Оскар за смъртоносна роля

Таня

В същото това време

Бяха седнали „официално“ — Таня на своето легло, а Кирил Евгениевич — на стол. Много й се искаше той да се премести до нея и ласкаво да покрие с дланта си нейната ръка, а тя да се сгуши на рамото му…

Един поглед на доктора беше достатъчен, за да разбере — на него също му се ще да отхвърли всички условности и официалности, да я прегърне и да зарови лице в косите й…

Само че… дали трябва да се бърза толкова? Всъщност тя още не го познава както трябва.

— Имам към теб една молба… — започна Таня. — Но искам да ме разбереш правилно…

— Цял съм в слух! — кимна Кирил.

— Нощем се страхувам да оставам сама.

— Заради тези двамата идиоти ли?

Таня кимна.

— Те ли те пребиха?

Отново кимане. Очите й се напълниха със сълзи.

— Няма да се отдалеча от теб и на крачка! — увери я Кирил. — Ако искаш, ще останем тук, ако не — можем да отидем в моя кабинет. Надявам се, че с мен няма да се страхуваш от никого — той се усмихна и самоиронично добави: — И от мен няма да се страхуваш!