Правилата на измамата

32.

Израел изпреварваше Швейцария с три часа времева разлика. Ала вместо дъжд и сняг, в небето над еврейската държава прежуряше ярко слънце. Живакът в термометрите пълзеше към 38°С, а бреговете на Източното Средиземноморие изнемогваха под горещия задух на ранната пролет.

На петнайсетина километра северно от Тел Авив, в хълмистия крайбрежен град Херзлия, на втория етаж на института за разузнаване и специални операции, по-известен като Мосад — израелското тайно разузнаване — се провеждаше спешно заседание. Присъстваха ръководителите на най-важните отдели на организацията. „Събирания“ — който организираше разузнавателните съвещания; „Политическа дейност и съгласуване“ — отговорни за връзките с чужди разузнавателни агенции, и „Специални операции“, наричан още „Метсада“, който ръководеше тъмната страна на дейността — планиране на екзекуции, саботаж и отвличания, освен всичко останало.

— Откога разполагат със съоръжение в Чалус? — попита дебелият, твърде непривлекателен мъж, кръстосващ единия край на стаята. — Доколкото знам, обогатяват уран в Натанз и Есфахан. — Носеше къс ръкав и с оредяващата си черна коса, опънато лице и изпъкнали като на влечуго очи, можеше спокойно да мине както за четиридесет, така и за седемдесетгодишен. Непоколебимата му решителност обаче не можеше да бъде поставена под никакво съмнение. Казваше се Зви Хирш и през последните седем години стоеше начело на Мосад.

— На картите не откриваме нищо. Нито на сателитните изображения. Нищичко — обясни ръководителят на „Събирания“. — Били са доста хитри. Успели са да запазят обекта в пълна тайна.

— Успели са, няма спор — мрачно отрони Зви Хирш. — Колко центрофуги са им нужни за преработката на такова количество уран? Говорим за сто килограма в рамките на по-малко от две години.

— За толкова кратък период? Поне петдесет хиляди.

— А колко са компаниите, произвеждащи необходимото оборудване за този тип работа?

— По-малко от сто — отвърна шефът на „Събирания“.

— Износът е под строго наблюдение и контрол.

— Не ще и дума — сухо рече Хирш.

— Несъмнено са се сдобили с нужните технологии извън стандартния канален път — намеси се ръководителят на „Метсада“. Беше мургав, сух като пръчка мъж, с хрисим глас като на човек, който не би посегнал и на муха.

— Най-вероятно от производители на стоки с възможна двойна употреба.

— Обясни ми го на иврит, ако обичаш — настоя Хирш.

— Стоки, произведени за цивилни нужди, които могат да се използват и за военни цели. В този случай може да става въпрос за оборудване, необходимо при процеса на обогатяване на горива. За високооборотни центрофуги, продавани на млекозаводи за обработка на млечни продукти, които със същия успех могат се използват и за отделяне на уранов хексафлуорид. За топлообменници, създадени за нуждите на стоманодобива, които стават и за охлаждане на реактори. Тези стоки не се нуждаят от разрешителни за износ или сертификат за краен потребител. Един вид, операция под „фалшив флаг“.

— Мислех, че ние владеем пазара в това отношение. — Хирш скръсти ръце. — Добре, имат стоката. Могат ли да я вкарат тук?

— Преди два месеца тестваха успешно балистична ракета „Шахаб-4“.

— Колко време след изстрелването ще ни удари?

— Най-много един час.

— Можем ли да я свалим? — попита Хирш.

— На теория сме в безопасност като в майчина прегръдка.

Израел разчиташе на двойна въздушна защита от нападение с далекобойни ракети. „Ароу-2“ — за прихващане на ракети земя-въздух и модернизираната система за противоракетна отбрана „Пейтриът“, станала печално известна с безсилието си срещу ракетите „Скъд“ в първата война с Ирак. И двете отбранителни системи страдаха от един и същ проблем. Задействаха се едва когато поразяващата ракета се доближеше на сто километра от целта — тоест, минути преди удара. Нито една от тях не беше изпробвана в действие.

— А нещо, което да се промъкне под радара? Имат ли крилати ракети?

— Това са слухове.

— Да се надяваме — каза Хирш. — Каква е прецизността на „Шахаб“?

Думата взе мъжът от „Политическа дейност и съгласуване“:

— Прецизността й е нещо, за което могат да се тревожат Германия, Франция и Съединените щати. Нас не ни топли. Ракетата нанася фатални поражения в радиус от осемдесет километра около удара. Щом са успели нелегално да внесат в страната петдесет хиляди центрофуги и да построят свръхмодерна инсталация за обогатяване на уран, без никой да разбере за това, няма да се изненадам, ако са постигнали напредък и в тази област.

— Е? — каза Хирш, разтривайки дебелите си, гладки ръце. — Какво се очаква от нас? Да вдигнем ръце и да се предадем? Това ли искат от нас персийските ни другарчета? Да не би да си мислят, че ще си стоим безучастно, докато те подготвят ракетите си, способни да сринат градовете ни из основи?

Като бивш генерал-майор от израелските отбранителни сили, той бе напълно наясно с прогнозите от евентуално ядрено нападение на израелска земя. Страната заемаше площ с големина петстотин на двеста и петдесет километра. Деветдесет процента от населението обаче бе струпано около Йерусалим и Тел Авив, които се намираха само на петдесетина километра един от друг. Евентуална ядрена атака срещу който и да било от двата града щеше не само да изтреби огромна част от народа, а и да срине със земята цялата инфраструктура на държавата. Радиоактивният облак щеше да нанесе непоправими поражения върху природата за години напред.

Простичко казано, оцелелите евреи масово щяха да напуснат страната, за да търсят спасение по света. Нова диаспора.

Никой от присъстващите не отговори.

— След един час имам среща с министър-председателя — продължи Хирш. — Бих искал да мога да го уверя, че не са ни хванали неподготвени. Предполагам, че ще го интересува отговорът на един-единствен въпрос. Ще ни атакуват ли?

Мъжът от „Събирания“ присви устни.

— Президентът на Иран вярва в апокалиптичния свършек на света, така както е посочено в Корана. Приел е за своя лична мисия да ускори завръщането на Дванадесетия имам, известен като Махди, законния наследник на пророка Мохамед. Коранът казва, че завръщането му ще бъде предшествано от сблъсък между силите на доброто и злото, след който ще последва период на продължителна война, политически катаклизми и кръвопролития. В края на този период Махди ще поведе народите към ера на световен мир. Първо обаче трябва да унищожи Израел.

— Страхотно — възкликна Хирш. — Напомни ми да не те търся за добри новини следващия път.

— Има и още. Неудържимият стремеж на президента да се сдобие с пълен контрол над властта е изключително успешен. Уволнил е стотици държавни ръководители в областта на образованието, медицината и дипломацията, които не споделят убежденията му, и ги е заменил със свои приближени от Републиканската гвардия. За капак на всичко е назначил негов човек за върховен религиозен лидер на страната. Преди шест месеца амбициите на президента можеха да бъдат обуздавани от висшето духовенство. Ала не и сега. Този новият, аятолах Разди, е направо за освидетелстване. Бърка се в делата на Мохамед не на шега. Определено не е с всичкия си.

— Искаш да знаеш дали ще натисне спусъка? — попита шефът на „Метсада“. — Мисля, че всички сме наясно с отговора.

Мъжът от „Събирания“ кимна.

— Президентът влачи Иран обратно към ерата на Мохамед. Неведнъж е декларирал публично, че самият Пророк му е проговорил и го е уведомил да очакват завръщането Му само след две години. Едната му ръка е на Корана, а другата — на спусъка.

— Не може вечно да държи програмата в тайна. — В гласа на шефа на „Метсада“ се долавяше злобна нотка. — Добре знае, че щом слухът стигне до нас, ще предприемем незабавни действия.

— Освен ако той не ни изпревари. — Хирш се стовари на стола си и изпъшка. — Сякаш събитията от март 1936 година се повтарят отново.

— Какво искаш да кажеш?

— Тогава Хитлер изпратил войските си в Ринеланд да завземат обратно територията, присъединена към Франция след Първата световна война. Войниците му били зле обучени и с жалко въоръжение. Някои дори нямали патрони за пушките си. Командирът им носел две заповеди в джоба си. Трябвало да отвори едната, ако французите окажат съпротива, а другата — ако не го направят. Французите посрещнали германските нашественици гостоприемно и дори се отнесли с тях като към освободители. Командирът отворил заповедта. В нея пишело да завладее територията и да раздаде на жителите немски знамена. Събитието станало повратен момент в историята. До онзи момент Хитлер бил смятан за деребей и празнодумец. След завземането на Ринеланд взел да приема себе си по-сериозно. Така направила и останалата част от света.

— Извинявай, Зви — прекъсна го ръководителят на „Събирания“. — Какво пишело в другата заповед?

— В другата заповед ли? — усмихна се тъжно Зви Хирш. — В случай на съпротива, командирът трябвало да отстъпи незабавно и да отведе войниците обратно в казармите. С две думи, нареждали му да си плюе на петите при първия намек за сблъсък. Срамът за страната щял да бъде огромен. Правителството щяло да падне. С един изстрел на френска пушка, Хитлер щял да бъде изгонен от кабинета.

— Смяташ, че трябва да им се противопоставим ли?

Хирш извърна глава и се загледа през прозореца.

— Не мисля, че този път ще се получи толкова лесно.