Правилата на измамата

56.

Светлините на фаровете го съсипваха. В насрещното платно на магистралата беше станала катастрофа и задръстването стигаше до хоризонта. Джонатан присви очи и отмести поглед встрани, в опит да си почине от ярката светлина. Някъде в дълбините на черепа му, вътрешният му глас ехтеше безмилостно. Измъквай се, казваше му. Затънал си до уши в неравна битка. Аматьор срещу професионалисти…

Рейн се намираше на сто километра в северна посока. Отвъд нея — Германия. Можеше да пресече границата по някой от многобройните пътища. Франция също не беше далеч. Ако поемеше към Женева, щеше да мине оттатък през Анеси и след три часа да си хапва фондю в Шамони. Познаваше града много добре. Прехвърли наум пансионите и хотелите, в които можеше да се покрие за няколко дни. Ала мисълта за подслон не го блазнеше. Нямаше нужда от временно убежище, а от изход.

Спря на отбивката на Егеркинген, където магистралата се разделяше. На север — за Базел, на изток — за Цюрих. Имаше ресторант от веригата „Мьовенпик“, мотел и галерия с магазини и заведения за бърза закуска.

Паркира и влезе в ресторанта. Поръча си, без да се бави. Schnipo und ein Cola, bitte. Виенски шницел, пържени картофи и кока-кола. Любимото меню на учениците в Швейцария.

Докато чакаше, отново си представи апартамента в Берн. Апартамента на Ева Крюгер. Замисли се за старанието й да го обзаведе по свой вкус; за времето и усилието, нужни за изграждането на толкова сложна измама…

Ако изключеше лъжата, спокойно можеше да признае, че е възхитен от изключителната дисциплина на изпълнението. Нито веднъж не му беше дала повод да се съмнява, че е някакъв агент. Служител в системата на държавен разузнавателен апарат. А той наивно смяташе, че му изневерява. Замисли се за подготовката, необходима за успешната измама на съпруг в продължение на осем години.

Бръкна в джоба си и напипа венчалната халка. Извади я и отново я огледа. Имаше нещо около нея, което го притесняваше. Нещо не се връзваше, разваляше прикритието… Може би носеше послание, някакво напомняне. Ева Крюгер нямаше съпруг, защо й трябваше халка?

Сервираха храната му. Преди десет минути умираше от глад, а сега изобщо не му се ядеше. Отпи от чашата си и бутна чинията встрани.

Пръстенът.

Разгледа цифрите, гравирани от вътрешната страна. 2-8-01. 8-ми февруари 2001 г. Къде е бил тогава? В Судан. По време на сухия сезон, когато мухите бяха жива напаст. Датата не значеше нищо за него, а доколкото знаеше, за Ема също.

Тогава се сети.

Това не бе венчалната халка на Ема, а на Ева Крюгер. Четеше датата неправилно. Американците изписваха месец-ден-година. Но Ева Крюгер беше швейцарка и би трябвало да гравира датата по европейския формат. Ден-месец-година.

2-8-01.

Докато гледаше цифрите, по тялото му пробяга вледеняваща тръпка.

На 2-ри август, 2001, той и Ема Еверет Роуз се бяха венчали скромно в Кортина, Италия. Никакви роднини. Така пожела Ема. Нито от неговото, нито от нейното семейство. Никакви колеги. Това е нашият ден, Джонатан — беше казала. — Денят, в който ти отдавам цялата си същност.

Извади от другия си джоб джобния компютър на Блиц. Преносимата памет си стоеше в USB отвора. Обузда нетърпението си и спокойно го включи. Появи се надпис ТАР. Отвори я и на екрана замига прозорчето, изискващо парола. Вписа цифрите от венчалната халка. 2-8-01.

Екранът примига и се появи надпис „Парола приета“.

Екранът светна в синьо. В центъра се появи надпис „Интел Линк“. Буквите проблясваха ярко като неонова реклама. Чукна с пръст върху него. В продължение на няколко секунди не се случи нищо. Стомахът му се присви. Поредната задънена улица. Тогава екранът отново светна в синьо и се появи текст, подобен на стенограма. В началото на всяко съобщение имаше дата, час и кодово име на изпращача.

Последното съобщение гласеше:

Днешна дата. Изпратено в 3:16 следобед от някого, наричащ себе си Корморан.

Съобщението преди него беше изпратено три часа по-рано, в 12:10, от Ястреб.

Нещо като онлайн дневник, помисли си Джонатан, докато разглеждаше написаното. Форум, в който агентите влизаха и оставяха съобщения, свързани с мисиите им. Шпионска дейност в реално време.

Нямаше упоменат интернет адрес. Отвори директорията на файла и провери в софтуера на браузъра. Там откри уебсайт по подразбиране — http:intemational.resourses.net. Името не му говореше нищо.

Върна се на главната страница на „Интел Линк“ и зачете останалите съобщения.

Джонатан прегледа още веднъж съобщенията. Корморан беше Хофман. Ястреб — неизвестен. Сокол — явно командваше парада. Човекът, който одобряваше финансирането и потвърждаваше пред агентите си смъртта на Дрозд. Дрозд се явяваше Готфрид Блиц. Ами Ема? Къде беше тя?

Продължи да чете.

Славей. Ема?

Джонатан разрови многобройните съобщения, търсейки конкретна дата и час. Откри я. Вторник. Денят след нещастието с Ема.

Джонатан беше Гарван. И той, като останалите, имаше кодово име на птица.

Гарван. Братовчед на враната, но по-голям и по-враждебно настроен.

Ема беше Славей. Ами Орел? Поредният неизвестен участник.

Поглъщаше написаното ред по ред и възстановяваше събитията от изминалите дни през погледа на „другата страна“. Блиц заявява, че колата е на мястото си в Ландкарт и багажните квитанции са изпратени в хотела на Ема. После Ема отговаря, че пощата се е забавила заради лавина по железопътната линия и ще вземе чантите на следващия ден. Изпратила е съобщението в шест и половина вечерта в деня преди катеренето.

Джонатан вдигна поглед. Ресторантът гъмжеше от хора. Осветлението бе твърде ярко, а гласовете — много шумни.

Ема е поддържала контакт с мрежата си през цялото време.

На екрана се появи ново съобщение:

02.09 беше утре, в два следобед. Знаеше кой е хотел „Белведере“ в Давос. Петзвезден палат за богаташи. Но кой беше П. Дж.? И какво „злато“ смяташе да разменя за товарна разписка?

Почти незабавно пристигна отговор от Орел: Потвърждение прието.

Буквите продължиха да мигат няколко секунди, после спряха.

Тогава за пръв път видя в долната част на екрана надпис „Препратки“. Чукна върху него и на екрана се отвори списък с връзки към уебстраници. Още кодове. После дата, а след нея името, което вече добре познаваше. ЦИАД. „Цуг Индустриал“.

Отвори първата препратка.

Беше товарителница с подробности за съдържанието на пратка от ЦИАД до „Ксантус Медикъл Инструмънтс“ в Атина. 200 броя портативни GPS устройства за навигация. Описание на техническите характеристики. Цена — двайсет хиляди швейцарски франка за бройка. Подготвена за изпращане в петък, 9-ти февруари, от Цюрих до Атина с полет на „Суис еър“ в седем вечерта.

Това ли беше товарната разписка, спомената в инструкциите от Сокол до Орел?

Отвори следващите препратки. Подобна документация. Подробни фактури. He GPS навигационни системи, а инсулинови помпи, вакуумни тръби, карбонови филтри. Изпратени на 10-ти декември от Цюрих до Кайро през Ница. Изпратени на 20-ти ноември от Цюрих до Дубай. Изпратени на 21-ви октомври от Цюрих до Аман през Рим. Всички стоки заминаваха за Близкия изток.

Пратките пътуваха от няколко месеца. Първата от тях е била натоварена на 21-ви октомври, около шест седмици след семейното им завръщане от Близкия изток.

Джонатан отново прочете списъка със стоки и осъзна, че е бил прав, когато сподели подозренията си с Хофман. Предполагам, че произвеждате нещо забранено по поръчка на някого, който не бива да го притежава.

Но кой беше П. Дж.? И каква работа имаше той на Световния икономически форум в Давос?

Джонатан върна малко назад и забеляза, че Орел трябваше да получи документите си от контролно-пропускателен пункт 1 на Давосщрасе — главната улица, минаваща през центъра на града.

След като се нахрани, плати сметката в брой и излезе от ресторанта. Спря се пред съседната вестникарска будка и огледа изложените вестници. На първа страница на почти всеки от тях имаше заглавие, свързано със Световния икономически форум. Купи си два швейцарски вестника, заедно с „Хералд Трибюн“ и „Файненшъл Таймс“. Пъхна ги под мишница и се запъти към колата.

Зави към паркинга и се озова лице в лице с фаровете на бавно движеща се кола. След секунда забеляза и полицейските лампи на тавана й. Постара се да не променя походката си и продължи в същата посока.

Полицейската кола бавно приближаваше. Патрул от двама души. Осветяваха регистрационните номера с фенерче. Джонатан стигна до автомобила и влезе вътре. Секунда по-късно, купето се обля в светлина. Той изчака със затаен дъх. Хвърли поглед към вестника на седалката до себе си. На снимката от първа страница на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ се виждаше мъж от Близкия изток, изнасящ възторжена реч. Според обяснителния текст, човекът се казваше Парвез Джин — иранският министър на технолозите, който щеше да държи реч на СИФ в Давос в петък вечерта, за да даде разяснение относно ядрените стремежи на страната си.

Парвез Джин. Джонатан най-после разбра кой е П. Дж.

Купето потъна в мрак. Светлината от фенерчето се премести към съседния автомобил. Дали това бе рутинна проверка, или издирваха него?

Запали двигателя и потегли.

Тръгваше обратно към планината.

Отиваше в Давос.