Правилата на измамата

84.

Капитан Ели Цукерман регулира елероните и плъзна щурвала назад, подготвяйки се да изключи автопилота. Управлението на пътнически самолет беше автоматизирано до такава степен, че веднъж щом пилотът програмираше бордовите компютри с точните данни за полета — направление, височина, максимално допустима скорост при приземяване, — машината буквално си летеше сама. Единственото време, през което Цукерман усещаше, че упражнява контрол над самолета, бе при излитане и кацане — общо трийсетина минути от полета. През останалото време изпълняваше единствено ролята на обикновен техник, наблюдаващ пулта за управление, и следеше дали вторият пилот поддържа комуникацията с диспечерската кула. Не беше точно мечтаната от него работа, след като напусна военновъздушните сили преди много години като наперен военен летец с двайсет и една успешни въздушни атаки по време на три войни.

Цукерман изключи автопилота и пое ръчното управление. Самолетът потрепери и хлътна надолу. Плъзна наляво лоста за управление на елеваторите и огромната машина плавно зави на юг. Нощта беше ясна — идеално време за полет. Виждаше светлините на града в далечината, а зад тях — огромната черна пустош на Алпите. Регулира задкрилките и самолетът започна плавното си спускане към летище „Цюрих“.

— Шестнайсет минути до приземяването — обади се вторият пилот.

Цукерман потисна една прозявка. Поредният спокоен полет, както винаги. Погледна часовника си — петнайсет минути до кацане — и хвърли поглед към помощник-пилота.

— Е, Бени — каза той. — Какво смяташ да хапнем за вечеря? Виенски шницел или Фондю?

— „Ел Ал“ 863, тук е Въздушен контрол, Цюрих. Извънредно положение. Код 33. Отклонете се към „Базел-Мулхаус“, курс две-седем-девет. Вдигнете се на височина девет хиляди метра. Препоръчително е да действате максимално бързо.

Код 33. Нападение „земя-въздух“.

— Прието. Код 33. „Ел Ал“ 863 поема по курс две-седем-девет. Качваме се на девет хиляди метра. Имате ли радарен контакт с този дявол?

— Не, „Ел Ал“ 863. Нямаме радарен контакт засега.

— Благодаря, Цюрих.

Ели Цукерман затегна раменните си колани и тревожно погледна втория пилот. Стисна здраво лоста за управление на елеваторите, направи остър вираж наляво и плъзна щурвала напред. Самолетът пое нагоре.

Време беше да провери какво умее това бебче.