Приспивна песен

Когато бях на двайсет години, взех за съпруга жена на име Джина Динджи и така очаквах да остане до края на живота ми. Година по-късно ни се роди дъщеря, която нарекохме Кейтрин, и това също трябваше да остане до края на живота ми. После Джина и Кейтрин починаха. Тогава избягах и се прекръстих на Карл Стрейтър. Станах журналист. За още двайсет години това беше животът ми.

Знаете какво се случи след това.

Колко съм държал Хелън Хувър Бойл в прегръдките си, не знам. След известно време това беше просто нейният труп. Отдавна вече не кървеше. Парчетата от Патрик, все още в скута й, се размразиха достатъчно, за да започнат да кървят.

Пред стая 131 се чуха стъпки. Вратата се отвори.

Аз седя на пода с труповете на Хелън и Патрик в прегръдките ми, вратата се отваря и в стаята влиза побелелият стар полицай, ирландец.

Сержанта.

Моля го. Умолявам го да ме изпрати в затвора. Признавам се за виновен за всичко. Аз убих жена си. Аз убих детето си. Аз съм Валтрауд Вагнер, Ангела на смъртта. Нека да ме убие, за да бъда отново с Хелън.

— Хайде да тръгваме — нарежда Сержанта.

Пристъпва към металния шкаф. Написва нещо в бележника си, откъсва листчето и ми го подава.

Набръчканата му глава е осеяна със старчески петна, покрита със сива четина. Ноктите му са дебели и жълти.

„Моля, простете ми, че посегнах на собствения си живот — пише на бележката. — Сега съм със сина си.“

Почеркът е на Хелън, същият като в дневника й, в сборника с магии.

Подписът е: „Хелън Хувър Бойл“.

Вдигам поглед от трупа в ръцете ми, омазан с кръв и зелен препарат за канали. Поглеждам Сержанта. Хелън?

— От плът и кръв — отвръща Сержанта, Хелън. — Е, не моя плът и кръв. — Поглежда трупа на Хелън, после набръчканите си ръце и добавя: — Не си падам по конфекция, но когато няма риба, и ракът е риба.

Така отново тръгваме на път.

Понякога се боя, че Сержанта всъщност може да е Ойстър, който се преструва, че е Хелън, окупирала тялото на Сержанта. Когато си лягам до него, който и да е той, си представям, че съм с Мона. Или с Джина. Така сме квит.

Според Мона Сабат хората, които ядат или пият твърде много, хората, пристрастени към наркотиците, секса или кражбите, всъщност са обладани от духовете на мъртъвци, които толкова са обичали тези неща приживе, че не могат да се откажат от тях дори след смъртта. Пияниците и клептоманите са обладани от зли духове.

Ние сме жертви на цивилизацията. Гостоприемници. Някои хора си мислят, че управляват собствения си живот.

Всички сме обладани.

Всеки от нас е дух, който преследва някого, и има дух, който го преследва.

Нещо чуждо винаги живее в нас. Целият ни живот е средство, чрез което нещо излиза на бял свят.

Зъл дух. Теория. Рекламна кампания. Политическа стратегия. Религиозна доктрина.

Докато кара патрулната кола, след като напуснахме медицинския център, Сержанта казва:

— Имат магията за вселяване и магията за летене. — При изброяването на всяка магия вдига по един пръст. — Имат магия за съживяване… но тя действа само на животни. Не ме питай защо — говори той. Тя говори: — Имат магия за дъжд и слънце… магия за плодородие… магия, с която можеш да говориш с животните…

Сержанта ме поглежда, сетне пръстите си, разперени върху волана и добавя:

— Обаче нямат магия за любов.

Значи аз наистина съм влюбен в Хелън. Жена в мъжко тяло. Вече не можем да правим страхотен секс, но както би казал Неш, каква е разликата с дългогодишните бракове?

Магическият сборник е у Мона и Ойстър, но те нямат утешителната песен. Тя е записана на страницата, която ми даде Мона, онази с моето име в полето. Отдолу е написано: „И аз искам да спася света… но не по начина на Ойстър. Мона.“

— Нямат утешителната песен — казва Сержанта, Хелън, — но имат магия за защита.

Магия за защита ли?

— Да. Тя ги предпазва от утешителната песен — обяснява Сержанта.

— Само че не се тревожи — успокоява ме той, — аз имам полицейска значка, пистолет и пенис.

За да открием Мона и Ойстър, трябва само да търсим невъзможното, да гоним чудеса. Сензационните заглавия в жълтата преса. Млада двойка, прекосила пеша езерото Мичиган през юли. Момиче, което кара тревата да избуява под снега, за да има храна за гладуващите бизони в Канада. Момче, което говори с изгубените кучета в приюта за бездомни животни и им помага да намерят дома си.

Трябва да търсим магията. Да търсим светци.

Летящата Мадона. Исус Спасителя на мършата. Бръшляновия ад. Говорещата крава-предателка.

Все изоставаме с една крачка. Ловим вещици. Психоаналитикът не би ви посъветвал точно това, но то помага.

Мона и Ойстър, светът скоро ще е техен. Центърът на властта се измества. С Хелън вечно ще си играем на гоненица. Представете си Исус да ви преследва, да се опитва да ви хване, за да спаси душата ви. Не просто търпелив, бездеен Господ, а активен, агресивен преследвач.

Сержанта откопчава рязко кобура си, както Хелън отваряше чантичката си, и изважда пистолета.

Той казва, Хелън казва, който и да е казва:

— Какво ще кажеш да ги убием по класическия начин?

Сега това е моят живот.