Предсказанието

НА ПЪТ ЗА ЛА ПАЛМА

Самолетът, който чакаше Мърсър в Катманду, беше „Ситейшън“, даден назаем на американското правителство от индийското министерство на отбраната. Интериорът беше луксозен като в дворец на махараджа. Петната, оставени от камуфлажната униформа на Мърсър върху разкошните копринени възглавници, вероятно нямаше да се изчистят. За съжаление редовните пътници бяха сикхи и не пиеха алкохол. От камбуза поднесоха обилна закуска и ароматично кафе, но нито капка алкохол, с който Мърсър мечтаеше да го смеси.

„Ситейшън“ беше пълен с всевъзможни средства за комуникации и той имаше малко време да се наслади на яденето преди да го свържат по видеотелефона с Айра Ласко във Вашингтон и Ла Палма. Командосите от Делта Форс се бяха изтегнали на задните седалки, а Тиса се бе свила до Мърсър и спеше.

— Мисля, че е време да започнем конференцията — каза Айра, когато и последният участник потвърди, че имат радио и аудио връзка. — Ако някой не го познава, искам да ви представя доктор Филип Мърсър, специален научен съветник на президента и човекът, който ни предупреди за изригването на Кумбре Виеха.

Мърсър позна неколцина учени, предимно геолози, които бе срещал през годините, и доктор Мари. Той ги поздрави, изслуша имената на другите и веднага ги забрави.

— Мърсър, давам думата първо на теб, а след това аз ще ти разкажа какво се случва при нас.

— Най-важното е, че вулканът ще изригне след пет седмици, и по-точно на осемнадесети.

Осемте лица на разделения на части компютърен екран реагираха на новината с различни изражения, вариращи от недоверие до страх и гняв. А после всички започнаха да говорят едновременно.

— Адмирал Ласко — извика сред надигащия се прилив от възражения гръмогласен вулканолог от института „Смитсониън“, — вие дадохте да се разбере, че разполагаме с няколко месеца за подготовка преди явлението. Пет седмици не са достатъчно време.

— Пет седмици ще бъдат необходими само за да определим къде да пробием дупките за експлозивите — възрази друг.

— По-добре още сега да издадем заповед за евакуация — добави трети с папийонка на индийски мотиви.

— Госпожи и господа, моля ви — неколкократно повтори Ласко, докато учените млъкнаха. — Мърсър, сигурен ли си за датата?

— Напълно, адмирале. Идва от същия източник като предсказанието за Санторин.

— Добре. — Ласко пое дълбоко въздух. — Имаме идея как да противодействаме на последиците от мегацунами, но ни трябваха поне четири месеца.

— Предполагам, че планът ви е да взривите ядрена бомба в източната страна на планината, така че западната да се срути във вулкана, вместо да се свлече в морето.

Айра съвсем не се изненада, че Мърсър е разработил същата стратегия като екипа от световноизвестни учени.

— Да, горе-долу това беше идеята. Според компютърните симулации, които направихме, бомбата трябва да бъде поставена на дълбочина най-малко двеста и четиридесет метра под източния склон, за да получим желаните резултати.

— И нека да отгатна. Симулациите не са могли да определят точното място, докато не се изкопаят експериментални дупки.

Айра кимна.

— Това ще отнеме седмици, с каквито не разполагаме. Добавете и времето за пробиването на двеста и петдесетина метра за бомбата и далеч ще надминем крайния срок.

— Ето защо веднага трябва да се издаде заповед за евакуация — обади се песимистът с папийонката. — За пет седмици в Ла Палма не може да бъде направено нищо. Ще бъде загуба на време дори да опитаме.

Мърсър не обърна внимание на забележката и остана съсредоточен върху Ласко.

— Направихте ли компютърна симулация на детонацията на повърхността?

— Да — отвърна Браяна Мари. — Подобен взрив няма да промени разлома Кумбре, който пак ще се плъзне целият, вероятно в резултат на експлозията. Симулирахме експлозии на десетки места и с различна мощност до един мегатон.

— Не се обиждайте, докторе, но се откажете от детските играчки и увеличете силата. Симулирайте взрив с мощност петдесет мегатона и вижте какво ще причини.

— Освен че ще изложи на радиация Южна Европа и Западна Африка?

— И без това повечето жители там ще умрат — рязко възрази Мърсър. — Да ги предпазим от радиацията и после да разчистим свличането е по-добра и евтина алтернатива, отколкото да ги изселим за следващите две-три поколения.

Мърсър не се ядоса на нея, а на себе си. Откакто разгада предупреждението на Тиса за Ла Палма, той смяташе, че не се е ограничил в разсъжденията си, но не беше така. Дори преди минута нямаше да му хрумне идеята за ядрена експлозия. Сега обаче знаеше, че нито една възможност за избор не звучи странно. Излагането на двеста хиляди души на силна доза радиоактивно облъчване, за да спасят сто милиона, беше жертва, която трябваше да обмислят, ако искаха да успеят.

— Трябва да има по-добър начин — заяви млад вулканолог, който в момента се намираше на Ла Палма.

— Надявам се, че има, но трябва да проучим всяка възможност. Какво показаха компютърните симулации за подводен взрив в западната или източната страна на острова?

— Не сме разигравали такъв сценарий — призна доктор Мари и отмести поглед встрани.

Макар че не беше сред тези учени, Мърсър предполагаше, че като специален съветник на президента е задействал всички усилия да се намалят до минимум пораженията от изригването на вулкана. Но през следващите няколко седмици щеше да разчита на тяхната помощ. С оглед на това той си спести укорителния тон.

— Защо не го направите преди да мислим за по-мощни ядрени бомби? Може да извадим късмет.

— Ще се заема с тази задача веднага щом приключим тук. — Доктор Мари очевидно оцени помирителния му тон.

— От онези от вас, които в момента са на Ла Палма — продължи Мърсър, — бих искал да видя подводно проучване на крайбрежието от всички страни на зоната на разлома Кумбре.

— Какво търсим?

— Вулканични отвори. Извинявайте, разсъждавам на глас. Всички бяхте на мнение, че трябва да се изкопае дупката за бомбата, за да се срути вулканът. — Осемте глави от компютърния екран кимнаха едновременно. — Ами ако открием някое старо странично гърло, което ще ни позволи да проникнем още по-дълбоко в планината?

Очите на доктор Мари светнаха.

— Ако стигнем достатъчно надълбоко, няма да е необходимо да бъдем толкова прецизни с поставянето на експлозива. Километър или два в която и да е посока може би няма да има значение. Вместо да разрязваме вулкана с длето, може да го разбием с чук.

Метафората й накара Мърсър да изтръпне. Шепата болкоуспокояващи хапчета, които намери в банята, не бяха облекчили болката в гърба му и от многобройните наранявания по тялото му.

Лес Донъли, младият вулканолог на острова, водеше записки в преносим компютър, монтиран под видеокамерата му.

— Мога да наема рибарска лодка, ако са останали. Коментарът провокира следващия въпрос на Мърсър.

— Какво е положението на острова? Какво се случи през последното денонощие?

— Медиите надушиха историята — със смесица от разд-разнение и облекчение каза Айра. Искаше повече време за работа, без да бъдат наблюдавани публично, но от друга стра-на се радваше, че хората ще имат възможност да вземат решение да се евакуират по-рано. — Новината се разчу точно когато ти замина за… — Ласко млъкна преди да разкрие мисията на Мърсър. — Рано вчера за Ню Йорк. Оттогава всички радиотелевизионни мрежи говорят за Ла Палма. Паниката не е толкова повсеместна, колкото се опасявахме, но повечето хора са в шок. Президентът ще направи обръщение към…

— Не! — прекъсна го Мърсър. Колкото и да го интересуваше как светът приема вестта, че сто милиона души може да загинат, не можеше да позволи това да отвлече вниманието им от основния въпрос. — Разкажете ми какво става на острова. От сега нататък ще се съсредоточим върху тази тема. Нека политиците и организациите за подпомагане на населението при бедствия да обсъждат стратегиите за евакуация и проблемите на бежанците. Ние ще се придържаме към науката.

— Добре. Лес, искаш ли да го информираш? Ти си отговорник на Ла Палма.

— Знаете, че островът се състои от десетки вулкани, всеки свързан с историята на тектоничната дейност на Ла Палма. Интересува ни вулканът Сан Хуан на хребета Кумбре, който е изригнал през 1949 година и е причинил приплъзването на разлома. — Донъли обясняваше познати неща на участниците във видеоконференцията, затова побърза да продължи по-нататък. — До вчера сутринта местно време детекторите, поставени около върха и до някои от вторичните отвори, мълчаха, като се има предвид активността в южния край на острова.

— Но настъпи промяна?

— Да, доктор Мърсър. За разлика от предишните изригвания, които бяха локализирани в една ограничена зона, сегашното изглежда оказва въздействие и върху други. Сан Хуан показва всички признаци, че ще изригне. Спуснахме техника в една пробита дупка и регистрирахме стотина микротруса за час. Температурата и налягането се повишават и това ни кара да мислим, че магменото огнище започва да се пълни.

Изражението на Мърсър беше сериозно.

— Този факт съвпада с предсказанието за пет седмици.

— Трябва да се съглася, макар че не разбирам как е възможно да го твърдите със сигурност. Вулканът може да изригне по-късно.

— Доверете се — обади се Айра. — Ще бъде след пет седмици.

— Какво друго става? — попита Мърсър.

— Испанското правителство е издало заповед за пълна евакуация на острова. Хората тук го приемат много сериозно. Нивото на газовете и пепелта се повишава. Неколцина старци вече починаха. Неизвестен досега страничен вулкан близо до Тенегуя изведнъж изби на повърхността под едно училище. Четиридесет и трима ученици и трима учители се задушиха. След като Тенегуя изригва в южния край на острова, а Сан Хуан показва признаци на активност в средата на Ла Палма, хората разбраха, че двата са свързани с неустойчивия хребет Кумбре, и не искат да останат тук.

— Има нещо, което всички пропускаме — намеси се нахаканият учен с папийонката. — Никой не се е обърнал към Обединените нации. Потенциалът на мегацунами е известен, но не трябва ли да искаме разрешение да детонираме ядрена бомба на територията на друга държава? Не забравяйте, че испанците все още се цупят, защото в края на шестдесетте години изпуснахме няколко бомби по южното крайбрежие на страната им. Няма да ни погледнат с добро око, ако Умишлено взривим един от островите им.

— Кой сте вие? — ядосано попита Мърсър.

— Професор Адам Литъл от Масачузетския технологичен институт.

— И каква е вашата специалност, професоре?

— Динамика на флуидите с акцент върху разпространете на вълните — наперено отвърна Литъл.

— Всички знаем какви ще бъдат вълните, ако не успеем да предотвратим свличането, затова вашите услуги не са ни необходими. Ако обичате, изключете камерата си.

— Моля?

— Адмирал Ласко, може ли да го изключите? Частта от монитора, която показваше професора, угасна.

— Забележката му беше уместна — отбеляза Айра.

— Този проблем е за политиците, адмирале. Нека те се тревожат за това. Когато осъзнае, че шестнадесетметрова стена от вода ще помете лъскавия му небостъргач, генералният секретар на Обединените нации ще вземе мерки.

— При положение че са адекватни — подхвърли Браяна.

— Точно това обсъждаме. — Мърсър изпи кафето си и си наля още. — И така, имате ли други идеи за свеждането до минимум на свличането? На някого хрумна ли му да се опита да взриви западната страна на хребета Кумбре на ивици или да закрепите горния пласт към скалата отдолу, за да я стабилизирате?

Въпросите му бяха посрещнати с безизразни погледи.

— Някой да започне да съставя списък на необходимата техника. — Айра кимна на помощник, който не се виждаше в кадър. — Трябват ни колкото е възможно повече ротационни сонди, компресори и машини, които могат да пробиват дупки най-малко триста метра.

— След като пробиете дупките, какво ще използваме, за да укрепим скалата? — попита Лес Донъли.

— Самата шахта. Ще оставим всичко долу в дупката и ще се преместим на следващия обект с нови сонди и компресори. Това означава, че ще ни трябва колкото е възможно повече техника, както и достатъчно персонал, за да се работи на смени денонощно.

— А идеята ти да се разреже склонът на ивици? — напомни му Айра.

— Необходими са ни експлозиви, експерти и детонатори. Ще се обадя на Бил Джансън от Института по експлозивите в Хюстън. Работих с него няколко пъти в отворените мини на запад. Той е най-добрият специалист по взривове на повърхността. Адмирал Ласко, ти ще трябва да организираш транспорт. Какво представлява летището в Ла Палма?

— Не е достатъчно голямо — отвърна Донъли. — Международното летище на Канарските острови е на съседния Тенерифе.

Мърсър започна да издава ясни и кратки заповеди.

— Ще закараме със самолет техниката в Тенерифе, а после или ще я пренесем на Ла Палма с кораб, или ще разширим летището там. Може би трябва да заплануваме и двете. Като начало ще бъдат необходими още противогази, полева болница, термални костюми, издържащи най-малко на петстотин градуса, и петдесет хиляди галона дизелово гориво. А също и питейна вода, защото изворите на Ла Палма или ще пресъхнат, или ще изкипят, или ще се превърнат в сярна киселина. Нуждаем се от лодки, охрана…

— А храна? — попита консултантът от Института по геология и топография.

— Би трябвало да остане достатъчно от жителите, които ще напуснат острова — без пауза отвърна Мърсър. — Храна ще ни трябва след седмица и нещо. В момента съобщавам приоритетите. Адмирал Ласко, къде се намира „Морски наблюдател“?

— Наскоро е заменен с кораба „Индевър“ на военноморския флот и неговите две подводници. Мисля, че е в Гуам.

— Свържи се с тях. Искам Чарли Уилямс и още един водолаз с техните костюми „Тритон“ да отлетят за Ла Палма. — Мърсър се замисли за миг и после добави. — Може да ни трябва и по-голяма подводница. Ще вземем от някоя от петролните компании, които работят в Северно море, или може би от французите. Те имат две, които може да са по-близо до Канарските острови.

— Друго?

— Преносими промишлени охладителни системи, специалисти по изгаряния, пожарни хеликоптери, бутилки с течен кислород, водолазна екипировка, булдозери, каса водка „Грей Гус“, няколко бутилки лимонов сок „Ямайка Голд“и разбира се, атомни бомби.

— От кой вид и колко?

Издигането му до ръководител на проекта стана бързо и непринудено и Мърсър изведнъж осъзна, че му предоставят контрол върху ядрено оръжие, което възнамерява да използва. Мисълта обаче задържа вниманието му само за миг.

— Още не знаем, но задействай нещата, за да ги осигуриш.

Той продължи да говори без прекъсване още пет минути изброявайки всичко, което можеше да им потрябва. Когато приключи, другите добавиха някои полезни неща. Накрая стана ясно, че говорят за мащабна колкото война мобилизация. И според Мърсър беше точно така — война срещу Майката Природа. Той влагаше всичко в битката, независимо дали щеше да спечели или да загуби.

Лъскавият реактивен самолет се приближи до военновъздушната база „Ал Юдейд“в Катар и обсъждането свърши. Мърсър затвори лаптопа и погледна Тиса. Тя се беше събудила.

— Слушах те. — Очите и гласът й бяха сънени. — Мислиш ли, че имаме шанс?

— Малък — отвърна Мърсър. — Всичко е въпрос на логистика и на вероятността да успеем да открием подводен отвор достатъчно дълбоко във вулкана, за да съборим източната страна.

— Какво ще стане, ако успеем?

— Какво искаш да кажеш?

Тиса се надигна и отпи от изстиналото си кафе. Горчивият вкус я разсъни повече, отколкото кофеинът.

— Няма ли да има приливна вълна, ако източната част на острова рухне в морето?

— И да, и не. Ще има вълна, но размерите й съвсем няма да са като на мегацунами при срутване на западния склон. Опасността е, че огромна скална плоча, около петстотин кубически километра, може да падне във водата цяла. Тази енергия създава голямата вълна. Ако взривим източната страна на вулкана Сан Хуан, може да намалим вътрешното налягане, което се опитва да разхлаби плочата. Убеден съм, че някой вече прави компютърни симулации. Вълните, предизвикани от ядрената експлозия, ще се разсеят и фронтът им няма да е твърд и плътен. Обзалагам се, че най-лошото ще се случи само на десетина метра навътре в сушата, когато стигнат до Африка. Като се има предвид, че районът е рядко населен, ще разполагаме с достатъчно време да евакуираме дантелите по крайбрежието.

Мърсър млъкна.

Начинът, по който Тиса го гледаше и слушаше, без да чува, запленена от гласа му, му вдъхна още по-силна увереност, че ще успеят. Прикованият й доверчив поглед го изпълни с чувства, каквито не бе изпитвал. Препятствията и страхът от тях изчезнаха, докато очите й го омайваха. Тя го накара да се почувства убеден, че е способен на всичко.

Той се премести по-близо до нея и устните им се срещнаха. Очите им останаха отворени, като потърсиха и намериха онова, за което копнееха. Магията продължи дори когато самолетът се приземи на пистата и моторите изсвириха пронизително, забавяйки движението му.