По трудния начин

68

В меката светлина на пламъците от огнището крехката красота на Кейт късаше сърцето. Тя продължи:

— Когато двамата с Едуард започнахме да се караме за пръв път, той ме обвини, че не съм му вярна. Което не беше истина. Но той беше бесен. Каза ми, че ако някога ме хване да му изневерявам, ще ми покаже колко съм го наранила, като направи на Джейд нещо, от което мен ще ме заболи още повече. Тогава влезе в такива подробности, че не искам да повтарям думите му. Не и сега, не пред нея. Но беше много страшно. Толкова страшно, че се опитах да си наложа да не го приемам насериозно. Но след като чух за Ан, Найт и Хобарт, вече знаех, че трябва да го приема точно така. По това време наистина имах какво да крия. Така че двете избягахме. И ето ни сега тук.

— А Лейн е по петите ви.

— Лейн заслужава това, което ще получи, мистър Ричър. Той е чудовище.

Ричър се обърна към Джаксън.

— Ти нямаше да поправяш багера, защото щеше да чистиш рововете, нали? Сега не вали и те изглеждат съвсем в ред. А ти не би загубил време да правиш нещо подобно. Не и сега. Не и при тези обстоятелства. Ще поправяш багера, защото се каниш да копаеш гробове.

— Поне един гроб — обади се Тейлър. — А може би два или три, докато всички от екипа не си тръгнат и не ни оставят на мира. Имаш ли проблем с това?

В самолета Ричър беше казал: „Ние ще намерим Тейлър, Лейн ще се оправи с него, а после аз ще се оправя с Лейн.“ Полинг го беше попитала: „Как?“ И Ричър беше отговорил: „Ако преценя, че екипът ще се разпадне, когато Лейн го няма, ще оставя другите живи. Но ако някой от тях прояви желание да заеме мястото му, ще се наложи да очистя и него. И така нататък, докато екипът наистина се разпадне.“

Полинг беше казала: „Доста брутално.“

И Ричър беше попитал: „В сравнение с какво?“

Той погледна Тейлър право в очите и каза:

— Не. Май нямам никакъв проблем с това. Просто не съм свикнал да се срещам с хора, които са настроени на същата вълна като мен.

— Ще задържиш ли своя милион?

Ричър поклати глава.

— Смятах да го дам на Хобарт.

— Добре — каза Кейт. — Така от нашите пари ще останат повече за другите.

— Мис Полинг? — каза Тейлър. — Вие имате ли проблем с това?

— Би трябвало — отвърна тя. — Би трябвало да имам огромен проблем. Все пак преди много години положих клетва да браня закона.

— Но?

— Но не мога да накажа Лейн по никакъв друг начин. Така че не, нямам проблем.

— Значи сме в играта — каза Тейлър. — Добре дошли на борда.

След като си изпиха чая, Джаксън отведе Ричър в един килер зад кухнята и отвори шкафа над пералнята. Вътре бяха наредени четири автоматични карабини „Хеклер и Кох“, G–36. Това беше доста модерен модел, който се появи на въоръжение в армията точно преди да приключи кариерата на Ричър. Така че той не беше много запознат с него. Цевта му беше дълга петдесетина сантиметра, оръжието беше със сгъваем приклад и изглеждаше съвсем обикновено, с изключение на една огромна надстройка, в която беше монтиран обемист оптически мерник. Карабината 5,56 милиметров стандартен калибър на НАТО и както повечето немски оръжия изглеждаше много скъпа и изработена твърде прецизно.

— Откъде ги взе? — попита Ричър.

— Купих ги — отвърна Джаксън. — От един корумпиран началник на военен склад в Холандия. Сюзан отиде да ги вземе.

— Специално заради Лейн ли?

Джаксън кимна.

— Последните седмици бяха доста напрегнати. Трябваше да планираме всичко.

— Могат ли да бъдат проследени?

— Според документите на холандеца оръжията са унищожени при учебен инцидент.

— Имаш ли амуниции?

Джаксън застана в другия край на килера и отвори още един шкаф, по-ниско до пода. Вътре имаше редица кални гумени ботуши, а зад нея мътно блестеше черен метал. Много черен метал.

— Седемдесет пълнителя — каза Джаксън. — Две хиляди и сто патрона.

— Би трябвало да стигнат.

— Не можем да ги използваме. Не повече от три-четири изстрела. Карабините гърмят много силно.

— Близо ли са ченгетата?

— Не особено. Предполагам, че най-близките ченгета са в Норич, освен ако случайно точно в този момент някоя патрулка не минава наблизо. Но хората тук все пак имат телефони. А някои от тях дори знаят как се борави с тях.

— Можеш да изключиш плашилото за птици за един ден.

— Очевидно. Но всъщност не би трябвало да използвам и него. В органичните ферми няма нужда от такива плашила. Когато не се използват пестициди, остават много насекоми за птиците. Така че те не нападат семената. Рано или късно хората ще се сетят и за това.

— Значи и плашилото е ново?

Джаксън кимна.

— То също е част от плана. Нагласил съм го да започне да стреля призори. Тогава очакваме да дойде Лейн.

— Ако имах сестра и зет, бих искал да са като вас двамата със Сюзан — каза Ричър.

— С Тейлър се познаваме отдавна. Бяхме заедно в Сиера Леоне. За него съм готов на всичко.

— Никога не съм ходил в Африка.

— Късметлия. Ние бяхме там, за да се сражаваме срещу група бунтовници, които наричахме бандитите от Запада.

Видях какво правят с пленниците си. Така че знам какво е преживял Хобарт. Буркина Фасо не е далеч оттам.

— Съгласен ли си с целия план? Все пак имаш корени тук и в буквалния смисъл.

— Имам ли избор?

— Можете да отидете на почивка. Всички. Аз ще остана.

Джаксън поклати глава.

— Ще успеем. Може би само един куршум ще бъде достатъчен. G–36 е доста точно оръжие.

Джаксън остана в килера, за да затвори и заключи и двата шкафа. Ричър се върна в кухнята и седна до Тейлър.

— Разкажи ми за Грегъри — каза той.

— Какво искаш да знаеш за него?

— На страната на Лейн ли ще застане? Или на твоята?

— Мисля, че ще остане с Лейн.

— Въпреки че сте служили заедно?

— Лейн го купи. Докато още носеше униформа, Грегъри мечтаеше за повишение в офицерско звание, но така и не го получи и много се измъчваше. А при Лейн е нещо като лейтенант. Най-сетне получи някакъв чин. Естествено, това са безсмислени глупости, но все пак жестът е важен. Така че според мен Грегъри ще остане на негова страна. Освен това ще ми се обиди, че не съм споделил тази тайна с него. Май си мислеше, че двама англичани в чужбина трябва да си споделят всичко.

— Той познава ли този край?

Тейлър поклати глава.

— Грегъри е от Лондон като мен.

— Ами другите? Дали някой от тях ще се обърне?

— Не и Ковалски — отвърна Тейлър. — Не и Перес. За да смениш позицията си, все пак се изисква някаква мозъчна дейност, а те и двамата са доста тъповати. Сигурно и Адисън няма да го направи. Но Грум и Бърк не са глупави. Ако усетят, че корабът потъва, ще скочат веднага.

— Това не означава, че ще застанат на наша страна.

— Нито един от тях няма да застане на наша страна. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е Грум Бърк да запазят неутралитет. А и на това не бих заложил фермата.

— Колко са добри? Всичките, като цяло?

— Горе-долу колкото мен. Иначе казано, вече са превалили върха. Преди са били изключителни, а сега са по-скоро посредствени. Имат много опит и способности, но са загубили тренинг. А тренингът е важен. Когато бяхме в армията, тренирахме през една четвърт от времето.

— Защо изобщо отиде при тях?

— За пари — отвърна Тейлър. — Отидох заради парите. А после останах заради Кейт. Влюбих се в нея от първия миг, в който я видях.

— А тя влюби ли се в теб?

— В крайна сметка — отвърна Тейлър.

— Не беше в крайна сметка — обади се Кейт от своя стол до огнището. — Всъщност стана доста бързо. Един ден го попитах защо не си оправи зъбите, а той ми отговори, че никога дори не се е замислял за това. Обичам мъже, които притежават такава самоувереност.

— Според теб има ли ми нещо на зъбите? — попита Тейлър.

— Естествено — каза Ричър. — Чудя се как изобщо дъвчеш с тях. Може би затова си толкова кльощав.

— Какъвто си, такъв — отвърна Тейлър.

Точно един час след като влязоха в къщата, за да запалят огнището, хвърлиха жребий кой пръв да стои на пост около къщата. Джаксън и Полинг изтеглиха късите клечки. Джаксън седна в ландроувъра зад къщата, а Полинг — в минито пред нея. По този начин всеки от тях покриваше малко повече от сто и осемдесет градуса наоколо. Земята беше толкова равна, че погледът стигаше на два километра разстояние. Значи деветдесет секунди предупреждение, ако Лейн идваше по шосето, или малко повече, ако се движеше през полята, с по-малка скорост.

Достатъчно време.

Поне докато беше светло.