Правилата

Тоя гявол, казвам ви, само не ни накара да лазим! Ужас, значи. Извиква ни един по един, всичко живо става и пее. Откъде е, какъв е. Не стига това, ами пита наред:

— Ти защо си тук?

Иди му обяснявай. Въобще стана една никаква. Обаче най-големият гявол тоя път беше Любомир Злото. Разкървави си носа и поиска да излезе. Така се откопчи да не говори. Тя, неговата, не е за разправяне, което си е.

Аз бях се приготвил да го преметна, а като ми дойде редът, взех, че изфъфлих каквото си е. Не знам защо. Е, не всичко, разбира се. Само онова, което беше записано в досието ми. Даже малко така съкратено. Това всички го правеха.

— Добри момчета, общо взето — каза той накрая, като затвори дневника.

Мисля, че го каза сериозно, ей това никак не мога да си обясня. Въобще нямаше вид на човек, който ни е взел за мезе — по тия работи съм професор. Даже някои се засмяха, когато каза „добри момчета“. Обаче той — сериозен.

— Защо се смеете? — вика. — Само умрелите не грешат.

Страшен чешит! Викам си: тоя ще го уволнят като едно нищо. Да чуе само Царо това „добри момчета“ и ще му бие дузпата. Става дума за директора, на него му викаме Царо. Може да ми се смеете, ама аз и не му знам другото име. Той си е Царо.

Като свърши извикването, новият даскал ни накара да станем и ни прегледа. Коси, вратове, нокти — като последни простаци. То сме си и такива. Половината ни нареди на една страна, другата половина на друга.

— Вие — вика на едните, — другият път ще играете, а вие няма. Не се играе физкултура с такива нокти. Нито с мръсни вратове и коси.

Резил, обаче и аз бях в оная, кофти групата.

— Ако се измием — вика му Янко, — пак ли няма да играем?

— Ще играят всички, които са чисти и спретнати другия път — каза той. — Това разделяне сега не е за наказание. Просто искам да ви покажа какво е условието.

След това ни накара пак да си седнем. При което, разбира се, както обикновено, ние си разменихме местата. Какво ли си мислеше той, че като ни поведе по точки в началото, всичко така ще си му върви по мед и масло? Няма такъв филм тука. Може всичко да е било, но нито един не е издържал на добитъка. Кара година-две и или го фъсне нанякъде, или и той затъпее повече от нас. И тоя това го чака, макар толкова да се изрепчи одеве. Виждали сме ги всякакви. Единствен тук Царо държи много години, понеже той си е медицински кретен, по рождение. Така мисля аз. Изобщо… хайде да не говорим за него.

Имаше още двайсетина минути до края на часа — през цялото това време новият даскал ни говори. Разправя ни различни истории за себе си. Опита да се изкара и той като нас, баровецът. Колко бил непослушен, как го наказвали и него — с тоя най-евтин пиниз. На мене към края ми писна. Ритнах си чина. И другите ги заритаха. Миризмата пусна „вършачката“. На неговия чин има специално приспособление за скърцане. Всички даскали полудяват!

Като стана тая, новият даскал позеленя. Плюхме му в мозъка и на него, при това с най-стария номер.

Мълчи той така, ние си тракаме и точно сега влиза директорът. Викам „влиза“, само че Царо никога не е влизал. Въобще. Той само наднича. Половината да измрем, пак така само ще си надникне, ще си поклати шантавата глава, тоест, „зная ви, идиоти, зная ви много добре“. И ще замине. И сега направи това, само че се ухили много доволно. Царо умира от кеф, когато другите даскали се провалят! Това си е било винаги.

— Върви, нали? — вика Царо на новия даскал.

И пак така клати главата, и се хили. И си затвори вратата, ама ужасно доволен.

Да знаехме, че ще влезе, щяхме да спрем. За инат щяхме да играем на хрисими ангели. Ама де да го знаеш кога ще надникне. Уби ни се настроението и спряхме голямото тракане. Тогава даскалът вика:

— Благодаря ви, момчета. Добре ме представихте на директора. Живот и здраве, ще се опитам все някога да ви се реванширам…

Така го каза, аверската, че още повече ни уби настроението. Глупава история, майка му стара. Помислих си, че толкова тъпо не е ставало никога, откакто съм тук. Като погледнах другите скапаняци — и те така свили муцуните. Едва изтраяхме до звънеца, та да се откопчим от тоя смахнат нов даскал и, разбира се, най-вече от себе си.