Оскар за смъртоносна роля

Таня

Вторник, през деня

Валерий Петрович стигна с частника до задния двор на клиниката (по същия този път Таня избяга след като докара в болницата ранения наркоман).

Таня я изведоха отвътре двама — Кирил Евгениевич и болничният охранител с гумена палка на кръста. Кирил грижовно я поддържаше под ръка, а охранителят стрелкаше с очи на всички страни в търсене на всевъзможни опасности. По джиесемите за всеки случай не се бяха свързвали, а за срещата се бяха уговорили още вчера, когато полковникът се обади в кабинета на Кирил Евгениевич.

За довиждане Таня целуна Кирил по бузата. Целувката излезе нежна и многообещаваща. Докторът после дълго време чувстваше на бузата си нейните устни.

Те за много неща си бяха поговорили тази нощ, много неща бяха разбрали един за друг, но тази целувка беше първото им докосване. После Таня седна на задната седалка на колата, весело се усмихна, помаха през прозореца с ръка, а Кирил така и не знаеше — дали не я вижда за последен път?

Макар Таня да беше обещала, че ще му се обади „когато всичко свърши“, Кирил не беше сигурен, че тя ще го направи. Така и не разбра като какъв беше той за Таня. Вълшебна пръчица, която използват в труден момент, а после захвърлят в далечния прашен ъгъл? Или все пак нещо голямо, нали все му се струваше, че познава Таня отдавна, едва ли не от ранно детство?

Таксито се отдалечи по празната улица, охранителят се скри някъде, а Кирил Евгениевич, кой знае защо, още дълго гледа след колата, сякаш очакваше, че тя, като в старите филми, изведнъж ще спре и оттам ще изскочи Таня, ще дотича до него и ще се хвърли на врата му и ще го целуне на раздяла — горещо, истински ще го целуне… Но нищо подобно не се случи, колата замина по сенчестата пресечка, а после се скри зад ъгъла.