Посредникът

2

Щом Биан Тран излезе от стаята, аз пристъпих по-близо до леглото, точно зад съдебния лекар, който, все тъй надвесен над тялото, събираше с пинцети някакви останки от чаршафите. Прокашлях се и попитах:

— Какво виждаме тук?

— Ще напиша всичко в доклада — отвърна той.

— Добре, но…

— Не чувате ли? Казах, че ще го напиша в доклада.

Изчаках малко. После извадих от джоба си химикалка и малък зелен бележник.

— Как ви е името?

— Какво?

— Името ви — кажете го буква по буква.

Той надигна глава.

— За какво става дума?

— За моя доклад.

— Какво, по дяволите…

— В Бюрото вдигат голяма врява заради разни граматически глупости. Ужасно се вкисват от лошия правопис. — Помълчах и добавих: — Сигурно защото наемаме твърде много адвокати и счетоводители. Нали ги знаете, пълни задници.

— Все още не разбирам какво…

— Много просто. Знам как точно се пише „възпрепятстване на федерално разследване“, но не искам да сбъркам вашето име, мистър…

— Рейнолдс… Тимоти Рейнолдс. — Той извърна лице към мен и обясни с гъгнив жален глас: — Просто си върша работата.

— Че кой не го прави, Тим? — Размахах под носа му фалшивата карта от ФБР. — А сега, какво виждаме тук?

Тимоти се озърна, явно разкъсван между желанието да си върши работата както е редно и изкушението да умилостиви нахалника с федерална значка.

— Засега нищо не е окончателно — запъна се той. — На пръв поглед изглежда, че човекът е извършил самоубийство.

Изчаках малко и попитах:

— А на втори?

— Разбирате, че не мога да отговоря със сигурност, докато не минат лабораторните анализи.

— Естествено.

— И все още не съм взел отпечатъци от пистолета.

— Ще го имам предвид.

— Очевидно случаят е от извънредна важност и…

— Разбрано.

— Ще трябва да проведем пълен токсикологичен и серологичен анализ. Ако жертвата е била под влиянието на алкохол или наркотици, това може…

Дявол да го вземе.

— Млъквай, Тим. — Дълбоко си поех дъх и се опитах да си припомня въпроса. — Има ли някакви реални улики, за които да се тревожим на този етап от разследването?

Както се казва, насила хубост не става. Тим се озърна през рамо към трупа и отговори:

— Интересно е във всеки случай. Мисля, че…

— Тим… попитах ли те какво мислиш! Фактите.

— О… добре. Първо, чаршафите на това легло се сменят и перат всяка седмица. Така ни осведоми прислужницата. Информацията е важна и съществена. Тя ни дава рамките на периода. Частиците и петната върху този чаршаф са попаднали там през последните седем дни.

Прелистих бележника, надрасках нещо и казах:

— Рамките на периода… да, да, винаги има значение…

Всъщност рисувах Тим — изправен върху столче, с примка около шията и изпънати нагоре ръце.

— По възглавницата има множество косми от жертвата — продължи Тим, — както и петна от пот. Но това можеше да се очаква. Всеки се поти, докато спи. Има обаче и други косми, влакна и частици.

Изтрих столчето. Краката на Тим увиснаха във въздуха и…

Откъснах очи от бележника.

— Чужди косми?

— Е… сам виждате, че неговата коса е прошарена, остра и много късо подстригана. Намерих червеникави косми, както и няколко руси, много фини. И двата вида са дълги, което подсказва, че може да са оставени от жени. — Той колебливо добави: — Това е само хипотеза от моя страна. За категорични изводи трябва да проведем хромозомен анализ.

— Повече от една жена?

— Ами… бих казал, че на този етап…

— Да или не?

— Ъъъ… да.

Божичко. Въпреки патологичната уклончивост на Тим нещата изведнъж ставаха интересни. Попитах го:

— Приключихте ли с банята вече?

— От нея започнах. Златната жила винаги е там.

— И какво открихте?

— Още косми. Черни и рижи, както и косми на покойника в мивката, вероятно от бръснене. И обичайните срамни косми по тоалетната чиния.

— Значи още потвърждения за присъствието на повече от една жена.

— Изглежда… да, може да са били три. — Знаеше какво ще попитам сега, затова добави: — Проверих чаршафите с инфрачервено осветление. Има интересни следи… вероятно от сперма. Не знам дали са нови или стари.

Ето че от скучен мъж със сив костюм Клиф Даниълс се превръщаше в нещо далеч по-тайнствено и интересно. Това пораждаше цял куп многозначителни въпроси, да не говорим за няколко съмнителни и мрачни възможности.

Всеки, който си ляга с две различни жени в рамките на една седмица, е любител на риска. Такъв човек няма нужда да лъска бастуна — стига само да си уреди среща с някоя от двете, и тя ще оправи нещата.

Всъщност може би точно това бе станало тук в един или друг вариант. Погледнах трупа върху леглото и си зададох очевидния въпрос: какво е вършил Клифърд в часа преди изстрела. Сам ли е умрял? Или в нечия компания?

На Тим зададох малко по-друг въпрос:

— Има ли някакви признаци да е правил секс в момента на смъртта или малко преди това?

— Изводът изглежда очевиден, нали? Смятам да отнеса в лабораторията кожни проби от пениса му. Но според това, което видях… или по-точно не видях, няма следи от сперма или засъхнала вагинална течност по пениса — има вероятност покойникът да се е самозадоволявал.

Тим ме погледна въпросително, а аз се колебаех дали да му задам нов въпрос, или просто да си тегля куршума. След като мълчанието се проточи, той попита:

— Мога ли да си продължа работата?

— Че какво ви пречи?

— Ами… вие.

— Глупости.

— О… пошегувах се.

Той издаде някакво пискливо подобие на смях. Погледнах го и казах:

— Ако изскочи нещо интересно, повикайте ме веднага. Ще бъда в хола.

Обърнах се и направих крачка, но ми хрумна нещо и отново се завъртях.

— Ъъъ…

Той ме погледна втренчено.

— Колко самоубийства сте разследвали?

— Не знам. Доста. В района живеят много хора, подложени на стрес, Самоубийствата са по-чести, отколкото убийствата.

— Колко от тия самоубийства са били извършени с огнестрелно оръжие?

— Няколко. Може би три за последната година. По-често прибягват към свръхдоза или си режат вените. Сред самоубийците преобладават тинейджъри, които не могат да си позволят…

— Разбирам… благодаря. Забелязахте ли пръски от кръв по пистолета?

— Да, има няколко. Стреляно е от упор и част от кръвта е отхвръкнала назад. Освен това дори и с просто око различих барутно обгаряне по лявото слепоочие на жертвата. Това означава…

— Знам какво означава — прекъснах го аз. — Установено ли е, че пистолетът принадлежи на жертвата?

— Не още. За да видим серийния номер, трябва да обърнем оръжието. А ние не променяме нищо на местопрестъплението, докато не приключа с огледа.

Посочих заглушителя.

— Виждали ли сте някога самоубиец да използва такава чудесия?

— Ъъъ…

Побързах да уточня:

— Да или не?

— Не.

— Не ви ли се струва странно?

— Оставям изводите на детективите.

— Както е редно. Но сега питам за вашето мнение.

— Да. Необичайно е.

Всъщност сигурен бях, че Тим го смята за повече от необичайно, направо за подозрително, макар че орбитата на предпазливите прилагателни неумолимо го засмука назад и той предположи:

— Вероятно можем да допуснем, че не е искал да стресне съседите. Последна проява на учтивост, тъй да се каже. Или не е искал да го открият. Виждал съм самоубийства, при които жертвите полагат големи усилия да останат незабелязани.

— Ясно.

Понякога всичко е в дреболиите. Като цяло приличаше на самоубийство почти във всяко едно отношение; всъщност във всичко освен в две малки подробности. Първо, онова вкаменено изражение върху лицето на Даниълс — широко отворени очи и изкривена уста, смес от застинал потрес и смайване. Имам чувството, че част от секундата преди да забият куршум в собствената си плът, повечето хора инстинктивно затварят очи, стискат устни и напрягат лицевите си мускули — ще боли, много ще боли, затова умът и тялото реагират неволно, дори подсъзнателно на очакването за болка.

Следователно потресът и смайването изглеждаха неуместни. В края на краищата идеята за самоубийство е била негова. Облекчение, гняв, печал, болка — поотделно или в комбинация, това са израженията, които би трябвало да открием върху посмъртната маска.

И, второ, заглушителят беше пълна щуротия. Ако допуснех, че пистолетът принадлежи на Клифърд, веднага изскачаха възражения: заглушителите са скъпи, трудни за намиране и необичайни дори за радикалните любители на оръжия. Нали разбирате, тия типове си падат най-вече по шумотевицата. Не, заглушителите са инструмент за наемни убийци.

Само по себе си нито едно от тия несъответствия не оборваше версията за самоубийство, нито пък подсказваше възможността за убийство. Взети заедно обаче, те повдигаха съмнения, а съмненията са като термитите — пренебрегнеш ли ги, носиш си последствията.

Канех се да задам на Тим нов въпрос, когато чух стъпки. Завъртях се тъкмо навреме, за да видя как майор Биан Тран и един висок мършав чернокож господин със спортно сако от туид прекрачват прага на спалнята. Господинът удивително приличаше на онзи артист, който играе Алекс Крос в „Завръщането на паяка“, включително сипаничавото лице, високите скули, прошарената коса и замислените кафяви очи. Направо да не повярваш.

Посетителят ме гледаше с раздразнено изражение. Майор Тран също зяпаше мен, само че с лукаво присвити очи.