Предсказанието

НЮ ЙОРК

Златиста слънчева светлина струеше през кованото желязо на сводестите прозорци на таванския апартамент. Дървеният под сякаш пламтеше на ярките лъчи. Стените бяха тухлени, а мебелите малко — диван, ниска маса и няколко разхвърляни тук-там големи възглавници. Жилището се състоеше от едно просторно помещение. Душът беше преграден с платнени ленти, висящи от високия таван. Кухнята беше по-малка от камбуз в скромна по размери яхта.

Жената, която заемаше различни пози в средата на стаята, беше обляна в пот. Термостатът беше настроен на максималната степен. Тя стоеше на тънка рогозка и извиваше гръб, докато пръстите й докоснеха пода зад нея. Беше гола и малките й гърди леко потрепваха, докато се протягаше. Жената сви гъвкавите мускули на единия си крак, повдигна го бавно, премествайки тежестта си върху ръцете, и се задържа на пръстите си. Тялото й застина неподвижно. Нямаше трепване или друг външен признак на напрежение. След като стоя така няколко секунди, тя продължи бавно да извива крака си, докато го плъзна между раменете си, отпусна се на рогозката и направи шпагат. После се наведе напред и отпусна глава на гладкото си бедро.

Следващото й действие беше да кръстоса крака, отново да извие гръб и бавно да се изправя с лице, опряно в коленете. Тя правеше гимнастика от един час, но потта й миришеше на чисто и свежо.

Жената отново направи шпагат, завъртя краката си така, че и двата да са пред нея, сетне повдигна гръб от пода, като се държеше на кокалчетата на пръстите си. След като известно време стоя така, тя прибра крака до гърдите си и използва мускулите на плоския си корем, за да се обърне на ръце и отново да извие гръб. И после бързо кръстоса крака и се отпусна на пода. Петите й докосваха тила й. Тялото й беше опънато като тетива на лък.

— Бих помислил, че го правиш заради мен, Тиса.

Тя се стресна и бързо протегна ръка към копринения си халат, захвърлен на дивана. Не го беше чула да влиза в апар-тамента, но мигновено позна гласа му и нежния любящ тон. Лицето й пламна от срам. Тиса се изправи с гръб към него, уви халата около тялото си и преди да се обърне, извади очилата от джоба си. Мъжът на прага беше три години по-голям от нея, но двамата си приличаха като близнаци. Устните му обаче бяха тънки и капризно извити, а не чувствени като нейните. Големите й очи бяха привлекателни, а неговите гледаха презрително. Тиса беше скромна, а той — дързък и арогантен. Тя предпочиташе да я шпионира непознат, отколкото природеният й брат Люк.

— Докато те гледах, си спомних какви неща правеше с дребното си телце, когато беше малка.

Кожата й настръхна от начина, по който той говореше. В гласа му долови не гордостта на по-голям брат, а изпълнения с копнеж вопъл на бивш любовник. В очите му Тиса видя, че не си припомня йогистките й упражнения. Там се спотайваше друг спомен, който се завръщаше с обезпо-коителна честота. Макар да не искаше, тя наведе глава, Черните му панталони бяха от тънък плат и не можаха да скрият факта, че е възбуден. Сигурно я бе наблюдавал отдавна.

Тиса го погледна отново. Усмивката му беше хищническа. Той предпазливо пристъпи към нея.

— И ти мислиш за това, нали?

Тя потръпна от отвращение, но отказа да отстъпи назад.

— Бяхме деца, Люк.

— Аз знаех какво правя — нежно каза той. — Бях на петнадесет. Оттогава сравнявам с теб всяка жена, с която съм бил. След онзи единствен път заедно не мога да се влюбя в никоя.

Двамата живееха в Париж с майка си, когато се случи.

Бащата на Тиса не възрази срещу края на втория си брак, нито че тя взима дъщеря им и неговия син. Той беше обсебен от работата си и не виждаше семейството си по няколко месеца, макар че живееха в едно и също отдалечено село в Хималаите. Майка й бе дошла в Ринпоче-Ла, Дефиле Скъпоценен камък, от Франция, където на млади години бе завербувана от Ордена. Макар че беше отлъчена от обществото в Тибет, защото бе напуснала съпруга си, когото мнозина смятаха за божество, тя имаше в Париж достатъчно роднини и приятели, които да й дадат пари да се върне. Бяха се настанили в просторен апартамент над салон за йога на левия бряг на Сена. Собственикът познаваше бащата на Тиса и Люк и отказа да приеме наем за жилището.

Тиса знаеше за властта на баща си в тяхното село и над древния манастир в началото на уединената долина, но щедростта на хазяина я накара за пръв път да усети влиянието му толкова далеч от родината. Тогава за пръв път доби представа и за мащабите на организацията, в която се бе родила.

Припомняйки си миналото, Тиса осъзна, че брат й винаги бе работил по-добре за Ордена. Той бързо се приспособи към живота във Франция и се наслаждаваше на достъпа, който името на баща му осигуряваше до определени среди. Само за една година Люк научи френски разговорно и започна да ухажва младите ученички, които свикнаха да използват салона за йога като място за срещи. Макар че все още не познаваше пълните измерения и цели на Ордена, той знаеше достатъчно, за да смае наивните.

Един следобед Тиса беше сама вкъщи. Майка й работеше като преводач. Децата бяха наследили от нея дарбата да усвояват чужди езици. Тиса говореше три езика, Люк пет, а майка й седем. Тиса беше в спалнята си. Беше лято и не полъхваше ветрец, затова беше само по бикини и широка тениска с образа на най-новата рокзвезда.

Люк влезе в стаята и без да пророни дума, сложи мокра хавлия на краката й, докато Тиса лежеше по корем на леглото и учеше уроците си. Отначало тя се стресна, но сетне му позволи да остане благодарение на хладната хавлия. В онази седмица горещините в града бяха рекордни, най-високите температури, измервани дотогава. Люк сложи ръка на бедрото й.

Двамата разговаряха за незначителни неща, но скоро се върнаха на темата, която ги интересуваше — баща им. Бяха размишлявали часове наред за истинската същност на работата му. Подозираха, че той е борец за свобода, отишъл от Виетнам в Тибет, за да освободи народа от китайците. Предположението им се подкрепяше от слуховете за мистичните сили, контролирани от баща им. Не знаеха откъде произлизат разказите, но винаги се шушукаше за нещата, които той може да прави.

И в онзи горещ следобед двамата отново обсъждаха този въпрос, разкрасявайки историите, които тайно си бяха разказвали стотици пъти, развълнувани, че са част от легендата около баща си. В края на краищата, те щяха да споделят неговата съдба. Люк говореше колко са различни от редовите членове на Ордена, които се събираха в салона за йога, и как всички усещат това. Гостите им често споменаваха, че двамата не са като другите. Той попита дали и Тиса го долавя. Откакто бе дошла във Франция, тя наистина бе почувствала, че хората се държат с нея с почтителност и уважение, каквито не бе заслужила, но й се полагаха по рождение. Тиса и Люк бяха отделяни от останалите и поставяни по-високо в йерархия, която никой не разбираше. Ръката му се плъзна по-нагоре по бедрото й.

Люк каза, че са споделяли много неща, припомни й нощта, когато се бяха промъкнали в огромния манастир на скалите над древното тибетско село. Там бяха видели подземното помещение със стари книги с восъчни печати и бяха чули двама монаси да разговарят за нещо, което наричаха Пъпа на света. Той говореше как като деца се бяха къпали в горещите извори под селото, обвити в уханна пара, докато снежните планини се извисяваха над тях като богове. Напомни й как бяха кръщавали планините на различни животни. И за нощта, когато в уединената долина се бе разразила необичайна буря и Тиса бе дошла в леглото му. Гръмотевиците отекваха толкова силно, че й се струваше, че планините ще се взривят. Люк дълго я бе притискал в прегръдките си и бършеше сълзите й с края на нощницата.

Той добави, че винаги се е грижил за нея и бе направил преместването им във Франция много по-лесно поносимо. Пръстите му започнаха да мачкат плътта й. Тиса стоя неподвижно по време на разговора. Усещаше ръката му, но тъгуваше за селото им толкова много, че допирът й напомняше за родината им. Люк изглежда прочете мислите й и се наведе по-близо.

— И на мен ми липсва — прошепна той в ухото й и допря устни до врата й.

Тиса бе прогонила от паметта си остатъка от спомена. Това й бе отнело години, но тя наистина не си спомняше докъде бяха стигнали в онзи зноен следобед. Тази трудна и опасна форма на отрицание беше единственият начин да заобиколи срама, без да каже на никого. Никога нямаше да го стори.

— Какво правиш тук, Люк? — Тиса се дръпна от него. Усмивката му помръкна.

— И аз би трябвало да ти задам същия въпрос.

— Имам право да използвам този апартамент. Той принадлежи на Ордена.

— Не говоря за апартамента, а питам защо си в Съединените щати. Мислех, че си в родината ни.

— Не съм била там от няколко месеца.

Тя влезе зад паравана на душа, за да обуе широк анцуг. Не съблече халата, защото единствената горна дреха, която имаше подръка, беше спортен сутиен.

— Била си в Ню Йорк през цялото време? — попита Люк. Гласът му сякаш се чу от кухнята.

— Минах през Лос Анджелис. Там се срещнах с някои от нашите хора, за да говорим за земетресението в Сан Бернардино.

— Земетресението беше преди няколко месеца. За какво друго говорихте?

Тиса излезе от банята. Тялото й лепнеше от потта и мус-кулите й протестираха, защото не ги бе охладила.

— Исках коригираните изчисления за приплъзването на разлома. Преценката ни се разминаваше почти с един метър и ако си внимавал в нашата мисия, щеше да знаеш, че в Северна Америка неточността на оракула се е увеличила с още единадесет минути.

Люк сякаш не я чу.

— И дойде направо тук? Не си спирала никъде по пътя? — Той обикаляше апартамента като хванат в клетка див звяр, хитра нощна котка. Движеше се с лекота и без усилия, като танцьор.

„Той знае“ — помисли Тиса и придърпа халата около тялото си.

— Не. Дойдох направо тук. След два дни заминавам за Гърция и исках да изчакам в Ню Йорк, вместо в Лос Анджелис.

— Бях в Лас Вегас с няколко от нашите хора и някой се кълнеше, че те е видял зад волана на беемве заедно с Филип Мърсър.

— Как е възможно? — възрази тя твърде прибързано. — Не съм го виждала.

Люк се изсмя и заряза учтивите обноски.

— Мисля, че си се срещнала с него. Проследила си ме до Лас Вегас и си му помогнала да избяга. Ако докажа това, ще трябва да заповядам да те убият за намесата ти.

— Намеса? — отвърна Тиса, без да обръща внимание на празната му заплаха. — Намеса в какво? Преди всичко ти не беше упълномощен да ходиш в Лас Вегас.

— Не ми е необходимо разрешение.

— Когато облечеш синята мантия на лама, тогава ще можеш да взимаш решения, Люк, а дотогава ще бъдеш под неговото разпореждане.

Той се отпусна на дивана.

— Да му го начукам на ламата! Вече не се нуждая от него. Той не е необходим на никого от нас. Наблюдателите се придържат към задачите си. Ламата иска от нас да бъдем само такива. А ние трябва да подпомагаме формирането на света. Това е истинската ни съдба.

— Ние сме наблюдатели, при това от сто и петдесет години. Дори ти сигурно разбираш какви ще бъдат последиците, ако променим ролята си.

— И ти не се опита да промениш пасивната си роля, когато се свърза с Мърсър в Лас Вегас?

— А ти какво правеше там? — отклони въпроса му Тиса.

— Разследвах сеизмичен трус — самодоволно отвърна Люк. — Същото, което и ти си правила.

За да се противопостави още повече на брат си, тя беше принудена да признае за присъствието си пред хотел „Луксор“.

— Не трябваше да бъдеш там — неубедително каза Тиса. — В Калифорния имаме хроникьори, които можеше да отидат до епицентъра.

— Епицентърът се намираше в средата на секретен правителствен обект, мило момиче. Нямаше да успеят да се приближат. Аз трябваше да го направя.

— Недей да се ласкаеш. И не съм ти „мило момиче“.

— Някога беше.

— Престани! — ядоса се тя. Косата й бе залепнала за главата и температурата й се повишаваше. Чувстваше се неудобно в собствената си кожа. Тиса избърса запотените си очила. — Кажи ми защо беше там.

Той стана. Тонът му беше остър. Лесно избухливият му нрав се проявяваше.

— За да те предупредя. Преди малко ми напомни за ненамесата. Мисля, че е по-добре да се вслушаш в собствения си съвет. Знам, че си била в хотела. Не трябваше да предупреждаваш Мърсър какво ще се случи. Не че може да направи нещо, за да го предотврати, но ние оцеляваме от век и половина, като не казваме на света какво знаем. Нямаш право да го правиш.

— А ти имаш право да го убиваш, така ли? — възрази Тиса и после заговори тихо, опитвайки се да го успокои. — Това не е в нашата власт.

Думите й обаче го ядосаха още повече.

— Ще бъде! — неконтролируемо изкрещя Люк. — Точно това никога няма да разберете ти и останалите. Ние наблюдаваме как планетата се разпада, когато може да се намесим и да го предотвратим. Ние притежаваме силата над живота и смъртта на милиарди хора, но се страхуваме да я използваме. Вече няма да бъде така. Много скоро светът ще разбере какво знаем и ще ни даде каквото трябва, за да го предпазим. Ще загинат милиони, но след това ние ще разкрием истината и как може да бъдат спасени оцелелите. Не разбираш ли? Ние ще бъдем пророците на нова религия. Ще ни боготворят.

— Тогава да им кажем сега — замоли го Тиса. — Искаш да бъдеш боготворен? Помогни ми да разкажа на света какво ще стане. Ще го докажем преди мнозина да умрат напразно. Ще ти дадат всичката власт, която искаш.

Люк наведе глава. Тялото му се скова. Тиса усети нерешителността му. Той не беше лош човек, а просто се раздвояваше между традицията и онова, което смяташе за правилно. Люк не искаше да умират хора, но му трябваше някакъв грандиозен жест, така че оцелелите да му повярват. Беше мотивиран от страха, че ще стане за смях, ако не направи някаква внушителна демонстрация. Тиса искаше да се срещне с Мърсър на Санторин поради същата причина — да може той да стане свидетел на онова, която тя знаеше от години.

— Можем да го направим — опита се да го придума тя. — Има и други начини. Може да се обърнем към други учени. Да им покажем нашите доказателства, хрониките. Можем да спасим милиони невинни хора. Ти и аз заедно, Люк, както винаги си искал — добави тя, преглъщайки отвращението си.

Той я погледна. Тиса бе прекалила. Опитваше се да използва извратеното му влечение, за да го разчувства, и това даде обратен резултат.

Очите му пламнаха.

— Кучка!

— Не, Люк, аз съм само малката ти сестра.

Той отмести поглед от нея.

— Можеше да бъде така, но вече е късно, Тиса. Дойдох да ти кажа да се откажеш. Не се свързвай повече с Мърсър. Оставям те да живееш, защото те обичам. Говоря сериозно.

— Ако ме обичаш, ще спасиш хората.

— Не мога. Това е моята съдба. Знам го. Единствено аз разбирам необходимостта от жертви. Такъв е бил целият ми живот.

— Нашият живот. Не го ли проумяваш? Заедно сме въвлечени. Винаги сме били. — Тя отчаяно опитваше всякакви лъжи, за да накара брат си да спре.

Люк се приближи до вратата.

— Дадох ти възможност да бъдем заедно, но ти я отхвърли. А сега те предупреждавам. Приеми го сериозно. Ще смажа теб и всеки, когото помолиш за помощ. — Той замълча за миг. — Когато всичко свърши, ще се опитам да те намеря.

Тиса го погледна в очите, за да не остави съмнение, че блъфира.

— Ако това наистина се случи, ще се погрижа да не оцелея, Люк. За мен няма да има място в света, който искаш да създадеш.

— За това става дума, нали? Сътворение.

Той излезе и затвори вратата. Тиса се отпусна на рогозката за йога. Люк го бе нарекъл „сътворение“. Най-голямото бедствие в човешката история, а той го възприемаше като раждането на нещо ново. От години тя знаеше, че брат й е неуравновесен, но сега разбра, че е опасен психопат. Мислеше, че Люк не е зъл, но грешеше. Само можеше да се моли, че ще успее да му попречи навреме.

Тиса прегърби рамене и зарови лице в ръцете си.

Дони Рандъл стоеше пред жилищната сграда с апартамента й като скала сред реката от хора, които вървяха по тесния тротоар. Той бе кръстосал на гърдите си големите си ръце и принуждаваше пешеходците или да се промъкват близо до сградата, или да слязат на платното, където колите бавно пълзяха една до друга. Рандъл изглежда изпитваше удоволствие от отправените към него гневни погледи, но беше разочарован, че никой не се опита да му направи забележка. Люк мина покрай него, без да му обърне внимание. Дони го последва.

— Какво стана? — попита той, след като изминаха половин пресечка.

— Тя е била. Аз бях горе, когато колата спаси Мърсър пред „Луксор“. Не видях шофьора, но Пран беше сигурен, че е тя. Сега и аз съм убеден в това.

— Тогава трябва да се върнем и да се погрижим за нея. Освен ако вече не си го направил?

— Млъкни, тъпако! — грубо го прекъсна Люк. — Никой няма да я докосва.

Рандъл се ядоса. Люк Нгуен му плащаше повече, отколкото можеше да изкара като миньор, но той не харесваше дребния мелез и нямаше намерение да търпи щуротиите му.

— Внимавай кого наричаш тъпак. Едно телефонно обаждане и мога да проваля операцията ти.

Люк не забави крачка, но Дони неочаквано се озова проснат на тротоара, повален върху куфар на сгъваема масичка, откъдето амбулантен търговец продаваше фалшиви „Ролекс“. Часовниците изхвърчаха в една посока, а младият емигрант от Етиопия — в друга.

Люк спря да помогне на едрия мъж да стане.

— Съжалявам, Дони. Стана без да искам. Не разсъждавах. Рандъл потърка мястото, където кракът му се бе ударил в тротоара. Беше по-скоро смаян, отколкото ядосан.

— Как го направи? Всъщност няма значение. Нещо от кунг фу, а?

— Нещо такова, макар че предхожда с векове повечето бойни изкуства. Баща ми ме научи, когато бях малък.

Двамата отново тръгнаха.

— Виж какво — рече Дони, решил да смае работодателя си с интелект. — Знаеш, че сестра ти може да представлява проблем. Не е необходимо да я убиваме, но трябва да внимаваме с нея.

— Не се тревожи. Знам къде отива. И мисля, че знам с кого ще се среща. — Харесваше му възможността да убие Мърсър и в същото време да заведе Тиса в родината им, за да чака предстоящия хаос.

По гърба му полазиха ледени тръпки от онова, което щеше да настъпи. В новия свят Тиса скоро щеше да осъзнае необходимостта от жертвите и защо той е позволил това да се случи. Тя щеше да разбере колко е велик, докато Люк ще спасява останалата част от човечеството на родната им планета. И постепенно щеше да започне да го боготвори. И тогава щяха да бъдат заедно така, както той искаше още от детските им години.