канени тук на чай!

— Така си е, но от това предотвратените събития не стават по-справедливи.

— Говорите като майка ми — казва тя, с престорено отвращение. — Извинението ви за пропуснатата вечеря се приема. За щастие, моите продуценти дават достатъчно пари, така че нямаше да наема капитан Кемал, след като мога да взема хеликоптер. И все пак, вие си оставате длъжник.

Остин забелязва пламъчетата в очите й и разбира, че се възползва от чувството му за вина, за да го пързаля.

— Играете си с мен, така ли?

Каела отмята глава назад и се смее от сърце.

— Поне се опитвам! Заслужавате го, след тази крокодилска усмивка и баналните приказки, колко е малък светът. Жалка работа! После щяхте да ме попитате, коя зодия съм. Е, козирог, ако това ви интересува.

— Не исках да се държа като в клуб за самотни сърца. Впрочем, моята е риби.

— Риби ли? Подходящо за човек от НАМПД. — Тя оставя бележника настрана. — Не ви съветвам да се мъкнете по клубове за запознанства! С този чепат характер, всяка вечер ще си се прибирате самичък!

Остин решава, че тази жена определено му харесва. Тя е едновременно корава и женствена, притежава остро чувство за хумор и необикновен интелект. Всички ценени от него черти, опаковани в красива външност.

— Добре, след като ме накарахте да налапам въдицата, ще ви оставя да си поиграете с мен. Но само до определена граница. Какво искате от мен всъщност?

— Истината, като начало! Какво търсите тук, например? И какви са тези яки момчета, в черни униформи? И защо всички наоколо са толкова негостоприемни?

— Това за телевизията ли е?

— Може би. Но на първо място, искам да задоволя любопитството си. То е главното оръжие на добрия репортер.

Остин не обича да лъже, но не желае да въвлече Каела и хората й в нещо, което може да се окаже опасно за тях. Засега късметът не им изневерява, но третият сблъсък с лошите може и да се окаже фатален.

— Вие не сте единствената любопитна на този свят. След първата ми среща с тези конници, поисках да науча още. Освен това, щеше ми се да направя нещо, заради братовчеда на Кемал.

— Има ли тук база за подводници?

— Да. Доста голяма дори.

— Знаех си. Искам да вляза вътре!

— Лично аз не възразявам, но може би ще срещнете спънки с оня господин там. — Откъм гората, където е проверявал работата на хората си, пристига в тяхна посока Иван.

— Кой е той?

— Казва се Иван. Той е шефът тук.

— Военен?

— Защо не го попитате сама?

Каела грабва бележника и скача на крака.

— Май ще трябва!

Тя пресреща руснака. Остин забелязва, как се опитва да го предразположи с езика на тялото. Тя напира с целия арсенал на женствеността, пристъпва от крак на крак, поклаща бедра, докосва го леко по гърдите, заслепява го с очарователни усмивки.

Иван отразява атаките, с твърдостта на гранитна скала, скръстил ръце на гърди. Когато тя свършва, руснакът промълвя няколко думи. Чертите на Каела се вкаменяват, тя изправя рамене и вирва брадичка към лицето му. После се обръща рязко и тръгва назад към Остин.

— Какво упорито човече! — фучи тя. — Базата била собственост на руската държава и поради това — недостъпна за външни лица! Предложи ми да се разбера с вас за бърза евакуация или щяла съм да си нося последиците. — Тя се усмихва. — Е, ние пак ще си скалъпим репортажа — имам достатъчно кадри.

Отива при останките от летателната машина и говори с Ломбардо и Дънди, които се ровят из тях. Разговорът е оживен и става дори разгорещен, когато и показват купчината пластмаса и метал, останала от камерата. Каела се връща бавно.

— Май ще трябва да се върнем с вас — казва сломено тя.

Остин забелязва Джо Завала да приближава откъм плажа, където е бдял над подводничарите, докато се доберат до гемията. Остин моли за извинение и се дръпва настрана с него.

— Всички са в гемията.

— Това е добре, но имаме друг проблем. Трябва да вземем Каела и хората й, а не искам по никакъв начин да видят екипажа на NR-1.

Завала мята възхитен поглед към репортерката.

— В такъв случай, мога да те зарадвам: „Арго“ ни държи под око и е следил целия радио-обмен. Ей сега говорих с капитан Атууд. Изпратили са лодка за подводничарите — гемията на Кемал е свободна.

Остин пуска ехидна усмивка и казва:

— Що не се обадиш пак на „Арго“, да ни вземат и нас? А след това се свържи с капитан Кемал и му предложи да вземе вместо нас няколко други пътника!

— Слушам, сър! — отвръща Завала и козирува.

Докато Джо вика гемията, Остин отива да съобщи на Каела и колегите й, че им е осигурил първокласен превоз.