Приспивна песен

Глава 42

Навсякъде думите се преплитат. Думи, стихове и диалози се смесват в невъобразима каша, която може да даде начало на верижна реакция. Може би великите чудеса са просто благоприятна комбинация от медийни глупости, излъчени в ефира. Неподходящите думи се сблъскват и предизвикват сътресения. Както молитвите за дъжд предизвикват бури, други комбинации докарват торнадо. Зад глобалното затопляне може би стои пресищането с реклами. Прекалено честите повторения на сапунени сериали докарват урагани. Рак. СПИН.

В таксито, на път за кантората на Хелън Бойл виждам вестникарски заглавия, които се преплитат с ръкописни надписи. Обяви, разлепени по телеграфните стълбове, се смесват с рекламни листовки в пощенските кутии. Песните на уличните музиканти се смесват с музиката от уличните заведения, с виковете на амбулантните търговци и говора от радиопредавания.

Живеем в тресяща се от кикот кула на безумни брътвежи. Нестабилна действителност от думи. Люпилня за злини. Естественият свят е унищожен и ни остава само осакатената реалност на езика.

Големият брат пее и танцува, а ние само гледаме. Камъни, дърво, тояги костите ти ще строшат, а нашата роля е на безучастна публика. Само гледай и чакай следващото бедствие.

Върху седалката в таксито задникът ми още е мазен и разширен.

Остава ни да намерим още трийсет екземпляра от книжката със стихчета. Трябва да отидем в библиотеката на Конгреса. Трябва да оправим бъркотията и да се погрижим това никога да не се повтаря.

Трябва да предупредим хората. Животът ми свърши. Това е новото ми битие.

Таксито спира на паркинга. Мона тъкмо излиза и заключва. За момент ми заприличва на Хелън. Косата й е бухнала, като червено-черен балон. Носи кафяво костюмче, но не шоколадовокафяво. По-скоро с цвета на шоколадов бонбон с цял лешник, сервиран върху сатенена възглавничка в луксозен хотел.

На земята в краката на Мона има кутия. Върху кутията има нещо червено, някаква книга. Сборникът с магии.

Приближавам се и тя ми извиква:

— Хелън я няма.

Обяснява ми, че по полицейската честота съобщили, че барът на Трето авеню е пълен с трупове и са ме арестували. Прибира кутията в багажника си и добавя:

— За малко изпусна госпожа Бойл. Тя се разплака и избяга преди секунди.

Сержанта.

Голямата, миришеща на кожа кола на Хелън я няма.

Мона свежда очи към кафявите си обувки с високи токчета, към шития си по поръчка костюм, куклени дрешки с огромни топазени копчета, към късата си пола, и продължава:

— Не ме питай как стана това. — Вдига ръцете си с лакирани в розово нокти с бели връхчета. — Моля те, кажи на госпожа Бойл, че изобщо не ми беше забавно, когато отне тялото ми и се изгаври така с мен. — Посочва бухналата си като балон коса, ружа по бузите си и розовото си червило. — Това си е чисто стилово изнасилване.

С новите си розови нокти Мона затръшва багажника.

Посочва ризата ми и казва:

— На срещата с твоя приятел май се е ляло кръв.

Обяснявам й, че това са червени петна от кетчуп.

Сборника, отбелязвам, видях го. Червената човешка кожа. Татуировката с пентаграмата.

— Тя ми го даде — твърди Мона; отваря кафявата си чантичка и бръква вътре. — Не й трябвал повече. Както вече споменах, беше разстроена. Плачеше.

С два розови нокътя Мона изважда един сгънат лист от сборника и ми го подава; страницата с моето име в полето.

— Пази се — заръчва тя. — Подозирам, че някой в някое правителство те иска мъртъв. Предполагам, че любовната магия на Хелън се е обърнала срещу нея. — Залюлява се на кафявите си обувки, обляга се на колата и добавя. — Ако щеш вярвай, но правя това, за да те спася.

Ойстър лежи отзад в колата, твърде неподвижен, твърде съвършен, за да е жив. Рошавата му руса коса е разпиляна по седалката. Амулетната му торбичка още виси на врата му и от нея са изпаднали няколко цигари. Червените белези от ключовете на Хелън личат ясно на бузите му.

Питам дали е мъртъв.

— Иска ти се. Не, ще се оправи. — Мона сяда зад волана и запалва двигателя. — Побързай да намериш Хелън. Опасявам се да не направи някоя глупост от отчаяние.

Затваря вратата и тръгва на задна. Изкрещява през прозореца:

— Провери в медицинския център „Нов живот“. Дано да не е твърде късно.