По трудния начин

24

Ричър се размърда на стола си и отвърна:

— Никой не успява в сто процента от случаите. В истинския свят постоянно правим грешки. Ти, аз, всички. Престани да мислиш за това.

— Друго не можеш ли да ми кажеш? — попита Полинг.

— Заради мен сигурно са убили повече хора, отколкото познаваш. Но не се измъчвам от това. Стават грешки, какво да се прави.

Полинг кимна.

— Всичко е заради сестрата. Постоянно седи на онзи идиотски наблюдателен пост. Все едно е живата ми съвест.

— Ние се запознахме — каза Ричър.

— Тя ме тревожи.

— Кажи ми за тройката спатия — каза Ричър.

Полинг спря за миг, все едно сменяше скорост.

— Направихме заключение, че няма определен смисъл — каза тя. — Тогава имаше книга, филм или нещо подобно, където убийците оставяха карти за игра до жертвите, така че по онова време постоянно се случваше да намираме карти на местопрестъплението. Но обикновено оставяха аса или пики. В базата данни нямаше нищо за тройки. И почти нищо за спатии. После си помислихме, че може би убийството е едно от три действия, които са свързани, но нямаше нищо подобно, с което да го свържем. Проверихме символиката на тройката и теорията на числата. Обадихме се в Калифорнийския университет и говорихме с хора, които изучават културата на уличните банди. Нищо. Обадихме се на специалисти по семиотика от Харвард, Йейл и „Смитсониън“. Обадихме се в „Уеслиън“ в Кънетикът и накарахме един специалист по лингвистика да поработи по случая. Нищо. Хванахме и един студент последен курс от Колумбийския университет. Работихме с най-големите мозъци на света, но отникъде не излезе нищо. Тройката спатия не означаваше нищо. Единствената й цел беше да ни накара да си загубим времето. Но това само по себе си също беше безсмислено заключение. Защото ние искахме да разберем кой ни е накарал да си загубим времето.

— Тогава проверявахте ли Лейн? Още преди да чуеш теорията на Пати?

Полинг кимна.

— Проверявахме много внимателно. И него, и всичките му хора. Но тогава разсъждавахме по-скоро от гледната точка на оценка на риска. Какви хора го познават? Кои от тях знаят, че той има пари? Кои от тях изобщо знаят, че е женен?

— И какво излезе?

— Ами той не е много симпатичен човек. Всъщност е на границата на психично разстройство. Изпитва маниакална нужда да командва.

— И Пати Джоузеф казва така.

— Права е.

— И знаеш ли какво? — продължи Ричър. — Неговите хора също са доста откачени. Те пък изпитват маниакална нужда да изпълняват заповеди. Поговорих си с някои от тях. Вече са цивилни, но се държат здраво за старата военна дисциплина. Черпят сигурност от нея. Дори когато не са доволни от резултатите.

— Да, те също са странни типове. Всичките са бивши военнослужещи от специални части и закрити операции, така че от Пентагона, естествено, не горяха от желание да споделят информация. Но все пак забелязахме две неща. Доста от тях са обикаляли по света, но имат много по-малко медали, отколкото би трябвало. И повечето от тях са се уволнили по канален ред. А не с почести. Включително и самият Лейн. Според теб какво означава това?

— Подозирам, че знаеш съвсем точно какво означава.

— Бих искала да чуя твоята професионална преценка.

— Означава, че са били лоши момчета. Или са били дребни риби с неприятно поведение, или са били по-опасни, но обвиненията срещу тях не са били доказани.

— А защо нямат медали?

— Операциите, в които са участвали, не са били чисти — обясни Ричър. — Твърде много странични жертви, мародерство, измъчване на военнопленници. Може би някои от военнопленниците са били убити. Може би някои сгради са били изгорени.

— А самият Лейн?

— Заповядал е да се проведе мръсна акция или не я е спрял. Или може би е участвал в такава. На мен ми каза, че се е отказал след Първата война в Залива. Аз също бях там. Имаше някои места, където дисциплината не беше на добро равнище.

— Но такива неща не могат да се докажат, нали?

— Специалните части винаги работят сами, на километри разстояние от всички останали. Работят в свой, таен свят. Може би е имало слухове. Може би тук-там някой е изпял нещо. Но няма неоспорими доказателства.

Полинг отново кимна.

— И ние разсъждавахме по същия начин. И сами стигнахме до тези заключения. Във ФБР постъпват много бивши военнослужещи.

— Постъпваха — поправи я Ричър. — Вече взехте всички добри момчета. Тези, които са се уволнили с почести, медали и препоръки.

— Ти такъв ли си?

— Да. Но имах проблеми с израстването в кариерата, защото понякога отказвам да сътруднича. Грегъри ме попита за това. Беше първият от тях, с когото разговарях. Още в началото се поинтересува дали съм имал проблеми в кариерата. Когато потвърдих, изглеждаше щастлив от този факт.

— Защото е означавало, че сте от една порода.

Ричър кимна.

— Освен това донякъде обяснява защо се държат за Лейн. Къде иначе ще изкарват по двайсет и пет хиляди на месец с такива досиета?

— Толкова ли получават? Това прави по триста хиляди годишно.

— И аз така го сметнах, въпреки че отдавна съм учил математика.

— И на теб ли ти предложи толкова? Триста хиляди?

Ричър не отговори.

— Какво те тревожи?

— Все още не сме свършили с предаването на информация — напомни той.

— Ан Лейн е умряла преди пет години на един празен парцел близо до магистралата в Ню Джързи. Не разполагаме с никакви други факти.

— И какво ти подсказва интуицията?

— А твоята?

Ричър сви рамене.

— Бруър ми каза нещо интересно. Каза ми, че просто не знае истината, което било странно за него, защото дори когато греши за нещо, някак си знае, че греши. Аз съм същият. Винаги знам. Но този път не знам нищо. Така че това, което ме тревожи в момента, е абсолютното нищо.

— Според мен е било истинско отвличане — каза Полинг. — И аз съм виновна за всичко.

— Наистина ли така мислиш?

Тя помълча за миг и поклати глава.

— Всъщност не. Честно да ти кажа, не знам какво да мисля. Господ ми е свидетел, че ми се иска Лейн да е виновен. Очевидно. И той може би е. Но в името на здравия разум трябва да призная, че просто така ми се иска, за да имам извинение пред собствената си съвест. Все пак трябва да проумея цялото нещо. И се опитвам да избягвам евтината утеха. Обикновено най-простото обяснение е вярното обяснение. Така че според мен е било обикновено отвличане, а не сложна конспирация. И аз съм объркала всичко.

— Как точно?

— Не знам. Стояла съм будна стотици нощи, за го да обмислям. Не виждам къде съм допуснала грешка.

— Значи може би не си. Може би наистина е било сложна конспирация.

— Какво те тревожи, Ричър? — повтори тя.

Той я погледна и отговори:

— Каквото и да е било, в момента то се случва отново.