Предсказанието

ХОНОЛУЛУ, ХАВАЙ

По пистата валеше ситен дъжд, когато Мърсър слезе от товарния самолет на военновъздушните сили заедно с двадесетина шумни морски пехотинци, готови за първата си нощ на американска земя от шест месеца насам. Те бяха членове на антитерористичен екип, командирован на Филипините. Мърсър се бе качил в техния самолет със съдействието на Айра Ласко.

Той спря, докато командосите се изнизваха покрай него. Неколцината, с които бе разговарял по време на полета, му пожелаха всичко хубаво, а останалите изгаряха от нетърпение да похарчат всичките пари в джобовете си. Към Мърсър се приближи техник с мокър дъждобран и работни наушници.

— Доктор Мърсър? — Да.

— Бихте ли дошъл с мен? Адмирал Ласко ви очаква.

Техникът го поведе към трактор влекач и седна зад волана. Мърсър се настани на тясната задна седалка и сложи чантата на коленете си. Влекачът потегли по зоната за паркиране. От едната страна на огромното пространство се виждаха хангари и контролни кули, а останалото тънеше в мрак.

Мърсър изви тяло, за да види накъде са се отправили, и забеляза самолет „Гълфстрийм“ като онзи, който Айра бе пратил да го закара в Зона 51. Вратата беше отворена и на асфалта струеше примамлива светлина. Влекачът се разтресе и спря, а техникът каза, че това е самолетът му. Мърсър слезе, махна му за довиждане и се качи по стълбата. Айра го чакаше в луксозната кабина.

Мърсър предполагаше, че ще се срещнат на съвещание във Вашингтон. Беше благодарен за частния самолет, след като единадесет часа се беше свивал сред развълнуваните морски пехотинци, но предпочиташе да спи по време на полета. Прекарал бе четири дни на борда на „Морски наблюдател“, докато Маккензи и екипът му се опитваха да ремонтират подводницата. Чарли му обясни как да работи с водолазния костюм „Тритон“, но накрая решиха, че това не е оптималната платформа, от която да изследват загадъчната кула, и се отказаха от идеята да се гмурнат заедно. Щеше да мине седмица, дори повече, преди „Скокльо“ отново да заработи и екипът да може да продължи проучването.

— Почти една седмица в морето, а нямаш тен — пошегува се адмиралът.

Мърсър беше блед, измъчен и изтощен.

— На проклетия кораб нямаше пиене и загубих алкохолното си зачервяване.

— Погрижих се самолетът да е добре зареден. Аз черпя. — Двамата си стиснаха ръцете и Айра стана сериозен. — Как мина?

Мърсър хвърли чантата си на багажното отделение над главите им и се отпусна на меката кожена седалка. Айра беше сложил водка и лимонов сок на масичката между тях. Мърсър напълни чашите, отпи голяма глътка, за да опита питието, и после го изгълта на един дъх.

— Колкото повече мисля за положението, толкова по-лошо става. Не мога да разбера срещу какво точно сме изправени. В Лас Вегас бяха неколцина въоръжени главорези и жена, която ми разказа странна история. Сега ги виждам като проклета армия със сериозно финансиране. На борда на „Морски наблюдател“ имаше архитект. Двамата гледахме видеозаписа, който успяхме да направим. Той изчисли, че кулата струва най-малко сто милиона долара.

— Имаш ли представа какво е предназначението й? Командирът на полета съобщи на пътниците да закопчаят коланите, защото имат разрешение да излетят. Двигателите забръмчаха пронизително. Мърсър изчака, докато лъскави-ят самолет се издигна във въздуха, чак тогава отговори на въпроса на Айра.

— Очевидно е построена над неотбелязани досега залежа от метан-хидрат.

— Ти беше много предпазлив, когато ми се обади от кораба — прекъсна го Ласко. — Какво е това нещо? Не съм чувал за него.

— Не ти съобщих подробности, защото мисля, че някой подслушва комуникациите на „Морски наблюдател“. Затова са знаели кога да включат кулата.

— Ще питам флота. Може би наблюдават района. Ако се е приближил някой кораб, може да са му направили няколко снимки.

— Добре. Метан-хидратът е бъдещето на енергетиката с твърдо гориво на планетата. Представлява лед с метан, затворен в кристална решетка. Не съм експерт, но съм чел, че в тези залежи от въглеводороди на дъното на океана е затворена повече енергия, отколкото е необходима да задоволи потребностите ни за векове. Ресурсите от метан-хидрат са по-големи от въглищата, петрола и природния газ, взети заедно. Най-хубавото е, че лъвският пай се намира по американското крайбрежие. Големите петролни компании се мъчат да разработят технология за експлоатацията им, но ще минат още много години преди това да стане реалност. Проблемът е, че залежите са нестабилни. Подводно свличане или земетресение може да стане причина милиарди тонове метан-хидрат да се изпарят и да изригнат. Ето защо експлоатацията е трудна. Петролна платформа може да наруши равновесието на метан-хидрата и да предизвика изригване, което да я разруши и да освободи тонове парников газ. Природозащитниците правят всичко по силите си, за да предотвратят бъдещото му използване.

— Логично е — измърмори Айра.

— Опасността е реална. Преди около осем хиляди години подводно свличане е освободило наведнъж огромни залежи по крайбрежието на днешна Норвегия. Триста и петдесетте милиарда тона метан-хидрат, които са стигнали до атмосферата, са повишили температурата в света с дванадесет градуса и са спомогнали за бързото настъпване на края на първия ледников период. Не знам как организацията е намерила залежи от хидрати толкова навътре в океана. Доколкото ми е известно, никой не е търсил там. А кулата е направена или да охлажда хидратите, като вкарва разтвор от студена морска вода в дъното, или да ги затопли и да причини катастрофално изригване.

— Но защо? За какво му е на някого да го прави?

— Нямам представа. Ако искат да потопяват кораби, ще им излезе по-евтино да ги взривят. Не мисля, че е това. Предполагам, че кулата поддържа стабилността на метан-хидрата. Когато е получил сигнала за помощ, „Морски наблюдател“е извършвал изследвания на дълбокоокеанските течения. Разпитах неколцина учени. Проследявали са струя топла вода близо до дъното на океана. Минава от Филипинско море до Алеутските острови. Според експедиция на Националната агенция по океанография и метеорология преди десет години течението не е съществувало. Те предполагат, че се е зародило в резултат на глобалното затопляне. Може би организацията на Тиса Нгуен го е открила преди няколко години, знаели са за залежите от хидрати и са осъзнали, че ако не направят нещо, за да попречат на топлината да ги разтопи, ще стане екологична катастрофа.

— Възможно ли е да бъде с мащабите на случилото се в Норвегия?

— Все още не знам. Когато тръгнах, от борда на „Морски наблюдател“ спускаха магнитометър, за да определят обхвата на мрежата от тръби под тинята. Засега са установили, че на осем квадратни километра от дъното са прокарани охладителни тръби. Роботите не могат да измерят точно дълбочината на пласта метан-хидрат, но е ясно, че залежите са огромни и само малка част от газа е била освободена, когато са поразили „Смитбек“и „Наблюдател“. Джим Маккензи, шефът на водолазния екип на кораба, смята да останат в района, докато поправят подводницата. Надявам се, че ще се погрижиш за хората на „Наблюдател“. Те правят всичко за нас.

— Флотата ще изпрати своя изследователска подводница след три седмици, затова в замяна ще получат каквото искат. Не се тревожи. Преди малко каза, че според теб някой подслушва комуникациите на „Наблюдател“. Това ли е обяснението ти защо газът е изригнал, докато сте били долу при кулата?

Мърсър му разказа за акустичния сигнал, който Джим Маккензи бе засякъл.

— Мисля, че в продължение на години групировката на Тиса е използвала кулата, за да поддържа стабилността на залежите от хидрати. В организацията възникнали разногласия. Тя не уточни за какво става дума, но се обзалагам, че отцепниците са си присвоили кулата и са решили да пуснат механизма на обратен ход. Не ме питай защо. Нямам представа. Знам само, че след случилото се в Лас Вегас техният дневен ред не съвпада с нашия.

— Като спомена Вегас… — Айра взе куфарче от седалката до него и го отвори. Докладът, който подаде на Мърсър, имаше гриф „СТРОГО СЕКРЕТНО“. — Не разбирам научната терминология. Браяна Мари едва ли може да я преведе на прост език, но ми обясни основното.

— Какво е това? — Мърсър разтвори папката и прелисти изпълнените с текст и чертежи страници.

— Доказателство, че Тиса Нгуен те е излъгала. Мърсър се стресна. През последните няколко дни се беше съсредоточил върху нея като единствен източник на достоверна информация.

— Я повтори!

— Излъгала те е как организацията й е разбрала, че извършваме таен експеримент в Зона 51.

„Излъгала ме е?“ Мърсър изгълта второто си питие и си наля трето. Беше ли се хванал на най-стария номер в разузнавателната игра — да й повярва, защото е екзотична и красива?

В очите му блесна гняв. Как можеше да е толкова глупав? Вярно, едва не го бяха убили и беше разбираемо да е непредпазлив, но оттогава не бе направил нищо, за да провери достоверността на историята й. Слава Богу, че поне Айра не разсъждаваше с хормоните си!

Мърсър се ядоса на себе си. Изгаряше от нетърпение да отиде в Гърция.

— Е, разкажи ми какво научи.

Ласко видя самообвинението, изписано на лицето му. Това и очакваше от приятеля си.

— Значи са разбрали за експеримента от сеизмичния трус в Зона 51, така ли?

— Така ми каза Тиса Нгуен. Аномално земетресение.

— Доктор Мари намери данните от деня, когато подводницата се е материализирала под планината. Имало е десетки трусове на запад, но нито един близо до Зона 51. Най-големият е бил със сила четири цяло и две с епицентър до Барстоу, Калифорния. Твърдят, че бил вторичен трус от земетресението в Бейкърсфийлд преди няколко месеца. Имало е трусове със сила три цяло и четири в щата Вашингтон и три цяло близо до Рино. Подводницата не е предизвикала трус, който би могъл да бъде регистриран, когато се е върнала.

Мърсър не отговори веднага. Търсеше и намери недостатък в твърдението на Айра.

— А как са разбрали, че правите нещо там? Тиса Нгуен знаеше датата, часа, всичко.

— Рандъл — отвърна Ласко. — Спипали са го или вече е бил в групировката им. Той трябва да им е казал, че нещо става, макар да не е знаел какво.

Мърсър отново се замисли върху логиката в думите му и се запита дали иска да оневини Тиса, защото е права или защото му се иска да е права. Съмненията му бяха неприятни.

— Очевидно никой в мината не е знаел какъв е експери-ментът. Но някой знаеше ли датата, когато се случи?

— Не трябваше да я знаят — отговори Айра. — Това обаче не означава, че информацията не се е изплъзнала някак. Знам за какво намекваш, но трябва да гледаш трезво на нещата. Единственият начин Тиса Нгуен да знае датата и часа на нашия експеримент е изтичане на информация от мината. Някой е проговорил и Дони Рандъл е предал данните. По-късно може да е получил заповед да саботира работата — срутването, което те доведе там, и после експлозията.

— И като не успя, те се опитаха да ме застрелят в Лас Вегас.

„Може ли да е толкова лесно?“ — запита се Мърсър. В това имаше логика. Поне повече смисъл, отколкото в предположението организацията на Тиса да разкрие появата на подводницата по някакъв друг, неизвестен начин. Съмненията обаче продължиха да го измъчват. Пропускаше нещо. Но какво?

Групировката на Тиса бе открила залежи от метан-хидрат там, където никому не бе хрумвало да търси, и тайно бе направила огромен механизъм, който да ги предпазва. Постиженията им бяха невероятни и показваха изключително високо техническо ниво. Може би бяха откраднали тайния проект на Ласко с някакви необикновени методи и средства.

— Е, и какво ще правим сега? — попита той.

— Зависи какво ще научиш в Гърция.

— Тиса ми каза за някакво необяснимо явление в Тихия океан, за да привлече интереса ми. Е, успя. Сега обаче дори не ми се мисли какво ще се случи на Санторин.

— Искаш ли подкрепления? Мърсър поклати глава.

— Това ще я уплаши. Не ме питай как и защо, но съм убеден, че тя е на наша страна и затова се срещаме на такова отдалечено място. Вероятно е можела да ми разкаже всичко в Лас Вегас или на друго място, но ще се чувства удобно на Санторин, защото е далеч от отцепниците, от които се опитва да ме предпази. Ако се появя с група мъже със слушалки в ушите, които ме следват по петите, Тиса може да избяга. Айра кимна.

— Съгласен съм. На летището ще те чака шофьор. Ще държи табелка с надпис Хари Уайт.

— Хубав щрих — усмихна се Мърсър.

— Ще трябва да вземеш ферибот до Санторин, защото пакетът, който той ще ти даде, не трябва да минава през скенерите на охраната на летището, ако се досещаш какво имам предвид.

— Оръжие?

— „Берета 92“, любимият ти пистолет.

— Това подкрепление ми харесва.