Правилата на измамата

63.

Точно в девет часа Фон Даникен отново чакаше пред входната врата на Тоби Тингели. Прислужницата го поведе към кабинета. Тингели седеше зад огромно махагоново писалище и говореше по телефона. От вчерашните му дънки и поло нямаше и следа. Носеше черен костюм с перленосива вратовръзка. Косата му беше пригладена назад с брилянтин. Изгледа кръвнишки Фон Даникен и подхвърли върху бюрото подвързана папка.

Фон Даникен я взе. Документацията, свързана с Екселсиор Тръст, базиран на остров Кюрасо, Нидерландските Антили. Холдингът беше учреден с капиталовложение от петдесет хиляди швейцарски франка. В списъка на директорите фигурираха трима души, двама от които — служители на банката. Последното име не му говореше нищо. Все пак му бе интересно да узнае, че клиентът е посетил офиса на банка „Тингели“ във Вадуц през август миналата година. Визитата идеално съвпадаше със завръщането на Рансъм от Близкия изток.

Следващите документи бяха още по-интересни. Месечни извлечения, изпратени от банка на Бахамите, съхранявани от банка „Тингели“ в полза на Екселсиор Тръст. Подробно описание на всички операции за всяка една от кодираните сметки, от които са били изпращани пари на Ламерс и Блиц, както и от трета сметка, използвана за закупуването на вила „Принчипеса“.

Без отговор оставаше въпросът кой е направил първоначалния депозит в банката на Бахамите. Фон Даникен разлисти документите. И двете кодирани сметки са били отворени с банкови чекове. Намери копия от тях и откри името на издаващата банка, отпечатано в горния десен ъгъл. Сърцето му подскочи. Едно от най-уважаваните имена в американската финансова общност.

— Е? — попита Тингели. Постави обратно слушалката и заобиколи писалището. — Разминава ли се с очакванията ти?

Фон Даникен си спомни разговора си с Филип Палумбо. Чудеше се дали не е поставил живота на колегата си от ЦРУ в опасност.

— Нито дума за това, Тоби.

Тингели взе папката от ръцете му.

— Не ми хареса как завърши вчерашната ни среща. Не мога да живея живота си така, както си искам, ако непрекъснато ми надзърташ над рамото. Затова свърших малко допълнителна работа по моя инициатива. Пробутай я на шефовете си като верен швейцарски поданик, воден от чувството си за дълг. Искаш да си затварям устата? Разбира се. Няма проблем. Това ми е работата, нали така? Но в замяна искам да спреш да преследваш задника ми веднъж завинаги. Може да съм странен, но изборът си е мой. Не нарушавам закона.

Фон Даникен посрещна молбата му с известна доза скептицизъм.

— Дотук не виждам нищо, което да заслужава подобно обещание от моя страна. Тази папка не ти струваше нищо. Информация от архивите ти. Само след седмица можех да дойда при теб със съдебно разпореждане и да получа абсолютно същото.

— Подозирах, че така ще кажеш. — Тингели му подаде обратно папката, отворена на определена страница. — Тук има нещо, което липсва в архивите ми. Наложи се да звънна тук-там, за да го разбера. Струваше ми доста скъпо.

Въпросният документ представляваше потвърждение за изходящ паричен превод от бахамската банка в размер на седемдесет хиляди франка. Парите бяха изпратени от една от въпросните кодирани сметки до една от най-големите швейцарски банки. Най-отдолу стоеше името на титуляра на сметката.

Фон Даникен хлъцна от изненада.

— Сигурен ли си в това?

Тингели кимна.

— Приемаш ли сделката?

Фон Даникен беше доволен, че банкерът не се усмихваше, иначе можеше и да го цапардоса. Пое протегната му ръка и я стисна.

Тингели рязко го дръпна към себе си и двамата се озоваха конфузно близо един до друг.

— Изчезвай оттук тогава. И кажи на приятелчетата си в Берн, че фамилията Тингели е направила предостатъчно за тази държава.

Фон Даникен слезе по стълбите и тръгна към колата си. През цялото време чувстваше присъствието на невидима ръка, която сякаш помагаше на разследването. Не беше нещо, което да види или пипне. Просто усещане. Интуиция. Както повечето полицейски служители не смееше да отпъди това чувство. Информацията, която притежаваше в момента, бе достатъчна да шокира цялата нация, камо ли пък ченге на средна възраст, което още вярваше в неподкупността на своето правителство. Остана замислен за момент, опитвайки се да реши как да действа оттук нататък. На кого да се довери и на кого — не.

Докато отключваше вратата, по улицата се зададе тъмно ауди, последен модел, и спря точно до него. Прозорецът се смъкна и насреща му се показа зачервеното лице на Курт Миер.

— Открихме Рансъм.

— Арестувахте ли го?

— Не още, но имаме сведения къде се намира.

— Какво стана?

— Вчера вечерта двама полицаи от управлението в Берн се отзовали на обаждане във връзка с нарушител, вмъкнал се в апартамент. Почукали на вратата и отвътре се обадил мъжки глас.

— Рансъм ли?

— Не знам. Докато чакали да им отвори, отвътре се чула експлозия. Полицаите разбили вратата и видели кухнята и спалнята в пламъци. Причината била изтичане на газ от готварската печка.

Газова експлозия… Фон Даникен се сети за спукания газопровод, станал причина за смъртта на Драко, босненския военен диктатор.

Миер продължи да разказва:

— Отначало полицаите помислили, че ударната вълна изхвърлила мъжа през прозореца, но не открили кръв, нито пък тяло след претърсването на района. Жената, която подала оплакването в полицията, казала, че мъжът се е представил като лекар. Имал кървяща рана на шията. Приличала на порязване от нож. Единият от полицаите заподозрял, че човекът може да е беглец и пуснал описанието му в базата данни за издирвани хора. Попаднал на името Рансъм. Разпечатали снимката му и я показали на жената. Тя го разпознала, само че косата му била черна и доста по-къса.

— Каква работа е имал в Берн?

— Казал, че идва да се види със сестрата на съпругата си. Името й е Ева Крюгер.

— Знаем ли нещо за нея?

— Нищичко. Призрак. Няма единен граждански номер. Няма разрешително за работа. Съседката й спомена, че много рядко се прибира в апартамента.

— Но все пак виждала ли я е? В плът и кръв?

— Така твърди. Според нея Ева Крюгер пътува непрекъснато.

Много ясно, помисли си Фон Даникен. И то по екзотични места като Дарфур, Бейрут и Либерия. Още един член на мрежата, за която работи Рансъм.

— Нали каза, че си разбрал къде се намира Рансъм?

— Пуснахме проучване за Ева Крюгер на национално ниво. Получихме информация от шефа на охраната на Световния икономически форум, който се провежда в Давос. Каза ми, че преди една седмица е прегледал молбата на същата тази Ева Крюгер, с постоянно местожителство в Берн, и й е издал еднодневен пропуск за събитието.

— За днес ли?

Миер мрачно кимна.

— ВИП пропуск. Позволява й достъп докъдето пожелае, включително и до Конгресхаус.

— Какво има насрочено в днешната програма?

— Заседания. През целия ден. Ще присъстват големи клечки от цял свят. Ключовата реч е насрочена за довечера — ще я произнесе Парвез Джин, иранец.

— Вдигнахте ли на крак охраната? — попита Фон Даникен.

— Не още.

— Направете го незабавно. Кажете им да анулират пропуска й. Дайте им и последното описание на Рансъм. Може да е въоръжен.

— Това ли е всичко?

— Не — каза Фон Даникен. — Кажи им, че ще сме там след час.