Правилата на измамата

29.

Мили Брант крачеше енергично по заснежената пътека, опасана от двете страни с висок, безупречно подкастрен жив плет. При други обстоятелства можеше и да изпита удоволствие от разходката сред красивите градини в двореца Шонбрун. Необятният, великолепно поддържан парк свидетелстваше за една по-ранна епоха, когато кралската власт е била безгранична. За добро или зло…

За пръв път посети дворцовите градини малко след пристигането си от Израел. Прекара целия ден заедно с родителите и сестра си в разходки из целия парк и нагоре по хълма, водещ към огромната панорамна площадка „Глориет“, построена през 1775 г. от император Йозеф и съпругата му Мария-Тереза. Двете момичета бяха амбициозни още тогава. Мили мечтаеше да стане известен съдия. Сестра й Тови смяташе да се отдаде на дипломатическа кариера. В сравнение с Мили, Тови постигаше цедите си по-бързо. На двайсет и пет години вече живееше в Израел и работеше като говорител на израелското Външно министерство. Омъжена и майка на малко момиченце, тя редовно се появяваше във вечерните новини.

Ала една вечер Тови и съпругът й решили да се насладят на вечеря от морски специалитети. Отседнали в един от многото приятни ресторанти край брега на морето в Тел Авив. Празнувало й се, защото няколко дни по-рано лекарят й ги уведомил, че е бременна с второто им дете.

Осъзнавайки, че скоро няма да им се удаде подобна възможност, решили да отидат да потанцуват в „Теди Зи“, дискотека на открито. Някъде около полунощ в дискотеката нахълтал красив мургав младеж на име Насер Брим и си проправил път към центъра на дансинга. Никой не обърнал внимание, че вълненото сако, което носел, било твърде неуместно за знойната пролетна вечер.

По-късно полицията установила, че Тови е стояла точно до младежа-камикадзе, когато той взривил прикрепената на колана си бомба. Пластичен експлозив С-4, омотан заедно с хиляди пирони, гайки и болтове. Единствената част от тялото на Тови, която успели да открият, била главата й.

Жертвите от атентата наброявали шестнайсет млади мъже и жени. Други двама загубили зрението си. Трети останал без двете си ръце. Четвърти бил парализиран от врата надолу. Никой не преброил и погубения живот в утробата на Тови.

— Мис Брант — обади се зад гърба й дълбок глас с явно доловим акцент.

Мили се обърна и видя на няколко крачки от себе си слаб, интелигентно изглеждащ и усмихнат мъж.

— Виждам, че носите вестника. Похвално е, че се придържате към инструкциите ни.

Той я подкани с жест да го улови под ръка и двамата тръгнаха да се разхождат сред пустия парк досущ като съпруг и съпруга. Докато вървяха, Мили му разказа за спешното съвещание в покрайнините на Виена, състояло се предишната вечер, и за информацията, предоставена на присъстващите от Мохамед ел Барадей.

— Обогатен до деветдесет и шест процента. Сигурна ли сте в това?

Мили отговори утвърдително.

— Какви са шансовете за грешка в измерванията?

— Не се е случвало досега. Съжалявам за тази новина, ала считам за свой дълг да ви уведомя…

— „Дългът на всеки поданик е дълг и на краля, но душата на всеки поданик е негова собствена“. Никой не споделя мнението ми, но аз съм убеден, че Шекспир е бил евреин. — Мъжът спря, обърна се към нея и едва забележимо се усмихна. — Не е приятно да предадеш нечие доверие.

Мили остана загледана след високата, слаба фигура, отдалечаваща се между красиво оформените, покрити със сняг храсти. Изви се остър вятър и свистенето му внезапно я изпълни с чувство за самота. Надяваше се да й каже, че е постъпила правилно. Очакваше да чуе реч за това как смята да предприеме незабавни действия и как тя, Мили Брант, е спасила хиляди човешки животи, ала той просто си тръгна.

На раздяла само я помоли да се обади на същия номер, в случай че научи нещо ново.

Тръгна си, без дори да благодари.