Предсказанието

МАНАСТИРЪТ В РИНПОЧЕ-ЛА ЗАПАДЕН ТИБЕТ

Сайкс прие новината за смъртта на Кихащия и заповяда на Сънливия да прикрива Тъпака, докато настрои часовника за самоунищожаването на капсулите. След като вече бяха на земята, мисията имаше предимство. Той поведе екипа на север, към задната стена на манастира, която се намираше на осемстотин метра от мястото, където бяха паднали.

Мърсър предполагаше, че ще диша трудно на височина три километра и половина. Знаеше, че липсата на симптоми на височинната болест като главоболие, световъртеж и задъхване се дължи на коктейла от лекарства, който беше изпил по време на полета. Дрехите го предпазваха от ниската температура и вятъра, който свиреше в оградената от планини долина и свистеше в лицето му. Поради изпаренията от геотермалните извори приборът му за нощно виждане не можеше да събере достатъчно светлина от околността. Мърсър го спусна на гърдите си, докато бягаше, излагайки на смразяващия студ областта около очите си. Скоро кожата му се вцепени.

Стената в задната страна на манастира беше направена от гладки речни камъни, зазидани с хоросан. През струящата мъгла от пара високо над тях видяха част от покрива в стил пагода. С отривисти жестове Сайкс разпредели хората си да прикриват катерачите, които извадиха въжетата и екипировката си. Мърсър зае позиция в далечния ляв фланг, където каменната стена се съединяваше със скалата. Той си сложи прибора за нощно виждане и огледа върха на зида и скалите наоколо. Имаше стотици чукари, зад които можеше да се крият наблюдатели. Дулото на карабината му следваше плавното движение на очите му.

Срамежливия и Щастливия, чиито истински имена бяха Боби Джонсън и Брус Морели, стояха на високата стена, готови да започнат изкачването. Те я изучиха за десетина минути и очертаха маршрута с опитното око на професионални алпинисти. Щяха да се изкатерят поотделно с въжетата и необходимата екипировка и да ги завържат, след като стигнат до върха. Имаха и пистолети „Берета“ със заглушители, в случай че попаднат на постове. Двамата бяха невероятно амбициозни и мотивирани да се представят по-добре от другите. Знаеха обаче, че мисията не е игра, и започнаха да се катерят предпазливо и съсредоточено.

Срамежливия и Щастливия се носеха нагоре по стената, сякаш бяха неподвластни на гравитацията. Ръцете и краката им се движеха постоянно и изследваха и най-малките вдлъбнатини в хоросана, където да вкопчат пръстите си. Мърсър, който се беше катерил по-скоро по необходимост, отколкото да спортува, не беше виждал подобно нещо. За няколко минути двамата изминаха половината разстояние до върха и той трябваше да положи усилия, за да откъсне очи от гледката. Обърна се и отново огледа околността.

— Докторе, обажда се Тъпака. — Мърсър чу гласа от слушалката в ухото си. — Експлозивите са активирани. До унищожаването на „УМБ“ остават три часа и петдесет минути. Сънливия и аз тръгваме.

— Прието, Тъпак — отвърна Сайкс.

Срамежливия стигна до върха на зида миг преди Щастливия. Изведнъж се разнесе шум и мъжете на земята изтръпнаха. В мрака излетяха няколко бухала. Срамежливия изчезна, а Щастливия застина неподвижно на тридесетина сантиметра от ръба. Изминаха няколко секунди.

— Чисто е — най-после съобщи по предавателя Срамежливия.

Щастливия се изкатери догоре. Двамата оглеждаха района около пет минути, за да се уверят, че птиците не са предупредили никого, а после използваха пневматичен пистолет за забиване на гвоздеи със заглушител, за да вкарат шипове в камъка. Прикрепиха въжетата и минута по-късно спуснаха краищата им към Сайкс.

— Мърморко на първото въже, Снежанка на второто — заповяда Букър. — Тъпак, къде се намираш?

— На петдесет метра зад теб, Докторе.

— Хвани първото въже, когато Мърморко стигне до върха. Сънлив, ти вземи второто, когато Снежанка е обезопасен. — Докато говореше, Сайкс прикрепяше за въжетата бойната екипировка на Срамежливия и Щастливия, за да бъде изтеглена нагоре.

Мърсър беше получил специални скоби, които да му позволят да се изкатери с лекота по въжето. Той ги щракна, погледна зида и се възхити на сръчността на двамата командоси. За него стената беше гладка като стъкло и наклонена под прав ъгъл.

— Тръгвай, Снежанке — подкани го Мърморко.

Мърсър уви каишката на скобата около петата си, повдигна крак и леко натисна, за да я затвори. После направи същото и с другия си крак и мигновено беше повдигнат на метър над земята. Той плъзна напред закопчаните за китките му скоби, направи още една крачка с десния крак и бързо намери ритъма. Петнадесетте килограма товар на гърба му биха се превърнали в проблем, ако трябваше да се катери по-нависоко, но на тридесет метра можеше да издържи.

Вляво от него сержант Лопес, или Мърморко, беше двадесет фута по-нагоре по въжето и се катереше като машина. Краката му се движеха в съвършен синхрон. Мърсър дори не се опита да го настигне.

Когато стигна до върха, Срамежливия го сграбчи за камуфлажното облекло и го издърпа над ръба. Намираха се на широка тераса без козирка, застлана с правоъгълни каменни плочи. Манастирът застрашително се извисяваше над тях. Колоните, на които се крепеше, се простираха по цялата му дължина. Сградата се издигаше на етажи, чезнещи в облаците. През един от сводестите входове се процеждаше слаба светлина. Няколко стаи на горните етажи също светеха. Вляво и вдясно имаше малки кръгли постройки. Мърсър предположи, че са параклиси. С изключение на развяващите се на десетината пилона хоругви в двора не помръдваше нищо.

Докато останалите членове на екипа се изкатериха и изтеглиха екипировката си, Мърсър стоеше, допрял гръб до ниския зид около терасата и търсеше някакво движение. Командосите се събраха и тръгнаха към един от по-малките параклиси, за да чуят последните заповеди на Доктора.

— И така, мои малки джуджета, планът ни беше дотук. Ще влезем през онази врата ей там и ще претърсим етажите по двойки. Снежанке, ти си с мен. Мърморко ще бъде сам на партера. Колкото по-бавно ни открият, толкова повече помещения ще проверим, но като гледам, манастирът вероятно има двеста стаи, а Снежанка смята, че има и огромни подземия. Рано или късно ще ни забележат. Бъдете нащрек.

— Тъй вярно, сър — едновременно отговориха командосите.

Те се разпръснаха около параклиса и побягнаха към задната част на манастира. Карабините им бяха вдигнати на височината на раменете им. Очите им се взираха в сенките около редиците колони. Двойните врати бяха високи седем-осем метра и направени от екзотично дърво с богато украсени железни плетеници. Нямаше ключалки. Докато шестимата мъже го прикриваха, Мърморко натисна едната от дългите метър и половина дръжки. Вратата беше масивна и той трябваше да я хване по-здраво, за да я отвори. Ивицата светлина отдолу се увеличи. Мърсър видя, че не е единственият, който се поти въпреки студа.

Вратата се отвори достатъчно широко и Сайкс потупа Тъпака по главата. Командосът се хвърли по корем на земята и надникна в сградата.

— Чисто е — след няколко минути каза той и запълзя напред.

Останалите го последваха. Стаята беше малка, осветена от газени лампи и явно нямаше определено предназначение. По стените имаше ламперия от тъмно дърво, а подът беше каменен. С изключение на лампите помещението беше празно. Единственият изход беше вратата отсреща.

Този път Сайкс извърши първото визуално разузнаване.

— Пространството по-нататък е открито. Има много врати, коридори и голямо стълбище — прошепна той, нарами щурмовата си винтовка и извади пистолет със заглушител. — Прикривай ме, Мърсър. Да вървим.

Командосите се изнизаха от стаята, и хукнаха към централното преддверие на манастира. Дебелите меки килими на пода заглушаваха звуците от придвижването им. Мърморко зави надясно, за да започне претърсването, а останалите се заизкачваха по стъпалата. Доктора направи знак на Срамежливия и Щастливия да проверят втория етаж и продължи нагоре. Подминаха третия етаж и Тъпака и Сънливия получиха заповед да изследват четвъртия. Мърсър и Сайкс стигнаха до най-горната площадка. Коридорите се простираха в три посоки. Букър произволно тръгна наляво. Мърсър го следваше по петите. От двете страни на виещия се коридор имаше празни килии. Към долния етаж се спускаха тесни стълби, създавайки тъмен триизмерен лабиринт.

— Търсенето ще продължи цяла вечност — отбеляза Сайкс, след като пет минути отваряха врати на празни стаи. Следващото помещение също беше празно и безлюдно, но неизвестно защо вътре имаше стълбище към четвъртия етаж. — И с всичките тези стълби някой лесно може да ни изненада, след като установим контакт.

— Да се надяваме, че не са много. Букър го погледна изпитателно.

— Мислиш ли?

— Не.

Излизайки с гръб от килията, Мърсър се блъсна в някого, рязко се обърна и замахна с карабината си. Прикладът удари човека по челюстта и го повали на пода. Сайкс мина покрай него, доближи пистолета си на два-три сантиметра от главата на изпадналия в безсъзнание мъж и го претърси със свободната си ръка, но не намери нищо.

Мъжът беше на шестдесет и няколко години, болезнено слаб и с дълбоки бръчки. Беше облечен в монашески одежди. Дишането му беше равномерно, макар че от раната на бузата му течеше кръв.

— Господи! — изсъска Букър. — Ти не спомена, че тук има невъоръжени хора.

— Не знаех. — Сърцето на Мърсър все още биеше лудо от шока от неочакваната среща.

Сайкс включи микрофона на гърлото си.

— Джуджета, говори Доктора. Попаднахме на невъоръжен монах. Тук може би е пълно с цивилни. Внимавайте. — Той направи знак на Мърсър. — Да вървим.

Сайкс измина не повече от три крачки, когато зад ъгъла се появи друг монах. Букър вдигна беретата. Монахът, който беше по-млад от първия, се вцепени. Черните му очи се разшириха при вида на двамата облечени в черно войници. Единият беше насочил към него пистолет, а другият — автоматична карабина. Мъжът падна на колене и се разкрещя на тибетски.

Сайкс сложи пръст на устните си, за да накара уплашения човек да млъкне, но жестът му нямаше резултат. Виковете на монаха ставаха все по-силни и пронизителни. Букър погледна Мърсър, който възмутено изруга. Монахът плъзна ръце към кръста си. Мърсър забеляза движението и за миг се въздържа от изстрел, надявайки се, че Сайкс ще се обърне да види какво става. Нямаше време за предупреждение.

Мърсър натисна спусъка веднага щом видя, че монахът изважда оръжие от расото си. Изстрелът отекна в коридора. Мъжът се просна на пода. От дупката в челото му се разхвърчаха алени капки кръв.

Букър се обърна, докато монахът падаше. Пистолетът му лежеше до него.

— Имаше сблъсък — хладнокръвно съобщи той по предавателя в случай че хората му не бяха чули стрелбата в тихия манастир. — Един изстрел. Ако досега не знаеха, че сме тук, вече знаят. — Сайкс отвинти дългия заглушител на пистолета си, захвърли го, прибра оръжието в кобура и взе карабината си. — Добър изстрел — обърна се той към Мърсър. — Благодаря. Изложих се. — Той погледна в дългия коридор и напрегна слух, опитвайки се да чуе дали някой се приближава към тях. — Много скоро играта ще загрубее. Ние сме седмина, намираме се на непозната територия и сме изправени пред неизвестен брой противници. Положението не може да бъде по-лошо.

— Гледай оптимистично на нещата — промълви Мърсър.

— Има ли място за оптимизъм?

— Надявах се, че ще намериш.

Те продължиха да търсят Тиса. Водеше Сайкс. Членовете на екипа докладваха докъде са стигнали през една-две минути. Мърморко беше срещнал възрастна жена и я бе оставил завързана и със запушена уста в храма.

За петнадесет минути бяха претърсили не повече от една четвърт от последния етаж. Букър започна да се притеснява. Някой сигурно беше чул изстрела, но въпреки това никой не идваше да провери какво става. Това означаваше или че в манастира няма други хора, или че им готвят засада.

Неочаквано продължителен откос от автоматично оръжие някъде долу наруши тишината. Отвърна му познатият пукот на автоматична карабина „М — 4“.

— Какво става? — извика по предавателя Сайкс.

Отговор не последва и докато вниманието му беше разделено между хората му и обстановката, Букър не чу шушукането зад ъгъла. Мърсър обаче го чу, хвърли се на пода и срита Сайкс, който падна до него. В същия миг в коридора изскочиха трима мъже, стреляйки с произведени в Китай „АК — 47“. Тъмният коридор заприлича на ад от огъня от дулата им.

Куршумите свистяха над главите на Мърсър и Сайкс. Мърсър изстреля бърз откос, който надупчи тялото на единия нападател и разкъса рамото на друг. Букър улучи третия в главата и довърши ранения с два куршума в гърдите. Съдържанието на стара газена лампа се изля в горещ водопад на килима и коридорът се изпълни с въртяща се мъгла от пушек. Сайкс допълзя до ъгъла.

Мърсър го последва и се възползва от възможността, за да сложи нов пълнител на оръжието си, макар че беше изстрелял само шест куршума от предишния. Преди следващия завой те видяха отворена врата. Стаята беше обзаведена семпло — легло, масичка и писалище с опушена лампа. В рамката на прозореца потракваше щора. Сред смрадта на кордит и засилващата се миризма на горящо дърво Мърсър различи познато ухание — не парфюм, а нещо по-трудно доловимо. Той се приближи до леглото. Одеялата още бяха топли. Мърсър ги поднесе към носа си и вдъхна мириса им. Познатият аромат накара сърцето му да трепне.

— Тиса е била тук допреди малко. Онези мъже са били ариегард, за да ни забавят. — Той огорчено осъзна, че ако не беше стрелял без заглушител, можеше да заварят пазачите й неподготвени.

— Джуджета, говори Доктора. Току-що изпуснахме мишената. Все още сме на петия етаж, западната страна. Мърморко, прикривай задното стълбище. Останалите да се придвижат на запад и да си отварят очите.

Пожарът от изсипалата се лампа се разрастваше и старинните килими се запалиха. Пламъците плъзнаха по стените, унищожавайки старото дърво, сякаш беше напоено с бензин. Смолата, използвана за запушване на пукнатините в дървения таван, пламна като фитил. За няколко минути огънят си проправи път до покрива и ако пробиеше дупка, за да засити нарастващия си апетит за кислород, щеше да избухне в бушуващ ад. Стана почти невъзможно да се диша.

Сайкс и Мърсър надянаха противогазите, които носеха. Наложи се Мърсър да използва монтираното на карабината фенерче, за да прониже сгъстяващия се пушек.

Отдолу се разнесоха изстрели.

— Докторе, обажда се Сънливия. Току-що видяхме двама от тях на четвъртия етаж, но мисля, че мишената вече е на третия.

— Прието. Срамежлив, чуваш ли ме?

— Да. Щастливия и аз тръгваме.

— Не им позволявайте да стигнат до партера — предупреди ги Мърсър. — Ако избягат в подземията, може да има хиляди изходи от тунелите и ще се изгубим.

Огънят зад тях довършваше тавана и атакува подпорите на покрива. Керемидите бяха тежки и скоро част от покрива хлътна. Разцепиха се още дървета и на пода паднаха керемиди, разпръсквайки дъжд от искри и танцуващи пламъци. Внезапната струя студен въздух нахлу в коридорите като ураган и тласна стената от огън пред себе си.

Мърсър усети опасността веднага щом чу, че покривът се срутва. Той блъсна Сайкс и побягна с всички сили. Коридорът се изпълни с ослепителна светлина, докато пламъците препускаха след тях. Горещината стана непоносима.

Завоите ги забавяха, огънят ги настигаше. Стените и тапетите бяха на стотици години, сухи като прахан, и сякаш експлодираха и при най-лекия допир с пламъците. Пожарът всеки момент щеше да погълне Мърсър и Сайкс.

Стълбището беше скрито в малка ниша и Мърсър едва не го пропусна, докато тичаше. Шумът на бушуващия огън заглушаваше всички звуци, затова той тупна Букър по рамото, спря и посочи към нишата. Сайкс не го разбра и вместо да се опита да обяснява, Мърсър се наведе, насочи оръжието си и се хвърли в огъня. Той се промъкна покрай стената и намери нишата. Сайкс се блъсна в гърба му. Мърсър видя стълби и се приготви да надзърне под завесата от пушек, когато подът се наклони. На четвъртия етаж рухна цяла секция от коридора и пожарът се разпространи. Подът започна да пропада като плочки от домино, изсипващи се в уголемяващата се бездна от горящи отломки.

Без да знае какво има във вихрушката от дим, Мърсър скочи надолу по стълбите, като изви тялото си и използва тежката раница да омекоти удара. Дървените стъпала се разпаднаха и мястото, където падна, беше обсипано с куршуми от автоматично оръжие. Той прелетя през стълбището и тежко се стовари долу, но успя да се обърне по корем. На няколко крачки от него стояха двама мъже в европейски дрехи, които за миг се объркаха, като го видяха.

Сайкс стреля отгоре. Не ги улучи, но привлече вниманието им. Мърсър почисти карабината си от треските и също стреля. Единият мъж падна, а другият се задържа малко по-дълго на краката си, но накрая се строполи на пода.

— Чисто е — извика Мърсър и бавно се изправи.

Букър скочи от остатъците от площадката и се претърколи долу. Въздухът беше по-чист и двамата махнаха противогазите си.

— Сега накъде? — попита Сайкс.

— Изглежда пазят коридора вдясно.

— Да вървим. Тъпак, обажда се Доктора. В момента сме на четвъртия етаж. Пази се. Петият гори и пожарът се разпространява.

— Прието, Докторе. Огънят вече е проникнал на няколко места.

— Мърморко, какво става на първия етаж?

— Тихо е. Преди пет минути двама стари монаси слязоха по главното стълбище. Не ме видяха и ги оставих да излязат от манастира през странична врата.

— Остани там. Слизаме надолу. Срамежливия забеляза ли нещо на втория етаж?

— Не, Докторе, но това не означава нищо. Тук трябва да има петдесетина стълбища. Мишената може да е преминала, докато Щастливия и аз претърсвахме друга зона.

— Знам — призна Сайкс. — Направете всичко възможно. Двамата с Мърсър се спогледаха разтревожено и хукнаха с всички сили. Черните им облекла димяха. Огънят над тях бушуваше неконтролируемо.

Долният етаж беше малко по-богато украсен от горния. Килимите бяха по-дебели, позлатата по-обилна, а стаите — по-добре обзаведени. В едната Мърсър забеляза колекция от изящни вази до отворен прозорец. Бяха толкова крехки, че той видя през тях слабия оранжев блясък на пожара. Можеше само да предполага каква е стойността им. Стените на друга стая бяха украсени с невероятни образци на калиграфията и картини, нарисувани с мастило и бои.

Ордена съхраняваше безценна колекция от китайско изкуство, може би най-голямата извън контрола на правителството. Манастирът представляваше нещо като музей, а след час-два вековната сграда, пълна с несметни съкровища, щеше да бъде само димяща развалина.

— Докторе? — прошепна Мърморко толкова тихо, че Мърсър трябваше да притисне предавателя по-навътре в ухото си.

— Казвай, Мърморко.

— Открих мишената. Намират се на петдесетина метра от мен и прекосяват главното фоайе.

— Колко са с нея?

— Между дванадесет и петнадесет. Кажи на Снежанка, че неговият Елвис е завързал ръцете й.

Мърсър ускори крачка и хвърли раницата си, докато тичаше. Имаше достатъчно амуниции в торбичките на колана си. Сайкс полагаше усилия да го настигне. Около голяма статуя на Буда на площадката на първото стълбище, което видяха, се бяха събрали група уплашени монаси. Фигурата беше позлатена. Притворените очи на Просветения бяха от бездънно сини сапфири. Монасите изглежда се опитваха да спасят статуята. Мърсър беше убеден, че ще обсъждат въпроса, докато загинат в пожара. Той стреля в тавана и те се разпръснаха като стреснати пингвини.

Не беше за вярване, но третият етаж беше още по-пищен от четвъртия. Мърсър не знаеше, че разположението на манастира е такова, че послушниците живееха в разкош, когато постъпеха в Ордена, и чак когато изучеха загадките и обуздаеха желанията си, се преместваха нагоре в сградата, отказвайки се от лукса и удобствата. Едва след десетилетия служене им разрешаваха да се настанят на спартански обзаведения последен етаж. Процесът беше обратен на механизмите в останалия свят, където успехите водят към радостта от плодовете на труда.

Вратата до площадката се отвори и някой хвърли нещо в коридора. Мърсър се дръпна назад и се претърколи зад позлатената статуя миг преди гранатата да експлодира. Детонацията го удари като чук в ушите. Част от позлатата на Буда се разтопи. Капките се разплискаха по стените. Изработената от ароматичното дърво смирна статуя се пръсна на парчета. Едното сапфирено око изчезна, а другото се превърна в прах.

Вратата отново се отвори. Някой подаде глава за миг и после бързо се прибра. Мърсър потърси карабината си и я видя на три метра от него. Млад монах прекрачи прага, за да види какво е направил. В едната си ръка държеше пистолет, а в другата втора граната. Той огледа площадката и коридора, без да се интересува, че безценната статуя е разрушена, и забеляза Мърсър, който се криеше зад пиедестала. Монахът вдигна оръжието си, стреля и пръсна остатъка от главата на Буда.

Сайкс го застреля преди мъжът да се прицели по-добре и се приближи до Мърсър.

— Добре ли си?

Мърсър едва чу гласа му от кънтенето в ушите си, но кимна. Тиса беше само два етажа по-надолу и нищо друго нямаше значение. Той взе карабината си. В същия миг по тях стреляха още двама монаси, скрили се зад огромен шкаф с богата дърворезба. Мърсър извади една от гранатите, които му бяха дали, махна предпазителя и я хвърли. Двамата със Сайкс запушиха ушите си и затвориха очи. В затвореното пространство избухването на гранатата имаше ефекта на експлозия на бомба.

Единият мъж залитна и се строполи на земята. Мърсър хукна напред, като стреляше, за да не позволи на останалите да предприемат атака. Той спря пред шкафа, прицели се в ъгъла и стреля. Вторият монах падна облян в кръв. Вълненото му расо беше пробито на десетина места.

— Чисто е — извика Мърсър на Сайкс и продължи да върви, търсейки стълбище, което да го изведе на партера.

Пожарът два етажа над тях беше обхванал една от подпорните греди. Масивното дърво не издържа на тежестта на керемидите на покрива и онази част от манастира сякаш бе взривена с динамит. Тонове дърво и керемиди се срутиха в експлозия, която повлече още материали в зейналата дупка. Скосеният покрив поддаде и цялата източна страна на храма хлътна. Във вътрешния двор се, изсипа лавина от керемиди, които бързо се превърнаха в огромни купчини от отломки. Вятърът нахлу в горящия манастир и другите три страни на покрива се залюляха, разпръсквайки керемиди. Пламъците се извисиха на десетки метри във въздуха, подклаждани от старото дърво и поривите на вятъра в долината. Докато постройката се клатеше, стъклата на две хилядите прозорци изскочиха от рамките и се посипаха по земята.

Подът се наклони и Мърсър бе запокитен към стената. Едното крило на манастира се срути, повличайки със себе си и други части. От купчините развалини се разнесе прахоляк, вълни от пепел и отломки, които покриха долината. Слоят беше толкова дебел, че дори планинските ветрове не можаха да го разчистят. Мърсър бягаше слепешката и усещаше как сградата се разпада.

— Какво е положението? — изкрещя по предавателя Сайкс.

— Обажда се Мърморко. Мишената мина край мен. Не рискувах да стрелям. Излязоха през врата на петнадесет метра от главното фоайе. Вратата не е външна, затова мисля, че се спуснаха под земята.

— По дяволите! — изруга Мърсър, докато останалите докладваха за позициите си.

Намирането на Тиса в огромния манастир беше достатъчно трудно, а откриването й в лабиринта от тунели под сградата щеше да бъде почти невъзможно.

Докато манастирът се рушеше, той очакваше, че защитниците ще се откажат от стрелбата и ще опитат да се спасят, но когато се приближи до поредното стълбище, някой от втория етаж стреля по него.

Мърсър махна предпазителите на две гранати и ги търкулна надолу по стъпалата. Експлозията разруши долната част на стълбището и сградата едва не рухна. Мърсър изстреля кратък откос, предпазливо стъпи на най-горното стъпало и отскочи назад, когато стълбището се срути.

Двамата със Сайкс хукнаха да търсят други стълби.

— Обажда се Срамежливия. Щастливия и аз сме на първия етаж. Мърморко, какво е положението при теб?

Мърсър изключи радиопредавателя си. Третият етаж вече гореше неконтролируемо. Въздухът беше изпълнен с пушек и искри, които пареха кожата му и изгаряха кичури от косата му. Търсенето му се стори безкрайно. Най-после стигнаха до дълъг балкон с изглед към вътрешния двор, който беше по-просторен от фоайетата в повечето големи хотели. От трите стени се спускаха спирални стълби, които минаваха покрай втория етаж и свършваха на първия. Мърсър и Сайкс застанаха до перилата и огледаха района през оптическите мерници на оръжията си. Помещението изглеждаше безлюдно. Те се приготвиха да слязат, но стената зад тях се взриви и на площадката избухнаха пламъци. Двамата излетяха във въздуха.

Мърсър се сви на кълбо, когато ударната вълна го понесе надолу. Сайкс го блъсна няколко пъти, докато се премяташе до него. Мърсър получи ритник в лицето, който разцепи устната му, и още един в бъбрека. Блъсна се в стената, за да спре стремглавото си падане, и успя да хване Букър. Двамата се изправиха.

Мърсър изплю кръвта от устата си.

— Как се чувстваш?

Сайкс стисна показалеца на едната си ръка и изтръпна от болка, докато изправяше деформирания си пръст. Беше го счупил, когато го бе заклещил в предпазителя на спусъка на карабината си.

— Добре.

Сигнален вик ги предупреди да се хвърлят на земята секунда преди куршуми от автоматично оръжие да обсипят стълбището. Въздухът се изпълни с парчета от килима и трески. Бяха хванати в капан. Балконът над тях гореше и над площадката се носеха талази пушек. Невидимият стрелец долу се прицелваше все по-точно. На стената до Мърсър се появиха дупки.

— Срамежлив, Снежанка и аз сме приковани — съобщи по предавателя Сайкс. — Нямам представа къде сме, по дяволите, но се нуждаем от помощ. — Той стреля над перилата, отвръщайки на огъня.

— Прието, Докторе — отговори Щастливия. — Дръжте се.

— Нямаме време.

Единият от фанатизираните членове на Ордена долу зареди гранатомет и изстреля ракетна граната, която се взриви високо над Мърсър и Сайкс, но порази стълбището, което се наклони. Дървото се откъсваше от стената с пронизително скърцане. Дебелите пет сантиметра дюбели останаха на местата си, когато стъпалата паднаха. Мърсър протегна ръка и се хвана за единия точно когато секцията, върху която лежеше, рухна.

Букър успя да се хване за друг дюбел.

Стълбището се стовари с трясък на първия етаж. Двамата мъже останаха да висят на стената на шест-седем метра над земята, уязвими и без да могат да се защитят. След миг щяха да ги убият.

Но изстрелите се разнесоха извън вътрешния двор. Срамежливия и Щастливия се бяха включили.

Мърсър не загуби нито секунда. Ако не бяха отломките от рухналото стълбище, той щеше да се пусне, но купчината разбити дървени стъпала долу беше нестабилна и най-малкото можеше да си счупи крак. Стърчащият от стената дюбел беше дълъг шестдесет сантиметра. Мърсър се залюля, за да се хване за следващия, който се намираше на около метър пред него и на половин метър по-надолу по извитата стена. Той го сграбчи с лявата си ръка и остави инерцията да го прехвърли на третия. Като хлапе на шведска стена Мърсър си проправи път надолу, докато куршумите оставяха пресичащи се следи в пушека.

Намери укритие в разрушеното стълбище, но не стреля по въоръжените монаси във фоайето. Сайкс беше на половината път до земята и Мърсър не можеше да рискува да привлече вниманието на стрелеца преди командосът да е в безопасност. В мига, в който Букър се спусна до него, Мърсър се прицели в единия монах и го застреля в гърдите. Партньорът му се засуети с гранатомета. Мърсър отново стреля и го улучи в крака, докато мъжът натискаше спусъка на оръжието си. Ракетната граната се извиси с диря от пламък и взриви горящия покрив три етажа по-нагоре. Експлозията разтърси из основи манастира. По-голямата част от покрива се срути. Голямо парче падна върху стрелеца и го премаза.

Срамежливия и Щастливия убиха и последния въоръжен монах и стрелбата изведнъж спря.

— Мисля, че е чисто, Докторе.

— Прието — отвърна Сайкс и стана.

Мърсър и Букър се присъединиха към другите двама от екипа и всички хукнаха към главния вътрешен двор, където Мърморко, Сънливия и Тъпака чакаха, за да продължат издирването. Първият етаж вече гореше. На пода се бяха пръснали счупени керемиди. Всяка повърхност беше покрита със сажди. Ако не беше свистящият в сградата вятър, в манастира щеше да бъде по-горещо от пещ.

— Къде отидоха? — задъхано попита Сайкс и избърса мръсотията от лицето си.

Мърморко посочи с глава към коридора.

— Ей там има врата. Видях ги да минават през нея. Влязо в нещо като пещера.

Мърсър кимна.

— Манастирът е построен върху геоложко горещо място, както паркът Йелоустоун. Трябва да са тръгнали по някой от старите вулканични тунели. От това се опасявах.

— Защо?

— Обикновената сграда има само четири страни и много изходи. Не можеш да се изгубиш чак толкова. Но там долу, ако завием в погрешна посока, може да се озовем на няколко мили от мястото, където държат Тиса.

Силен трясък от далечната страна на манастира сложи край на обсъждането. Сградата се рушеше. Трябваше или да излязат веднага, или да проследят похитителите на Тиса в подземния лабиринт.

Сайкс направи знак на Мърморко да ги води. Побягнаха към вратата и Тъпака, специалистът по експлозивите, я провери. Той не откри нищо около дръжката, отстъпи встрани и използва приклада на карабината си, за да я открехне. Вратата изскърца на пантите, отвори се и експлодира в ослепителен блясък.

Силуетът на Тъпака се очерта за част от секундата на фона на ярката светлина, излетя на три метра в коридора и се блъсна в една от колоните. По-голямата част от дрехите и кожата бяха смъкнати от тялото му.

Ударната вълна повали останалите мъже и ги засипа с натрошени камъни и трески. Каменната колона зад тях рухна и част от втория етаж се стовари във вътрешния двор. От отломките се извисиха пламъци.

— По дяволите! — изкрещя някой, докато изскачаха от укритията си.

Сайкс се приближи пръв до Тъпака. Мърморко и Мърсър останаха по-назад, за да пазят входа на тунела, в случай че експлозията е била засада. Останалите се събраха около падналия си другар. Движенията им бяха инстинктивни. Не можеха да направят нищо. Тъпака бе умрял на място.

— Копелетата ми отнеха втори човек! — изсъска Букър. — Искам ги. Господ да ми е на помощ, искам ги!

Приближиха се до все още димящия вход на пещерата. Бяха насочили карабините си с пръсти на спусъците. Дулата се движеха постоянно, претърсвайки ъглите и сенките.

Тунелът отвъд взривената врата се спускаше към недрата на земята. Няколкото лампи на тавана хвърляха оскъдна светлина. Мъжете вървяха близо един до друг, докато влизаха вътре. В тесните пространства близостта им позволяваше по-гъст преграден огън, ако ги атакуваха.

Тунелът се извиваше непрекъснато и разкриваше задънени ъгли, които трябваше да бъдат проверени и забавяха придвижването им. Мърсър усещаше, че Тиса се изплъзва все по-надалеч. Кога беше минала по този път? На какво разстояние беше?

Сайкс, който водеше групата, приклекна и вдигна юмрук. Мъжете спряха и се наведоха. От завоя пред тях струеше ярка светлина. Букър продължи предпазливо. Ботушите му стъпваха безшумно по каменния под.

На ъгъла спря.

— Господи! Елате.

Останалите се приближиха до него. Пещерата беше богато обзаведена с антики, бюра, лампи и високи шкафове. На две от стените имаше лавици с книги, подобни на дневника, който Тиса беше откраднала от манастира. Това бяха архивите на наблюдателите — там бяха записани предсказанията на оракула, чиято достоверност бяха ходили да проверят.

Всичко гореше — лавиците, мебелите и книгите. В стаята нямаше достатъчно кислород, за да се извисят пламъците, но въпреки това безценните исторически документи тлееха и се овъгляваха пред очите им. Мърсър беше сигурен, че Дони Рандъл е запалил пожара, за да ги забави.

Докато Сайкс и другите командоси търсеха изход, Мърсър опита да се приближи до лавиците. Горещината беше непоносима. Той посегна към една от книгите, която обаче се разпадна във взрив от пламък и пепел. Мърсър се опита да вземе други две, но резултатът беше същият. До пръстите му беше познанието, което можеше да спаси живота на милиони хора, но оставаше недосегаемо.

Той разкопча бойния си колан и го пусна на пода, после съблече бронежилетката си.

— Мърсър, какво правиш? Трябва да вървим! — Сайкс беше намерил изход от пещерата.

— Трябва да ги спася! — изкрещя Мърсър и огледа редиците от книги, надявайки се да разбере как са подредени хрониките, но в дима не можа да прочете заглавията. Предположи, че последните са най-новите. Използвайки бронежилетката си, той събори крайните три книги от лавицата и ги грабна.

Дневниците бяха горещи като тухли от пещ и пръстите му се осеяха с мехури. Без да обръща внимание на болката, Мърсър ги уви в бронежилетката, опитвайки се да угаси въглените, но закъсня. От материята се извиха струйки пушек и дрехата започна да почернява. Той заблъска с ръце по тези места, но това не даде резултат и вързопът пламна. Мърсър отскочи назад, заслепен от яркия блясък. Безценната колекция гореше като факел.

— Мърсър, да вървим!

Той отмести поглед от хрониките и се обърна. Останалите лавици бяха обхванати от пламъци. Дългогодишният усърден труд беше изгубен завинаги.

В продължение на десет минути командосите си проправяха път в тунела, докато накрая стигнаха до друга отворена стая. Помещението беше много по-голямо от архива — по високия таван, украсен с полилеи, и мебелите с красива дърворезба приличаше на двореца Версай.

Мърморко и Сайкс влязоха първи, вървяха до стените и обиколиха пещерата. Останалите ги прикриваха на входа. Срамежливия измина десетина крачки и изкрещя предупреждение. Букър и Мърморко се скриха зад огромна урна. Срамежливия стреля вляво. Куршумът му отнесе част от рамката на вратата. От параван в отсрещната страна на стаята се показа монах, който отвърна на огъня. Мърморко стреля от легнало положение и го надупчи с олово от слабините де рамото.

За секунди в помещението се появиха други въоръжени монаси. Полилеите се раздрънчаха от оглушителната канонада. Единият монах се опита да изстреля ракетна граната, но беше убит преди да я зареди. Мърсър изстреля продължителен откос и се скри зад бюрото. Друг монах се втурна да вземе падналия гранатомет и успя да натисне спусъка. Ракетната граната проби скалата над тунела.

Командосите се претърколиха встрани от дупката. Около тях започнаха да падат камъни. Сайкс и Мърморко стреляха, за да прикрият останалите. Мърсър смени пълнителя на оръжието си, повали двама монаси и принуди неколцина други да отстъпят.

Никой не се нуждаеше от заповед за атака. Командосите знаеха, че разполагат сако със секунди преди противникът отново да се организира, и с непрекъсната стрелба тръгнаха напред.

Мърсър бе стигнал до половината на стаята, когато на пътя му беше хвърлена граната. Той отскочи вдясно от вратата и допря гръб до стената. Детонацията изкърти вратата от пантите, но не го засегна. Мърсър огледа помещението, докато командосите се справяха със защитниците в друга стая.

Вътре имаше голямо легло. Стените бяха украсени с гоблени. Отначало Мърсър реши, че е празно, но после забеляза гол, мършав като скелет мъж, подпрян на таблата на леглото. Човекът го наблюдаваше с безизразни очи. Окаяното човешко същество изведнъж започна да се кикоти.

— Какво е това, по дяволите?

Кикотът се превърна в пронизителен писък и лудият започна да дере кожата си. Дългите му нокти оставяха кървави дири по цялото му тяло. Той хвърляше ивици плът към тежките небесносини завеси в отсрещната стена на спалнята. Парчета кожа и тъкан полепнаха по пердетата и по прекрасния плат потече кръв. Ужасен от гледката, Мърсър забеляза, че завесата сякаш леко се надипли там, където мъжът хвърляше части от тялото си.

Той се наведе и заобиколи леглото. Ненормалният видя, че Мърсър се приближава към пердетата, престана да се дере и изгука. Мърсър отмести завесата с дулото на карабината си и видя вход.

— Това ли се опитваш да ми кажеш? — попита той стареца. Безизразното лице не се промени, беззъбата уста беше отпусната.

Вратата зад пердетата беше открехната. От лабиринта от тунели повяваше топъл вятър, примесен с парлив мирис на машинно масло.

— Сайкс! — извика Мърсър по микрофона на гърлото си. — Сайкс, чуваш ли ме? — повтори той, но никой не отговори. От предавателя се разнасяше само статичен шум. Командосите си проправяха път през първата стая и несъмнено преследваха монасите навътре в планината. Скалите блокираха радиосигналите. — Срамежлив? Щастлив? Чува ли ме някой?

Мърсър се обърна към входа на спалнята. Надяваше се, че поне един от командосите е вървял след него. Той тръгна към изхода, но старецът отново изкрещя и одра кожата на крака си.

Мърсър се вцепени.

— Успокой се. Искам да проверя нещо.

Направи още една крачка. Психично болният хвърли парче плът към тайната врата и посегна към рамото си, за да откъсне друго.

— Добре, добре. Разбрах. Ще вляза.

Веднага щом Мърсър се обърна към вратата, старецът се отпусна на леглото, като дишаше учестено.

Тунелът зад спалнята беше много по-малък от вулканичния канал, по който бяха минали, и Мърсър беше принуден да се наведе. Нямаше осветление, а фенерчето на карабината му се бе повредило по време на престрелката. Лъчът му беше слаб и едва прорязваше мрака.

Мърсър спираше на всеки двадесет крачки, накланяше глава и се ослушваше. По-скоро усещаше, отколкото чуваше ритъма на някакъв механизъм в шахтата. Усещането съвпадаше със засилващата се миризма на машинно масло. Топлият въздух сякаш беше зареден с електричество.

Мърсър безмълвно се замоли старецът да не го е насочил към задънена улица.

След триста метра тунелът се разклони. Мърсър спря и затаи дъх, опитвайки се да определи откъде се разнася миризмата на машинно масло.

Той угаси фенерчето си, видя слаба светлина и безшумно тръгна към нея. Блясъкът и шумът на механизма се засилиха. Проходът завършваше с друга пещера. Мърсър приклекна и се запромъква по гладкия скален под, подаде се от завоя и се вцепени.

Пещерата се извисяваше на тридесет и няколко метра и беше голяма колкото футболно игрище. Сякаш се намираше на входа на затворена спортна арена. Но онова, което стоеше в средата, смрази сърцето му и дъхът му секна.

Не беше виждал подобно нещо и дори не би могъл да си представи, че е възможно да се направи.

Беше намерил оракула.