Произход

55.

Лангдън все по-напрегнато плъзгаше поглед по книгите в коридора на Кърш.

„Поезия… някъде тук трябва да има поезия“.

Неочакваното пристигане на агентите от Гуардия Реал в Барселона ги принуждаваше да бързат, но той беше убеден, че ще успеят навреме. В края на краищата, щом откриеха любимия стих на Едмънд, щяха да са им нужни само няколко секунди, за да въведат паролата в телефона и да пуснат презентацията. „Както го е планирал Едмънд“.

Професорът се обърна към Амбра, която търсеше от отсрещната страна.

— Намери ли нещо?

Тя поклати глава.

— Засега само наука и философия. Няма поезия. Нито нещо от Ницше.

— Продължавай — каза ѝ Робърт, който беше стигнал до няколко дебели исторически тома:

ПРИВИЛЕГИИ, ГОНЕНИЯ И ПРОРОЧЕСТВА: КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В ИСПАНИЯ

С МЕЧ И КРЪСТ: ИСТОРИЧЕСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА КАТОЛИЧЕСКАТА СВЕТОВНА МОНАРХИЯ

Заглавията му напомниха за мрачната история, която преди много години бе споделил с него Едмънд, след като Лангдън беше отбелязал, че за американец и атеист той проявява необичаен интерес към Испания и католицизма.

— Майка ми беше испанка — безизразно му отговори тогава Кърш. — И католичка, разкъсвана от угризения.

Робърт изненадано бе изслушал трагичния му разказ. Майката на Кърш, Палома Калво, била дъщеря на прости работници в испанския град Кадис. На деветнайсет се влюбила в Майкъл Кърш, университетски преподавател от Чикаго, който по онова време бил в творчески отпуск в Испания, и забременяла. Тъй като знаела на какъв остракизъм подлага неомъжените майки нейната строга католическа общност, Палома не виждала друг изход, освен да приеме неохотното предложение на Майкъл да се оженят и да заминат заедно за Съединените щати. Скоро след раждането на сина им Едмънд съпругът ѝ бил блъснат фатално от кола, докато се прибирал от лекции с колелото си.

„Castigo divino“ — отсъдил родният ѝ баща. „Божие наказание“.

Родителите на Палома отказали да приемат дъщеря си обратно в Кадис и да посрамят дома си. Заявили ѝ, че нейното злополучие било очевиден знак за Божия гняв и че никога нямало да бъде приета в царството небесно, освен ако през остатъка от живота си не се посветяла телом и духом на Христа.

След раждането на Едмънд Палома започнала работа като камериерка в мотел и полагала всички усилия да се грижи за него. Вечер в мизерното им жилище четяла Светото писание и се молела за прошка, ала затъвала във все по-голяма нищета, което само затвърждавало убеждението ѝ, че Бог още не е удовлетворен от покаянието ѝ.

Унизена и изпълнена със страх, след пет години Палома решила, че най-върховната проява на майчинска обич е да даде на детето си нов живот и да го избави от Божието наказание заради нейните грехове. Затова оставила петгодишния Едмънд в сиропиталище, върнала се в Испания и влязла в манастир. Той не я видял никога повече.

Когато бил на десет, Едмънд научил, че майка му починала в манастира по време на самоналожен религиозен пост. Раздирана от физически болки, тя се обесила.

— Тъжна история — завърши разказа си Кърш. — Научих подробностите чак когато бях в гимназията и както можеш да си представиш, моето отвращение от религията до голяма степен се дължи на непоклатимия фанатизъм на майка ми. Наричам това „Трети закон на Нютон за отглеждане на деца“: всяка лудост има равна по големина и противоположна по посока друга лудост.

След като чу историята, Лангдън разбра защо Едмънд бе проявявал такъв гняв и горчивина през първата година от следването си в Харвард. Учудваше се и че приятелят му никога не се оплаква от тежкото си детство. Напротив, Кърш се смяташе за щастливец, задето като малък е преживял такива трудности, тъй като това го мотивирало да постигне и двете цели, които си поставил още в детството си — първо, да се избави от бедността, и второ, да допринесе за разобличаването на лицемерието на вярата, която според него погубила майка му.

„Успял е и в двете“ — тъжно си помисли Робърт, докато продължаваше да проучва съдържанието на библиотеката.

Прехвърли се на следващия участък и забеляза много заглавия, които му бяха познати, повечето свързани с интереса на Едмънд към опасностите от религията:

ЗАБЛУДАТА „БОГ“

БОГ НЕ Е ВЕЛИК

НАРЪЧНИК НА АТЕИСТА

ПИСМО ДО ЕДНА ХРИСТИЯНСКА НАЦИЯ

КРАЯТ НА ВЯРАТА

ВИРУСЪТ БОГ: КАК РЕЛИГИЯТА ЗАРАЗЯВА ЖИВОТА И КУЛТУРАТА НИ

През последното десетилетие книгите, застъпващи се за тържество на разума над сляпата вяра, се бяха изкачили на челни позиции в класациите за научнопопулярна литература. Лангдън трябваше да признае, че културното отдръпване от религията става все по-видимо — дори в самия Харвард. Неотдавна в „Уошингтън Поуст“ бяха публикували статия за „безбожието в Харвард“, в която се съобщаваше, че за пръв път в триста и осемдесет годишната история на университета агностиците и атеистите сред първокурсниците били повече от протестантите и католиците, взети заедно.

В целия западен свят никнеха антирелигиозни организации, които се бореха срещу религиозните догми, които според тях бяха опасни за обществото — Американски атеисти, фондация „Свобода от религията“, Americanhumanist.org, Международен атеистичен алианс.

Робърт не им обръщаше особено голямо внимание, докато Едмънд не му разказа за Светлите — световна организация, която имала натуралистичен мироглед без свръхестествени и мистични елементи, макар често да тълкували името ѝ грешно. Членове на Светлите били влиятелни интелектуалци като Ричард Докинс, Маргарет Дауни и Даниъл Денет. Растящата армия атеисти очевидно вече разполагаше с доста тежка артилерия.

Само преди минути, докато преглеждаше сектора от библиотеката, посветен на еволюцията, Лангдън беше попаднал на книги от Докинс и Денет.

Класиката на Докинс „Слепият часовникар“ убедително опровергаваше телеологическата идея, че подобно на сложни часовници, хората съществуват единствено благодарение на своя „конструктор“. В същия дух звучеше и една от книгите на Денет, „Опасната идея на Дарвин“, според която естественият отбор бил достатъчен, за да обясни еволюцията на живота, и сложни биологични системи можели да съществуват без помощта на божествен създател.

„Бог не е необходим за живота“ — помисли си Робърт, като си спомни презентацията на Кърш. Въпросът „Откъде идваме?“ изведнъж зазвуча малко по-настойчиво в главата му. „Възможно ли е това да е част от откритието на Едмънд? — зачуди се той. — Идеята, че животът съществува сам по себе си — без Творец?“

Тази концепция, разбира се, влизаше в пряко противоречие с всички основни версии за Сътворението, което още повече разпали любопитството му да открие дали не е налучкал верния път. Но пък това изглеждаше напълно недоказуемо.

— Робърт — повика го Амбра.

Лангдън се обърна и видя, че тя е приключила търсенето от своята страна на библиотеката и клати глава.

— Тук няма нищо, никаква художествена литература. Ще дойда да ти помагам.

— Засега и при мен е така — отвърна той.

Докато Амбра се насочваше към него, по високоговорителя на телефона се разнесе гласът на Уинстън.

— Госпожице Видал?

Тя вдигна джиесема.

— Да?

— Двамата с професор Лангдън веднага трябва да видите нещо. От двореца току-що направиха публично изявление.

Робърт бързо отиде при Амбра и се надвеси над малкия екран, по който потече видеозапис.

Той позна площада пред мадридския кралски дворец, където четирима агенти от Гуардия Реал грубо изблъскаха пред камерите униформен мъж с белезници. Агентите завъртяха арестанта си към обектива, сякаш за да го унизят пред очите на целия свят.

— Гарса?! — смаяно ахна Амбра. — Арестували са началника на Гуардия Реал?!

После камерата показа жена с дебели очила, която извади от джоба си един лист и се приготви да го прочете.

— Това е Моника Мартин — поясни Амбра. — Завеждащата „Връзки с обществеността“ на двореца. Какво става?

Жената започна да чете, като ясно и отчетливо произнасяше всяка дума.

— Кралският дворец арестува командир Диего Гарса заради неговото участие в убийството на Едмънд Кърш и опитите му да замеси името на епископ Валдеспино в това престъпление.

Амбра ахна.

Моника Мартин продължи:

— Що се отнася до нашата бъдеща кралица Амбра Видал и американския професор Робърт Лангдън, боя се, че имаме извънредно обезпокоителна новина — злокобно съобщи пиарката.

Лангдън и Амбра се спогледаха сепнато.

— В двореца току-що се получи потвърждение от охраната на госпожица Видал, че тази вечер Робърт Лангдън я е отвел въпреки волята ѝ от музея „Гугенхайм“. Нашата Гуардия Реал в момента е в пълна готовност и си сътрудничи с местните органи в Барселона, където се смята, че Робърт Лангдън държи госпожица Видал за заложница.

Робърт онемя.

— Тъй като ситуацията вече официално се определя като заложническа криза, съветваме гражданите да оказват съдействие на властите, като съобщават всякаква информация относно местонахождението на госпожица Видал и господин Лангдън. Това е всичко засега.

Репортерите обсипаха Мартин с въпроси, но тя рязко се завъртя и се отдалечи към портала.

— Това е… лудост — заекна Амбра. — Моите агенти видяха, че напускам музея доброволно!

Робърт се взираше в телефона и се опитваше да осмисли видяното. Въпреки всички неизвестни беше напълно наясно по един ключов въпрос.

„Намирам се в сериозна опасност“.