Оскар за смъртоносна роля

Валерий Петрович

В същото това време

Ходасевич мислеше за Таня. И за това в каква каша се е забъркала.

Верен на навиците си, той донесе в кухнята листове и подострени моливи. Свари си кафе в джезвето, наля си чаша и седна на масата. За да подреди мислите си, написа на листа:

Какво е станало (хронология).

И отдолу:

1. Кражба на документа от сейфа на Таня — вероятно през почивните дни.

2. Понеделник: секретната характеристика вече е в редакцията на „Куриер“. Източникът (както му каза пияната Ленка) е някоя си Анжела Манукян.

3. Вторник: на Таня се обажда изнудвачът и иска откуп за документа (макар той вече да е бил готов за публикуване!).

4. Сряда:

— изнудвачът казва на Таня, че тя се е разприказвала;

— излиза вестникът с публикуваната характеристика;

— Таня я уволняват от работа;

— през нощта тя блъска наркомана.

5. Четвъртък: взривена е колата на Таня.

Валерий Петрович гаврътна на екс изстиващото кафе и запали цигара. Погледна списъка си. Всички тези разнородни и разновидни събития ги обединяваше едно — в центъра им се намираше Таня. Неговата Таня. И всички те бяха насочени против нея. Дали беше просто съвпадение?

И още едно обстоятелство не му даваше мира. С кожата си, с гръбнака си, с вътрешния си нюх Ходасевич усещаше, че сякаш някой невидим и странен противник отнякъде знае неговите и Танините ходове. Отгатва ги предварително.

Това става обикновено в случай на изтичане на информация. Но какво ти, по дяволите, в техния случай, изтичане? На негова страна играят само двама — той самият и Татяна, и никой друг. Тогава, значи…

Валерий Петрович решително приближи телефона. Замисли се. Сега вече на малко от приятелите си в органите можеше да се обади. Едни ги няма, а други са далеч… От нелепа смърт загина полковник Гаранян. Внезапно почина от инсулт полковник Игнатов. Други се пенсионираха или станаха бизнесмени… Но виж, на своя шеф той винаги може да се обади… Ходасевич набра номера.

— Здрасти, Олег Николаевич. Ходасевич те безпокои.

— О, Валерий Петрович! — радостно откликна гласът в слушалката. — От сто години не сме се чували! Как така се сети за мен?