Предсказанието

МИНА МН — 2 ЗОНА 51, НЕВАДА

Айра Ласко не чакаше на входа за шахтата, когато Мърсър и Сайкс излязоха от наводнената мина. Нямаше го и във фургона с командния център. Все още облечен в неопреновия костюм и без да обръща внимание на острите камъчета, които се забиваха в босите му крака, докато претърсваше лагера, Мърсър намери приятеля си в залата за почивка. Доктор Браяна Мари беше с него. Лабораторната й престилка беше преметната на канапето. Те обсъждаха нещо, наведени над дебела папка.

И двамата вдигнаха глави, когато Мърсър влезе в помещението. Тя затвори папката и се облегна назад на стола, а Ласко прокара пръсти по обръснатата си глава. Единствените звуци бяха постоянното бръмчене на климатичната инсталация и капенето на морската вода от неопрена на Мърсър. Той хвърли плавниците си в ъгъла и подигравателно подхвърли на Браяна:

— Ядрен физик, а? А не си ли Хари Худини?

— Казаха ви да не влизате в пещерата — сряза го тя.

— Спокойно, докторе — намеси се Айра.

— Мърсър няма право на достъп до информацията за проекта, адмирале. Ти ме увери, че той ще завърши тунела до пещерата и няма да задава въпроси.

Ласко я погледна изпитателно.

— Не обичам да лъжа приятелите си и го правих достатъчно дълго. Край. — Ласко се обърна към Мърсър. — Нямах избор. Заповедите бяха от министъра на отбраната и канцеларията на президента.

Мърсър долови искреността в гласа му и видя срама в очите му. Това беше Айра, когото познаваше и за когото се бе съгласил да работи. Бръчките от напрежение на лицето му започнаха да се изглаждат. Мърсър смъкна ципа на неопрена, взе няколко салфетки от шкафа и избърса водата от очите и гърдите си. Знаеше, че трябва да седне заради онова, което щеше да чуе. Вероятно се нуждаеше и от питие, но в лагера нямаше алкохол.

— Пещерата не е създадена от природата, нали?

— Не — отвърна Айра. — Образува се, когато подводницата отново се фокусира.

— Отново се фокусира? Какво означава това? Ласко се поколеба.

— Мисля, че е най-добре доктор Мари да ти обясни.

Тя се подвоуми между необходимостта да запази в тайна проекта си и желанието да се похвали с работата си, но накрая гордо заговори.

— Какво знаете за квантовата физика, доктор Мърсър?

— Това е областта на микрочастиците, по-малки от атома, където правилата в живота ни — като гравитацията и магнитните свойства — не важат. Повечето неща, които съм чел, противоречат толкова много на общоприетата логика, че ги пренебрегвам.

Доктор Мари кимна.

— Разумен и откровен отговор. В света има само шепа учени, които не биха отговорили така. Не знаете обаче, че един ден този клон на физиката ще направи революция в начина ни на живот.

— Не мисля, че възможността да преместите подводница в планина ще направи живота ми по-хубав — иронично отвърна Мърсър, все още ядосан заради лъжите, които му бяха наговорили.

Тя не хареса пренебрежителната забележка и тонът й стана рязък и груб.

— Не сме преместили подводницата в планината, докторе. Всъщност подводницата никога не е помръдвала.

Мърсър умолително вдигна ръка. Враждебното и предизвикателно отношение нямаше да му донесе отговорите, които искаше.

— Бихте ли започнали отначало, ако обичате? С прости думи.

— Добре. Каква е най-високата възможна скорост във вселената?

— Скоростта на светлината. Двеста деветдесет и девет хиляди километра в секунда.

— Вторият закон на Нютон за термодинамиката в основни линии твърди, че всички системи се разпадат в хаос, нали?

— Май така беше.

— Падащото дърво в гората издава ли звук?

— Какво общо има това с подводницата?

— Моля ви, отговорете на въпроса.

— Разбира се. Защо да не издава звук?

— В света на квантовата физика вие току-що дадохте три грешни отговора. Изучаването на квантовата теория на атома произлиза от работата на Нилс Бор и Вернер Хайзенберг. Един от принципите, на които се основават всички последвали научни изследвания, се нарича Принципа за неопределеността на Хайзенберг. Казано на прост език, това означава, че наблюдаването на някое явление предупреждава за последиците от него. Следователно във вселената не се случва нищо, ако не бъде пряко наблюдавано. Знам, звучи дръзко, че ние, наблюдателите, караме нещата да се случват със самото си присъствие, но този факт е доказван десетки пъти в лабораторни условия. Това означава, че дървото в гората не може да издаде звук, защото не е падало. Нещо повече, в света на квантите и във времето, и в пространството от хаоса може спонтанно да възникне ред. Макар и за части от секундата, но дори този кратък период от време опровергава Втория закон на Нютон.

— А граница на скоростта? — настоя Мърсър. — Скоростта на светлината?

— Ами ако ви кажа, че съм наблюдавала експеримент, при който лъч лазерна светлина, пуснат в газова среда при изключително ниска температура, излезе от другата страна на камерата, преди да бъде изстрелян? Следствието се появи преди причината. По някакъв начин в квантовия свят съобщение, движещо се по-бързо от скоростта на светлината, е предало на детектора, че лазерният лъч идва.

Мърсър не се съмняваше в твърденията й. Съзнаваше, че научните пробиви с непрекъснато ускоряващи се темпове опровергават неизменните в миналото закони. Не можете обаче да проумее напълно изводите, нито как това е вкарало подводница с тегло хиляда и повече тона в планина на стотици километри от морето.

— Нека да разширим експеримента. И да го направим с частици. В известен смисъл това представлява светлината — частица, наречена фотон.

— Ще има частица, съществуваща на две места едновременно.

— Ами ако в процеса на изстрелването на частицата първата, с която сте започнали, бъде унищожена?

— В друг ъгъл на вашата свръхохладена газова камера ще има частица двойник. — Изведнъж прозрението го осени със силата на физически удар. — Говорите за някаква научнофантастична система на транспортиране.

Доктор Мари направи кисела гримаса.

— Не. Медиите преувеличават вероятността, но истината е, че транспортирането на човешки същества, макар и възможно в абстрактен смисъл, няма да бъде практично.

— Това ли сте искали да направите с подводницата? Да я транспортирате до Зона 51?

Изражението й стана още по-намусено.

— Не, но се опасявахме, че това може да се случи. Целта ни беше да я направим невидима. Наричаме го оптично-електрически камуфлаж. Предназначен е за кораби и вероятно за самолети, ако съумеем да намалим размерите на необходимата техника и консумацията на енергия. Използвахме подводница, защото имаше теоретичен шанс да се случи нещо подобно.

— Изпуснали са я — обади се Айра.

— Не сме я изпуснали — троснато отвърна доктор Мари. — Военноморските сили ни казаха за тази вероятност. Ние вградихме защитна система в случай на авария.

— Разкажете ми какво се случи.

— Системата, която екипът ми и аз разработихме, използва мехур със силни магнитни свойства, който пречупва видимата светлина в тороид, нещо като формата на поничка. Ние виждаме предметите, защото светлината се отразява в повърхността им. Някои дължини на вълните се поглъщат, а онези, които се отразяват, придават цвета на предмета. Черните неща поглъщат всички дължини на вълните, затова не можем да ги видим, но възприемаме присъствието им на цветен фон. Според моята теория, ако затворим светлината в тороид а така, че да не може да избяга, и после я пречупим около предмета, наблюдателят няма да види нищо. Ще бъде все едно водата да изкриви светлината и моливът да изглежда крив, ако половината стърчи над повърхността.

— Е, и? — подкани я Мърсър. Думите й звучаха невероятно и не обясняваха онова, което бе видял в мината.

— Попаднахме в квантовия свят — отвърна тя, сякаш това обясняваше всичко.

— Какво означава това?

— Означава, че възникнаха последици. Бяхме ги предвидили и взехме предпазни мерки, но ги бяхме отхвърлили като реална тревога. Магнитното поле пречупи видимата светлина, докато я превърна в самостоятелна система, точка в пространството, където светлината не може да избяга.

— Чакайте малко. Това прилича на черна дупка.

— Не. Черните дупки са срив на материята вследствие на гравитацията. Ние използвахме магнитни свойства.

— Каква е разликата?

— Гравитацията не е съвместима със света на квантите. Преди смъртта си Айнщайн е работил в тази област, грандиозната теория за всичко — ядрени сили, магнитни свойства и гравитация.

— Значи сте попаднали на нещо ново.

— Но със същите последици. — Какви последици?

— Поради липса на по-добър начин да се изразя, ние спряхме времето. Магнитното налягане, също като гравитацията в черна дупка, създаде мехур около експерименталната под-водница. Светлината беше затворена в мехура и принципът за неопределеността на Хайзенберг влезе в сила.

— И експериментът ви вече няма наблюдател?

— А в света на квантите, когато няма наблюдател, нищо не се случва. Дървото в гората все още си стои, докато някой не отиде да го наблюдава.

— Какво причини това на подводницата?

— В основни линии, за нея времето спря и останалата част от вселената изчезна. Някои учени от нашия екип предположиха, че това може да се случи — и затова взехме предпазни мерки. Инсталирахме пусково устройство за преплитане на квантите, което да намали енергията в магнитната сфера около подводницата и да възвърне нормалния поток от време. Теоретично подводницата трябваше отново да се появи в нашия свят.

— Но я изпуснахте и тя се появи в Невада. Защо?

— Приливът и времето не чакат никого — цитира доктор Мари. — Не я изпуснахме. Земята се върти с повече от хиляда и шестстотин километра в час, а около слънцето още по бързо. Включете и въртенето на нашата Слънчева система с Млечния път и ще разберете, че сме се справили добре, като сме върнали подводницата на нашата планета. Лесно можеше да се фокусира в орбита или на обратната страна на Луната. Не успяхме да я върнем в океана, защото не можехме да гарантираме, че подводницата ще се върне над пределната си дълбочина, затова решихме да провокираме връщането на някоя уединена секретна база на сушата. Зона 51 беше идеалното място.

— МН — 2?

— „Местоназначение — 2“ — каза Айра. — Първоначалните координати за връщането бяха в района, където подводница-та изчезна — край Джаксънвил, Флорида. Надявахме се, че ако наистина избледнее, това ще бъде само за миг.

Употребата на думата „избледнее“ опресни паметта на Мърсър. Това беше една от любимите истории, разказвани от любители на НЛО, откачалките по конспирациите и вярващите в абсурдното.

— Описвате експеримента във Филаделфия — отбеляза той.

— Тази история разпали интереса ми към физиката — призна доктор Мари.

Макар и опроверган от същия човек, който бе създал мита, филаделфииският експеримент остана популярна тема за разговори в някои чатове в интернет. Легендата разказваше за скриването на американския военноморски плавателен съд „Елдридж“ от радарите във военното пристанище на Филаделфия. По време на Втората световна война Айнщайн и известният изобретател Никола Тесла започнали да разработват тайна програма — проектът „Дъга“. Те искали да създадат пречупващ светлината камуфлаж, за да скрият корабите на съюзниците от нацистките подводници. Новият ескадрен миноносец бил оборудван с всевъзможна научна техника, включително огромни електрически генератори. Плавателният съд се обвивал в синьозелена мъгла, когато включели уредите, и след миг избледнявал, а после отново се появявал, щом изключели захранването.

Експериментът бил повторен няколко пъти до август 1943 година. На кораба били направени някои подобрения и когато системата отново била активирана, плавателният съд избледнял в мъглата, само че този път се появил в Норфък, Вирджиния. Няколко минути по-късно се върнал във Филаделфия и се материализирал от свръхестествената мъгла. И сякаш историята не беше достатъчно фантастична, но и очевидец на намиращия се наблизо товарен кораб „Андрю Фурусет“ на име Карлос Аленде съобщил, че видял неколцина членове на екипажа на „Елдридж“ да се разхождат зашеметени, докато други продължавали да избледняват и да се появяват, сякаш били призраци. Той твърдял, че трети се били сраснали с палубата на кораба — причудливи манекени, застинали в пози на невъобразима агония.

— Но това са врели-некипели! — възкликна Мърсър. — Четох как след години Аленде е признал, че е съчинил цялата история. Освен това е доказано, че „Елдридж“ никога не е бил във Филаделфия, а Айнщайн е работил върху проекта „Манхатън“.

Браяна Мари се усмихна за пръв път, откакто Мърсър бе нахлул в стаята за почивка.

— Мислите ли, че фактът, че това не се е случило, има значение? Науката е смесица от експерименти и вдъхновение. Няма значение откъде идват идеите. Има безброй примери за изобретения, вдъхновени от легенди, митове и фантастика. През тридесетте години на двайсети век ръчното радио на Дик Трейси е било само фантазия, но сега никой не се съмнява в клетъчния телефон. Жул Верн описва атомна подводница почти цяло столетие преди адмирал Рикоувър да направи „Наутилус“, която кръщава на творбата на писателя. Научната фантастика предшества лазера, радара, сонара, космическите пътешествия, клонирането и стотици други технологии. Не ви ли е минавало през ума, че ние, учените, се влияем от книгите, които сме прочели като деца, и се надяваме, че някой ден може да превърнем в реалност мечтите на писателите? — разгорещи се доктор Мари. — В целия си професионален живот се опитвам да проумея небивалиците във Филаделфийския експеримент и вие видяхте проклетото доказателство.

— Добре — отстъпи Мърсър. — Признавам, че съм чел малко за квантовото телепортиране. Но всичко, което е постигнато, са няколко хиляди атома, по същество кълбо от газ, изстреляно от точка А до точка Б в лабораторни условия. Твърдите, че можете да преместите цяла подводница, съставена от безброй атоми, и да я сглобите точно както е била?

— Това не е квантово телепортиране, а нещо ново. — Тя въздъхна. — Наричам го магнитно скриване. Не разградихме подводницата, а я преместихме от едно от четирите известни измерения — трите основни величини и времето. Премахнете ли едно измерение от някой предмет, той престава да съществува. Сянката е идеалният пример. Тя е двуизмерно копие на предмета, но не е самият предмет. Аз доказах, че същият принцип важи и за времето. Ние извадихме подводницата от нашето време и после я върнахме. Дори вие не може да сте толкова наивен да мислите, че военните изследвания не са с години по-напред от публикациите в научните списания. Военните имаха свръхзвукови самолети тридесет години преди „Конкорд“и глобални позициониращи системи много преди да бъдат пуснати в търговската мрежа. Експериментът с кълбото от газ, за който споменахте, е стара история за екипа на моя проект.

— Откога е изчезнала? — попита Мърсър, опитвайки се да върне разговора от абстрактното в реалността.

Доктор Мари погледна Айра, искайки разрешение да разкрие друга тайна.

— Почти от дванадесет месеца — отговори Ласко вместо нея.

„Трябвало е да чакат Земята да обиколи Слънцето, преди да върнат подводницата в действителността“ — помисли Мърсър.

— Орбиталните изчисления трябваше да са абсолютно точни — гордо добави Браяна Мари. — Взехме под внимание географската дължина, ширина и надморската височина. Връщането й на секретно място като Зона 51 означаваше, че подводницата ще се фокусира отново дълбоко под земята. Затова се нуждаехме от миньори, които да изкопаят шахта за достъп. Забавехме ли се дори с няколко секунди, подводницата щеше да се върне край Бейкърсфийлд, Калифорния, на надморска височина две хиляди и четиристотин метра. А ако бяхме подранили с няколко секунди, щеше да се появи на три хиляди и триста метра под езерото Пауъл, Юта.

— И кога я върнахте? — попита Мърсър, макар да предчувстваше, че знае отговора на този въпрос.

Мобилният телефон на Айра иззвъня. Той го извади от вътрешния джоб на сакото си и отмести встрани стола си, за да не чуят разговора му.

— Преди четири месеца — отвърна доктор Мари.

„Там се е случило нещо свръхестестествено.“ Мърсър сякаш чу гласа на Тиса. Беше забравил забележката й, която сега прозвуча като предупреждение. „Взривяване на мехур в плътна скала, нещо като контролирана ядрена експлозия, продължила само миг.“Нейната организация беше открила подводницата, появила се от мястото, където се бе пренесла от една година.

Изведнъж му хрумна нещо. Защо им пукаше, по дяволите?

Трябваше да предположат, че сеизмичният трус е земетресение. Сигурно го бяха регистрирали и други сеизмични станции и бързо го бяха забравили. Централна Невада представляваше плетеница от плитки разломи. Защо се бяха съсредоточили върху това единствено явление, при това до такава степен, че да се опитат да саботират прокопаването на тунела? Имаше ли изтичане на информация от отдела на доктор Мари, доносник или предател, който бе издал тайната?

Главата му пулсираше от кратките престои за декомпресия, които двамата със Сайкс бяха принудени да правят. Беше видял доказателството за работата на доктор Мари, макар да не можеше да оцени научната му стойност. Той прогони тази мисъл от съзнанието си. Въпросът със задължителен отговор беше за Тиса Нгуен и Ордена. Мърсър умишлено не бе споменал как тя го бе спасила в хотел „Луксор“, но сега разбра, че се налага да каже на Айра. Ако от екипа на доктор Мари изтичаше информация, това трябваше да спре.

Ласко говори кратко по телефона. Изражението му беше сериозно и мрачно.

— Военноморският флот е загубил товарен кораб в Тихия океан. Според първоначалния доклад на спасителния екип няма оцелели. Няма и отломки.

„Чакай. Ще ти дам доказателство. В Тихия океан ще се случи нещо необяснимо.“ Мърсър беше попитал дали организацията й е замесена и Тиса бе отговорила утвърдително.

Той загуби интерес към разказаното от доктор Мари.

— Какво се е случило? — с дрезгав глас попита Мърсър.

— Не е ясно. Цивилен изследователски кораб е чул сигнала за помощ и в момента се приближава до последните му известни координати. Първоначалните разузнавателни данни на Тихоокеанското командване съобщават, че корабът се е блъснал в айсберг, но се е намирал в тропически води. Обзалагам се, че е бил ударен от подводница, излизаща на повърхността, или от грамаден контейнер, изпуснат от някой товарен кораб. В последното си обаждане са казали, че океанът се е запалил. Може би контейнерът е съдържал възпламеними материали, пробил се е при сблъсъка и се е запалил.

„Как да те убедя, че настъпва краят на света?“ Мърсър сякаш отново чу гласа на Тиса. „Очевидно няма да е достатъчно, ако просто го кажа, затова трябва да ти покажа доказателство. И единственият начин те убедя е постепенно да спечеля доверието ти. Следиш ли мисълта ми дотук?“

Тя му беше казала това в края на разговора. Тогава Мърсър все още не беше наясно какво да мисли за тази привлекателна жена. Тя говореше разумно и същевременно напълно нелогично. Той предположи, че психичноболните хора говорят така. Тиса се опитваше да го убеди във възгледите си, но явно не правеше това с всеки. Пристрастените към теориите за конспирациите се нуждаеха от потвърждения, за да не се мислят за луди. Затова си разменяха информация и интернет беше пълен със стаи за чат по въпросите на паранормалното. Но Тиса не беше такава. Тя искаше Мърсър да й вярва, но не защото не можеше да понесе несъгласието му. Нещо повече, Тиса сякаш търсеше помощта му и единственият начин да я получи беше да го привлече в нейния свят.

Тя знаеше това, когато му каза, че в Тихия океан ще се случи нещо странно. Подхвърляйки му трохи информация, Тиса можеше да го убеди да отиде на Санторин, където се предполагаше, че ще научи истината, вероятно за „настъпването на края на света“. Едно беше ясно. Той трябваше да се включи в издирването на потъналия кораб, ако искаше да разбере нещо повече.

— Има и друга вероятност — бавно каза Мърсър, поглеждай Айра в очите. — Премълчах някои факти за бягството ми от хотел „Луксор“. Нещо много важно.

За петнадесетина минути той им разказа подробно как Тиса го е спасила, че е бягала от членовете на загадъчната организация и е вярвала, че настъпва краят на света.

— И аз съм скептично настроен като теб, Айра — заяви накрая Мърсър. — Нямаше да спомена за това, ако не бях стигнал до извода, че между привидно случайните съвпадения има връзка. — Той започна да отброява на пръстите на едната си ръка. — Срутването, убило повечето хора от първия ти работен екип. Подозирам, че е било предизвикано от Дони Рандъл, като имам предвид опита му да ме убие. Фактът, че Тиса знаеше кога се е фокусирала вашата подводница в Зона 51. Стрелците в хотела. Навременното ми спасяване от Тиса. А сега в Тихия океан е потънал кораб при странни обстоятелства. Може да изтълкуваме всичко това по два начина. Или някой от персонала на доктор Мари е предал информация за експеримента и тя е попаднала в ръцете на групировка, която иска да го спре… — Гласът му постепенно заглъхна.

— Или? — едновременно попитаха Мари и Ласко.

— Или са забелязали материализирането на подводницата, разбрали са, че сеизмичният трус не е природен, и са изпратили екип да разследва. Съдейки по добрата им организираност и логистичната подкрепа, мисля, че организацията не е нова и не е възникнала в резултат на работата ви тук. Те съществуват отдавна, само че досега ние не сме правили нищо, което да привлече вниманието им.

— Защо този експеримент привлича вниманието им? Мърсър се облегна назад на стола. Неопренът изсъхваше и тялото го сърбеше.

— Подозирам, че отговорът е там, където е потънал корабът.

— А в Гърция? — попита Айра. Мърсър се замисли.

— Не. Предполагам, че там ще открия още въпроси.

— Но въпреки това ще отидеш. — Думите на Ласко прозвучаха като заповед.

Мърсър превърна това в разменна монета.

— Само ако ме изпратиш в Тихия океан да видя с очите си какво се е случило с кораба на военноморския флот.

Айра не се поколеба. Точно с такава мисия очакваше да се залови Мърсър като специален научен съветник.

— Ще го уредя.

— Какво ще стане тук? — добави Мърсър.

— Ще изпомпаме водата от мината, за да могат хората на доктор Мари да стигнат до подводницата. Предполагам, че после ще започнат отначало, а флотът ще отпише грешка за сто милиона долара.