Огнен лед

3

Черно море

Петметров зодиак13 се носи с голяма скорост към далечния бряг, а плоското му дъно ритмично блъска водната повърхност. Присвита в носовата част, стиснала спасителното въже, за да не бъде изхвърлена в морето, Каела Дорн прилича на фино изваяно носово украшение. Водните пръски, които прелитат над носа, я удрят в лицето. Цяла е вир-вода, но тя се обръща само един път назад, към коленичилия в задната част мъж, който стиска здраво руля в ръка.

— Мехмед, засили го това чудо, засили го! — Тя прави кръгообразни движения над главата си, сякаш размахва ласо.

Изпитият турчин отвръща с беззъба усмивка, която е по-широка от лицето му. Той увеличава газта и зодиакът прехвърля поредната вълна, за да се тресне след нея, с още по-голям шум. Каела стиска по-силно въжето и се смее от удоволствие.

Двамата мъже, които подскачат в лодката като зарове в дървена чаша, не споделят напълно този ентусиазъм. Те стискат здраво въжето, за да не бъдат запратени в морето и тракат зъби при всеки удар. Никой от двамата не е изненадан от искането на Каела да се увеличи скоростта. След три месеца съвместна работа с младата репортерка в телевизионната поредица „Невероятни загадки“, те са свикнали с нейното безразсъдство.

Мики Ломбардо, старшият на екипа, е кореняк нюйоркчанин, чиито мишци са заякнали от товарене и разтоварване на тежка и лека апаратура от всяко мислимо превозно средство, из целия свят. Една вълна е угасила стиснатата между зъбите пура, още при потеглянето. Помощникът му, Ханк Симпсън, е русокосо и мускулесто момче от австралийските плажове, когото Ломбардо нарича „Дънди“.

Когато им казаха, че ще работят в екип с красивата репортерка, никой от двамата не повярва на късмета си. Но това беше преди Каела да ги вмъкне в зарита с прилепски лайна пещера в Аризона, преди да ги преведе през бързеите в зеления ад на Амазонка, както и преди да ги превърне в неволни участници във вудуистка14 церемония в Хаити. Ломбардо и Каела са типична илюстрация за правотата на старата поговорка „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да ти се случи“. Репортерката се оказа кръстоска между Амелия Еърхарт15 и Уондър уомън16, а либидото на двамата намаля право пропорционално на нарастващото им уважение към нейното безстрашие. Вместо да я разглеждат като потенциално завоевание, те започнаха да се отнасят към нея като към по-малка сестра, която има нужда да бъде предпазвана от собствения си устрем.

Самите Леонардо и Дънди трудно могат да се окачествят като страхопъзльовци. Работещите за „Невероятни загадки“ трябва да са физически подготвени, агресивни и за предпочитане — лишени от благоразумие. Популярното кабелно предаване се радва на завиден брой зрители, както и на голям брой трудови злополуки по време на снимки. Като слага ударението върху високата степен на риск, поредицата често пъти превръща трудностите на самата експедиция в своя тема, нежели оригиналната задача, с чието изпълнение се е заела самата експедиция. Тя е нещо като логическо продължение на поредицата „Оцеляване“, както и на вдъхновените от нея продукции. Ако някой сътрудник бъде отнесен от морските вълни или отвлечен от канибалско племе, толкова по-добре за крайния резултат. Доколкото екипите не понасят загуби в жива сила и не унищожават прекалено скъпа техника, ръководството не се интересува от размера на рисковете, свързани с определена задача.

Тримата пристигнаха преди няколко дни в Истанбул, за да организират търсене на Ноевия ковчег. Ковчегът е експлоатирана до безобразие тема и дори супермаркетите използват този сюжет, редом с изгледи от имението на Елвис Пресли и скици на Чудовището от Лох Нес, така че Каела през цялото време си отваря очите за други възможности, в случай че тази с Ноевия ковчег излезе ялова. Още първия ден, докато Каела търси някаква лодка, с която да излязат в морето, младата американка се натъква на колоритен руснак, който й казва, че е служил в миналото на подводен ракетоносец, чиято изоставена база е скътана в отдалечен край на Черно море. Намеква дори, че известна неголяма сума би могла да опресни напълно спомените му.

Когато споделя ентусиазирано новината с колегите си, те веднага решават да организират едно паралелно проучване. Изоставената подводничарска база би могла прекрасно да запълни дупката, която търсенето на Ноевия ковчег най-вероятно ще остави. Наета е лодка, която да ги отведе за среща с изследователски кораб на Националната Агенция по Морско и Подводно Дело.

Капитан Кемал, собственик на лодката заявява, че знае за базата и с най-голямо удоволствие ще ги заведе там преди срещата с кораба на НАМПД. Гемията обаче, има проблем с двигателя, когато стигат близо до базата и капитанът иска да се върнат в пристанището за ремонт — имал подобен проблем в миналото и можел да го реши за броени часове, стига да се снабди с необходимата резервна част, — обаче Каела го убеждава да се върне самичък, а тях да остави с гумената лодка на своя братовчед Мехмед, който да ги откара до брега. И така, те поемат със зодиака, а с капитана се разбират да ги прибере на следващия ден.

И ето, гумената лодка приближава широк пясъчен залив, чиито бряг се издига, за да се превърне постепенно в дълга пясъчна дюна. Вълните стават по-високи, а разстоянието помежду им — по-късо и Мехмед намалява скоростта наполовина. Морякът бе казал, че базата е изградена под земята, в близост до някаква научна наблюдателница и за да я открият, трябва да търсят завършващите лули на вентилационни тръбопроводи. Каела бърше слънчевите си очила и се взира в хълмистия бряг, но не забелязва никъде и следа от човешко присъствие. Брегът е пуст и еднообразен и тя започва да се пита, дали не са захапали някоя твърде голяма въдица. Счетоводството на сериала не се радва много на непродуктивни разходи.

— Виждаш ли нещо? — пита Ломбардо, като надвиква извънбордовия двигател.

— Няма табелки, ако това имаш предвид.

— Може да сме сбъркали мястото.

— Кемал каза, че е тук, а и скицата на руснака сочи същото.

— Колко даде на този самоук картограф за нея?

— Сто долара.

Ломбардо добива вид като че ли е сдъвкал цял лимон.

— Колко ли пъти я е продавал досега?

Каела сочи към сушата.

— Онази височинка ми се струва обещаваща.

Туп!

Каела отмята глава назад при необикновения шум. После забелязва неправилната дупка в гумираната тъкан на лодката, само на една стъпка от главата си. Тя решава, че някоя от многобройните лепенки по корпуса се е откъснала, в резултат от жестокото тръскане върху вълните и се обръща към Мехмед, но турчинът се е изправил със странно изражение на лицето и притиска длани към гърдите си. После се свлича, сякаш и на него му изпускат въздуха и се катурва през борда. Останал без контрол, двигателят се обръща на една страна и поредната вълна подхваща лодката отстрани. Тя я надига и показва част от дъното на следващата вълна, която я преобръща с лекота, като изсипва пасажерите в морето.

Небето се завихря над главата на Каела, когато студената вода обгръща тялото й. Тя потъва две-три стъпки, след което изплува на повърхността, но не вижда светлина — главата й се намира под обърнатата лодка. Потапя я и излиза на открито. Край нея изплава голата глава на Ломбардо, а после и на Дънди.

— Как сте? — провиква се тя, като ги приближава.

Ломбардо изплюва остатъка от пурата си.

— Какво стана, по дяволите?

— Май застреляха Мехмед.

— Застреляха? Ти да не си луда?

— Хвана се за гърдите и падна през борда. — Каела се насочва към носа на лодката, следвана от Ломбардо. — Ето тук попадна първият куршум, преди вторият да убие Мехмед.

— Господи! — възкликва Ломбардо и пъха пръст в дупката. — Бедното копеле!

Дънди пристига с мощен кроул и тримата остават така, хванати за лодката. Решават да се държат за нея докато се появи Кемал, вместо да рискуват и да излязат на сушата. Зодиакът е почти под вода, но в някои негови отседи все още има въздух. Опитват на няколко пъти да върнат съда в нормално положение, но тежестта на двигателя и хлъзгавата обла повърхност на надуваемите части правят задачата неизпълнима. Уморяват се бързо, а вълните ги изтласкват все по-близо до плажната ивица.

— Това е положението — заключава Ломбардо, след като поредният опит ги е оставил без дъх. — Май, щем не щем, ще се приземим.

— Ами ако копелетата, дето стреляха по нас, са още там? — обажда се Дънди.

— Да не би да криеш някоя по-добра идея?

— Изстрелите сякаш дойдоха под прав ъгъл откъм бреговата линия — обажда се Каела. — Дайте да се скрием под лодката и да опитаме да я изместим покрай брега.

— Нямаме кой знае какъв избор — отбелязва Ломбардо и скрива глава под водата.

Когато останалите двама го последват, той казва с усмивка:

— Я вижте! — Хваща непромокаемите торби, завързани за бордовете на лодката: — Камерите са невредими.

Каела се смее гръмко в тясното пространство:

— Тъкмо ще можем да снимаме нападателя, ако рече да ни застреля.

— Трябва да признаеш обаче — историята си я бива, нали, Дънди?

— Мисля, че вие двамата сте откачени, като всички янки! Ама и аз не падам по-долу — иначе какво бих правил с вас? Слушай бе, малката, нали твоят руснак ти каза, че мястото е изоставено?

— Каза, че руснаците са си отишли много отдавна.

— Може да е някое място като онези островчета в Тихия океан, в които японски войници са се крили десетилетия след края на Втората световна война, без да знаят, че е свършила — обажда се Ломбардо. — Може би тукашните момчета не знаят, че Студената война е приключила. — Подобна възможност явно го въодушевява.

— Звучи ми малко пресилено — отсъжда Каела.

— Е да, съгласен съм, но кажи ми тогава, кой стреля по нас, като по глинени патки?

— Нямам представа. Но ако не се размърдаме, има опасност твърде скоро да научим. Ще ида да проверя — допълва тя и изчезва. Когато след малко се появява отново, казва: — Брегът изглежда безлюден. Предлагам да преместим това чудо надясно — иначе ще излезем право на плажа.

Те се вкопчват в лодката и започват да ритат здраво. Зодиакът се раздвижва, но вълните не спират да ги тласкат към брега. Приглушения шум на прибоя става все по-отчетлив. Няма изстрели и те започват да се надяват, че стрелецът си е отишъл. Този оптимизъм би се стопил начаса, ако можеха да надникнат зад рехавата растителност по хребета на дюната. Редица наточени като бръснач саби се издигат към слънцето, като остриета на чудовищна машина, готова да ги направи на ивици, щом стъпят на брега.