Идеята за този роман се зароди на Коледа 2015 година в една къща от тъмни тухли в Бруклин, където се бяхме събрали малка група да споделим първото сутрешно кафе — синът ми Николас и снаха ми Лори, нейната сестра Кристин Бара, Уорд Шумейкър и Вивиан Флетчер. Някой ме попита какво възнамерявам да седна да пиша на 8 януари, който наближаваше — на тази дата в продължение на трийсет и пет години съм започвала всичките си книги. Понеже нямах нищо наум, те взеха да подхвърлят идеи и така се очерта скелетът на тази книга.
В изследователската част ми помогнаха Сара Кеслер, както винаги, Чандра Рамирес, Сюзън Сиполя, Хуан Алиенде и Беатрис Манц.
Роджър Чукрас вдъхнови романтичната връзка на зрялата двойка Лусия и Ричард.
Моите първи читатели и критици бяха синът ми Николас, моите редактори Джоана Кастильо и Нурия Тей, агентите ми Люис Мигел Паломарес и Глория Гутиерес, ненаситният читател от агенция Балселс Хорхе Мансаниля, брат ми Хуан и моите великолепни приятелки Елизабет Сюберказо и Делия Вергара. И естествено, Панчита Льона, моята майка, която на деветдесет и шест годишна възраст не изпуска червения молив, с който е поправяла всички мои книги.
На всички тях и на още други хора, които ме подкрепяха емоционално в живота и в писането през последните две не леки за мен години, дължа тези страници.