По трудния начин

5

Телефонът звънна точно в един през нощта. Лейн грабна слушалката.

— Да?

Ричър чу слаб глас от другата страна на линията, изкривен двойно от електронното устройство и лошата връзка.

— Какво? — попита Лейн и се заслуша в отговора.

После каза:

— Дайте ми първо да чуя Кейт.

Настъпи нова пауза, после от слушалката се чу друг глас. Беше женски, задъхан, изплашен и променен от лошото качество на връзката. Каза само една дума, може би името на Лейн, после избухна в писък. Писъкът рязко замлъкна, Лейн стисна очи, а електронно модифицираният глас отново се обади в слушалката и излая шест кратки срички.

— Добре, добре, добре — каза Лейн и Ричър чу как линията прекъсна.

Лейн остана седнал, без да каже нищо, със стиснати очи. Дишаше бързо, на пресекулки. После отвори очи и изгледа всички в стаята, преди да спре поглед на Ричър.

— Пет милиона долара — каза той. — Ти излезе прав. Откъде знаеше?

— Беше очевидната следваща стъпка — обясни Ричър. — Един, пет, десет, двайсет. Такова е човешкото мислене.

— Ти си ясновидец. Виждаш в бъдещето. Назначавам те на заплата. Двайсет и пет хиляди годишно, както останалите момчета.

— Това няма да продължи цял месец — каза Ричър. — Не е възможно. Ще свърши за няколко дни.

— Съгласих се със сумата — съобщи Лейн. — Нямаше как да протакам. Те я измъчваха.

Ричър само кимна.

— По-късно ли ще получим инструкции? — обади се Грегъри.

— След един час — отвърна Лейн.

В стаята отново настъпи тишина. Още една порция чакане. Мъжете погледнаха часовниците си и едва забележимо се отпуснаха. Лейн остави замлъкналата слушалка върху телефона и се загледа в нищото. Но Ричър се наведе напред и го потупа по коляното.

— Трябва да поговорим — каза му тихо той.

— За какво?

— За цялостната обстановка. Трябва да се опитаме да разберем кои са тези хора.

— Добре — отвърна вяло Лейн. — Да отидем в кабинета.

Той бавно се изправи и изведе Ричър от дневната, през кухнята, към едно помещение в дъното. Беше стая за домашна помощница — малка, квадратна и обикновена, — която беше превърната в кабинет. Имаше бюро, компютър, факс, телефони, шкафове и етажерки за документи.

— Разкажи ми за фирмата си — предложи Ричър.

Лейн седна зад бюрото и завъртя стола си към стаята.

— Няма кой знае какво за разказване — отвърна той. — Просто бивши военни, които си намират друга работа.

— Каква работа?

— От каквото имат нужда хората. Най-вече охрана. Корпоративна сигурност. Такива неща.

На бюрото имаше две снимки в рамки. Едната беше по-малко копие на зашеметяващата снимка на Кейт, която Ричър беше видял в дневната. Бе поставена в подобна златна рамка. На втората снимка се виждаше друга жена, горе-долу на същата възраст, руса за разлика от Кейт и със сини очи вместо зелени. Но беше също толкова красива и беше снимана също толкова професионално.

— Значи охрана? — повтори Ричър.

— Предимно.

— Не съм убеден. Бодигардовете не изкарват по двайсет и пет хиляди на месец. Бодигардовете са едри тъпи буци, които не изкарват и една десета от това. Ако разполагаше с хора, обучени за охрана на застрашени лица, щеше да изпратиш някой от тях да отиде с Кейт и Джейд вчера сутринта. Тейлър щеше да кара, а може би Грегъри щеше да седи на мястото до него. Но ти не си изпратил бодигардове, което подсказва, че може би не се занимаваш точно с охрана.

— Бизнесът ми е конфиденциален — отвърна Лейн.

— Вече не. Не и ако искаш да си върнеш жената и дъщерята.

Лейн не отговори.

— Ягуар, мерцедес и беемве — каза Ричър. — Освен това съм сигурен, че има и още. Плюс собствен апартамент в Дакота Билдинг. Плюс много пари в брой, на разположение. И половин дузина служители на заплата от двайсет и пет хиляди на месец. Събира се доста голяма сума.

— Всичко е законно.

— Само дето не искаш да намесваш ченгетата.

Лейн неволно хвърли поглед към снимката на русата жена.

— Няма връзка с бизнеса — каза той. — Не това е причината да не искам да ги намесвам.

Ричър проследи погледа му.

— Коя е тя?

— Беше — поправи го Лейн.

— Коя беше?

— Ан — отвърна Лейн. — Беше първата ми съпруга.

— И?

Настъпи дълго мълчание. После Лейн каза:

— Вече съм минавал веднъж през всичко това. Преди пет години. Ан ми беше отнета. По абсолютно същия начин. Но тогава реших да спазя процедурата. Позвъних на ченгетата, въпреки че човекът, който ми се обади по телефона, изрично ме беше предупредил да не го правя. Ченгетата на свой ред се обадиха на ФБР.

— И какво стана?

— ФБР се издъниха в нещо — отвърна Лейн. — Сигурно са ги забелязали, когато са прибирали откупа. Ан загина. Откриха тялото едва месец по-късно, в Ню Джързи.

Ричър не каза нищо.

— Ето затова този път не искам да намесвам ченгетата — завърши Лейн.