Произход

47.

Гълфстриймът на Кърш започна да се спуска към Барселона. Робърт Лангдън допи второто си кафе и погледна останките от среднощната закуска, която с Амбра преди малко си бяха спретнали от запасите на Едмънд — ядки, оризови сладки и различни „вегански десерти“, които му се струваха еднакви на вкус.

Седящата насреща му Амбра беше допила втората си чаша червено вино и изглеждаше много по-спокойна.

— Благодаря, че ме изслуша — каза тя. — По очевидни причини не можех да говоря за Хулиан с никого.

Лангдън кимна разбиращо: преди малко беше изслушал разказа ѝ за нелепото предложение, което Хулиан ѝ бе направил пред камерите на телевизията. „Наистина не е имала избор“. Робърт отлично съзнаваше, че Амбра не би могла да посрами бъдещия крал на Испания пред цялата нация.

— Ако знаех, че ще ми направи предложение толкова скоро, щях да го предупредя, че не мога да имам деца — прибави тя. — Но всичко това ми дойде като гръм от ясно небе. — Поклати глава и се загледа тъжно през илюминатора. — Мислех, че го харесвам. Не знам, може да е било само заради тръпката от…

— Високия мургав и красив принц ли? — Робърт се усмихна иронично.

Амбра тихо се засмя и отново се обърна към него.

— Това наистина действаше в негова полза. Не знам, струваше ми се добър човек. Може би откъснат от реалността, но романтичен — човек като него не може да е участвал в убийството на Едмънд.

Лангдън предполагаше, че Амбра има право. Принцът не печелеше нищо от смъртта на Кърш и нямаше никакви преки доказателства, че е замесен по какъвто и да е начин — само едно телефонно обаждане от някого в двореца с молба да добавят адмирал Авила в списъка на гостите. В момента епископ Валдеспино изглеждаше най-очевидния заподозрян, тъй като беше знаел за откритието на Едмънд и беше имал време да измисли план за противодействие, а освен това по-добре от всеки друг разбираше колко пагубно може да е оповестяването му за авторитета на религиите в света.

— Очевидно не мога да се омъжа за Хулиан — тихо каза Амбра. — Все си мисля, че той сам ще развали годежа, след като вече знае, че не мога да имам деца. Неговата династия е запазила короната почти четири века. Нещо ми подсказва, че някаква си музейна администраторка от Билбао не може и не бива да стане причина за края на рода.

Тонколоната над тях изпращя и пилотите съобщиха, че е време да се приготвят за кацане.

Развълнувана от размислите си за принца, Амбра се изправи и започна да разтребва салона — изми чашите в кухнята и изхвърли останалата храна.

— Професоре — прозвуча гласът на Уинстън от оставения на масичката телефон на Едмънд. — Струва ми се, че трябва да сте подготвен за новата информация, която се разпространява в мрежата. Има убедителни доказателства за тайна връзка между епископ Валдеспино и убиеца, адмирал Авила.

Тази новина разтревожи Лангдън.

— За съжаление има още — продължи компютърът. — Както знаете, в тайната среща между Кърш и епископ Валдеспино са участвали още двама религиозни водачи — известен равин и високоуважаван имам. Снощи са открили имама мъртъв в пустинята край Дубай. А през последните няколко минути от Будапеща разпространиха тъжната вест, че равинът е починал, както изглежда, от инфаркт.

Робърт се смая.

— Блогърите вече поставят под съмнение случайността на смъртта им — прибави Уинстън.

Потресеният Лангдън безмълвно кимна. Така или иначе, сега единствено епископ Антонио Валдеспино знаеше какво е открил Кърш.

Когато гълфстриймът кацна на единствената писта на летище „Сабадел“ край Барселона, Амбра с облекчение видя, че не ги очакват нито папараци, нито репортери. Едмънд твърдеше, че държал самолета си там, за да избегне срещи с ентусиазирани фенове на барселонското летище „Ел Прат“.

„Само че това не е истинската причина“ — помисли Амбра. Знаеше го.

Всъщност футуристът обичаше славата и признаваше, че държи гълфстрийма на „Сабадел“ само за да има повод да шофира по лъкатушните пътища до дома си любимата си спортна кола — Тесла, модел X P90D, която Илън Мъск уж лично му докарал като подарък. Кърш разказваше, че веднъж предизвикал пилотите си да се състезават на пистата, Гълфстрийм срещу тесла, обаче те си направили сметката и се отказали.

„Едмънд ще ми липсва — помисли Амбра. Да, той беше бил самовлюбен и безочлив, но блестящото му въображение не бе заслужавало такъв ужасен край. — Дано успеем да му отдадем почит, като оповестим откритието му“.

Самолетът влезе в хангара и двигателите угаснаха. Всичко наоколо бе спокойно. Двамата с професор Лангдън явно още не бяха засечени от радарите.

Докато се спускаше по стълбата, Амбра задиша дълбоко, за да проясни главата си. От втората чаша вино я беше хванало — съжаляваше, че я беше изпила. Когато стъпи на бетонния под на хангара, леко залитна и усети здравата ръка на Лангдън на рамото си.

— Благодаря — прошепна Амбра и се усмихна на професора, който изглеждаше бодър и енергичен след двете чаши кафе.

— Трябва да се скрием колкото може по-скоро — каза той и кимна към лъскавия черен джип наблизо. — Предполагам, че това е колата, за която ми спомена?

Тя кимна.

— Тайната любов на Едмънд.

— Номерът ѝ е странен.

Амбра погледна специалния номер на джипа и се подсмихна.

— Едмънд ми каза, че Гугъл и НАСА наскоро купили революционен суперкомпютър, Д-Уейв, един от първите „квантови“ компютри на света. Опита се да ми го обясни, обаче беше доста сложно — нещо за суперпозиции, квантова механика и създаване на съвсем нов тип машина. Така или иначе, Едмънд искал да изобрети нещо, което направо щяло да издуха Д-Уейв. Щял да нарече новия си компютър Е-Уейв.

— Е от Едмънд — сети се Лангдън. — А случайно да ти е казал къде крие ключа за колата?

— Няма нужда от ключ. — Амбра вдигна джиесема на Кърш. — Показа ми как става, когато идвахме тук миналия месец. — Докосна дисплея, стартира приложението „Тесла“ и избра опцията „повикване“.

Фаровете на джипа мигновено светнаха и той без никакъв шум плавно се плъзна към тях и спря.

Робърт наклони глава, смутен от перспективата за автомобил, който се движи сам.

— Не се бой, ще те оставя да шофираш до апартамента на Едмънд — успокои го Амбра.

Лангдън кимна и тръгна към лявата врата на джипа. Докато заобикаляше пред колата, спря, погледна номера и се засмя.

Амбра знаеше какво го е досмешало. На рамката на регистрационния номер имаше надпис: ТЕХНОКРАТИТЕ ЩЕ НАСЛЕДЯТ ЗЕМЯТА.

— Типично в негов стил — отбеляза професорът, докато се настаняваше зад волана. — Скромността никога не е била от силните му страни.

— Той обожаваше тази кола — отвърна тя и седна до него. — Изцяло електрическа и по-бърза от ферари.

Робърт сви рамене и погледна супермодерното табло.

— Не си падам по коли.

Амбра се усмихна.

— Ще си паднеш.