Приспивна песен

Глава 21

Не е само тази нощ. Просто всички нощи са такива. И в Тексас и в Аризона, Невада, Калифорния, Орегон, Вашингтон, Айдахо и Монтана. Всяка нощ, прекарана на път, е еднаква. Независимо от мястото.

На тъмно всички места изглеждат еднакви.

— Синът ми Патрик не е мъртъв — заявява Хелън Хувър Бойл.

Според съвременната медицина по-мъртъв не може да бъде, мисля си аз, но не казвам нищо.

Хелън кара, а Мона и Ойстър спят на задната седалка. Спят или слухтят. Аз седя отпред. Облегнал съм се на вратата, за да съм колкото се може по-далеч от Хелън. Опрял съм глава на ръката си и слушам, без да я поглеждам.

Хелън говори, без да ме поглежда. И двамата гледаме право напред, към осветения от фаровете асфалт.

— Патрик е в медицинския център „Нов живот“ и аз съм убедена, че някой ден ще се възстанови напълно — заявява тя.

Бележникът й с червена кожена подвързия е на седалката между нас.

Докато пътуваме през Северна Дакота или Минесота, аз я питам как е научила за утешителното заклинание.

С розовия си нокът тя натиска едно копче на таблото и превключва колата на автоматично управление. С друго копче включва дългите светлини.

— Бях дистрибутор на козметичната фирма „Перфектен тен“ — разказва тя. — Фургонът, в който живеехме със съпруга ми, беше пълна мизерия.

Според смъртния акт той се е казвал Джон Бойл.

— Знаеш как е с първото дете — продължава тя. — Хората ти подаряват толкова много играчки и книжки. Нямам представа кой е донесъл книгата. Беше една от многото.

Според документацията това трябва да е било преди двайсет години.

— Не е нужно да ти разправям всичко, но Джон винаги е смятал, че вината е моя.

Според полицейските архиви през седмицата след смъртта на шестгодишния Патрик Реймънд Бойл срещу обитателите на парцел 175 на паркинга за мобилни жилища „Буена ноче“, се получили шест оплаквания за смущаване на спокойствието.

Докато прекосяваме Уисконсин или Небраска, Хелън разказва:

— Рекламирах „Перфектен тен“ по къщите. Не се върнах веднага на работа. Трябва да е било, Боже мили, година и половина, след като Патрик… след като намерихме Патрик.

Обикаляла фургоните на паркинга, където живеели, и срещнала млада жена досущ като онази с престилката на пиленца. Домът й бил пълен със същите мъртви букети, донесени след погребението. Със същото празно креватче.

— Можех да натрупам много пари от гримове — обяснява с усмивка Хелън, — особено към края на месеца, когато всеки е на червено.

Преди двайсет години онази жена била на възрастта на Хелън и докато разговаряли, тя й показала детската стая и снимките на бебето. Казвала се Синтия Мур. Окото й било насинено.

— Видях, че има същата книжка. „Приспивни стихчета и песнички от цял свят“.

Книжката била отворена на същата страница като в нощта, когато умряло детето им. Книжката, завивките, искали всичко да остане така, както в нощта на смъртта му.

— Разбира се, беше отворена на същата страница.

Джон Бойл се напивал всяка вечер. Казвал, че не иска друго дете, защото й нямал доверие. Ако не знаела с какво е причинила смъртта на първото, рискът бил прекалено голям.

Опирам длан в затоплената кожена седалка и имам чувството, че докосвам друг човек.

Докато пътуваме през Колорадо, Канзас или Мисури, Хелън разказва:

— Един ден онова семейство на паркинга за фургони направи разпродажба. На всички бебешки неща. Бяха ги изсипали на ливадата и продаваха всичко за по двайсет и пет цента. Книжката също беше там и аз я купих. Попитах мъжа в двора защо Синди продава всичко и той просто вдигна рамене.

Според архива на съдебния лекар три месеца след безпричинната смърт на бебето й Синтия Мур изпила бутилка препарат за отпушване на канали и починала от кръвоизлив в хранопровода и задушаване.

— Джон се боеше от зараза, затова беше изгорил всички вещи на Патрик — обяснява Хелън. — Купих книжката за десет цента. Спомням си, че беше прекрасен ден.

В полицейския архив са документирани още три оплаквания за смущаване на спокойствието срещу обитателите на парцел 175 на паркинга за мобилни жилища „Буена ноче“. Седмица след самоубийството на Синтия Мур Джон Бойл бил намерен мъртъв без видима причина. Според съдебния лекар повишеното съдържание на алкохол в кръвта му може да е довело до задушаване в съня му. Може да е бил толкова пиян, че да е заспал в положение, затрудняващо дишането му. Във всеки случай, по тялото му нямало следи от насилие. В смъртния акт не се посочва причина за смъртта.

Докато пътуваме през Илинойс, Индиана или Охайо, Хелън разказва:

— Не убих Джон умишлено. Беше просто експеримент.

Както с Дънкан.

— Просто проверявах теорията си. Джон не спираше да повтаря, че духът на Патрик е с нас. Аз пък му повтарях, че Патрик е още жив в болницата.

Според нея, двайсет години по-късно бебето Патрик все още е в болницата.

Колкото и безумно да звучи, аз замълчавам. Не мога да си представя как може да изглежда едно бебе след двайсет години в кома, при изкуствено поддържане на живота.

Представям си Ойстър с хранителна тръба и катетър.

Можеш да сториш на любимите си хора по-лоши неща, от това, да ги убиеш.

Мона се протяга на задната седалка.

— В Древна Гърция хората са писали най-могъщите магии с пирони от потънали кораби — обяснява тя. — Загиналите в морето остават завинаги в дълбините. Древните елини са знаели, че духовете на онези, които не са били погребани, са най-неспокойни и разрушителни.

— Млък — срязва я Хелън.

Докато прекосяваме Западна Вирджиния, Пенсилвания или Ню Йорк, тя заявява:

— Мразя хора, които твърдят, че виждат призраци. Призраци не съществуват. Когато умреш, връщане няма. Няма задгробен живот. Онези, които твърдят, че са виждали духове, просто се правят на интересни. Който вярва в прераждането, просто отлага живота си за после.

Усмихва се:

— За щастие аз открих начин да наказвам тези глупаци и да правя от това много пари.

Мобилният й звъни.

— Ако не ми вярвате за Патрик, мога да ви покажа сметката от болницата.

Телефонът й отново звъни.

Докато водим този разговор, прекосяваме Върмонт. После Луизиана, Арканзас и Мисисипи. Всичко това става в някой от тези източни щати. В някои нощи пресичаме по два-три.

Хелън вдига телефона:

— Говори Хелън. — Поглежда ме и завърта очи. — В стената на спалнята ви има невидимо бебе? И плаче по цяла нощ? Сериозно?

До този момент някои подробности не са ми известни. Научих ги, след като се прибрахме вкъщи и направих някои проучвания.

Хелън притиска мобилния до гърдите си и се обръща към мен:

— Всичко, което ти разказвам, трябва да си остане между нас. Докато не намерим „Книгата на сенките“, не можем да променим случилото се. С някоя магия от книгата ще помогна на Патрик да се възстанови напълно.