Произход

29.

В предградията на Билбао на няколко километра южно оттам един седан на Юбер пътуваше на юг към Мадрид по шосе АП-68. Адмирал Авила беше свалил белия кител и фуражката си и се наслаждаваше на усещането за свобода, докато размишляваше за лесното си бягство, отпуснат на задната седалка.

„Точно както ми обеща Регента“.

Щом се качи в колата, Авила почти незабавно извади пистолета си и опря дулото му в главата на разтреперания шофьор. По заповед на адмирала човекът изхвърли смартфона си през прозореца и така прекъсна връзката на автомобила с фирмената централа.

После Авила прерови портфейла му и запомни наизуст домашния му адрес и имената на жена му и двете му деца. „Прави каквото ти казвам, иначе близките ти ще умрат“ — заплаши го адмиралът. Здраво вкопчените във волана пръсти на мъжа бяха побелели и Авила разбра, че си е осигурил предан шофьор за през нощта.

„Сега съм невидим“ — мислеше си той, докато се разминаваха с бясно летящите в обратната посока полицейски коли с надути сирени.

Когато колата се насочи на юг, възрастният офицер се настани удобно за дългото пътуване и се остави на сладостното усещане, обзело го след адреналиновата възбуда. „Служих геройски на каузата — помисли си той и погледна татуировката на ръката си, осъзнал, че нейната закрила се е оказала излишна. — Поне засега“.

Сигурен, че ужасеният шофьор няма да наруши заповедите му, Авила отпусна пистолета и докато колата се носеше към Мадрид, отново насочи вниманието си към двата стикера на предното стъкло.

„Каква е вероятността?“

Първият стикер трябваше да се очаква — фирменото лого на Юбер. Вторият обаче можеше да е само знак свише.

„Папският кръст“. Напоследък този символ можеше да се види навсякъде — католиците в цяла Европа демонстрираха солидарността си с новия папа и възхваляваха предприетата от него мащабна либерализация и модернизация на Църквата.

Мисълта, че неговият шофьор е привърженик на либералния понтифик, едва не накара Авила да се зарадва, че го е подплашил с пистолета. Адмиралът се ужасяваше от обожанието на мързеливите маси към този папа, който позволяваше на Христовите чеда да избират каквото им хареса от шведската маса с Божиите закони и сами да решават кои да спазват и кои — не. Във Ватикана сякаш изведнъж започнаха открито да се обсъждат либерални каузи като контрола на раждаемостта, хомосексуалните бракове и правото на жените да стават свещеници. Двехилядолетните традиции загиваха с шеметна скорост.

„За щастие още има хора, които се борят за старите обичаи“.

Авила чу в главата си мелодията на химна „Ориаменди“.

„И за мен е чест да им служа“.